България като сателит
Тони Николов е мъдрец и публицист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши филантропични науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за проучване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 година до 2009 година е основен редактор на " Радио Франс ентернасионал - България ". Автор на публикации в региона на средновековната и актуалната философия, преводач, учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на книгите " Пропуканата България " ( " Хермес ", 2015) и " Българската алтернатива " ( " Хермес ", 2017). Текстът е от портала " Култура "
Проблемът на дребните страни като България е постоянно този: да отстояват себе си, намирайки се в орбитата на други, надалеч по-големи сили, някогашни или сегашни империи. Така е било постоянно. Същият проблем (макар и в по-различна геополитическа конфигурация) изниква и през днешния ден. Въпросът е ясно да осъзнаваме от кое място потеглят следващите опити за " политически прихващания " в политическата орбита - дали от един нов Кремъл или от нова Висока врата. Умението да забележим събитията в съответен мащаб е значимо, с оглед и на днешното ни позициониране, и на новите ни политически алианси. За тази цел е потребно да познаваме предишното си, с цел да можем да използваме историческия си опит в новата координатна система. А не непрекъснато да се жалваме и вайкаме, че всичко постоянно било " едно и също ", че постоянно сме съгласни на " всичко ", че постоянно сме единствено " спътник " или " безгласна писмен знак.
За да схванем по-добре разликата и да имаме ориентир в това, което е било " преди ", и това, което е " в този момент ", погледът обратно е и политическа нужда. В този смисъл появяването на български език на книгата на проф. Никола Долапчиев " България: превръщането в спътник. Анализ на историческите събития (1944-1953) ", Нов български университет, 2020 година, е значимо събитие. Става дума за превод от британски на едно от най-важните исторически съчинения, издадено от българската емиграция в интервала на комунистическия режим.
Преди да навляза из историческите меандри на книгата, няколко думи за нейния създател.
Проф. Никола Долапчиев (1897-1964) е български правист с интернационална популярност , дълготраен титуляр на катедрата " Наказателно право " на СУ " Св. Климент Охридски ". Бил е непосредствен до кръга " Звено ", само че бързо влиза в спор с комунистите след 1944 година Определен е като длъжностен бранител на княз Кирил пред Народния съд - с цялата конвенционалност на една такава задача. Князът-регент дружно с други видни политици е отведен за разпити в Съюз на съветските социалистически републики, връща се в България малко преди да му прочетат смъртната присъда. От този негов опит за отбрана остават двайсетина страници мемоари, писани на британски език, които също в този момент виждат бял свят.
През 1947 година проф. Долапчиев е назначен за български пълномощен министър в Обединеното кралство. Факт, разбираем с някои негови досегашни персонални контакти със звенарите, само че скоро излиза наяве, че е приел това предопределение, с цел да остане в свободния свят със фамилията си. И след няколко месеца той се декларира като политически невъзвръщенец, а от 1957 година заживява в Съединени американски щати. През 1952 година проф. Долапчиев взима присъединяване в конференция на Съвета на Европа в Лондон, отдадена на " сателитизирането " на Централна и Източна Европа, изнася и обществена лекция в Кралския институт за външни връзки, отдадена на човешките права в България след съветизацията на страната.
На нейна основа е построен ръкописът на книгата " България: превръщането в спътник ", който вижда бял свят много по-късно - едвам през 1971 година Издаден е на британски език от емигрантското " Българско огнище " (Foyer Bulgare) чак в Рио де Жанейро от български емигранти, държащи да излезе истината за комунистическа България (сред създателите на сдружението са Христо Бояджиев, доктор Панайот Панайотов, Евгени Силянов, Иван Станчов, Дими Паница).
Забележителното е, че в продължение на десетилетие това е една от най-често цитираните книги за комунистическа България на Запад. Но тя бе на практика недостъпна в България, до момента в който проф. Веселин Вучков и екип от млади преводачи не се заеха с тази задача, установявайки връзка със фамилията на създателя. Деветдесетгодишният му наследник Георги умира в края на 2018 година, без да може да види българското издание на книгата, само че брачната половинка му Дорис дава ръкописите и неповторими фотографии от фамилния списък. Така на бял свят излизат някои спомагателни пасажи от ръкописа, както и неповторимите бележки " В отбрана на Негово Височество княза ", един в действителност трогателен завършек.
