Безгрешният Чърчил и грешна България
Толкова празни приказки през днешния ден се приказват и пишат по какъв начин Чърчил бил предал България на руснаците и всичко се решило на една салфетка. Глупости на търкалета, биха споделили челите повечко по тематиката. Струва си 147 години след рождението му (30 ноември 1874 г.) да развенчаем някои легенди, които не престават да битуват. Близо година преди " салфетката " Чърчил води договаряния със Съветския съюз, с цел да прилапа в английската орбита Румъния и България. Но едвам когато се убеждава, че Рузвелт също е за това те да си останат под съветско въздействие, подвига белия байрак и не му остава нищо друго, с изключение на да ни " изтъргува ", като на едната везна поставя Румъния и България, а на другата - Гърция. Намира си и благовидна причина - още при започване на войната Гърция застава на страната на Англия, а България и Румъния - на Германия, тъй че те си заслужавали наказването да останат под руско подтисничество. Но в случай че Червената войска не бе навлязла в Румъния и не бе затворила петролното кранче за немските танкове и самолети, по какъв начин щеше да се развие войната на Западния фронт? И в " британска " Гърция...
В историята няма в случай че, само че въпреки всичко - в случай че в България бяха влезнали англоамериканците, пет месеца след края на жестоките им бомбардировки над нея, щеше ли и тях българският народ да посрещне с цветя, или щеше да се вдигне на всенародна опозиция, в която нищо чудно един до друг да бяха застанали фашисти и комунисти. Още повече, че те имат едно искане към победилите ги страни - " да бъдат непокътнати границите на страната от началото на Втората международна война ". Е, това не се отнася за земеделците на Никола Петков да вземем за пример, които, както е добре известно, вършат всичко допустимо България от Стара планина до Родопите и Пирин да стане гръцка.
Днес ще се опрем на една изключителна книга, която разкрива доста неуместни нещица, сред които и проявления на патологичната ненавист на сър Чърчил към така отвратителните му българи. Всъщност, ненавист ли е или най-обикновен интерес? Ако маршрутът към Суецкия канал минаваше по Дунав, а не по Средиземно море, дали англичаните нямаше да подарят и Бялото море на българите?
И още нещо от друга брошура - на Мирната конференция в Париж през 1946 година - не друго, а българският комизъм побеждава фамозните английски майтапчии и пред него даже сър Чърчил рухва.
" Уинстън Чърчил и Балканите ", Георги Гунев и Иван Илчев, Издателство на Отечествен фронт, 1989 година
Из четвърта глава " Балканите, 1944 година - не най славният час "
През октомври 1943 година Чърчил счита, че времето на позивите е минало и че то би трябвало да бъде сменено от друго средство - бомбите... Но с изключение на стратегическите и политически съображения, се прибавя и нещо друго, което може да бъде разбрано по формулировката, употребена от Чърчил на 19 октомври 1943 година, когато той заповядва да бъдат стартирани бомбардировки над България. По думите на Чърчил: " Аз познавам българите от 30 години. Те са неверен народ, който заслужава да му бъде преподаден непоколебим урок... София би трябвало да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро "...
От дълбините на към момента неразкритите секрети на Втората международна война изплува един забавен проблем. Когато през 1942 година на запад се промъква информация по отношение на чудовищния хитлеристки план да бъде унищожено цялото еврейско население на Европа, обособени персони и организации стартират да упорстват английската и американската авиация да бомбардира газовите камери на Освиенцим и да извади от строя жп връзките, по които от всички направления се транспортират претъпканите ешелони на обречените на заличаване. Действие, което при всички случаи би избавило живота на хиляди хора. Но се оказва, че за сходна интервенция... не доближават бомби и също така имало по-важни задания от препоръчаната. Бъдещите пристрастни биографи на Чърчил ще имат проблем с отговора на въпроса: по какъв начин се откриха бомби освен за жилищните квартали на Хамбург и София (та даже и за Скопие и Враца), до момента в който уютните вили на надзирателите на Освиенцим и газовите камери останаха непокътнати...
