Томаш Бауер, Андрей Нечаев и Миролюб Лабус (от дясно наляво)

...
Томаш Бауер, Андрей Нечаев и Миролюб Лабус (от дясно наляво)
Коментари Харесай

Обратният завой към авторитаризма

Томаш Бауер, Андрей Нечаев и Миролюб Лабус (от дясно наляво) бяха посетители на конференцията, съорганизирана от Красен Станчев

© Надежда Чипева Още по тематиката
Към колапс на демокрацията

Рисковете при въвеждане на мажоритарната система в постсоциалистически, неконсолидирани демокрации
12 май 2017
Отнесена от петролния ураган

Комбинацията от нефтена взаимозависимост и популистки политики се оказва съдбовна за Венецуела
27 май 2016
Балцерович: Връзкарският капитализъм е неправдив и неефикасен

Необходим е по-силен цивилен напън за свободен пазар и господство на закона като най-хубавото решение за доста проблеми
4 юни 2014 :

- В София бе проведена конференция в памет на някогашния финансов министър и вицепремиер на Русия Егор Гайдар (1956 - 2009), идеолог на " шоковата терапия " от началото на 90-те.

- Трима политици от Русия, Унгария и Сърбия описаха за неравния преход към народна власт и пазарна стопанска система в страните си и за неустойчивостта на промените.

- В книгата си " Гибелта на една империя ", преведена и на български, Гайдар предизвестява, че всяка властническа система е обречена на разпад по чисто стопански аргументи.
Трима политици от три източноевропейски страни, минали 25-годишния път от тоталитаризма, през демократичните промени и тръгнали назад обратно, бяха посетители на форума " Икономическа смяна на Балканите и другаде в Нова Европа ", проведен от икономиста и основател на Института по пазарна стопанска система Красен Станчев и фондация " Егор Гайдар ". Поводът е българското издание на книгата на съветския икономист модернизатор " Гибелта на една империя " (виж карето).

Русия - стартира като неприятна смешка, приключи като покруса

" Радвам се, че виждам либерали в залата, хубаво е, че са останали такива в България. Надявам се да не сте това всичките ", пошегува се съратникът на Гайдар и някогашен стопански министър на Русия (1992-1993) Андрей Нечаев преди ревюто си за аргументите за завръщането на авторитаризма в родината си. " В случая на Русия се събраха всички проблеми на постсоциалистическия преход - ние не можехме да стъпим върху основата, която Унгария и Полша имаха преди краха на Източния блок - свободни цени, първи проблясъци на частна самодейност, консенсус измежду елитите... И това, което стартира като неприятна смешка, приключи трагично през зимата на 1993 година (с пуча против Борис Елцин - бел. ред.) ", уточни Нечаев, който през днешния ден е водач на придвижването " Гражданска самодейност ".
Егор Гайдар (1956-2009)

Фотограф: Капитал
Според него евентуалният разпад на страната е повода да бъдат взети политически неприемливи решения като неочакваната приватизация, приключила с концентрирането на икономическата власт в олигарсите. В композиция с нестабилните политически институции, централизираната президентска власт и липстата на мощни реформистки партии, които да разбият превъзходството на консервативните сили в Думата, се стига до настоящето положение на Русия.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

" Никога не е имало реформистко държавно управление, подкрепено с парламентарно болшинство в Русия. При Путин махалото стигна до другия край - имаме една партия, която е на процедура бюрократичен синдикат към президентската администрация ", сподели икономистът. По думите му в Русия инерция за промени сега няма, тъй като страната е постоянна в икономическа си застоялост, а антизападната агитация прави своята работа да настройва хората против външния свят. " Въпросът е докога ще издържи търпението на руснака. Както в остарелия анекдот, в този момент има конфликт сред тв приемника и хладилника, и към този момент победител е тв приемникът ", разяснява Нечаев. Според него това е и повода Путин евентуално да остане на власт още най-малко десетилетие, а положението на съветската стопанска система да се утежнява " до момента в който не стане прекомерно рисково ".

Сърбия - Когато си на неверния трен, всички спирки са неверни

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Погледът от Сърбия пристигна от проф. Миролюб Лабус от Белградския университет и вицепремиер (2004 - 2006 г.). " Ако през 1989 година бяхме поели към НАТО, в този момент щяхме да сме част от Европейския съюз. Но ние се качихме на неверния трен, а всички спирки по пътя му са неверни ", съобщи той. Той изнесе данни (виж графиките), които демонстрират по какъв начин разпадът на Югославия и последвалите рецесии в Сърбия са придружени с голямо нарастване на външния дълг, взиман за разрешаване на геополитически и институционални въпроси. Отново базирайки се на статистиката, Лабус съобщи, че икономическият демократизъм е бил най-хубавата икономическа политика в югославския подтекст, само че акцентира, че демократичните политици са лесна цел за хората, които губят най-вече от трансформацията към нея.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Полша и Унгария - противоположният завой на отличниците