Онова, което изключително поразява, срещнем ли се със наличието на книгата, е нейната добре промислена конструкция, предлагаща впечатляващ прорез на най-новата ни история. И тя обрисува цели зони от въпроси, които си задаваме, а и продължаваме да си задаваме:
Каква е спецификата на българската самостоятелност? Какво значи страната ни да е трайно в политическата орбита на великите сили и какво - да се трансформира в спътник?
Първото събитие, на което натъртва проф. Долапчиев, е самото местонахождение на България - позицията на " интернационален кръстопът ". Защото то споделя доста, само че не изяснява всичко. И въпреки всичко: имаме непрекъснатото нарушение на граници, застрашаващо самото битие на българската страна.
Второ, факт е и цялото това престояване в орбитата на империи: битка за национална самостоятелност, траяла с епохи.
Трето, стигаме до перманентните опити на Русия да " сателизира " страната, базирайки се на обстоятелството на нейното избавление от османците: опитите за трайно основаване на " задунайска губерния ".
Четвърто: спорадичните други " опити " за доминация (Германия, Австро-Унгария).
Тезата на проф. Долапчиев е, че краят на Първата международна война е и значим политически лакмус за всички тези трендове.
Тогава, след разпада на четири империи (Русия, Австро-Унгария, Германия, Османската империя), България внезапно попада в " италианската орбита ", откъдето точно се проектират избрани ползи на Балканите. Те съгласно него в допълнение предизвикват братоубийствената активност на Македонската революционна организация, вътрешния тероризъм, невъзможността (колкото и това да е сложно) за каквото и да е политическо съгласие с тогавашна Югославия.
След което настава нов поврат. Съюз на съветските социалистически републики след години на изолираност постепенно се завръща на Балканите, а и в България. Ролята, която Москва играе сред двете международни войни, се реализира посредством незаконната активност на комунистите. Не се подценяват обаче и обичайните проруски усеща на старите буржоазни партии. На тази струна се играе във Втората международна война, по тази линия се образува и ОФ-то.
От друга страна, България след Ньойския контракт е мощно отслабена и съществено ощетена. Съседите са мощно враждебни, подкрепяни от Франция и Англия. Единствените вероятни политически сътрудници още веднъж стават Германия и Италия.
" Не искам да извинявам отвратителното държание на тогавашното българско държавно управление, написа проф. Долапчиев, прочут с антинацистките си убеждения, само че би било незаслужено само България да бъде упреквана за своето присъединяване в Тристранния пакт ".
И аргументира попадането ни в тази орбита с икономическата логичност.
Световната меланхолия се стоварва съществено върху страната ни - износът на България в никакъв случай не е бил огромен, а в оня миг никой не е в положение, нито пък желае да изкупува български артикули.
Само Германия предлага да закупи целия ни ресурсен остатък - несъмнено, при специфични условия. " Отчаяният човек, отбелязва създателят, не може да се пазари - на какво от горната страна? "
Някъде към 1939 година над 64 % от българския износ към този момент отива за Германия, 65% от вноса идва отново оттова. За съпоставяне: износът за Англия е 3,1%, а вносът - 2,8%.
Съответно придърпването в орбитата на Третия райх става с натрупването на голям немски дълг. Към началото на войната Берлин дължи на София големи суми и това е част от един надълбоко промислен проект. Ако Германия загуби войната, България няма да получи дължимото си. " Почти принудително българското бъдеще зависи от немската победа ". И тук проф. Долапчиев привежда голям брой причини за изчезналата " икономическа диверсификация ".
По напълно различен сюжет обаче България попада в руската орбита в края на 1944 година, когато задачата на Москва е напълно ясна и тя е единствено една - военна окупация . Поради което Съюз на съветските социалистически републики на процедура неодобрява държавното управление на Константин Муравиев. Радио Москва намерено афишира, че Съюз на съветските социалистически републики ще одобри да договаря единствено с държавно управление на (създадения от него) Отечествен фронт. Така че властта на Отечествен фронт е резултат от руската окупация, а стабилизацията на руския надзор над България напълно се прави от държавното управление на Отечествен фронт, ръководено от Кимон Георгиев.