Никъде разликите сред Рузвелт и Чърчил не се демонстрират с такава мощ, както в региона на Балканите. За разлика от Англия, Съединени американски щати нямат традиция на взаимоотношения с балканските страни и особени ползи в района. Гръцкото и югославското емигрантски държавни управления са проблем на Чърчил, а не на Рузвелт. Повече от сдържано е отношението на Рузвелт към толкоз горещо мечтаното от Чърчил включване на Турция във войната, тъй като високата цена на сходен акт, произлизаща от нуждата да бъде превъоръжена турската войска с съвременна бойна техника, ще би трябвало да бъде поета от Съединени американски щати. Друга доста по-важна причина за сходна въздържаност е вероятността на Чърчиловата тактика да бъдат арестувани големи човешки запаси в региона на Средиземноморието, в ущърб на подготовката на " Овърлорд ", или както декларира Рузвелт на сина си Елиът по време на срещата в Техеран: " Чърчил на първо място бе обзет от желанието да се втурне в Централна Европа, с цел да задържи Червената войска отвън Австрия и Румъния, даже Унгария в случай че е допустимо. Сталин знаеше това, аз знаех това, всеки го знаеше. " От необикновен интерес е и друго, записано от Елиът Рузвелт, мнение на президента: " Не виждам съображение да слагам живота на американски бойци в заплаха, с цел да покровителствам действителни и мислени ползи на Англия на Европейския континент. "
На път за Техеран, по време на престоя в Кайро, най-довереният консултант на президента Рузвелт Хари Хопкинс декларира пред свитата на Чърчил: " Някои от нас... към този момент стартират да се съмняват дали нашествието (десантът в Нормандия - бел. авт.) изобщо ще се състои... Ние се готвим за борба в Техеран и вие ще ни видите на страната на руснаците. " ... Очевидното умозаключение, което може да бъде направено, е, че в Техеран американската и английската делегация нямат обща позиция и платформа...
По-късно това положение на Чърчил се задълбочава. Лорд Моран привежда следното пояснение, което не е здравно, а чисто политическо: " Сега той осъзна, че не може да разчита на поддръжка от страна на президента. И което беше още по-важно, той съзнаваше, че това е ясно и за руснаците. При това състояние би било неефикасно да се пробва да заеме твърда позиция във връзка с Сталин. "...
Срещата в Техеран приключва с пагубен неуспех за проектите и замислите на английския министър председател...
На фона на тези неуспехи за Уинстън Чърчил настава новата 1944 година - решаващата година за бъдещата орис на балканските нации. Тя стартира най-слабо окуражаващо за българите. От едно пределно сбито известие президентът Рузвелт научава, че " на 10 януари 1944 година забележителна групировка бомбардировачи вид летяща цитадела, принадлежащи към 15 американска ескадрила, придадена към средиземноморския военен спектакъл, извърши най-голямата до момента въздушна офанзива над София. " Следващата значима новина от Балканите също идва от България. На 6 февруари 1944 година американското посолство в Анкара осведоми президента, че българското държавно управление е готово да разисква опцията за смяна на своята политика, без да слага никакви предварителни условия, като се изключи едно-единствено - да бъдат непокътнати границите на страната от началото на Втората международна война. От българска страна е отправено настояването да бъдат прекъснати бомбардировките над страната до идването в Анкара на публична българска задача, упълномощена да договаря със съдружниците от антихитлеристката коалиция по въпроса за излизането на България от войната. Рузвелт се обръща с предложение към Чърчил да бъдат прекъснати бомбардировките над България. В своята ответна депеша Чърчил написа: " След като лекарството е свършило толкоз добра работа, дано да продължат да получават спомагателни дози от него. "...
В едно свое обръщение до А. Идън от 4 май 1944 година Чърчил дава цялостен израз на своите мисли и паники: " Големите проблеми сред нас и руското държавно управление се развиват в Италия, в Румъния, в България, в Югославия и на първо място... в Гърция. Готови ли сме да се примирим с комунизирането на Балканите, а може би и на Италия?... Ако нашето умозаключение е, че би трябвало да окажем опозиция на комунистическото навлизане и настъпление, то ние следва да заявим това напълно ясно. " Същия ден, 4 май 1944 година, получателят на тревожното признание А. Идън поканва във Форин офис посланика на Съюз на съветските социалистически републики в Лондон Ф. Гусев, пред който показва своята угриженост от опцията да настъпи " объркана и неразбираема обстановка " при срещата сред въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и Англия в региона на Балканите. Съветският съюз да признае целта на Англия при решаването на всеки проблем от боен темперамент, който би зародил в Гърция, против което Англия поема сходен ангажимент във връзка с дейностите на Съветската войска на румънска територия...
