Томас Лафчис: БКП не ми разреши да играя в ЦСКА
Томас Лафчис, един от най-разпознаваемите футболни хора, приказва извънредно за предаването " Код Спорт " по ТV+. Преди четири години той съобщи, че това е последното му изявление, само че особено за феновете одобри поканата. Голяма част от живота му е обвързвана с най-популярния спорт и по-конкретно с обичания му Левски. Първо като състезател, а по-късно и като президент. Цели девет години е отпред на един от двата гранда на България. И в неговата епоха " сините " завоюваха три шампионски трофеи и четири купи на страната. За ерудицията му приказва обстоятелството, че има дипломи от четири факултета в най-различни области – спорт, публицистика, стопанска система и богословие.
- Здравейте, господин Лафчис! Изключително ми е прелестно да ви показва на феновете на „ Код Спорт “! На 10 юли 2016 година дадохте последното си изявление и то беше пред нашата камера. По-добре ли се чувствате, когато не говорите за футбол?
- Да, по-добре се усещам, единствено че мъчно се въздържам, тъй като това ми е обичаният спорт от дете и по-голямата част от живота ми е предходната в него. Просто в действителност ми е мъчно да заставам настрани и да виждам какво се случва освен в обичания ми тим, само че изобщо в обичания ми спорт. В последното изявление споделих, че не желая да разясня футбола, тъй като години наред давах моето мнение и оценки какво би трябвало да се направи, с цел да не стигнем равнището, което сме сега. Просто никой не обръщаше внимание, никой не искаше да чуе тези неща. Реших, че е ненужно да се притеснявам и да си унищожавам живота с това, че примерно даваш нещо, което смяташ, че е вярно и то гратис, само че никой не желае да го чуе.
- Нека в този момент да поговорим за вашата кариера – за нещо надалеч по-приятно от футболната реалност, която ни заобикаля. Как попаднахте в най-популярния спорт?
- Дълга история, връщаме се 1964-65 година Като дребен пътувах през цяла София, с цел да стигна на „ Червено знаме “. Там започнах два месеца като централен нападател, тъй като бях най-голям. Помня сгурията на „ Червено знаме “, пътувах с тролей №2, който спираше при нас на „ Мотописта “ и оттова трамвай, само че на втория месец майка ми ме спря, тъй като беше зима, всякога се прибирах в тиня, замърсен, влажен. Стигнахме до пролетта на 1965 година, когато с мои другари от квартала и от учебното заведение отидохме да се запишем на ст. „ Раковски “, там играеше Спартак (София). Отивайки там, нямаше група за толкоз дребни, играеха по-големите, родени 1957 година, а аз съм от 1958 година Треньор беше Каменски – извънредно добър експерт, възрастен. Не някогашният вратар на Левски, просто съвпадане на имената. Както ни бяха отделили дребните да играем в профил на едно асфалтово игрище, пристигна и попита: „ Може ли някой да пази? “ Тогава на „ Мотописта “ бяха ливади, не беше това, което е сега. Винаги най-малкият го слагаха на вратата. Винаги питах: „ Бате, ще стана ли вратар? “ А огромните споделяха: „ Разбира се! “ Казах, че мога и от този момент си останах на вратата.
- Юноша на Левски, а по-късно играете за Черно море и Сливен – по какъв начин се получава това нещо?
- О, това е много по-късно. Като младеж на Левски стигнах до първия тим. През 1976-77 година започнаха да ме взимат, идващите два сезона съвсем бях титуляр, имах по 25-26 мача на година. Тогава имах щастието да се докосна до тези огромни имена в Левски, от най-големите в историята като Павката Панов, Воин Войнов, Кирил Ивков, Аладжов, по-късно пристигнаха Тошко Барзов, Данчо Иванов, доста са – легендите на Левски. Имах шанса и щастието да израсна тези две години с тях досега, до който няма да не помни пролетта на 1979 година ние към този момент бяхме първенци и гостувахме на Ботев (Враца), получих комоцио, хвърляйки се в краката не помня на кого, само че ми удари главата несъзнателно. Победихме, Тони Милков вкара за 1:0 и по-късно бях у дома, тъй като не трябваше да излизам. Дойдоха представители на Олимпиакос, тъй като техен треньор беше едно доста огромно име от югославския футбол, който беше треньор на Колумбия, когато бяхме с Левски там на посещаване. Дойде представител на тима и ми предложи да ме вземат. Съгласих се, само че желаех някаква сума. Но президентът бил споделил, че не може. Казах: „ Добре, като вашият президент се съгласи, ще дойда. “ Не се обажда три месеца и в края на юли идват от Панатинайкос, споделям им същите условия, на секундата подписвам предварителния контракт, на другия ден ми изваждат пасаван, аз през това време съм български жител, а и тъй като бях освободен от казармата като дете на гръцки имигранти, бях изискал да бъда военизиран, тъй като всичките ми сътрудници бяха военизирани. Аз бях волнонаемен с още едно момче. Съгласиха се при започване на юли да го създадат, макар че не съм бил боец и нямаше подобен случай, беше казус. В края на юли подписах с Панатинайкос, на другия ден ми изваждат пасаван в посолството, Левски подписа контракт с тях. Мисля, че беше към 120 хиляди $ или 200 хиляди, колкото искаше Асен Младенов, който беше началник. Казах му, че това е невъзможна сума. Кой тогава струваше 240 хиляди? Ти имаш огромно бъдеще… Както и да е, подписаха за 120 хиляди. С тези пари се закупиха микробусите, осветлението на „ Герена “. Един, който беше началник на паспортното, ми напомни след години – „ Помниш ли, че ти правехме документите? “ Тогава ми позволиха да отпътува, макар че към този момент бях военизиран, трябваше всичко да се скапе. Казаха, че тъй като са получили парите, а и са ги похарчили, не можаха да спрат прехвърлянето. Така отпътувах за Панатинайкос. Това е септември 1979 година
- Как се чувствахте в тим, който е благосъстоятелност на една от най-богатите гръцки семейства – Вардиноянис? Имахте ли контакти със самия притежател?