И на хоризонта изниква друга политическа формула - тази на политическия " спътник ", за която се поставят трайни старания.
На първо време някаква политическа съпротива (земеделци, социалдемократи) въпреки всичко е търпяна. Но скоро и този фарс завършва. Навсякъде, написа проф. Долапчиев, са сложени " подставени лица " на комунистите. Инфилтрирането в силовите структури, правораздаването, а сетне и в армията е поразяващо по размерите си.
Следващите месеци - по оценката на този неоспорим престиж в наказателното право - са " паметни с безскрупулните чистки на набедени за военнопрестъпници и колаборационисти. Тези процеси се оказват най-бруталната форма на избиване на политическите врагове на комунистите ".
След което се завладяват и профсъюзите, както и всички организации в страната.
С обесването на Никола Петков - 23 септември 1947 година - политическата съпротива в България е на процедура обезглавена. Следва още по-жестока кавга с политическите съперници.
Няма по какъв начин в тази ситуация да се даде в детайли изложение на цялостния разбор на " сателизацията " на България.
Ще отбележа единствено някои от нейните аспекти - цялостната " съветизация " на правото и правораздаването в България. Потъпкването на човешките права, което стартира от възбраната на опозиционната преса, с цел да премине към цялостния надзор на всички религиозни вероизповедания. Целта е, отбелязва проф. Долапчиев, да се потъпче таман религиозната независимост, която е и някаква опция на режима. В удостоверение той привежда откъс от " Поробеният разсъдък " на Чеслав Милош: " една изцяло покорна черква, поддържана с десетилетия, ще почине от естествена гибел заради липса на почитатели ".
И най-после изключително забавно е заключението на книгата, отвеждащо към модела на " сателизация " на цяла Източна Европа.
Защото България не е някакво изключение. Навсякъде, отбелязва създателят, в края на войната " хитро " са образувани опозиционни обединения, чийто гръбнак са комунистите, които в действителност действително ще ръководят.
Тези държавни управления не са открити посредством избори и по свободно волеизлияние, а с откритата поддръжка на Червената войска.
По едно и също време са заменени или наложени конституции по руски пример.
По едно и също време е извършена национализацията.
По едно и също време потегля вълната от политически репресии или чистките, подредени от Москва.
Ето какво значи в действителност " сателизацията " - все неща, които е редно да не забравяме през днешния ден. С оглед на утрешния ден.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (241)
Проблемът на дребните страни като България е постоянно този: да отстояват себе си, намирайки се в орбитата на други, надалеч по-големи сили, някогашни или сегашни империи. Така е било постоянно. Същият проблем (макар и в по-различна геополитическа конфигурация) изниква и през днешния ден. Въпросът е ясно да осъзнаваме от кое място потеглят следващите опити за " политически прихващания " в политическата орбита - дали от един нов Кремъл или от нова Висока врата. Умението да забележим събитията в съответен мащаб е значимо, с оглед и на днешното ни позициониране, и на новите ни политически алианси. За тази цел е потребно да познаваме предишното си, с цел да можем да използваме историческия си опит в новата координатна система. А не непрекъснато да се жалваме и вайкаме, че всичко постоянно било " едно и също ", че постоянно сме съгласни на " всичко ", че постоянно сме единствено " спътник " или " безгласна писмен знак.
За да схванем по-добре разликата и да имаме ориентир в това, което е било " преди ", и това, което е " в този момент ", погледът обратно е и политическа нужда. В този смисъл появяването на български език на книгата на проф. Никола Долапчиев " България: превръщането в спътник. Анализ на историческите събития (1944-1953) ", Нов български университет, 2020 година, е значимо събитие. Става дума за превод от британски на едно от най-важните исторически съчинения, издадено от българската емиграция в интервала на комунистическия режим.
Преди да навляза из историческите меандри на книгата, няколко думи за нейния създател.
Проф. Никола Долапчиев (1897-1964) е български правист с интернационална популярност , дълготраен титуляр на катедрата " Наказателно право " на СУ " Св. Климент Охридски ". Бил е непосредствен до кръга " Звено ", само че бързо влиза в спор с комунистите след 1944 година Определен е като длъжностен бранител на княз Кирил пред Народния съд - с цялата конвенционалност на една такава задача. Князът-регент дружно с други видни политици е отведен за разпити в Съюз на съветските социалистически републики, връща се в България малко преди да му прочетат смъртната присъда. От този негов опит за отбрана остават двайсетина страници мемоари, писани на британски език, които също в този момент виждат бял свят.
През 1947 година проф. Долапчиев е назначен за български пълномощен министър в Обединеното кралство. Факт, разбираем с някои негови досегашни персонални контакти със звенарите, само че скоро излиза наяве, че е приел това предопределение, с цел да остане в свободния свят със фамилията си. И след няколко месеца той се декларира като политически невъзвръщенец, а от 1957 година заживява в Съединени американски щати. През 1952 година проф. Долапчиев взима присъединяване в конференция на Съвета на Европа в Лондон, отдадена на " сателитизирането " на Централна и Източна Европа, изнася и обществена лекция в Кралския институт за външни връзки, отдадена на човешките права в България след съветизацията на страната.
На нейна основа е построен ръкописът на книгата " България: превръщането в спътник ", който вижда бял свят много по-късно - едвам през 1971 година Издаден е на британски език от емигрантското " Българско огнище " (Foyer Bulgare) чак в Рио де Жанейро от български емигранти, държащи да излезе истината за комунистическа България (сред създателите на сдружението са Христо Бояджиев, доктор Панайот Панайотов, Евгени Силянов, Иван Станчов, Дими Паница).
Забележителното е, че в продължение на десетилетие това е една от най-често цитираните книги за комунистическа България на Запад. Но тя бе на практика недостъпна в България, до момента в който проф. Веселин Вучков и екип от млади преводачи не се заеха с тази задача, установявайки връзка със фамилията на създателя. Деветдесетгодишният му наследник Георги умира в края на 2018 година, без да може да види българското издание на книгата, само че брачната половинка му Дорис дава ръкописите и неповторими фотографии от фамилния списък. Така на бял свят излизат някои спомагателни пасажи от ръкописа, както и неповторимите бележки " В отбрана на Негово Височество княза ", един в действителност трогателен завършек.
Онова, което изключително поразява, срещнем ли се със наличието на книгата, е нейната добре промислена конструкция, предлагаща впечатляващ прорез на най-новата ни история. И тя обрисува цели зони от въпроси, които си задаваме, а и продължаваме да си задаваме:
Каква е спецификата на българската самостоятелност? Какво значи страната ни да е трайно в политическата орбита на великите сили и какво - да се трансформира в спътник?
Първото събитие, на което натъртва проф. Долапчиев, е самото местонахождение на България - позицията на " интернационален кръстопът ". Защото то споделя доста, само че не изяснява всичко. И въпреки всичко: имаме непрекъснатото нарушение на граници, застрашаващо самото битие на българската страна.
Второ, факт е и цялото това престояване в орбитата на империи: битка за национална самостоятелност, траяла с епохи.
Трето, стигаме до перманентните опити на Русия да " сателизира " страната, базирайки се на обстоятелството на нейното избавление от османците: опитите за трайно основаване на " задунайска губерния ".
Четвърто: спорадичните други " опити " за доминация (Германия, Австро-Унгария).
Тезата на проф. Долапчиев е, че краят на Първата международна война е и значим политически лакмус за всички тези трендове.
Тогава, след разпада на четири империи (Русия, Австро-Унгария, Германия, Османската империя), България внезапно попада в " италианската орбита ", откъдето точно се проектират избрани ползи на Балканите. Те съгласно него в допълнение предизвикват братоубийствената активност на Македонската революционна организация, вътрешния тероризъм, невъзможността (колкото и това да е сложно) за каквото и да е политическо съгласие с тогавашна Югославия.
След което настава нов поврат. Съюз на съветските социалистически републики след години на изолираност постепенно се завръща на Балканите, а и в България. Ролята, която Москва играе сред двете международни войни, се реализира посредством незаконната активност на комунистите. Не се подценяват обаче и обичайните проруски усеща на старите буржоазни партии. На тази струна се играе във Втората международна война, по тази линия се образува и ОФ-то.
От друга страна, България след Ньойския контракт е мощно отслабена и съществено ощетена. Съседите са мощно враждебни, подкрепяни от Франция и Англия. Единствените вероятни политически сътрудници още веднъж стават Германия и Италия.