На 18 май се организира нова среща Идън - Гусев, по време на която ръководителят на английската дипломация е осведомен, че руското държавно управление би желало да бъде осведомено с позицията на американското държавно управление по повдигнатия от държавното управление на Англия въпрос, и че не е склонно да се ангажира с каквото и да е съглашение с Лондон по какъвто и да било противоречив проблем, без знанието и единодушието на третия съдружник...
Отговорът на Рузвелт идва едвам на 8 юни 1944 година и съставлява най-суровото обръщение, получено от Чърчил от страна на американския президент за интервала на цялата им дълга и изобилна преписка: "...Малко съм смутен, сходна е и позицията на държавния департамент. Считам, че би трябвало откровено да Ви заявя, че ние бяхме наранени от обстоятелството, че вашите хора ни уведомиха по този въпрос единствено откакто той бе издигнат от руснаците, а те упорстваха да получат нашето единодушие - вашият Форин офис явно почувства стеснение и в този момент се пробва да ни изясни, че предлагането е зародило като " инцидентна забележка ", превърната от руското държавно управление във официално предложение. Надявам се, че сходни въпроси няма да бъдат третирани по сходен метод за в бъдеще "...
Единственият резултат от тази прекомерно разнообразна офанзива е единодушието на Рузвелт да одобри краткотрайна англосъветска договореност в региона на Балканите за период от три месеца и извънредно по военни проблеми...
Пристигането в Италия и диалозите с Александър не отклоняват вниманието на Чърчил от Балканите. Той взема решение да употребява опцията да се срещне с главнокомандуващия народноосвободителната войска на Югославия маршал Тито. Преговорите сред Чърчил и Тито се организират на 12 и 13 август в Неапол... Засегнат е и въпросът за балканската федерация (на който Чърчил получава отговор, че управлението на югославската опозиция има за цел за построяването на югославска, а не балканска федерация)...
Друга значима негова (на Чърчил - бел. Хр.Г.) цел е изтеглянето на българските войски от Беломорска Тракия. Положението в северната част на Гърция е изключително обезпокоително и за англичаните, и за гръцкото емигрантско държавно управление, тъй като след деветосептемврийската смяна в България властта там минава в ръцете на основаните в българските военни елементи отечественофронтовски комитети и на партизаните от ЕАМ. При тази обстановка за Чърчил е належащо час по-скоро българската войска да напусне рамките на Гърция и установяването на сполучлив надзор над упомената територия от въоръжените сили на емигрантското държавно управление.
При по този начин основаната конюнктура английският водач вижда излаз единствено в " процентното " си предложение, смисълът на което по наше мнение не се свежда до " предаването " на Румъния и България на Сталин, съгласно най-разпространеното на Запад пояснение (по простата причина, че двете страни не се намират в ръцете на Чърчил). По скоро тези проценти обрисуват отвод на Англия от бъдещи враждебни по отношение на Съюз на съветските социалистически републики дейности в упоменатите две страни (като поддръжка на антикомунистически сили в тях), против което Чърчил чака да му бъде предоставена независимост на деяние в Гърция.
Интересна е моралната страна на въпроса, пречупена през призмата на Чърчил. Според него, в дадената обстановка Румъния и България би трябвало да бъдат " осъдени и пожертвани ", до момента в който Гърция заслужава да бъде избавена, тъй като през съдбоносния час на избора, настъпил на Балканите през ранния интервал на войната, Гърция застава до Англия, до момента в който другите две страни минават на страната на нейния зложелател...
Особено мощна е отрицателната страст на Чърчил и към българския народ, който... не е в положение да предложи на международната история нищо друго, с изключение на " посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали. " Следователно, разумно е сходни нации да бъдат наказвани, като преминат в областта на въздействие на страна, която Чърчил също ненавижда...
