Тони Димитрова ексклузивно пред в. "Шоу": Да бутам на някого пари, за да ме лансира – пълен абсурд!
Тони Димитрова е една от най-обичаните български певици. Обожавана най-вече в родния си Бургас, където стартира кариерата си при започване на 90-те години на предишния век. За огромната сцена през 1995 година я открива звездното семейство Ева и Гого от „ Тоника ”. И до през днешния ден Тони умее неподправено и изрично да пленява публиката с гений и усмивка. А диалозите с нея са постоянно прочувствени и цялостни с откровения. - Тони, намирам те в разгара на едно нетрадиционно турне, в което Орлин Горанов е единствено в дамска компания и даже ще навърши 60 на сцената! Какви са страстите?
- Разкошно е. Прекрасно е да работиш с хора, които обичаш. За Орлин дори не знам какво да приказвам, ти прелестно знаеш отношението ми към него. А и аз не познавам човек, който да има различен вид отношение към него. Той е артист, човек и другар от международна големина! Просто доста го обичам! А пък другите девойки (Кристина Димитрова, Маргарита Хранова и Мариана Попова, бел. ред) са едни възхитителни същества, прелестни певици, които също са се потвърдили във времето. Те умеят да вършат това, за което сме всички на тази сцена. Много е хубаво да сме дружно.
- Емоцията ти за Орлин Горанов обаче се откроява над всички останали. Провокирам ти съзнанието в този момент, с цел да ми кажеш някоя колоритна обстановка с него още от времето, когато сте се запознавали…
- (смее се) Чудесно. Той има необикновено възприятие за комизъм, все гледа да разсмее и постоянно му се получава доста добре. Сега в последно време постоянно имитира гларусите и както си седиш, внезапно стартира и провокира огромен смях. Той е и извънреден подражател, също така и безпределно надарен артист, да не приказваме пък какъв брой е интелигентен. Помня преди години, когато за първи път ме впечатли – тогава към момента не бяхме толкоз близки, а аз бях доста респектирана от него. Освен това ми стана още по-скъп, щом разбрах, че е женен за втората ми братовчедка. Та решавах аз една кръстословица, в един миг Орлин пристигна, взе я и я реши за нула време. Каза ми някои неща и
на мен безусловно ми увисна мандибулата
(долна челюст, бел. ред) (смее се). Има енциклопедични знания, доста е интелигентен. Ето и оня ден бяхме в Добрич и си приказваме. А аз постоянно обичам за употребявам някакви по-рядко срещани думи за моите сътрудници – и споделям „ ааа, тези сарахоши (несериозни хора, пияници и други, бел. ред)”, а той незабавно споделя: „ Братчедче, не е сарахош, а сархош” – мигновено го ревизира и ми сподели. Това беше изобретение за мен след толкоз години. И постоянно, когато съм желала нещо да му споделя, ей по този начин да му кажа, в никакъв случай не ме е отпращал с думи от вида „ абе айде в този момент, не ме занимавай”. Много добър и почтен човек.
- Спомена, че със брачната половинка на Орлин Горанов сте братовчедки, а това го знаят доста малко хора. Кога разбра за това?
- През 2000-2001 година. И то не, тъй като не си знам родата, а се получи сякаш инцидентно. Родата на майка ми е доста огромна, имам петнадесет първи братовчеди, една част от които даже не знам къде са. И вторите са по този начин. Как се открихме ли? Още не се занимавах с пеене и помня доста неясно по какъв начин майка ми беше пристигнала и споделя: „ Абе този май се е оженил за дъщерята на моя братовчедка”, само че тогава въобще не го познавах. Не съм и предполагала, че един ден ще бъдем сътрудници, другари. Този разговор някъде остана в дъното на съзнанието ми. Минаха години и на един концерт Орлин пристигна при мен и вика: „ Знаеш ли, че аз съм брачен партньор на твоята втора братовчедка Валя?” и на мен ми просветна този разговор. Веднага се прибрах, споделих на нашите и по този начин потегли всичко. Изключителна наслада беше. Валето е такава хубавица, ефирна, интелигентна, сладка, готина жена. Двамата са чудна двойка, Господ е събирач.
Когато приказва за щерка си Маги, певицата грее от благополучие
- Пееш „ За тебе хората говорят”, а какво приказват хората за теб?
