Толкова ясно в съзнанието ми е лекарската стая, в която

Толкова ясно в съзнанието ми е лекарската стая, в която бяха събрани лекари, сестри и санитарки. Чакаха ме! Прегръщаха ме и всички повтаряха: „ Чудо се случи!” Спомням си ясно крачките, изминати в празния нощен кулоар пред операционната зала! Спомням си часа -24.00 – час, навръх границата сред два зимни дни, както детето ми беше на границата сред две положения -живота и гибелта! Спомням си, съвсем виждам връхлитането на лекарите с хладилната чанта, в която беше живота на сина ми!

Когато църковните камбани бият тържествено в среднощ, а православният свят се поздравява с „ Христос Воскресе”, един 33-годишен мъж в Христова възраст възкръсва за нов живот.

Благородният жест на околните на човек в мозъчна гибел връщат на Бисер Караиванов фантазиите и бъдещето. Чернодробната трансплантация се случва точно на Великден.

Така наподобява той в деня на изписването си през 2013 година

„ Когато ми звъннаха, не съм се замислял въобще. Само попитах какъв брой време имам да стигна до болничното заведение, с цел да знам по какъв начин да се придвижа”, спомня си Бисер.

Така наподобява Бисер през днешния ден:

Сега Великден е най-големият празник за фамилията му, а то се е нараснало с още един.

„ След това се появи и вторият ми наследник, след трансплантацията, което потвърждава, че една трансплантация освен дава живот, само че и подарява и нов”, сподели Бисер.

Когато му оповестяват диагнозата, чернодробни трансплантации даже не се вършат у нас.

„ Надеждата те крепи. И докторите”.

И по този начин до 4 май 2013 година Събота преди Великден фамилията е на път за празниците.

„ Пътувайки в колата, си говорихме за дарове, за стремежи и той сподели – аз желая единствено един черен дроб, нищо повече. Каза го с усмивка. И с вяра, той в никакъв случай не е спирал да се надява, и като че ли в действителност си го поръча за идващия ден”, описа брачната половинка на Бисер Валерия Симеонова.

„ Още преди Великден се надявах, че нещо би трябвало да стане. Защото факторите бяха доста – беше Великден, бях на 33 години, на 5-ти 5-ти”, сподели Бисер.

Целият екип във Военномедицинска академия се събира за няколко часа от България и чужбина.

„ Бях в Синеморец, когато ми се обадиха, че има донор и че трябваше да се върна в София за трансплантацията. Спомням си, че донорът беше доста неустойчив. Даже на едно място стопирах и изчаках на едно място, с цел да видя какво ще се случи”, описа проф. Никола Владов.

Операцията стартира минути преди Великден.

" Около 9 ч. влязоха в операционна, в 12 тъкмо докараха органа”, сподели Валерия Симеонова.

„ Направихме разреза тъкмо в 12 ч. на Великден, когато Христос възкръсва”, спомня си проф. Владов.

„ И в действителност Христос Воскресе и за нас”, сподели Валерия Симеонова.

Две седмици след трансплантацията, Бисер е изписан, а два месеца по-късно кара колело.

„ Бях безпределно благополучен. Нито болежка, нито нищо. Просто благополучие, наслада, че всичко е завършило и с вяра, че всичко ще върви към по-добро”, сподели Бисер.

„ Сякаш след интервенцията стартира съзнателният ни живот. Знаейки, че оттук насетне ни предстоят хубави и щастливи моменти, за които в бъдеще ще можем да си вършим проекти. Преди това се стопирахме в бъдещи проекти, а в този момент сме разширени в фантазиите си. И доста по-щастливи”, изясни Валерия Симеонова.

Същата година и същото място. В началото на 2013 година Илиян крепко се е вкопчил в живота и отхвърля да се съобщи на рационалното.

Той е първият ретрансплантиран пациент у нас, няколко месеца откакто е трансплантиран с половината черен дроб на брат си. Така наподобява той преди да бъде изписан:

А по този начин наподобява през днешния ден:

„ Много съвпадения, граничещи с знамение са се случили. И все си дублирам, че някой, някъде има проект за мен и е трябвало да оцелея, да мина през всичко”, сподели Илиян Пондалов.