В реалност, колкото и жестоко да звучи на пръв взор, Чърчил споделя едно от главните схващания на злия си зложелател Адолф Хитлер, по-точно вярата в естественото неравноправие сред хората и народите. Както обособените човеци могат да намерят мястото си в една от двете съществени категории - хайлайф от духовни аристократи, изпълняващ функционалността на локомотив на международната история, и безлична маса, изпълняваща наредбите на този хайлайф, по този начин и другите нации се отличават един от различен с НЕЕДНАКВА тежест върху везните на историята.
Срещата в Техеран, 1943 година
Иван Мартинов, " Нестригани мемоари ", изд. на Отечествен фронт, 1986 година
Два на нула за българите
Утешава ме и ме успокоява един факт, за който доста се блазня да опиша на края на моите нестригани мемоари.
Всъщност този факт ми го беше разказал починалият Петър Григоров, един от секретарите на Георги Димитров, и аз ви го предавам по този начин, както съм го чул персонално от него.
След подписване на примирието, по време на съвещанията към кръглата маса в Париж, договарянията се водили доста постепенно и с огромни усложнения от страна на съдружниците, на първо място на англичаните. Уинстън Чърчил бил несклоняем съперник на нашата страна и отричал каквото и да е присъединяване на нашия народ в битката срещу фашизма, та даже и приноса ни във войната. Но руската делегация настойчиво ни защитавала. Спомням си добре по това време думите на Вячеслав Молотов: " Нека българите бъдат спокойни, техните граници ще останат такива, каквито са заварени от мирната конференция. "
По време на почивките Петър Григоров инцидентно попаднал в една група с мистър Чърчил, който с вдигната чаша уиски, с цел да се чукне с Молотов, споделил апропо с насмешка:
- Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!
Всички се смутили от тази дръзка искреност и настанало неудобно безмълвие. Молотов даже се изчервил от гняв. А нашите представители по този начин се объркали, че не могли с нищо да му възразят. Но в групата бил попаднал един от преводачите на нашата делегация. Засегнат и с накърнено национално достолепие, той се обърнал към Чърчил:
- Да, сър - споделил той доста учтиво и с усмивка, - правилно е, че ние, българите, си честитим банята, само че вие пък си честитите, когато спите с дамите си!
Никой не очаквал подобен отговор и всички били сюрпризирани... Чърчил се изчервил и цялостното му, с отпуснати бузи лице за момент се помрачило, само че в идващия момент той извадил пурата от устата си, засмял се гръмко и, като се раздрусал от смях, споделил радостно:
- Два на нула за българите. Приемам предлагането и ще подпиша.
След това диалозите тръгнали по-леко, и, както знаем, конференцията приключи с триумф. Мирът бе подписан.
В историята няма в случай че, само че въпреки всичко - в случай че в България бяха влезнали англоамериканците, пет месеца след края на жестоките им бомбардировки над нея, щеше ли и тях българският народ да посрещне с цветя, или щеше да се вдигне на всенародна опозиция, в която нищо чудно един до друг да бяха застанали фашисти и комунисти. Още повече, че те имат едно искане към победилите ги страни - " да бъдат непокътнати границите на страната от началото на Втората международна война ". Е, това не се отнася за земеделците на Никола Петков да вземем за пример, които, както е добре известно, вършат всичко допустимо България от Стара планина до Родопите и Пирин да стане гръцка.
Днес ще се опрем на една изключителна книга, която разкрива доста неуместни нещица, сред които и проявления на патологичната ненавист на сър Чърчил към така отвратителните му българи. Всъщност, ненавист ли е или най-обикновен интерес? Ако маршрутът към Суецкия канал минаваше по Дунав, а не по Средиземно море, дали англичаните нямаше да подарят и Бялото море на българите?
И още нещо от друга брошура - на Мирната конференция в Париж през 1946 година - не друго, а българският комизъм побеждава фамозните английски майтапчии и пред него даже сър Чърчил рухва.
" Уинстън Чърчил и Балканите ", Георги Гунев и Иван Илчев, Издателство на Отечествен фронт, 1989 година
Из четвърта глава " Балканите, 1944 година - не най славният час "
През октомври 1943 година Чърчил счита, че времето на позивите е минало и че то би трябвало да бъде сменено от друго средство - бомбите... Но с изключение на стратегическите и политически съображения, се прибавя и нещо друго, което може да бъде разбрано по формулировката, употребена от Чърчил на 19 октомври 1943 година, когато той заповядва да бъдат стартирани бомбардировки над България. По думите на Чърчил: " Аз познавам българите от 30 години. Те са неверен народ, който заслужава да му бъде преподаден непоколебим урок... София би трябвало да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро "...
От дълбините на към момента неразкритите секрети на Втората международна война изплува един забавен проблем. Когато през 1942 година на запад се промъква информация по отношение на чудовищния хитлеристки план да бъде унищожено цялото еврейско население на Европа, обособени персони и организации стартират да упорстват английската и американската авиация да бомбардира газовите камери на Освиенцим и да извади от строя жп връзките, по които от всички направления се транспортират претъпканите ешелони на обречените на заличаване. Действие, което при всички случаи би избавило живота на хиляди хора. Но се оказва, че за сходна интервенция... не доближават бомби и също така имало по-важни задания от препоръчаната. Бъдещите пристрастни биографи на Чърчил ще имат проблем с отговора на въпроса: по какъв начин се откриха бомби освен за жилищните квартали на Хамбург и София (та даже и за Скопие и Враца), до момента в който уютните вили на надзирателите на Освиенцим и газовите камери останаха непокътнати...
Никъде разликите сред Рузвелт и Чърчил не се демонстрират с такава мощ, както в региона на Балканите. За разлика от Англия, Съединени американски щати нямат традиция на взаимоотношения с балканските страни и особени ползи в района. Гръцкото и югославското емигрантски държавни управления са проблем на Чърчил, а не на Рузвелт. Повече от сдържано е отношението на Рузвелт към толкоз горещо мечтаното от Чърчил включване на Турция във войната, тъй като високата цена на сходен акт, произлизаща от нуждата да бъде превъоръжена турската войска с съвременна бойна техника, ще би трябвало да бъде поета от Съединени американски щати. Друга доста по-важна причина за сходна въздържаност е вероятността на Чърчиловата тактика да бъдат арестувани големи човешки запаси в региона на Средиземноморието, в ущърб на подготовката на " Овърлорд ", или както декларира Рузвелт на сина си Елиът по време на срещата в Техеран: " Чърчил на първо място бе обзет от желанието да се втурне в Централна Европа, с цел да задържи Червената войска отвън Австрия и Румъния, даже Унгария в случай че е допустимо. Сталин знаеше това, аз знаех това, всеки го знаеше. " От необикновен интерес е и друго, записано от Елиът Рузвелт, мнение на президента: " Не виждам съображение да слагам живота на американски бойци в заплаха, с цел да покровителствам действителни и мислени ползи на Англия на Европейския континент. "
На път за Техеран, по време на престоя в Кайро, най-довереният консултант на президента Рузвелт Хари Хопкинс декларира пред свитата на Чърчил: " Някои от нас... към този момент стартират да се съмняват дали нашествието (десантът в Нормандия - бел. авт.) изобщо ще се състои... Ние се готвим за борба в Техеран и вие ще ни видите на страната на руснаците. " ... Очевидното умозаключение, което може да бъде направено, е, че в Техеран американската и английската делегация нямат обща позиция и платформа...
По-късно това положение на Чърчил се задълбочава. Лорд Моран привежда следното пояснение, което не е здравно, а чисто политическо: " Сега той осъзна, че не може да разчита на поддръжка от страна на президента. И което беше още по-важно, той съзнаваше, че това е ясно и за руснаците. При това състояние би било неефикасно да се пробва да заеме твърда позиция във връзка с Сталин. "...
Срещата в Техеран приключва с пагубен неуспех за проектите и замислите на английския министър председател...