- Ооо, разнообразни неща. И хубави, и неприятни, само че това е обикновено. Не може да има единствено захар, би трябвало и сол, а и пипер. Но ще ти споделя нещо – преди време имах фейсбук, само че се случиха някои случки и взех решение да не се занимавам повече с него. Обаче от два или три месеца имам публична страница в обществената мрежа и ютуб канал, с помощта на едни доста работливи и свестни момчета от Бургас. Реших, че на десетина дни ще пущам песни и ще описвам историята им – доста от които хората въобще не са чували. Защото от албумите, които съм издавала през годините, са се завъртали най-вече една-две песни.
А в действителност аз не съм единствено “Ах, морето”
Не съм и от галениците – не ми пускат постоянно, каквото съм направила. Имам заслужили песни, които не се пускат, по тази причина взех решение, че сама ще поправя тази неточност – и започнах да ги качвам във фейсбук. Миналата седмица, да вземем за пример, пуснах един дует с Васил Найденов от 2001 година, който в никакъв случай и на никое място не е звучал. Знаят го единствено хората, които имат албума „ Съмва се”. Разказах си история, обвързвана с Васил Найденов, който е извънреден колос в музиката за мен и не мога да ти опиша какво нещо прочетох по-късно. Толкова доста красиви думи, не съм вярвала. Имаше единствено двама-трима индивида, който бяха на друга вълна. Дори имах спречкване с едно момче, което не ме харесва, а друга изпълнителка, поради което си разреши и някакви обиди – само че това е капка в морето. Явно си беше от един различен тим (смее се), няма неприятно. Това е. Оттам нататък чак ми е неудобно… Не съм привикнала да ме хвалят по този метод. Не съм и човек, който живее за комплиментите. Но в полза на истината тъкмо тези думи на няколкостотин индивида, които ми писаха, ми помогнаха да преодолея загубата на майка ми, тъй като аз девет месеца всеки ден се лашках, потъвах, плачех, губех се в страстта. И когато на 10-ти този месец разгласих песента за мама, написах едно писмо до нея, в което й описах съвсем всичко, от което ме боли. И какви неща прочетох след това… нещо необикновено.
Взаимно си споделяхме и взаимно се лекувахме
с тези хора. То беше ужасно – непрекъснато четях, очите ме заболяха. Благодаря на всички тези хора, тъй като те леко ми позатвориха раните, които другояче нищо не може да затвори. Просто ми стана малко по-леко. Какво приказват хората ли? Наистина ми е неловко.. Те боравят с едни такива изключителни похвали, а аз не се имам за изключителна (смее се).
- Когато една добра сила се катализира по този метод, тъкмо това е резултатът. Всъщност той е изключителното!
- О, да, безпределно си права, доста добре го сподели. Наистина не можеш да си представиш за какви думи става въпрос. Ето това за мен е функционалността на фейсбук – да можеш да споделиш нещо, в моя случай ария, да има реакция, страст, шерване, резултат. Не може фейсбук да е просто някакъв плювалник! И ти давам незабавно един образец – не знам какво се е случило в тази страна, аз пребивавам в нея, само че какви толкоз грехове има тази наша президентша, че я изядоха по този начин??! Изядоха я! Защо бе, хора, какво е направила? Убила ли е някого? Престъпление ли е направила? Не мога да схвана на какво се дължи това настървяване. Това е напряко хапане онлайн месо!
С Орлин Горанов постоянно се смеят до сълзи
- Знаеш ли, у нас като че ли е постоянно настоящ правилото на от „ Осанна!” до „ Разпни го!” – първо се стартира с дежурните офанзиви, а в случай че съответната персона издържи на всичко, има късмет и да бъде уважавана… Малко по кривия метод случваме отношението си един към различен.
- Да… несъмнено си мъчително права. Но за какво?! Тази жена напряко я разкостиха. Но просто не мога да схвана на какво се дължи. Какъв й е прегрешението?! Може би, че е станала президентша?! Стига! Ето това сме от време на време хората за жал. Добрата би трябвало да е повече, а ние по този начин направихме в нашия живот, че непрекъснато за нещо се оплюваме, вършим се на дармадан, както се показва един мой прочут. Изключителен гений имаме в това отношение.
- Всъщност ти това мислене евентуално го дължиш на родителите си и някъде там, в детството, си оформила, даже неумишлено, някои свои базисни ценности… Баща ти е бил боен, а майка ти – учителка – дисциплината и умеенето за етичност в общуването би трябвало да са били на високо равнище във вашето семейство?!