Рядко генетично заболяване поврежда окончателно черния му дроб още като дете.

Години наред го поддържат с медикаменти, до момента в който през 2012 година лекарите от ВМА оповестяват на фамилията, че времето изтича.

„ За страдание през 2012 година имаше единствено две трансплантации от трупен донор. Невъзможно е да чакаме, а време нямаше за очакване. Професорът сподели 2-3 месеца, не повече може да издържи”, спомня си Дора Пондалова.

Майката се подлага на проучвания, с цел да подари на сина си част от своя черен дроб, само че не е подобаваща. Братската си ръка подава по-малкият наследник на Дора.

„ Той единствено две думи изрече – мамо, аз! Нали разбирате възприятията на една майка, която желае да бъде избавено детето й, а в това време здравото й дете би трябвало да бъде подложено”, сподели Дора.

„ Никога няма да мога да му се отблагодаря на брат ми. Това, което направи не съм уверен, че всеки човек би го направил”, съобщи Илиян Пондалов.

Двамата братя лягат по едно и също време на операционната маса във Военномедицинска академия – болният и здравият.

„ На 6 юни беше първата интервенция – 11 часа. Двете ми деца бяха на масата. Не си давах сметка. Даже се чудех за какво проф. Владов ми сподели и дори се подразних, когато ми сподели – за нас е значим донорът. И си споделих – по какъв начин няма да са значими и двамата, донорът е здрав. После се оказа, че Тони е имал проблем с аортата и незабавно са викали от " Токуда " сърдечен хирург”, описа Дора Пондалова.

Операцията на двамата братя е вторият случай в България на трансплантация от жив възрастен донор на възрастен. Успешна е, само че три месеца по-късно се появява зараза, която не може да се овладее.

„ И за жалост се стигна до такава степен, че трябваше нов черен дроб, и обстановката беше отвън контрол”, изясни Илиян Пондалов.

„ Просто ме повика и ми сподели непосредствено, че Илиян го изпускаме. Не повече от 72 часа остават. Нямах сили да се разплача даже тогава”, описа Дора Пондалова.

През това време лекарите не губят вяра и не престават да се борят. Правят интервенция по неотложност, употребяват даже военни приоми.

„ Започна да кърви отвред, което докара до пакетирането на дроба – т.е. обвиването му в марлени компреси и зашиването на корема. Това е метод за прекъсване на кървене при такива отчайващи ситуации”, изясни проф. Мутафчийски.

Състоянието му остава несигурно, изпада в тежък потрес, кръвното му е 60 на 20.

„ Увихме го просто с един чаршаф и го стегнахме като пояс. Това се споделя бандаж. Това е обстановка, която се употребява единствено във военно време, при която става толкоз дребен размерът на корема, че към този момент няма къде да се събира кръв. На процедура коремните органи тампонират мястото, където кърви”, добави проф. Мутафчийски.

Няколко часа по-късно чудото се случва. Въпреки тъгата си, околните на млада жена в мозъчна гибел подаряват органите й.

„ И когато отидох в стаята на сестрите и лекарите, по какъв начин ме прегръщаха тези хора, по какъв начин се радваха с мен, че има донор, тъй като просто е чудо”, сподели Дора.

Донорът е съчетаем с Илиян и чудото се случва.

„ Оптимист бях и може би последният човек, който разбра, че ми беше направена втората трансплантация”, сподели Илиян.

Над 50 експерти стоят зад спасяването на Илиян. След неговия случай, проф. Никола Владов е определен за член на Френската академия по хирургия и получи орден за принос към международната медицина.

„ Това е първата ретрансплантация в България и впечатляваща по тази причина, че в точния миг се появи този донор. Благодарение на единодушието, което са дали неговите близки, в този момент Илиян е жив”, съобщи проф. Одисеева.

„ Илиян е към този момент един напълно различен човек. Влезе в мача обикновено, върви по чужбина, има дете. Той е нашата горделивост, ухилен е”, сподели проф. Крум Кацаров.

Днес Илиян има хубава работа, срещнал е любовта и дружно основават дете.

Майка му основава Обществен съвет в поддръжка на донорството в Сливен, а преди време се свързва с околните на донора – 36-годишна жена, която си отива ненадейно.