На фона на тези неуспехи за Уинстън Чърчил настава новата 1944 година - решаващата година за бъдещата орис на балканските нации. Тя стартира най-слабо окуражаващо за българите. От едно пределно сбито известие президентът Рузвелт научава, че " на 10 януари 1944 година забележителна групировка бомбардировачи вид летяща цитадела, принадлежащи към 15 американска ескадрила, придадена към средиземноморския военен спектакъл, извърши най-голямата до момента въздушна офанзива над София. " Следващата значима новина от Балканите също идва от България. На 6 февруари 1944 година американското посолство в Анкара осведоми президента, че българското държавно управление е готово да разисква опцията за смяна на своята политика, без да слага никакви предварителни условия, като се изключи едно-единствено - да бъдат непокътнати границите на страната от началото на Втората международна война. От българска страна е отправено настояването да бъдат прекъснати бомбардировките над страната до идването в Анкара на публична българска задача, упълномощена да договаря със съдружниците от антихитлеристката коалиция по въпроса за излизането на България от войната. Рузвелт се обръща с предложение към Чърчил да бъдат прекъснати бомбардировките над България. В своята ответна депеша Чърчил написа: " След като лекарството е свършило толкоз добра работа, дано да продължат да получават спомагателни дози от него. "...
В едно свое обръщение до А. Идън от 4 май 1944 година Чърчил дава цялостен израз на своите мисли и паники: " Големите проблеми сред нас и руското държавно управление се развиват в Италия, в Румъния, в България, в Югославия и на първо място... в Гърция. Готови ли сме да се примирим с комунизирането на Балканите, а може би и на Италия?... Ако нашето умозаключение е, че би трябвало да окажем опозиция на комунистическото навлизане и настъпление, то ние следва да заявим това напълно ясно. " Същия ден, 4 май 1944 година, получателят на тревожното признание А. Идън поканва във Форин офис посланика на Съюз на съветските социалистически републики в Лондон Ф. Гусев, пред който показва своята угриженост от опцията да настъпи " объркана и неразбираема обстановка " при срещата сред въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и Англия в региона на Балканите. Съветският съюз да признае целта на Англия при решаването на всеки проблем от боен темперамент, който би зародил в Гърция, против което Англия поема сходен ангажимент във връзка с дейностите на Съветската войска на румънска територия...
На 18 май се организира нова среща Идън - Гусев, по време на която ръководителят на английската дипломация е осведомен, че руското държавно управление би желало да бъде осведомено с позицията на американското държавно управление по повдигнатия от държавното управление на Англия въпрос, и че не е склонно да се ангажира с каквото и да е съглашение с Лондон по какъвто и да било противоречив проблем, без знанието и единодушието на третия съдружник...
Отговорът на Рузвелт идва едвам на 8 юни 1944 година и съставлява най-суровото обръщение, получено от Чърчил от страна на американския президент за интервала на цялата им дълга и изобилна преписка: "...Малко съм смутен, сходна е и позицията на държавния департамент. Считам, че би трябвало откровено да Ви заявя, че ние бяхме наранени от обстоятелството, че вашите хора ни уведомиха по този въпрос единствено откакто той бе издигнат от руснаците, а те упорстваха да получат нашето единодушие - вашият Форин офис явно почувства стеснение и в този момент се пробва да ни изясни, че предлагането е зародило като " инцидентна забележка ", превърната от руското държавно управление във официално предложение. Надявам се, че сходни въпроси няма да бъдат третирани по сходен метод за в бъдеще "...
Единственият резултат от тази прекомерно разнообразна офанзива е единодушието на Рузвелт да одобри краткотрайна англосъветска договореност в региона на Балканите за период от три месеца и извънредно по военни проблеми...
Пристигането в Италия и диалозите с Александър не отклоняват вниманието на Чърчил от Балканите. Той взема решение да употребява опцията да се срещне с главнокомандуващия народноосвободителната войска на Югославия маршал Тито. Преговорите сред Чърчил и Тито се организират на 12 и 13 август в Неапол... Засегнат е и въпросът за балканската федерация (на който Чърчил получава отговор, че управлението на югославската опозиция има за цел за построяването на югославска, а не балканска федерация)...
Друга значима негова (на Чърчил - бел. Хр.Г.) цел е изтеглянето на българските войски от Беломорска Тракия. Положението в северната част на Гърция е изключително обезпокоително и за англичаните, и за гръцкото емигрантско държавно управление, тъй като след деветосептемврийската смяна в България властта там минава в ръцете на основаните в българските военни елементи отечественофронтовски комитети и на партизаните от ЕАМ. При тази обстановка за Чърчил е належащо час по-скоро българската войска да напусне рамките на Гърция и установяването на сполучлив надзор над упомената територия от въоръжените сили на емигрантското държавно управление.