- О, да, безусловно беше по този начин. Дори майка няколко месеца преди да почине, сподели: „ Боже, с какво съм заслужила такива свестни деца?”. Аз имам и един прелестен брат, прелестна снаха и прелестни племенници. Наистина в никакъв случай не сме създавали проблеми на родителите си. Всъщност аз ги създавах преди време, когато взех решение да ставам певица по заведенията за хранене, батко беше първенец. Майка и баща напряко се побъркаха, горките. Преодоляха го с течение на времето, тъй като тогава не беше доста квалитетно да пееш по заведения. Някак си принизяваха до една друга специалност певиците по заведенията за хранене, което не е правилно, не е по този начин. Но баща е с доста сериозна специалност – цялостен живот при военните, обикновено е да реагира по този начин.
- И по какъв начин стана метаморфозата в осмислянето при татко ти? Кога те възприе съществено и в твоята специалност на певица?
- Преди години, когато към този момент пеех от няколко години по заведенията, той ми викаше: „ Ма, каква певица си ти с този глас?!”, както в този момент не може да повярва, че плавам, а аз плавам като торпедо. Всяка заран от 10 години насам вървя да упражнявам плуване – всички стилове. Та тогава все не му се вярваше, че ще стана добра певица. И един път сподели: „ Ще те призная, в случай че те чуя по радиото”. Минаха три-четири години, към този момент бях направила „ Ах, морето”, която въртяха по всички радиа. И отивам аз при него с думите: „ Тате, нещо да имаш да ми казваш?” (усмихва се). А в този момент той е възрастен, има и лека склероза, само че като отидем някъде обича да споделя
“Аз съм бащата на Тони Димитрова” и на мен ми става доста неловко (смее се).
- За твой шанс наподобява си лишена от онази мъчителна упоритост за популярност, от която се „ разболяват” доста известни персони в днешно време…
- О, нямам я. Никога не съм я имала. Имам щастието в действителност по този начин да ми се случат нещата, че да не съм имала по-специални връзки с който и да е било, не ми се е налагало да си заплащам за нещо, с изключение на за песните, когато ги вършим. Да блъскам на някого някакви пари, с цел да ме стартира – цялостен парадокс! Това ми е толкоз непознато, че по-скоро ще отида да копая на село, в сравнение с да се унизявам, търгувайки със себе си!
С положителния си другар и сътрудник Васко Найденов
- Безкрайно съвременно е през днешния ден да се заплаща, даже и за прям черен пр – единствено и единствено някой да попада в заглавията на вестниците, в мрежата?!
- А това пък е безумно, само че е правилно, да. Но има и друго, което е още по-голям парадокс съгласно мен – това да си плащаш гледания в интернет. Когато разбрах за тази алтернатива, просто не можах да допускам. Казах си „ не може да е истина”. Излиза, че хората за всичко си заплащат и се самоизмислят. Измислят си някакви достижения, които другояче ги няма действително, с изключение на в акъла на този човек, както и в статистика, за която той е платил. Е добре де, след това, когато се прибереш у дома и си легнеш на възглавницата, по какъв начин я караш?! Ти знаеш истината. Знаеш, че всичко се базира на една неистина и че живееш с неистина. Как става този номер?! Как се схваща самичък със себе си…
- Може би като целеустремено не мисли по тези въпроси…
- А… Точно! Може би аз повечко мисля, в сравнение с би трябвало, само че това на никаква цена не бих го позволила. Не търпя лъжата по никакъв метод. А това да се самозалъгваш, е извънредно прахосване.
- Кажи ми съумя ли да стигнеш до далечна Япония, каквато е една от фантазиите, за които ми бе споделила преди време?
- Пак я прескочихме Япония, а имахме такава концепция с Иван и с групата, с която нормално пътешестваме из света. Много хубаво се пътува с хубави хора. И се пее. И се живее въобще. Та те проведоха такава екскурзия до Япония, само че защото февруари бяхме ходили с тях до Сейшелите, а май месец имах много участия, нямаше по какъв начин да откажа участията и да потегли отново на път. Така че Япония е към момента фантазия (усмихва се). Но ще отида, сигурно. Мен пътуванията ме зареждат.
- Но не би заменила България за никоя, даже доста екзотична страна?
- Не, изрично. Могла съм хиляди пъти да го направя, само че в никакъв случай не съм желала. За мен България е моята татковина, моята свидна хралупка, моето място, каквото ще да е. Не желая да напущам България по никакъв метод! Да, някои от създателите ни могат да отидат и да живеят на друго място, само че единствено живеят, не се развиват отвън родината по този метод. Поне сега не се сещам за подобен пример…
- Ами Бисер Киров?! Той направи шеметна кариера отвън България.