„ Майката, още преди да знае, че ще види Илиян, по-късно ни описаха, че е сънувала щерка си, която й е споделила – „ Мамо, ще си дойда у дома, да почистиш! Запознахме се. Две майки се прегърнаха... Майката седна до Илиян, постави си ръката там, където е черният дроб”, описа Дора.

Близките на донора подаряват най-свидното си безплатно и без да знаят при кого ще отидат органите. Това се дефинира от строги медицински критерии.

Варненската университетска болница „ Св. Марина” предходната година е докладвала за най-вече донорски обстановки, довели до трансплантации. Това са пациенти, при които е настъпила мозъчна гибел.

„ Това е отделението, в което се правят главните грижи и всичко, което е належащо за поддържането на един евентуален донор в оптимално добра кондиция за трансплантиране на органите”, изясни доктор Владимир Маринчев.

Окончателната диагнозата се удостоверява с високотехнологично проучване, което потвърждава по неоспорим метод, че мозъкът е спрял да действа.

„ Когато установим мозъчна гибел в границите на същата процедура можем да изследваме съдовете на сърцето, на бъбреците, на черния дроб. Това са органи, които могат да бъдат трансплантирани”, сподели доцент Чавдар Бъчваров.

Настъпва най-трудният миг от процеса – диалогът с околните и искане на тяхното единодушие да дарят органите. Около 1/3 от фамилиите показват предпочитание да оказват помощ.

„ Дотогава сме се борили за живота на съответния пациент, по-късно продължаваме да се борим за повече хора да водят пълностоен живот. Така че – това просто е друга форма на борба”, добави доктор Владимир Маринчев.

Едва ли има по-благороден жест тук на земята от даряването на живот и след гибелта. Преди 3 години и половина фамилията на 21-годишния Георги получи звездата „ Дарител на живот “ във варненската университетска болница „ Св. Марина “.

„ Той на всички места е с другари. Тук, когато го изпращаха за Лондон, ето го тук, толкоз беше пъстър, ето с различен приятел”.

На 18 септември 2015 година Георги се обажда на татко си и споделя, че мощно го боли глава. Два дни по-късно медиците оповестяват на фамилията, че Георги е изгубил борбата за живот.

„ Като сподели, че има такава опция, ние цялото семейство на момента го решихме”, описа Николай Николов.

„ Kолкото и да е мощна болката, съзнанието, че си оказал помощ на някого по някакъв метод ти дава мощ да продължиш напред”, сподели Светла Николова.

Георги е последна година студент в Лондон, където учи финанси. След нещастието фамилията се свързва с университета, с цел да им каже, че Георги няма да се върне.

„ Ректорът и всички преподаватели собственоръчно бяха написали съболезнователна картичка и се бяха подписали, с което доста ни трогнаха. Това му е почетната тапия от университета. Защото ние пожелахме да отидем на дипломирането на другите деца. Залата му стана на крайници, уважи паметта му. Мисля, че доста хора знаят за донорството. И за пътя, който би трябвало да следва всеки човек, който носи любов в сърцето си”, сподели Светла Николова.

В най-великия ден в годината, на празника на всички празници, когато всички се молят за знамение, православната черква споделя, че донорството не опонира на религията.

„ Донорът постоянно би трябвало да бъде донор. Затова архиереите доста деликатно направиха по този начин, че да бъде непокътнато волеизявлението на донора. Това да бъде с негово категорично документално единодушие. Така че при недай Боже трагично събитие, околните да знаят волята на евентуалния донор”, изясни протойерей Николай Георгиев от Св. Синод.

Българската православна черква държи за съблюдаване на биоетичните правила, установяването на мозъчна гибел да се прави при строго избрани клинични критерии и процесът да се координира от национални трансплантационни центрове.

Доброто от време на време не свети с необикновен сексапил, само че озарява душата на нуждаещия се, кара слепия да прогледне, а болния да повярва в изцелението си.

Благородството не постоянно има синя кръв и носи име без купа. Но постоянно допира сърцето на индивида, който срещне по пътя.

„ Аз имам вяра, че нищо не свършва тук на земята, само че до момента в който сме тук, задачата ни е да даваме”, безапелационна е Светла Николова.