- Вардиноянис преди малко бяха взели тима. Имал съм огромното му почитание, доста огромна благосклонност от негова страна, доста ми е оказал помощ в живота. Още на първата подготовка скъсах менискус и той настоя да се оперирам в Лондон. Бях в Тотнъм, където направих интервенцията. Хирургът беше някогашен ръгбист. Тогава освен в България, интервенцията на менискус беше 45 дни гипс, по-късно още 3-4 месеца оживление, а там на 10-ия ден започнах да упражнявам. Върнах се, само че за жалост треньорът, който искаше да разчисти тима от старите имена, не съумя да го реализира и го изгониха. Имах нещастието да ме съпътстват няколко травми през тези две години. Тогава желаех от Вардиноянис да отида най-малко за една година в ОФИ (Крит). Бяха сателитен тим, другият брат Вардиноянис – Теодорос държеше Крит. На идната година съумях да се наложа като титуляр и напролет на 1983 година се завърнах в Панатинайкос, където са ми най-успешните години в кариерата.
- Най-големият мач с тима на Панатинайкос?
- Най-големият мач като триумф е полуфиналът за Купата на европейските първенци, където играхме април 1984 година против Ливърпул. По пътя си елиминирахме Фейенорд, Линфийлд, Гьотеборг, извънредно мощен тим и стигнахме до полуфинала с Ливърпул. Годината, в което се случи нещастието „ Хейзъл “. Това е най-големият ми триумф, а другояче като мощен мач може би против Гьотеборг, тъй като там победихме с 1:0, съумях да се оправя с всички високи топки и много други положения.
- Имало ли е възможност да облечете алената фланелка и да преминете в ЦСКА? Градска легенда ли е това или е било действителност?
- Не тъкмо в ЦСКА. Случилото се през 1985 година сред Левски и ЦСКА, разформироваха двата тима, наказаха много от футболистите. Това е по заръка на партията, споделят, че било концепция на Милко Балев – дълго време Левски е бил хегемон и това е било метод да бъдат обезглавени, само че по същия метод бяха обезглавени и ЦСКА. Тогава се образуваха Витоша и Средец. Двата тима към този момент нямаха общо публично със структурите на Министерство на вътрешните работи и Министерство на защитата. Тогава треньор на националния тим беше Вуцов, който беше извънредно обезпокоен от това, че примерно беше осъден вечно Боби Михайлов. При една наша среща в края на юни ме помоли да направя всичко допустимо да се върна да играя за националния тим. Казах, че имам контракт за още три години и ми е мъчно да разтрогна. Отидох в Гърция, поговорих с Вардиноянис, той изрично отхвърли да ме пусне. Тогава споделих, че това е шансът ми в живота да играя на международно състезание и желаех, в случай че би трябвало да приключа с футбола, само че просто да ме пусне за една година. Накрая съумях да уредя тези неща и тогава се сблъсках с действителността. Тогава Витоша трябваше да ми помогне да си донеса багажа, те не го направиха в продължение на един месец, върнах се в България доста сърдит. Иван Вуцов ми сподели, че ще отида в Средец. Казах: „ Ама по какъв начин – това е ЦСКА! “ А той отвърна: „ Вече няма ЦСКА, няма Левски. Пенев е треньор, по-качествен е като клуб сега. “ Отидох при започване на август 1985 година За страдание, в продължение на близо шест месеца, не съумях да играя. Само упражнявах, отивах на лагери и не ми разрешаваха. Кой не позволяваше? Градският комитет на партията, тъй като имало решение преди години, че футболисти от Левски и от ЦСКА, от софийските тимове по принцип не могат да отидат в другия тим без позволение на клуба. Само че аз пристигам от Панатинайкос, към този момент съм непознат жител, не съм български, тогава не можеше да имаш двойно поданство. Въпреки това Градският комитет на партията сподели „ не “. Чак до ноември Вуцов искаше да играя в Германска демократична република последния мач, към този момент се бяхме класирали за Мексико и аз се отхвърлих, тъй като шест месеца не бях играл. Нека ми оправят нещата да почна да играя, няма проблем. Тогава разбрах, че някои фактори са провокирали да не ми се позволява да играя. Шпатов отговаряше в Градския комитет на партията за футбола и беше безапелационен. Когато ми споделиха, че в случай че не съм в ЦСКА, а отида в Славия, ще ми разрешат, подписах със Славия. След Нова година пристигна разпореждане, че се опрощават футболистите и тогава Левски нямаше нищо срещу да отида в който тим желая, единствено че тогава имах контракт със Славия, само че преди този момент подписах с ЦСКА. Пак скандал в Градския комитет на партията. Тогава ми споделиха да предпочитам всред осем тима в провинцията и там ще играя. Така се стигна да отида в Черно море. Беше началото на март 1986 година за един месец, преди края на шампионата. На „ Васил Левски “ тренирахме с треньора на националния тим Людмил Горанов четиримата вратари – аз, Боби, Вълов и Ники Донев от Локомотив. Петък отивахме, събота играехме по тимовете и понеделник отново се връщахме. И по този начин до момента в който се събрахме на лагер в Банкя преди да се замине за Германия. Дойде на лагера Шпатов и сподели, че аз съм чужденец и не мога да играя в националния тим на България. Няма да разрешат! Казах: „ Ама, другарю Шпатов, когато ме извикахте.. “ А той отвърна: „ Аз не съм викал никой! “ Тогава доста се ядосах, тъй като ФИФА позволи да играя за България, защото към този момент бях играл във всички национални гарнитури и само тук можех да играя. И по този начин не отпътувах и за Мексико. До последния ден тренирахме с Ники на „ Васил Левски “ и се готвехме, в случай че нещо стане, да заминем. Така отпадна моето бленувано присъединяване на международно състезание. След това отпътувах ноември месец за Антверпен. Белгийско премеждие, година там. Оттам приключих кариерата си в ОФИ чартърен за една година. Междувременно 1988 година започнах да се занимавам с бизнес сред Крит и България. Печелех много повече пари, в сравнение с от футбола. Така прекратих кариерата си на 30 години.