- О, да, да… Той живя и в Германия, в Русия. Виждали сме се няколко пъти, когато пях в посолството в Москва, а той беше там културно аташе. Но той имаше дълъг престой и история там. И доста триумфи. Права си за него несъмнено. Не се сетих незабавно.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Разкошно е. Прекрасно е да работиш с хора, които обичаш. За Орлин дори не знам какво да приказвам, ти прелестно знаеш отношението ми към него. А и аз не познавам човек, който да има различен вид отношение към него. Той е артист, човек и другар от международна големина! Просто доста го обичам! А пък другите девойки (Кристина Димитрова, Маргарита Хранова и Мариана Попова, бел. ред) са едни възхитителни същества, прелестни певици, които също са се потвърдили във времето. Те умеят да вършат това, за което сме всички на тази сцена. Много е хубаво да сме дружно.
- Емоцията ти за Орлин Горанов обаче се откроява над всички останали. Провокирам ти съзнанието в този момент, с цел да ми кажеш някоя колоритна обстановка с него още от времето, когато сте се запознавали…
- (смее се) Чудесно. Той има необикновено възприятие за комизъм, все гледа да разсмее и постоянно му се получава доста добре. Сега в последно време постоянно имитира гларусите и както си седиш, внезапно стартира и провокира огромен смях. Той е и извънреден подражател, също така и безпределно надарен артист, да не приказваме пък какъв брой е интелигентен. Помня преди години, когато за първи път ме впечатли – тогава към момента не бяхме толкоз близки, а аз бях доста респектирана от него. Освен това ми стана още по-скъп, щом разбрах, че е женен за втората ми братовчедка. Та решавах аз една кръстословица, в един миг Орлин пристигна, взе я и я реши за нула време. Каза ми някои неща и
на мен безусловно ми увисна мандибулата
(долна челюст, бел. ред) (смее се). Има енциклопедични знания, доста е интелигентен. Ето и оня ден бяхме в Добрич и си приказваме. А аз постоянно обичам за употребявам някакви по-рядко срещани думи за моите сътрудници – и споделям „ ааа, тези сарахоши (несериозни хора, пияници и други, бел. ред)”, а той незабавно споделя: „ Братчедче, не е сарахош, а сархош” – мигновено го ревизира и ми сподели. Това беше изобретение за мен след толкоз години. И постоянно, когато съм желала нещо да му споделя, ей по този начин да му кажа, в никакъв случай не ме е отпращал с думи от вида „ абе айде в този момент, не ме занимавай”. Много добър и почтен човек.
- Спомена, че със брачната половинка на Орлин Горанов сте братовчедки, а това го знаят доста малко хора. Кога разбра за това?
- През 2000-2001 година. И то не, тъй като не си знам родата, а се получи сякаш инцидентно. Родата на майка ми е доста огромна, имам петнадесет първи братовчеди, една част от които даже не знам къде са. И вторите са по този начин. Как се открихме ли? Още не се занимавах с пеене и помня доста неясно по какъв начин майка ми беше пристигнала и споделя: „ Абе този май се е оженил за дъщерята на моя братовчедка”, само че тогава въобще не го познавах. Не съм и предполагала, че един ден ще бъдем сътрудници, другари. Този разговор някъде остана в дъното на съзнанието ми. Минаха години и на един концерт Орлин пристигна при мен и вика: „ Знаеш ли, че аз съм брачен партньор на твоята втора братовчедка Валя?” и на мен ми просветна този разговор. Веднага се прибрах, споделих на нашите и по този начин потегли всичко. Изключителна наслада беше. Валето е такава хубавица, ефирна, интелигентна, сладка, готина жена. Двамата са чудна двойка, Господ е събирач.
Когато приказва за щерка си Маги, певицата грее от благополучие
- Пееш „ За тебе хората говорят”, а какво приказват хората за теб?
- Ооо, разнообразни неща. И хубави, и неприятни, само че това е обикновено. Не може да има единствено захар, би трябвало и сол, а и пипер. Но ще ти споделя нещо – преди време имах фейсбук, само че се случиха някои случки и взех решение да не се занимавам повече с него. Обаче от два или три месеца имам публична страница в обществената мрежа и ютуб канал, с помощта на едни доста работливи и свестни момчета от Бургас. Реших, че на десетина дни ще пущам песни и ще описвам историята им – доста от които хората въобще не са чували. Защото от албумите, които съм издавала през годините, са се завъртали най-вече една-две песни.