При по този начин основаната конюнктура английският водач вижда излаз единствено в " процентното " си предложение, смисълът на което по наше мнение не се свежда до " предаването " на Румъния и България на Сталин, съгласно най-разпространеното на Запад пояснение (по простата причина, че двете страни не се намират в ръцете на Чърчил). По скоро тези проценти обрисуват отвод на Англия от бъдещи враждебни по отношение на Съюз на съветските социалистически републики дейности в упоменатите две страни (като поддръжка на антикомунистически сили в тях), против което Чърчил чака да му бъде предоставена независимост на деяние в Гърция.
Интересна е моралната страна на въпроса, пречупена през призмата на Чърчил. Според него, в дадената обстановка Румъния и България би трябвало да бъдат " осъдени и пожертвани ", до момента в който Гърция заслужава да бъде избавена, тъй като през съдбоносния час на избора, настъпил на Балканите през ранния интервал на войната, Гърция застава до Англия, до момента в който другите две страни минават на страната на нейния зложелател...
Особено мощна е отрицателната страст на Чърчил и към българския народ, който... не е в положение да предложи на международната история нищо друго, с изключение на " посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали. " Следователно, разумно е сходни нации да бъдат наказвани, като преминат в областта на въздействие на страна, която Чърчил също ненавижда...
В реалност, колкото и жестоко да звучи на пръв взор, Чърчил споделя едно от главните схващания на злия си зложелател Адолф Хитлер, по-точно вярата в естественото неравноправие сред хората и народите. Както обособените човеци могат да намерят мястото си в една от двете съществени категории - хайлайф от духовни аристократи, изпълняващ функционалността на локомотив на международната история, и безлична маса, изпълняваща наредбите на този хайлайф, по този начин и другите нации се отличават един от различен с НЕЕДНАКВА тежест върху везните на историята.
Срещата в Техеран, 1943 година
Иван Мартинов, " Нестригани мемоари ", изд. на Отечествен фронт, 1986 година
Два на нула за българите
Утешава ме и ме успокоява един факт, за който доста се блазня да опиша на края на моите нестригани мемоари.
Всъщност този факт ми го беше разказал починалият Петър Григоров, един от секретарите на Георги Димитров, и аз ви го предавам по този начин, както съм го чул персонално от него.
След подписване на примирието, по време на съвещанията към кръглата маса в Париж, договарянията се водили доста постепенно и с огромни усложнения от страна на съдружниците, на първо място на англичаните. Уинстън Чърчил бил несклоняем съперник на нашата страна и отричал каквото и да е присъединяване на нашия народ в битката срещу фашизма, та даже и приноса ни във войната. Но руската делегация настойчиво ни защитавала. Спомням си добре по това време думите на Вячеслав Молотов: " Нека българите бъдат спокойни, техните граници ще останат такива, каквито са заварени от мирната конференция. "
По време на почивките Петър Григоров инцидентно попаднал в една група с мистър Чърчил, който с вдигната чаша уиски, с цел да се чукне с Молотов, споделил апропо с насмешка:
- Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!
Всички се смутили от тази дръзка искреност и настанало неудобно безмълвие. Молотов даже се изчервил от гняв. А нашите представители по този начин се объркали, че не могли с нищо да му възразят. Но в групата бил попаднал един от преводачите на нашата делегация. Засегнат и с накърнено национално достолепие, той се обърнал към Чърчил:
- Да, сър - споделил той доста учтиво и с усмивка, - правилно е, че ние, българите, си честитим банята, само че вие пък си честитите, когато спите с дамите си!
Никой не очаквал подобен отговор и всички били сюрпризирани... Чърчил се изчервил и цялостното му, с отпуснати бузи лице за момент се помрачило, само че в идващия момент той извадил пурата от устата си, засмял се гръмко и, като се раздрусал от смях, споделил радостно:
- Два на нула за българите. Приемам предлагането и ще подпиша.
След това диалозите тръгнали по-леко, и, както знаем, конференцията приключи с триумф. Мирът бе подписан.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