- През 1991 година към този момент сте президент и притежател на Левски. Погледнато в този момент – неточност ли беше това ваше решение?
- Аз мисля, че е орис. Тогава го одобрих като обвързване. Не като наслаждение, никога. Няма да не помни февруари 1991 година ходя на един мач на „ Васил Левски “ и тогава доктор Спасов, който дълги години беше началник на „ Родопа “, доста огромен левскар и Емануил Николов, и двамата към този момент ги няма. Емануил беше на „ Химимпорт “. Скочиха от столовете, хванаха ме за ръцете и ме вкараха вътре в залата. Казаха: „ Ти би трябвало да си! Това е индивидът! “ Казах, че не мога, имам доста работа, ще оказвам помощ финансово, колкото мога, само че не мога да се занимавам. Тогава Васил Спасов – Валяка беше президент, беше изгубил жена си, доста тежко го изживя. Април месец играхме с Локомотив полуфинал за купата. Влязох в съблекалнята и им дадох обещание доста мощна награда, която незабавно след мача им дадох на момчетата. Обещах двойна награда, в случай че спечелим купата, което стана в Търново. Мисля, че Ботев (Пловдив) беше съперникът. Междувременно група „ деятели “ основаха ФК Левски. Тогава Съюз на демократичните сили беше на гребена на вълната, всичките бяха подведени, че вършим същинския Левски. Тогава се ядосах – Левски има близо 80-годишна история, по какъв начин по този начин в този момент го основавате внезапно? Дадох единодушие да застана отпред на Левски, което се случи на 2 юли. Преди това бях почнал да работя интензивно за селекцията. В края на юни бях във Варна, когато привлякохме Илиан Илиев за тези прословути 2 млн. лв.. Огромен трансфер за това време! Бяха някъде 100 хиляди $. Мисля, че Черно море бяха в „ Б “ група, а Илиан беше капитан на тима. Изключителен гений, който остави митове за Левски. Финансово не желая да разясня, тъй като минимум пет-шест пъти сме взели сумите, които се похарчиха за него. Но другата забавна история беше с Данчо Лечков. На връщане минах през Сливен и го убедих да пристигна в Левски. Каза: „ Томас, където ми кажеш, пристигам. “ Даде ми паспорта да му извадя немска виза. Пристигам в София, Шпайдела беше треньор. Каза ми: „ Абе, този ще ни бави играта. “ Не че сме имали някаква доста бърза игра тогава. Викам: „ Виж в този момент, аз съм го договорил. Ако ти като треньор не го искаш, аз на мощ не мога да го докарам. “ „ Ами, по-добре да не го взимаме. “ Тогава отидох пред „ Шератон “: „ Данчо, извинявай, просто треньорът по този начин и така… “ Той сподели: „ Не се притеснявай! Отивам и подписвам с ЦСКА, те ме чакат. “ Върнах му паспорта, пропуснахме този трансфер. Може би тогава Левски щеше да има извънреден тим, само че по този начин се случи. Интересното е, че на самите избори извън имаше агитка, тропаха по вратата, скандираха, имаше вътре последователи. Мисля, че десетина индивида в Общото заседание, постоянно са имали квота последователите. Но извън бяха по-шумните. Комендантът на София Никифоров, огромно име за Левски, който доста е помагал, излезе извън, обади се от някакъв телефон и пристигнаха тези за битка с безредиците и ги разчистиха. Но имаше провокации на самото заседание. Хората, които ме поканиха, ги чакаха. Едното от тях беше, че бях гръцки жител, макар че пребивавам с непрекъснато престояване в България. Тогава бяха споделили, че ще ме нападат за това. За два дни съумях да си възстановя българското поданство. И когато ме попитаха с какво поданство съм, споделих, че за ваше страдание съм с двойно. Паднаха от Марс, тъй като не са очаквали, че за толкоз къс интервал ще съумея.
- Кое ви правеше благополучен в този 9-годишен интервал отпред на най-популярния клуб в България?
- Това, че създадохме изключителна организация, добър колектив и публиката, която пълнеше трибуните. И до ден-днешен си вардя всички материали и резултати. Имаме приблизително 18 хиляди на мач, изключително последните 4-5 години, когато не ставахме първенци по ред други аргументи. Това беше показателно за мен, че работим вярно. Защото 1991 г, имаше 400-500 души по мачовете. Левски нямаше нито пари, нито футболисти, никой не искаше да идва в клуба. Нямаше отговорности, несъмнено, само че нямаше и финанси, с които да се притеглят футболисти. Имахме да получаваме някаква сума последно от една вноска за един от футболистите в Португалия. Мисля, че беше 70-80 хиляди марки. И това беше всичко, което имаше да получава Левски с празна каса. Постепенно успяхме да вдигнем тима, на идната година спечелихме купата, станахме втори. Вече 1993-94-95 година взехме три следващи шампионати, две купи. Изключително мощен тим, от него 8 индивида участваха на международното в Съединени американски щати! Това беше гръбнакът на националния тим! Това са може би най-големите ни триумфи през този интервал, че успяхме да завладеем и децата, тъй като младите вървят след спечелилите. И в случай че погледнете в този момент възрастово, разпределението сред почитателите, които през 90-те са били сред 7 и 15 години, огромна част от тях са от Левски. Но най-успешното беше, че успяхме да съхраним Левски, да го запазим, тъй като той беше пред раздробяване.
- Кога разбрахте, че не може да се справите самичък с издръжката на Левски? Защо решихте да се оттеглите?
- Не се отдръпнах, тъй като не можем да се оправим. За мен беше мъчно, тъй като съвсем напълно бизнесът ми отиваше в Левски. Бях единствено аз, нямаше други, с дребни изключения. Две години получавахме тези 400 хиляди марки, а бюджетът ни беше 1 милион марки. Не желая да ги съпоставям с това, само че всичко останало трябваше да идва от мен. Просто нямаше доходи от друго място. Билетите бяха по 2 лв., ТВ права нямаше, доста малко се получаваше от европейските участия. Затова считам, че най-големият ни триумф е, че съхранихме Левски. Когато през 1999 г, предадох акциите на Левски, имахме един извънредно добър тим, множеството футболисти играеха четвърта година дружно, отговорностите бяха нула, бяхме създали ремонт на стадиона с 6 помощни стадиони, нови пейки, ново осветяване. Тогава споделих, че този ремонт е за 5 години, той не е главен. Но устоя може би 15 години преди да се бутне козирката, да вземат седалките, да ги продадат за 19,14 лева, които ние сме купували по 3 лева
- Как се разделя човек с нещо, което е толкоз близо до сърцето му?
- Ако кажа, че бях заставен, няма да излъжа. Не са ми извивали ръцете. Решението да се разделя с Левски го взех още 1996 година Спомняте си мутренските времена, ексцесиите по стадионите, какво се случваше с избрани тимове, какво ни се случи и на нас, несъмнено, през този интервал. Споделих със брачната половинка ми, с която още не бяхме сключили брак, че аз преди 1 януари 2000 година ще напусна футбола. Тя не искаше да повярва и сподели, че в никакъв случай няма да направя това. „ Не мога да допускам, че ще го направиш! “ Тогава споделих: „ Ти ще напуснеш ли малкия екран, в случай че аз напусна Левски? “ Тя е може би единствената, която слезе от централните вести без да я маха някой. След това заминахме за Гърция, за Щатите… Тежко ми беше.
- 21 години по-късно каква е обстановката в „ синия “ клуб и виждате ли нещо общо сред вас и Наско Сираков?
- Общото е, че би трябвало да се избавя Левски. Разбира се, не би трябвало да се изненадва от реакцията на публиката, тъй като по мое време също имаше надписи на стените: „ Византиец, грък, махай се! “ Това беше до втората година, когато към този момент тимът стана цялостен хегемон в българския футбол години наред. Въпреки че последните години ставахме втори, всички знаеха, че сме най-хубавият тим. Като се махнах, след години споделиха, че единствено Томето знае да прави тези огромни неща без пари, тъй като действително бюджетите на другите софийски тимове – ЦСКА и Локомотив надхвърляха 4-5 пъти нашия. Но ние бяхме тимът, който имаше триумфите, който последователите поддържаха. Това се постанова и в този момент. И в този момент Левски е в извънредно тежко състояние и би трябвало да бъде спасяван.
- Според вас по какъв начин се позволи Левски да има отговорности в размер на 25 млн. лв.? - За мен отговорът е ръководството. След като имаха опцията да харчат големи суми преди този момент без да се замислят, когато стопираха тези пари, започнаха да натрупат задължения, тъй като продължиха да живеят по същия метод. Това е голямата неточност, тъй като би трябвало да се простираш съгласно чергата ти.
- Преди четири години пред „ Код Спорт “ казахте, че най-големият проблем на Левски е, че не се знае кой е притежателят – в този момент по-спокоен ли сте?
- Казах, че левскарите желаят едно обикновено нещо – да знаят кой е притежателят. Това е нещото, което хората желаят да знаят. Не споделям, че в този момент не витаят отново подозрения, само че въпреки всичко една от легендите на клуба застана с лицето и името си. Надявам се, че ще успее да отбрани това нещо.
- Вие по какъв начин виждате бъдещето на „ сините “?
- Много пъти съм казвал нещо, което тази седмица стартира да работи. Запознат съм почти в елементи. Не считам, че е най-правилното, само че един доста позитивен резултат ще даде в сплотяването на последователите с тези членски карти. Първо да се преброим какъв брой сме действително. И ние, и ЦСКА споделяме, че имаме милиони последователи, само че когато се стигне до присъединяване във финансиране или нещо друго, ги няма. Тази година Левски сподели какво значи силата на последователите и любовта им, което се отрази доста позитивно на клуба в спасяването на първите няколко месеца.
- След малко повече от два месеца може и да има Конгрес на БФС – какъв човек би трябвало да застане отпред на футбола и какви неточности не трябва да се повтарят?
- В това последно изявление говорихме доста за уредените мачове. За страдание това е превзело целия свят. Няма оазис, за който да кажеш, че това го няма. Навсякъде няма огромни тимове, които да не са забъркани, няма огромни федерации, които да не са забъркани. Това е една фантазия да си мислим, че някой, който изберат отпред на БФС, ще успее да защищити българския футбол от това събитие. В доста страни президентите на БФС не са хора, свързани с футбола. Това са уважавани персони – професори, доктори, имена в избрана страна, които обичат спорта и в частност футбола. Екипът е доста значим – кой ще бъде общоприет секретар на БФС, тъй като това е индивидът, който би трябвало да движи футбола в България и във всяка страна, който би трябвало да направи разпоредбите и да следи за тяхното съблюдаване. Този човек би трябвало да схваща и от футбол, и от финанси, тъй като той е индивидът, който би трябвало да дефинира политиката на федерацията, на Футболния съюз. Трябва да дефинира и политиката на развиването на футбола в България, започвайки от най-малките възрасти. Това е индивидът, който би трябвало да търсят.
- Един тип би трябвало да се откри новият Иван Вуцов?
- Трябва да бъде този вид, както и да го назовават – „ Сиви кардинали “, „ Бели кардинали “, няма никакво значение. Важното е да е човек, който схваща, знае, може да изведе българския футбол от тресавището, в което сме сега.