А в действителност аз не съм единствено “Ах, морето”
Не съм и от галениците – не ми пускат постоянно, каквото съм направила. Имам заслужили песни, които не се пускат, по тази причина взех решение, че сама ще поправя тази неточност – и започнах да ги качвам във фейсбук. Миналата седмица, да вземем за пример, пуснах един дует с Васил Найденов от 2001 година, който в никакъв случай и на никое място не е звучал. Знаят го единствено хората, които имат албума „ Съмва се”. Разказах си история, обвързвана с Васил Найденов, който е извънреден колос в музиката за мен и не мога да ти опиша какво нещо прочетох по-късно. Толкова доста красиви думи, не съм вярвала. Имаше единствено двама-трима индивида, който бяха на друга вълна. Дори имах спречкване с едно момче, което не ме харесва, а друга изпълнителка, поради което си разреши и някакви обиди – само че това е капка в морето. Явно си беше от един различен тим (смее се), няма неприятно. Това е. Оттам нататък чак ми е неудобно… Не съм привикнала да ме хвалят по този метод. Не съм и човек, който живее за комплиментите. Но в полза на истината тъкмо тези думи на няколкостотин индивида, които ми писаха, ми помогнаха да преодолея загубата на майка ми, тъй като аз девет месеца всеки ден се лашках, потъвах, плачех, губех се в страстта. И когато на 10-ти този месец разгласих песента за мама, написах едно писмо до нея, в което й описах съвсем всичко, от което ме боли. И какви неща прочетох след това… нещо необикновено.
Взаимно си споделяхме и взаимно се лекувахме
с тези хора. То беше ужасно – непрекъснато четях, очите ме заболяха. Благодаря на всички тези хора, тъй като те леко ми позатвориха раните, които другояче нищо не може да затвори. Просто ми стана малко по-леко. Какво приказват хората ли? Наистина ми е неловко.. Те боравят с едни такива изключителни похвали, а аз не се имам за изключителна (смее се).
- Когато една добра сила се катализира по този метод, тъкмо това е резултатът. Всъщност той е изключителното!
- О, да, безпределно си права, доста добре го сподели. Наистина не можеш да си представиш за какви думи става въпрос. Ето това за мен е функционалността на фейсбук – да можеш да споделиш нещо, в моя случай ария, да има реакция, страст, шерване, резултат. Не може фейсбук да е просто някакъв плювалник! И ти давам незабавно един образец – не знам какво се е случило в тази страна, аз пребивавам в нея, само че какви толкоз грехове има тази наша президентша, че я изядоха по този начин??! Изядоха я! Защо бе, хора, какво е направила? Убила ли е някого? Престъпление ли е направила? Не мога да схвана на какво се дължи това настървяване. Това е напряко хапане онлайн месо!
С Орлин Горанов постоянно се смеят до сълзи
- Знаеш ли, у нас като че ли е постоянно настоящ правилото на от „ Осанна!” до „ Разпни го!” – първо се стартира с дежурните офанзиви, а в случай че съответната персона издържи на всичко, има късмет и да бъде уважавана… Малко по кривия метод случваме отношението си един към различен.
- Да… несъмнено си мъчително права. Но за какво?! Тази жена напряко я разкостиха. Но просто не мога да схвана на какво се дължи. Какъв й е прегрешението?! Може би, че е станала президентша?! Стига! Ето това сме от време на време хората за жал. Добрата би трябвало да е повече, а ние по този начин направихме в нашия живот, че непрекъснато за нещо се оплюваме, вършим се на дармадан, както се показва един мой прочут. Изключителен гений имаме в това отношение.
- Всъщност ти това мислене евентуално го дължиш на родителите си и някъде там, в детството, си оформила, даже неумишлено, някои свои базисни ценности… Баща ти е бил боен, а майка ти – учителка – дисциплината и умеенето за етичност в общуването би трябвало да са били на високо равнище във вашето семейство?!
- О, да, безусловно беше по този начин. Дори майка няколко месеца преди да почине, сподели: „ Боже, с какво съм заслужила такива свестни деца?”. Аз имам и един прелестен брат, прелестна снаха и прелестни племенници. Наистина в никакъв случай не сме създавали проблеми на родителите си. Всъщност аз ги създавах преди време, когато взех решение да ставам певица по заведенията за хранене, батко беше първенец. Майка и баща напряко се побъркаха, горките. Преодоляха го с течение на времето, тъй като тогава не беше доста квалитетно да пееш по заведения. Някак си принизяваха до една друга специалност певиците по заведенията за хранене, което не е правилно, не е по този начин. Но баща е с доста сериозна специалност – цялостен живот при военните, обикновено е да реагира по този начин.
