Най-големият провал от коронавируса за България
Тонове и тонове мастило отидоха поради прилеповата болест, която блокира цялата човешка цивилизация. Поуки доста – и световни, и районни, и местни, и фамилни, и самостоятелни. Но най-малко за мен една от най-горчивите е следващото доказателство, че в България човещината се намира все по-трудно.
Както можеше да се чака, в София има най-вече съпротивителни сили като медицински запас против ковид и към този момент нещата наподобяват добре – дай, Боже, по този начин да бъде, до момента в който заболяването се смири дефинитивно. Но отвън София почнаха да се появяват проблемите.
Във Видин ситуацията с локалната болница " Св. Петка " е изключително съществено – всеобщо инфектирани медици и съществени компликации лечебното заведение да работи. Областният шеф Момчил Станков предизвести, че личният състав е на лимита на силите си, само че никой не идва на помощ като доброволец. В Ямбол, кметът Валентин Ревански също от персонален опит откри, че доброволци за локалната болница няма и то от медици в града, които другояче работят към детското и учебно опазване на здравето и в този момент са в заплатен отпуск. " Оказа се, че по документи в област Ямбол са регистрирани над 300 медици, т.е има задоволително медицински личен състав. Но на процедура...! ", установи Ревански.
Снимки от срещата на Ревански добре илюстрират за какви хора става въпрос – най-вече възрастни, с бели коси, евентуално много от тях пенсионери или покрай пенсионна възраст. Кой може да ги вини, че не желаят да рискуват живота си? Същевременно обаче през главата ми не може да не мине въпросът – а защо живеем? Не сме ли оживели като тип, тъй като милиони години сме си помагали тогава, когато сме били в потребност и все пак?
Кога почнахме да губим съпричастността – този спояващ детайл, който прави мощното общество? Прави и мощни обособените хора. И загубихме ли я дефинитивно? Не знам. Знам обаче, че пътят, по който сме поели от дълго време, не ни извежда към по-добро. Достатъчно е единствено да забележим кои са водачите ни – като почнем от Бойко Борисов и минем през всички към него, в това число така наречен съпротива! Техният образец дали ни подтиква да сме съпричастни? Дали ни окуражава, че в случай че изпаднем в неволя, страната т.е. обществото ще застане зад нас? Или че ние ще застанем като обособени хора зад други хора, изпаднали в неволя? Честно, не по тролски, всеки пред себе си да си отговори!
Наскоро ми направи усещане материал по какъв начин не Борисов и Мутафчийски са отговорни, само че неуспехът е огромен. Съжалявам, за мен неуспехът е огромен и навръх Борисов. Той не е занапред – той е рецидивиращ от 10 години насам. И той се корени в нещо доста простичко – ръководството на Бойко Борисов издигна в фетиш максимата " Оправяй се самичък! ". Както и една друга: " Аз, Слънцето, озарявам на всички места ". Само че, господин Борисов, огрявате единствено на приказки – на каузи направихте по този начин, че никой да не си мърда пръста, в случай че категорично не му кажете и даже тогава мръдването на пръста трае единствено до момента в който го поглеждате през медиите. А Вие бързо-бързо почвате да гледате в разнообразни направления – по-бързо, в сравнение с една работа да бъде свършена.
Да, Борисов е представителна извадка на българите. Да, той пристигна и се задържа на власт поради всички нас – които гласоподават за него, които не желаят въобще да гласоподават, тъй като не виждат смисъл. Но персоналната отговорност не трябва и не може да бъде забравяна. Щом поемаш най-важния пост в страната, тя е още по-голяма. И оправданията, че " си бяхте разхлабени от първия ден ", не вървят. Щом не можеш да затегнеш и не можа 10 години да направиш нещо в тази тенденция, тогава защо си ни, господин Борисов – на всички нас?
И за край – нека все пак, още веднъж намерим съпричастността. Иначе сме живи мъртъвци – някакви биологични единици, които блуждаят по всички страни с единствената цел те да са добре. Също като вирус.
Автор: Ивайло Ачев
Както можеше да се чака, в София има най-вече съпротивителни сили като медицински запас против ковид и към този момент нещата наподобяват добре – дай, Боже, по този начин да бъде, до момента в който заболяването се смири дефинитивно. Но отвън София почнаха да се появяват проблемите.
Във Видин ситуацията с локалната болница " Св. Петка " е изключително съществено – всеобщо инфектирани медици и съществени компликации лечебното заведение да работи. Областният шеф Момчил Станков предизвести, че личният състав е на лимита на силите си, само че никой не идва на помощ като доброволец. В Ямбол, кметът Валентин Ревански също от персонален опит откри, че доброволци за локалната болница няма и то от медици в града, които другояче работят към детското и учебно опазване на здравето и в този момент са в заплатен отпуск. " Оказа се, че по документи в област Ямбол са регистрирани над 300 медици, т.е има задоволително медицински личен състав. Но на процедура...! ", установи Ревански.
Снимки от срещата на Ревански добре илюстрират за какви хора става въпрос – най-вече възрастни, с бели коси, евентуално много от тях пенсионери или покрай пенсионна възраст. Кой може да ги вини, че не желаят да рискуват живота си? Същевременно обаче през главата ми не може да не мине въпросът – а защо живеем? Не сме ли оживели като тип, тъй като милиони години сме си помагали тогава, когато сме били в потребност и все пак?
Кога почнахме да губим съпричастността – този спояващ детайл, който прави мощното общество? Прави и мощни обособените хора. И загубихме ли я дефинитивно? Не знам. Знам обаче, че пътят, по който сме поели от дълго време, не ни извежда към по-добро. Достатъчно е единствено да забележим кои са водачите ни – като почнем от Бойко Борисов и минем през всички към него, в това число така наречен съпротива! Техният образец дали ни подтиква да сме съпричастни? Дали ни окуражава, че в случай че изпаднем в неволя, страната т.е. обществото ще застане зад нас? Или че ние ще застанем като обособени хора зад други хора, изпаднали в неволя? Честно, не по тролски, всеки пред себе си да си отговори!
Наскоро ми направи усещане материал по какъв начин не Борисов и Мутафчийски са отговорни, само че неуспехът е огромен. Съжалявам, за мен неуспехът е огромен и навръх Борисов. Той не е занапред – той е рецидивиращ от 10 години насам. И той се корени в нещо доста простичко – ръководството на Бойко Борисов издигна в фетиш максимата " Оправяй се самичък! ". Както и една друга: " Аз, Слънцето, озарявам на всички места ". Само че, господин Борисов, огрявате единствено на приказки – на каузи направихте по този начин, че никой да не си мърда пръста, в случай че категорично не му кажете и даже тогава мръдването на пръста трае единствено до момента в който го поглеждате през медиите. А Вие бързо-бързо почвате да гледате в разнообразни направления – по-бързо, в сравнение с една работа да бъде свършена.
Да, Борисов е представителна извадка на българите. Да, той пристигна и се задържа на власт поради всички нас – които гласоподават за него, които не желаят въобще да гласоподават, тъй като не виждат смисъл. Но персоналната отговорност не трябва и не може да бъде забравяна. Щом поемаш най-важния пост в страната, тя е още по-голяма. И оправданията, че " си бяхте разхлабени от първия ден ", не вървят. Щом не можеш да затегнеш и не можа 10 години да направиш нещо в тази тенденция, тогава защо си ни, господин Борисов – на всички нас?
И за край – нека все пак, още веднъж намерим съпричастността. Иначе сме живи мъртъвци – някакви биологични единици, които блуждаят по всички страни с единствената цел те да са добре. Също като вирус.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