- Как желаете да стартираме диалога идващия път, когато се забележим с вас? Надявам се да не е след четири години…
- Може да има и мотиви, и да са по-добри мотивите. Как желая да стартираме идващия диалог? Преди четири години казахме, че би трябвало да се създадат такива промени и българският футбол към този момент е сполучлив.
- Здравейте, господин Лафчис! Изключително ми е прелестно да ви показва на феновете на „ Код Спорт “! На 10 юли 2016 година дадохте последното си изявление и то беше пред нашата камера. По-добре ли се чувствате, когато не говорите за футбол?
- Да, по-добре се усещам, единствено че мъчно се въздържам, тъй като това ми е обичаният спорт от дете и по-голямата част от живота ми е предходната в него. Просто в действителност ми е мъчно да заставам настрани и да виждам какво се случва освен в обичания ми тим, само че изобщо в обичания ми спорт. В последното изявление споделих, че не желая да разясня футбола, тъй като години наред давах моето мнение и оценки какво би трябвало да се направи, с цел да не стигнем равнището, което сме сега. Просто никой не обръщаше внимание, никой не искаше да чуе тези неща. Реших, че е ненужно да се притеснявам и да си унищожавам живота с това, че примерно даваш нещо, което смяташ, че е вярно и то гратис, само че никой не желае да го чуе.
- Нека в този момент да поговорим за вашата кариера – за нещо надалеч по-приятно от футболната реалност, която ни заобикаля. Как попаднахте в най-популярния спорт?
- Дълга история, връщаме се 1964-65 година Като дребен пътувах през цяла София, с цел да стигна на „ Червено знаме “. Там започнах два месеца като централен нападател, тъй като бях най-голям. Помня сгурията на „ Червено знаме “, пътувах с тролей №2, който спираше при нас на „ Мотописта “ и оттова трамвай, само че на втория месец майка ми ме спря, тъй като беше зима, всякога се прибирах в тиня, замърсен, влажен. Стигнахме до пролетта на 1965 година, когато с мои другари от квартала и от учебното заведение отидохме да се запишем на ст. „ Раковски “, там играеше Спартак (София). Отивайки там, нямаше група за толкоз дребни, играеха по-големите, родени 1957 година, а аз съм от 1958 година Треньор беше Каменски – извънредно добър експерт, възрастен. Не някогашният вратар на Левски, просто съвпадане на имената. Както ни бяха отделили дребните да играем в профил на едно асфалтово игрище, пристигна и попита: „ Може ли някой да пази? “ Тогава на „ Мотописта “ бяха ливади, не беше това, което е сега. Винаги най-малкият го слагаха на вратата. Винаги питах: „ Бате, ще стана ли вратар? “ А огромните споделяха: „ Разбира се! “ Казах, че мога и от този момент си останах на вратата.
- Юноша на Левски, а по-късно играете за Черно море и Сливен – по какъв начин се получава това нещо?
- О, това е много по-късно. Като младеж на Левски стигнах до първия тим. През 1976-77 година започнаха да ме взимат, идващите два сезона съвсем бях титуляр, имах по 25-26 мача на година. Тогава имах щастието да се докосна до тези огромни имена в Левски, от най-големите в историята като Павката Панов, Воин Войнов, Кирил Ивков, Аладжов, по-късно пристигнаха Тошко Барзов, Данчо Иванов, доста са – легендите на Левски. Имах шанса и щастието да израсна тези две години с тях досега, до който няма да не помни пролетта на 1979 година ние към този момент бяхме първенци и гостувахме на Ботев (Враца), получих комоцио, хвърляйки се в краката не помня на кого, само че ми удари главата несъзнателно. Победихме, Тони Милков вкара за 1:0 и по-късно бях у дома, тъй като не трябваше да излизам. Дойдоха представители на Олимпиакос, тъй като техен треньор беше едно доста огромно име от югославския футбол, който беше треньор на Колумбия, когато бяхме с Левски там на посещаване. Дойде представител на тима и ми предложи да ме вземат. Съгласих се, само че желаех някаква сума. Но президентът бил споделил, че не може. Казах: „ Добре, като вашият президент се съгласи, ще дойда. “ Не се обажда три месеца и в края на юли идват от Панатинайкос, споделям им същите условия, на секундата подписвам предварителния контракт, на другия ден ми изваждат пасаван, аз през това време съм български жител, а и тъй като бях освободен от казармата като дете на гръцки имигранти, бях изискал да бъда военизиран, тъй като всичките ми сътрудници бяха военизирани. Аз бях волнонаемен с още едно момче. Съгласиха се при започване на юли да го създадат, макар че не съм бил боец и нямаше подобен случай, беше казус. В края на юли подписах с Панатинайкос, на другия ден ми изваждат пасаван в посолството, Левски подписа контракт с тях. Мисля, че беше към 120 хиляди $ или 200 хиляди, колкото искаше Асен Младенов, който беше началник. Казах му, че това е невъзможна сума. Кой тогава струваше 240 хиляди? Ти имаш огромно бъдеще… Както и да е, подписаха за 120 хиляди. С тези пари се закупиха микробусите, осветлението на „ Герена “. Един, който беше началник на паспортното, ми напомни след години – „ Помниш ли, че ти правехме документите? “ Тогава ми позволиха да отпътува, макар че към този момент бях военизиран, трябваше всичко да се скапе. Казаха, че тъй като са получили парите, а и са ги похарчили, не можаха да спрат прехвърлянето. Така отпътувах за Панатинайкос. Това е септември 1979 година
- Как се чувствахте в тим, който е благосъстоятелност на една от най-богатите гръцки семейства – Вардиноянис? Имахте ли контакти със самия притежател?