- И по какъв начин стана метаморфозата в осмислянето при татко ти? Кога те възприе съществено и в твоята специалност на певица?
- Преди години, когато към този момент пеех от няколко години по заведенията, той ми викаше: „ Ма, каква певица си ти с този глас?!”, както в този момент не може да повярва, че плавам, а аз плавам като торпедо. Всяка заран от 10 години насам вървя да упражнявам плуване – всички стилове. Та тогава все не му се вярваше, че ще стана добра певица. И един път сподели: „ Ще те призная, в случай че те чуя по радиото”. Минаха три-четири години, към този момент бях направила „ Ах, морето”, която въртяха по всички радиа. И отивам аз при него с думите: „ Тате, нещо да имаш да ми казваш?” (усмихва се). А в този момент той е възрастен, има и лека склероза, само че като отидем някъде обича да споделя
“Аз съм бащата на Тони Димитрова” и на мен ми става доста неловко (смее се).
- За твой шанс наподобява си лишена от онази мъчителна упоритост за популярност, от която се „ разболяват” доста известни персони в днешно време…
- О, нямам я. Никога не съм я имала. Имам щастието в действителност по този начин да ми се случат нещата, че да не съм имала по-специални връзки с който и да е било, не ми се е налагало да си заплащам за нещо, с изключение на за песните, когато ги вършим. Да блъскам на някого някакви пари, с цел да ме стартира – цялостен парадокс! Това ми е толкоз непознато, че по-скоро ще отида да копая на село, в сравнение с да се унизявам, търгувайки със себе си!
С положителния си другар и сътрудник Васко Найденов
- Безкрайно съвременно е през днешния ден да се заплаща, даже и за прям черен пр – единствено и единствено някой да попада в заглавията на вестниците, в мрежата?!
- А това пък е безумно, само че е правилно, да. Но има и друго, което е още по-голям парадокс съгласно мен – това да си плащаш гледания в интернет. Когато разбрах за тази алтернатива, просто не можах да допускам. Казах си „ не може да е истина”. Излиза, че хората за всичко си заплащат и се самоизмислят. Измислят си някакви достижения, които другояче ги няма действително, с изключение на в акъла на този човек, както и в статистика, за която той е платил. Е добре де, след това, когато се прибереш у дома и си легнеш на възглавницата, по какъв начин я караш?! Ти знаеш истината. Знаеш, че всичко се базира на една неистина и че живееш с неистина. Как става този номер?! Как се схваща самичък със себе си…
- Може би като целеустремено не мисли по тези въпроси…
- А… Точно! Може би аз повечко мисля, в сравнение с би трябвало, само че това на никаква цена не бих го позволила. Не търпя лъжата по никакъв метод. А това да се самозалъгваш, е извънредно прахосване.
- Кажи ми съумя ли да стигнеш до далечна Япония, каквато е една от фантазиите, за които ми бе споделила преди време?
- Пак я прескочихме Япония, а имахме такава концепция с Иван и с групата, с която нормално пътешестваме из света. Много хубаво се пътува с хубави хора. И се пее. И се живее въобще. Та те проведоха такава екскурзия до Япония, само че защото февруари бяхме ходили с тях до Сейшелите, а май месец имах много участия, нямаше по какъв начин да откажа участията и да потегли отново на път. Така че Япония е към момента фантазия (усмихва се). Но ще отида, сигурно. Мен пътуванията ме зареждат.
- Но не би заменила България за никоя, даже доста екзотична страна?
- Не, изрично. Могла съм хиляди пъти да го направя, само че в никакъв случай не съм желала. За мен България е моята татковина, моята свидна хралупка, моето място, каквото ще да е. Не желая да напущам България по никакъв метод! Да, някои от създателите ни могат да отидат и да живеят на друго място, само че единствено живеят, не се развиват отвън родината по този метод. Поне сега не се сещам за подобен пример…
- Ами Бисер Киров?! Той направи шеметна кариера отвън България.
- О, да, да… Той живя и в Германия, в Русия. Виждали сме се няколко пъти, когато пях в посолството в Москва, а той беше там културно аташе. Но той имаше дълъг престой и история там. И доста триумфи. Права си за него несъмнено. Не се сетих незабавно.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