" Не искам да извинявам отвратителното държание на тогавашното българско държавно управление, написа проф. Долапчиев, прочут с антинацистките си убеждения, само че би било незаслужено само България да бъде упреквана за своето присъединяване в Тристранния пакт ".
И аргументира попадането ни в тази орбита с икономическата логичност.
Световната меланхолия се стоварва съществено върху страната ни - износът на България в никакъв случай не е бил огромен, а в оня миг никой не е в положение, нито пък желае да изкупува български артикули.
Само Германия предлага да закупи целия ни ресурсен остатък - несъмнено, при специфични условия. " Отчаяният човек, отбелязва създателят, не може да се пазари - на какво от горната страна? "
Някъде към 1939 година над 64 % от българския износ към този момент отива за Германия, 65% от вноса идва отново оттова. За съпоставяне: износът за Англия е 3,1%, а вносът - 2,8%.
Съответно придърпването в орбитата на Третия райх става с натрупването на голям немски дълг. Към началото на войната Берлин дължи на София големи суми и това е част от един надълбоко промислен проект. Ако Германия загуби войната, България няма да получи дължимото си. " Почти принудително българското бъдеще зависи от немската победа ". И тук проф. Долапчиев привежда голям брой причини за изчезналата " икономическа диверсификация ".
По напълно различен сюжет обаче България попада в руската орбита в края на 1944 година, когато задачата на Москва е напълно ясна и тя е единствено една - военна окупация . Поради което Съюз на съветските социалистически републики на процедура неодобрява държавното управление на Константин Муравиев. Радио Москва намерено афишира, че Съюз на съветските социалистически републики ще одобри да договаря единствено с държавно управление на (създадения от него) Отечествен фронт. Така че властта на Отечествен фронт е резултат от руската окупация, а стабилизацията на руския надзор над България напълно се прави от държавното управление на Отечествен фронт, ръководено от Кимон Георгиев.
И на хоризонта изниква друга политическа формула - тази на политическия " спътник ", за която се поставят трайни старания.
На първо време някаква политическа съпротива (земеделци, социалдемократи) въпреки всичко е търпяна. Но скоро и този фарс завършва. Навсякъде, написа проф. Долапчиев, са сложени " подставени лица " на комунистите. Инфилтрирането в силовите структури, правораздаването, а сетне и в армията е поразяващо по размерите си.
Следващите месеци - по оценката на този неоспорим престиж в наказателното право - са " паметни с безскрупулните чистки на набедени за военнопрестъпници и колаборационисти. Тези процеси се оказват най-бруталната форма на избиване на политическите врагове на комунистите ".
След което се завладяват и профсъюзите, както и всички организации в страната.
С обесването на Никола Петков - 23 септември 1947 година - политическата съпротива в България е на процедура обезглавена. Следва още по-жестока кавга с политическите съперници.
Няма по какъв начин в тази ситуация да се даде в детайли изложение на цялостния разбор на " сателизацията " на България.
Ще отбележа единствено някои от нейните аспекти - цялостната " съветизация " на правото и правораздаването в България. Потъпкването на човешките права, което стартира от възбраната на опозиционната преса, с цел да премине към цялостния надзор на всички религиозни вероизповедания. Целта е, отбелязва проф. Долапчиев, да се потъпче таман религиозната независимост, която е и някаква опция на режима. В удостоверение той привежда откъс от " Поробеният разсъдък " на Чеслав Милош: " една изцяло покорна черква, поддържана с десетилетия, ще почине от естествена гибел заради липса на почитатели ".
И най-после изключително забавно е заключението на книгата, отвеждащо към модела на " сателизация " на цяла Източна Европа.
Защото България не е някакво изключение. Навсякъде, отбелязва създателят, в края на войната " хитро " са образувани опозиционни обединения, чийто гръбнак са комунистите, които в действителност действително ще ръководят.
Тези държавни управления не са открити посредством избори и по свободно волеизлияние, а с откритата поддръжка на Червената войска.
По едно и също време са заменени или наложени конституции по руски пример.
По едно и също време е извършена национализацията.
По едно и също време потегля вълната от политически репресии или чистките, подредени от Москва.
Ето какво значи в действителност " сателизацията " - все неща, които е редно да не забравяме през днешния ден. С оглед на утрешния ден.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (241)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