- Вардиноянис преди малко бяха взели тима. Имал съм огромното му почитание, доста огромна благосклонност от негова страна, доста ми е оказал помощ в живота. Още на първата подготовка скъсах менискус и той настоя да се оперирам в Лондон. Бях в Тотнъм, където направих интервенцията. Хирургът беше някогашен ръгбист. Тогава освен в България, интервенцията на менискус беше 45 дни гипс, по-късно още 3-4 месеца оживление, а там на 10-ия ден започнах да упражнявам. Върнах се, само че за жалост треньорът, който искаше да разчисти тима от старите имена, не съумя да го реализира и го изгониха. Имах нещастието да ме съпътстват няколко травми през тези две години. Тогава желаех от Вардиноянис да отида най-малко за една година в ОФИ (Крит). Бяха сателитен тим, другият брат Вардиноянис – Теодорос държеше Крит. На идната година съумях да се наложа като титуляр и напролет на 1983 година се завърнах в Панатинайкос, където са ми най-успешните години в кариерата.
- Най-големият мач с тима на Панатинайкос?
- Най-големият мач като триумф е полуфиналът за Купата на европейските първенци, където играхме април 1984 година против Ливърпул. По пътя си елиминирахме Фейенорд, Линфийлд, Гьотеборг, извънредно мощен тим и стигнахме до полуфинала с Ливърпул. Годината, в което се случи нещастието „ Хейзъл “. Това е най-големият ми триумф, а другояче като мощен мач може би против Гьотеборг, тъй като там победихме с 1:0, съумях да се оправя с всички високи топки и много други положения.
- Имало ли е възможност да облечете алената фланелка и да преминете в ЦСКА? Градска легенда ли е това или е било действителност?
- Не тъкмо в ЦСКА. Случилото се през 1985 година сред Левски и ЦСКА, разформироваха двата тима, наказаха много от футболистите. Това е по заръка на партията, споделят, че било концепция на Милко Балев – дълго време Левски е бил хегемон и това е било метод да бъдат обезглавени, само че по същия метод бяха обезглавени и ЦСКА. Тогава се образуваха Витоша и Средец. Двата тима към този момент нямаха общо публично със структурите на Министерство на вътрешните работи и Министерство на защитата. Тогава треньор на националния тим беше Вуцов, който беше извънредно обезпокоен от това, че примерно беше осъден вечно Боби Михайлов. При една наша среща в края на юни ме помоли да направя всичко допустимо да се върна да играя за националния тим. Казах, че имам контракт за още три години и ми е мъчно да разтрогна. Отидох в Гърция, поговорих с Вардиноянис, той изрично отхвърли да ме пусне. Тогава споделих, че това е шансът ми в живота да играя на международно състезание и желаех, в случай че би трябвало да приключа с футбола, само че просто да ме пусне за една година. Накрая съумях да уредя тези неща и тогава се сблъсках с действителността. Тогава Витоша трябваше да ми помогне да си донеса багажа, те не го направиха в продължение на един месец, върнах се в България доста сърдит. Иван Вуцов ми сподели, че ще отида в Средец. Казах: „ Ама по какъв начин – това е ЦСКА! “ А той отвърна: „ Вече няма ЦСКА, няма Левски. Пенев е треньор, по-качествен е като клуб сега. “ Отидох при започване на август 1985 година За страдание, в продължение на близо шест месеца, не съумях да играя. Само упражнявах, отивах на лагери и не ми разрешаваха. Кой не позволяваше? Градският комитет на партията, тъй като имало решение преди години, че футболисти от Левски и от ЦСКА, от софийските тимове по принцип не могат да отидат в другия тим без позволение на клуба. Само че аз пристигам от Панатинайкос, към този момент съм непознат жител, не съм български, тогава не можеше да имаш двойно поданство. Въпреки това Градският комитет на партията сподели „ не “. Чак до ноември Вуцов искаше да играя в Германска демократична република последния мач, към този момент се бяхме класирали за Мексико и аз се отхвърлих, тъй като шест месеца не бях играл. Нека ми оправят нещата да почна да играя, няма проблем. Тогава разбрах, че някои фактори са провокирали да не ми се позволява да играя. Шпатов отговаряше в Градския комитет на партията за футбола и беше безапелационен. Когато ми споделиха, че в случай че не съм в ЦСКА, а отида в Славия, ще ми разрешат, подписах със Славия. След Нова година пристигна разпореждане, че се опрощават футболистите и тогава Левски нямаше нищо срещу да отида в който тим желая, единствено че тогава имах контракт със Славия, само че преди този момент подписах с ЦСКА. Пак скандал в Градския комитет на партията. Тогава ми споделиха да предпочитам всред осем тима в провинцията и там ще играя. Така се стигна да отида в Черно море. Беше началото на март 1986 година за един месец, преди края на шампионата. На „ Васил Левски “ тренирахме с треньора на националния тим Людмил Горанов четиримата вратари – аз, Боби, Вълов и Ники Донев от Локомотив. Петък отивахме, събота играехме по тимовете и понеделник отново се връщахме. И по този начин до момента в който се събрахме на лагер в Банкя преди да се замине за Германия. Дойде на лагера Шпатов и сподели, че аз съм чужденец и не мога да играя в националния тим на България. Няма да разрешат! Казах: „ Ама, другарю Шпатов, когато ме извикахте.. “ А той отвърна: „ Аз не съм викал никой! “ Тогава доста се ядосах, тъй като ФИФА позволи да играя за България, защото към този момент бях играл във всички национални гарнитури и само тук можех да играя. И по този начин не отпътувах и за Мексико. До последния ден тренирахме с Ники на „ Васил Левски “ и се готвехме, в случай че нещо стане, да заминем. Така отпадна моето бленувано присъединяване на международно състезание. След това отпътувах ноември месец за Антверпен. Белгийско премеждие, година там. Оттам приключих кариерата си в ОФИ чартърен за една година. Междувременно 1988 година започнах да се занимавам с бизнес сред Крит и България. Печелех много повече пари, в сравнение с от футбола. Така прекратих кариерата си на 30 години.