Гласът на някогашните " отличници " бе на Томаш Бауер, член на Националната асамблея на Унгария. " Унгария бе образец за другите страни във връзка с икономическа либерализация. Сега, разочароващо и парадоксално, двете най-прогресивни реформистки страни - Унгария и Полша, вършат противоположен завой към авторитаризма ", съобщи той. По думите му повода за тази наклонност са " макроикономическите случки " на предходни маджарски държавни управления и разпада на опозицията, които са дестабилизиратли доверието на унгарците в основните правила на демократичната народна власт като разделяне на управляващите, пазарната стопанска система и върховенството на закона.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

В умозаключение, и тримата политици обявиха, че в актуалната обстановка е нужно консолидирането на опозицията против авторитаризма и доказването й като законна опция на ръководството.Гибелта на една империя

Краят й се виждал на Римската империя,
само че измежду експертите – никаква нервност!
Цезарус цари, сенатус гласоподава,
(в докладните записки) народус добрува...
Булат Окуджава*

С този откъс стартира една от главите в книгата на съветския политик и икономист Егор Гайдар " Гибелта на една империя: Поуки за модерна Русия " (2007 г.). В нея той споделя за непредвидения провал на Съветския съюз (СССР) и предизвестява, че постимперската носталгия в Москва ще донесе повече страдалчество за руснаците. Книгата прави исторически разбор на колапса на няколко империи, като най-голямо внимание е отделено на испанската през ХVІ - ХVІІ в., където " ресурсното проклинание " на златото от Америките води до разпада ѝ. Примерът на Испания, разчитала на презокеанския рандеман на злато, е съпоставен с нестабилната основа, на която стъпва късният Съюз на съветските социалистически републики - добивът и експорт на нефт. В резултат на упоритости на двете империи да задържат доминионите си, нелибералните им и нерефмирани стопански системи предопределят разпада им.

Гайдар прави разбор и на неуспеха на социализма, при който, за разлика от други властнически режими, в " уредбата на политическата система е нерезривно обвързвана с всекидневния стопански живот ". Задушаващата тоталитарна власт основава патова обстановка за Русия - от една страна социалистическата стопанска система не може да просъществува без нея, а от друга стагнацията подсигурява неуспеха й.

Книгата разрушава и мита за социалистическото икономическо и софтуерно предимство, сринато от подлите външни врагове на Съюз на съветските социалистически републики и военната конкуренция със Съединени американски щати: " Това не бе повода за краха на социалистическата система. Той беше съдбоносен от базовите й характерности... институциите й бяха прекомерно твърди и не позволяваха на страната да се приспособява към провокациите на международното развиване в края на ХХ в. Наследството от социалистическата индустриализация, аномалното отбранително задължение, тежката рецесия на селското стопанство, неконкурентоспособността на обработващите браншове правеха неуспеха на режима неминуем. През 70-те и началото на 80-те години тези проблеми би могло да се контролират за сметка на високите цени на петрола. Но това не е задоволително здрава основа за опазване на последната империя ", заключва Гайдар.

Когато той написа книгата си, Владимир Путин е на власт към този момент съвсем десетилетие и с помощта на покачващите се цени на петрола стопанската система се стабилизира. Заедно с това в Русия стават все по-явни властническите трендове - властта се концентрира в ръцете на президента и близки до него олигарси, зараждат се и постимперските упоритости в московския хайлайф. Тогава Гайдар предизвестява за заплахата от реваншизъм, само че остава оптимист за бъдещето на Русия. Няколко години след гибелта му обаче цените на петрола са сринати, а Русия анексира Крим, което й донесе наказания от Запада.

Едва 35-годишен Егор Гайдар става вицепремиер и финансов министър на една нестабилна страна с галактически равнища на инфлация и държавен дълг, ресурс от зърно за два месеца и привършващи валутни запаси. В интервала 1991-1993 година ще си завоюва славата на " проектант на съветската шокова терапия ", поради която и до през днешния ден остава нееднозначна фигура за съветското общество. Решенито му за либерализацията на цените изкара на ярко обезценяването на спестяванията на руснаците, само че той слага и основите на пазарната стопанска система в постсъветска Русия. Греховете на приватизацията също му се приписват (той самият поема отговорност за метода, по който тя се развива), само че по личните му думи има обстановки, в които " не се избира сред положителни и неприятни решения, а сред неприятни и по-лоши ". В началото на 1990-те Гайдар потегля към непопулярни, само че избавителни промени посредством политически самоубийствени решения. Въпросът, който има смисъл, е какво можеше да се случи, в случай че не го беше направил.

* Преводът е на Деян Кюранов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР