Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg Министърът на културата иска

Тома Биков, коментар особено за Tribune.bg Министърът на културата желае оставката на генералния шеф на публичната медия, декларира че е подготвен да промени Закона за радио и телевизия, тъй че да разпусне медийния регулатор и прекарва 20 минути в ефира на Българска национална телевизия, обиждайки водещата и публицистите в малкия екран, като ги упреква в продажност и боязън. Ако този министър на културата се споделяше Вежди Рашидов, евентуално щяхме да станем очевидци на многолюдни интелектуални митинги и голямо количество публикации и статуси в обществените мрежи от потресени пазители на свободното слово. Когато министърът на културата се споделя Велислав Минеков, ставаме очевидци на интелектуално безмълвие, а в избрани случаи и на интелектуално удовлетворение. Може би държанието на Минеков е израз на свободното слово, за което всички тези будни интелектуалци, демократични публицисти и безкрайни български и непознати неправителствени организации се бореха през последните години. Щом през днешния ден всички те мълчат, значи, че са желали тъкмо това – да си имат собствен министър на културата, който да подрежда на публичната телевизия кого да отрази в новините и по какъв начин да подреди програмната си скица, тъй че да обслужи истината. А истината да бъде това, което мислят тези стотина души, които от години събират подписи, а от няколко месеца стачкуват на всевъзможни места – от къщата на Бойко Борисов в Банкя, през Съдебната палата, та до Българска национална телевизия. Преди 75 години сходен метод се е наричал национална власт, а в ролята на Минеков е бил Карло Луканов. В негови мемоари, които могат да бъдат чути в интернет, той споделя по какъв начин след 9 септември завладял радиото дружно с поета Орлин Василев. След това били изгонени всички фашисти и на тяхно място назначили „ наши момчета ”. Карло Луканов споделя по какъв начин по-късно радиото проработило доста добре – почнало да предава онлайн всички манифестации и събрания на комунистическата партия. В същото време спряло да излъчва, каквито и да било изяви на опозицията с аргумента, че водачите им организират фашистка агитация. А цензурираните опозиционни водачи, които загатва Карло Луканов, са социалдемократите Коста Лулчев и Кръстю Пастухов.  Припомням този запис на Карло Луканов, който се пази в Златния фонд на БНР, защото подходът и отношението на министър Минеков към публичните медии мощно припомнят за „ антифашисткия ” възторг на националната власт след 1944 година. И тук по никакъв метод не се пробвам да обидя министъра на културата на болшевик. Просто наблягам, че през известни интервали от време се появяват дейци, които, заслепени от своята истина, са подготвени да я наложат на всички. Част от тези хора вършат това с чисти намерения и откровено ненавиждат всеки, който не е податлив да им спомага за налагането на техните вярвания и правила. Нещо повече, в името на светлото бъдеще, те са подготвени да изчегъртат всеки, който не е склонен с тях. Така се стига до обстановката, в която министърът на културата упреква в ефир публицистите от Българска национална телевизия, че са страхливи и подкупни. После размахва подписка против генералния шеф на малкия екран, в която по думите му са подписите на „ интелектуалния хайлайф “ на нацията. От последното следва, че всеки актьор, академик, публицист и въобще интелектуалец, който не е жигосал Кошлуков с подписа си, към този момент не е част от националния интелектуален хайлайф. За сведение, подобен метод е имал и Вълко Червенков, който е оглавявал същото министерство на културата в края на 40-те години на предишния век. По-късно, когато оглавил Централен комитет на Българска комунистическа партия, Червенков опитал да наложи прогресивните си хрумвания с създаване на огромна мрежа от концентрационни лагери, в които запратил огромна част от интелектуалния хайлайф на нацията. Останалата част от този хайлайф го подкрепяла с петиции, подписки и заявления до рухването му от власт през 1956 година. С риск да навредя на Кошлуков, Българска национална телевизия и публицистите, които работят там, ще се опитам да ги защитя. Не съм правил това до момента в който бях част от ръководещото болшинство, тъй като щеше да бъде неуместно, а и постоянно съм считал, че политиците не трябва да разясняват работата на медиите и публицистите. Сега, когато съм в съпротива обаче, считам че имам малко по-голямо съображение да го направя. Българска национална телевизия е допустимо най-свободната телевизия по следните доста ясни аргументи: 1. Това е единствената телевизия, която не е подложена на корпоративен напън, тъй като по закон е лимитирана в своята рекламна активност. По този метод, тя е доста по-защитена от обслужване на корпоративни ползи, в сравнение с частните телевизии; 2. Па закон Българска национална телевизия е единствената телевизия, която е длъжна да дава опция за изява на всички значими политически сили и техните представители и го прави неотменимо през последните 30 години. Телевизията прави това и при ръководството на Емил Кошлуков; 3. По закон Българска национална телевизия е длъжна да поддържа характерни излъчвания, свързани с културата, изкуството и всевъзможен тип тематики, които пробиват мъчно в частните медии. Това е полезност, която също се построява от десетилетия и е част от актуалната еднаквост на нацията ни. Тази полезност е годна и през днешния ден, когато общоприет шеф е Емил Кошлуков; Извън тези законови правила, които подсигуряват публичния темперамент на Българска национална телевизия е явен факт, че в нея работят едни от най-качествените и готови публицисти в България. През годините, малкия екран е имала проблеми с финансирането си, само че все пак е успявала да запази равнището си на професионализъм. Да бъдат обиждани всички тези хора, единствено тъй като извършват журналистическото си обвързване да дават опция за изява на всички гледни точки, е неуместно и неприемливо. А тези обвинявания да идват от министър, пък бил и той служебно назначен, е рисково. Тази заплаха става още по-голяма на фона на мълчанието на огромна част от хората и организациите, които се занимават с медии и наблюдават за спазването на журналистическите стандарти. И в случай че тези хора продължат да мълчат, значи че не имат вяра нито в свободата, нито в словото.. *** Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно заседание.