- През 1991 година към този момент сте президент и притежател на Левски. Погледнато в този момент – неточност ли беше това ваше решение?
- Аз мисля, че е орис. Тогава го одобрих като обвързване. Не като наслаждение, никога. Няма да не помни февруари 1991 година ходя на един мач на „ Васил Левски “ и тогава доктор Спасов, който дълги години беше началник на „ Родопа “, доста огромен левскар и Емануил Николов, и двамата към този момент ги няма. Емануил беше на „ Химимпорт “. Скочиха от столовете, хванаха ме за ръцете и ме вкараха вътре в залата. Казаха: „ Ти би трябвало да си! Това е индивидът! “ Казах, че не мога, имам доста работа, ще оказвам помощ финансово, колкото мога, само че не мога да се занимавам. Тогава Васил Спасов – Валяка беше президент, беше изгубил жена си, доста тежко го изживя. Април месец играхме с Локомотив полуфинал за купата. Влязох в съблекалнята и им дадох обещание доста мощна награда, която незабавно след мача им дадох на момчетата. Обещах двойна награда, в случай че спечелим купата, което стана в Търново. Мисля, че Ботев (Пловдив) беше съперникът. Междувременно група „ деятели “ основаха ФК Левски. Тогава Съюз на демократичните сили беше на гребена на вълната, всичките бяха подведени, че вършим същинския Левски. Тогава се ядосах – Левски има близо 80-годишна история, по какъв начин по този начин в този момент го основавате внезапно? Дадох единодушие да застана отпред на Левски, което се случи на 2 юли. Преди това бях почнал да работя интензивно за селекцията. В края на юни бях във Варна, когато привлякохме Илиан Илиев за тези прословути 2 млн. лв.. Огромен трансфер за това време! Бяха някъде 100 хиляди $. Мисля, че Черно море бяха в „ Б “ група, а Илиан беше капитан на тима. Изключителен гений, който остави митове за Левски. Финансово не желая да разясня, тъй като минимум пет-шест пъти сме взели сумите, които се похарчиха за него. Но другата забавна история беше с Данчо Лечков. На връщане минах през Сливен и го убедих да пристигна в Левски. Каза: „ Томас, където ми кажеш, пристигам. “ Даде ми паспорта да му извадя немска виза. Пристигам в София, Шпайдела беше треньор. Каза ми: „ Абе, този ще ни бави играта. “ Не че сме имали някаква доста бърза игра тогава. Викам: „ Виж в този момент, аз съм го договорил. Ако ти като треньор не го искаш, аз на мощ не мога да го докарам. “ „ Ами, по-добре да не го взимаме. “ Тогава отидох пред „ Шератон “: „ Данчо, извинявай, просто треньорът по този начин и така… “ Той сподели: „ Не се притеснявай! Отивам и подписвам с ЦСКА, те ме чакат. “ Върнах му паспорта, пропуснахме този трансфер. Може би тогава Левски щеше да има извънреден тим, само че по този начин се случи. Интересното е, че на самите избори извън имаше агитка, тропаха по вратата, скандираха, имаше вътре последователи. Мисля, че десетина индивида в Общото заседание, постоянно са имали квота последователите. Но извън бяха по-шумните. Комендантът на София Никифоров, огромно име за Левски, който доста е помагал, излезе извън, обади се от някакъв телефон и пристигнаха тези за битка с безредиците и ги разчистиха. Но имаше провокации на самото заседание. Хората, които ме поканиха, ги чакаха. Едното от тях беше, че бях гръцки жител, макар че пребивавам с непрекъснато престояване в България. Тогава бяха споделили, че ще ме нападат за това. За два дни съумях да си възстановя българското поданство. И когато ме попитаха с какво поданство съм, споделих, че за ваше страдание съм с двойно. Паднаха от Марс, тъй като не са очаквали, че за толкоз къс интервал ще съумея.
- Кое ви правеше благополучен в този 9-годишен интервал отпред на най-популярния клуб в България?
- Това, че създадохме изключителна организация, добър колектив и публиката, която пълнеше трибуните. И до ден-днешен си вардя всички материали и резултати. Имаме приблизително 18 хиляди на мач, изключително последните 4-5 години, когато не ставахме първенци по ред други аргументи. Това беше показателно за мен, че работим вярно. Защото 1991 г, имаше 400-500 души по мачовете. Левски нямаше нито пари, нито футболисти, никой не искаше да идва в клуба. Нямаше отговорности, несъмнено, само че нямаше и финанси, с които да се притеглят футболисти. Имахме да получаваме някаква сума последно от една вноска за един от футболистите в Португалия. Мисля, че беше 70-80 хиляди марки. И това беше всичко, което имаше да получава Левски с празна каса. Постепенно успяхме да вдигнем тима, на идната година спечелихме купата, станахме втори. Вече 1993-94-95 година взехме три следващи шампионати, две купи. Изключително мощен тим, от него 8 индивида участваха на международното в Съединени американски щати! Това беше гръбнакът на националния тим! Това са може би най-големите ни триумфи през този интервал, че успяхме да завладеем и децата, тъй като младите вървят след спечелилите. И в случай че погледнете в този момент възрастово, разпределението сред почитателите, които през 90-те са били сред 7 и 15 години, огромна част от тях са от Левски. Но най-успешното беше, че успяхме да съхраним Левски, да го запазим, тъй като той беше пред раздробяване.
- Кога разбрахте, че не може да се справите самичък с издръжката на Левски? Защо решихте да се оттеглите?
- Не се отдръпнах, тъй като не можем да се оправим. За мен беше мъчно, тъй като съвсем напълно бизнесът ми отиваше в Левски. Бях единствено аз, нямаше други, с дребни изключения. Две години получавахме тези 400 хиляди марки, а бюджетът ни беше 1 милион марки. Не желая да ги съпоставям с това, само че всичко останало трябваше да идва от мен. Просто нямаше доходи от друго място. Билетите бяха по 2 лв., ТВ права нямаше, доста малко се получаваше от европейските участия. Затова считам, че най-големият ни триумф е, че съхранихме Левски. Когато през 1999 г, предадох акциите на Левски, имахме един извънредно добър тим, множеството футболисти играеха четвърта година дружно, отговорностите бяха нула, бяхме създали ремонт на стадиона с 6 помощни стадиони, нови пейки, ново осветяване. Тогава споделих, че този ремонт е за 5 години, той не е главен. Но устоя може би 15 години преди да се бутне козирката, да вземат седалките, да ги продадат за 19,14 лева, които ние сме купували по 3 лева
- Как се разделя човек с нещо, което е толкоз близо до сърцето му?
- Ако кажа, че бях заставен, няма да излъжа. Не са ми извивали ръцете. Решението да се разделя с Левски го взех още 1996 година Спомняте си мутренските времена, ексцесиите по стадионите, какво се случваше с избрани тимове, какво ни се случи и на нас, несъмнено, през този интервал. Споделих със брачната половинка ми, с която още не бяхме сключили брак, че аз преди 1 януари 2000 година ще напусна футбола. Тя не искаше да повярва и сподели, че в никакъв случай няма да направя това. „ Не мога да допускам, че ще го направиш! “ Тогава споделих: „ Ти ще напуснеш ли малкия екран, в случай че аз напусна Левски? “ Тя е може би единствената, която слезе от централните вести без да я маха някой. След това заминахме за Гърция, за Щатите… Тежко ми беше.
- 21 години по-късно каква е обстановката в „ синия “ клуб и виждате ли нещо общо сред вас и Наско Сираков?
- Общото е, че би трябвало да се избавя Левски. Разбира се, не би трябвало да се изненадва от реакцията на публиката, тъй като по мое време също имаше надписи на стените: „ Византиец, грък, махай се! “ Това беше до втората година, когато към този момент тимът стана цялостен хегемон в българския футбол години наред. Въпреки че последните години ставахме втори, всички знаеха, че сме най-хубавият тим. Като се махнах, след години споделиха, че единствено Томето знае да прави тези огромни неща без пари, тъй като действително бюджетите на другите софийски тимове – ЦСКА и Локомотив надхвърляха 4-5 пъти нашия. Но ние бяхме тимът, който имаше триумфите, който последователите поддържаха. Това се постанова и в този момент. И в този момент Левски е в извънредно тежко състояние и би трябвало да бъде спасяван.
- Според вас по какъв начин се позволи Левски да има отговорности в размер на 25 млн. лв.? - За мен отговорът е ръководството. След като имаха опцията да харчат големи суми преди този момент без да се замислят, когато стопираха тези пари, започнаха да натрупат задължения, тъй като продължиха да живеят по същия метод. Това е голямата неточност, тъй като би трябвало да се простираш съгласно чергата ти.
- Преди четири години пред „ Код Спорт “ казахте, че най-големият проблем на Левски е, че не се знае кой е притежателят – в този момент по-спокоен ли сте?
- Казах, че левскарите желаят едно обикновено нещо – да знаят кой е притежателят. Това е нещото, което хората желаят да знаят. Не споделям, че в този момент не витаят отново подозрения, само че въпреки всичко една от легендите на клуба застана с лицето и името си. Надявам се, че ще успее да отбрани това нещо.
- Вие по какъв начин виждате бъдещето на „ сините “?
- Много пъти съм казвал нещо, което тази седмица стартира да работи. Запознат съм почти в елементи. Не считам, че е най-правилното, само че един доста позитивен резултат ще даде в сплотяването на последователите с тези членски карти. Първо да се преброим какъв брой сме действително. И ние, и ЦСКА споделяме, че имаме милиони последователи, само че когато се стигне до присъединяване във финансиране или нещо друго, ги няма. Тази година Левски сподели какво значи силата на последователите и любовта им, което се отрази доста позитивно на клуба в спасяването на първите няколко месеца.
- След малко повече от два месеца може и да има Конгрес на БФС – какъв човек би трябвало да застане отпред на футбола и какви неточности не трябва да се повтарят?
- В това последно изявление говорихме доста за уредените мачове. За страдание това е превзело целия свят. Няма оазис, за който да кажеш, че това го няма. Навсякъде няма огромни тимове, които да не са забъркани, няма огромни федерации, които да не са забъркани. Това е една фантазия да си мислим, че някой, който изберат отпред на БФС, ще успее да защищити българския футбол от това събитие. В доста страни президентите на БФС не са хора, свързани с футбола. Това са уважавани персони – професори, доктори, имена в избрана страна, които обичат спорта и в частност футбола. Екипът е доста значим – кой ще бъде общоприет секретар на БФС, тъй като това е индивидът, който би трябвало да движи футбола в България и във всяка страна, който би трябвало да направи разпоредбите и да следи за тяхното съблюдаване. Този човек би трябвало да схваща и от футбол, и от финанси, тъй като той е индивидът, който би трябвало да дефинира политиката на федерацията, на Футболния съюз. Трябва да дефинира и политиката на развиването на футбола в България, започвайки от най-малките възрасти. Това е индивидът, който би трябвало да търсят.
- Един тип би трябвало да се откри новият Иван Вуцов?
- Трябва да бъде този вид, както и да го назовават – „ Сиви кардинали “, „ Бели кардинали “, няма никакво значение. Важното е да е човек, който схваща, знае, може да изведе българския футбол от тресавището, в което сме сега.
- Как желаете да стартираме диалога идващия път, когато се забележим с вас? Надявам се да не е след четири години…
- Може да има и мотиви, и да са по-добри мотивите. Как желая да стартираме идващия диалог? Преди четири години казахме, че би трябвало да се създадат такива промени и българският футбол към този момент е сполучлив.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