Между два потока, та уйде коня у реката
" Толкова ми е мъчно да прекарам страната през иглени уши. " Така министър-председателят Бойко Борисов разяснява преди десетина дни от Мюнхен мъчнотиите на външната политика на България, измежду които е и въпросът за продължението на газопровода " Турски поток " през нашата страна. В случая на Борисов би трябвало да му имаме вяра, тъй като Христос, към който той постоянно се обръща, е споделил: " По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. " (Мат 19:24)
Вярно, България не е камила, въпреки българите да са в ситуацията на прецаканите камилчета и макар че господин Борисов не е безпаричен човек, нас не ни интересува дали той ще влиза в парадайса, или не. Това си е сред него и Господ. Интересува ни, откакто погази националния интерес със прекъсването на трите енергийни плана с съветско присъединяване - " Бургас-Александруполис ", " Южен поток " и АЕЦ " Белене ", той да резервира най-малко газопреносния директен статут на България на Балканите. Засега нещата обаче не наподобяват добре и министър председателят като употребява известния израз, се издаде, че обстановката е " на кантар ", тъй като нито камила може да мине през иглени уши, нито богатият да влезе в парадайса.
Дни преди визитата на съветския му сътрудник Дмитрий Медведев, което може би ще бъде решаващо за ориста на преноса на съветския газ през България, държавното управление на ГЕРБ и персонално Борисов се пробват да угодят на всички. Практиката демонстрира, че тази тактика най-често е губеща, а в българския случай е постоянно губеща заради цялостната липса на суверенитет.
Българското държавно управление желае да резервира преноса на съветски газ за прилежащите страни, който евентуално ще спре след влизането в деяние на " Турски поток " и поради това, най-малко на думи, работи за продължаването му през наша територия към Сърбия, и след това към Унгария. Съединени американски щати, проамериканското лоби в Европейски Съюз и част от българската политическа класа и общество са срещу " Турски поток " да мине през наша територия, не тъй като са загрижени за България, а тъй като ненавиждат Русия, чийто газ ще го запълва, в което е и същността на казуса. Пътьом Съединени американски щати се пробват да си решат и някои свои търговски въпроси. За да се реши несъгласието, Борисов и Ко измислиха хъба " Балкан ", в който трябваше да се събират (не безусловно, схваща се) съветския газ, синьо гориво, добито в България, и природен газ от други страни - има се главно поради - газът който може да получим от строящия се в Гърция Трансадриатически газопровод (ТАП). Той пък би трябвало да се зарежда от Азербайджан, а в по-далечна вероятност и от други страни в средиземноморието. Така, когато тези газови потоци се смесят, съветската газ към този момент няма да бъде напълно съветска и това се показва като решение на казуса. По време на визитата си в Египет Борисов непосредствено съобщи: " Ако няма хъб, думата " пренос " е нагледно неразрешена. Ако няма хъб, ще ни заобиколят, както го правеха до момента. " А през декември 2017 година министърът на енергетиката Теменужка Петкова сподели: " Без съветския газ няма по какъв начин да бъде осъществена концепцията за газоразпределителен център на територията на България. "
Какво в този момент излиза? Не можем да транзитираме съветски газ към Европа, тъй като това ни е " неразрешено ". Очевидно от " началниците " на Борисов. Без съветски газ обаче няма хъб " Балкан ", а без хъб " Балкан " преносът е неразрешен.
Големият проблем е, че спомагателните източници на газ за " Балкан " са под въпрос и в бъдеще време, а хъбът би трябвало да бъде осъществен в идващите две години, с цел да може да проработи новото трасе за съветски газ към Сърбия и Унгария. Българският рандеман е беден, Румъния си е самодостатъчна, Гърция сама желае да бъде хъб и е директен български съперник за " Турски поток ". Не единствено, че има опция ТАП да бъде напълнен с съветски, а не азерски газ, заради дефицит на последния, само че гърците към този момент са построили и осемдесет % от трасето, имат и опцията да го продължат към Италия, имат и нужните разрешителни от Европейски Съюз, могат да включат към него и американски доставки на полутечен газ. Нещо повече, за разлика от България, където кабинетът на ГЕРБ унищожи достиженията на Тройната коалиция в енергетиката, водачът на гръцката дясна съпротива Кириакос Мицотакис бе в Москва, с цел да заявява последователност в тази област.
Както споделят турците за такива случаи: " Да им имам акъла на българите, дето им идва след това. "
Опитът да бъде вкаран в играта туркменският газ, който да бъде докаран през Каспийско море до ТАП, и който е в задоволително огромни размери, с цел да бъде конкуренция на съветския, е под огромен въпрос. Туркменистан желае купувачите сами да си изградят газопроводите през морето (за което е нужно единодушието на Русия и другите страни от регион), което значи многомилиардни разноски. Туркменистан желае да продава огромни размери, а не толкоз, колкото са им нужни на европейците, с цел да заменят съветския газ най-малко по южното направление. Но най-важното е, че съгласно специалисти от сектора, Ашхабад, като договаря с Европейски Съюз, просто се пробва да си вдигне цената пред Москва и Пекин.
Тези въпроси са значими, тъй като, с цел да осъществя хъб " Балкан ", държавното управление на ГЕРБ би трябвало да откри неруски газ в този момент, а не след пет или 10 години, когато проработят евентуалните залежи край Израел и Кипър, и когато пристигна газа от Средна Азия или от Тимбукту, в случай че щете. Сега обаче газ има единствено от едно място и то се назовава Русия. Това е действителността. Или в този момент участваме в " Турски поток ", като отчитаме тази действителност, или оставаме отвън играта - без пренос, подвластни от Турция за доставките на съветски газ към нас. Т.е. българското държавно управление вместо да се пробва да угоди на всички, би трябвало да откри съдружници в Европа и да осъществя плана, по метод преференциален на България и нейните съседи, с които живеем отпреди Европейски Съюз, а не изхождайки от конюнктурни съображения, които нормално са в наша щета.
Вярно, България не е камила, въпреки българите да са в ситуацията на прецаканите камилчета и макар че господин Борисов не е безпаричен човек, нас не ни интересува дали той ще влиза в парадайса, или не. Това си е сред него и Господ. Интересува ни, откакто погази националния интерес със прекъсването на трите енергийни плана с съветско присъединяване - " Бургас-Александруполис ", " Южен поток " и АЕЦ " Белене ", той да резервира най-малко газопреносния директен статут на България на Балканите. Засега нещата обаче не наподобяват добре и министър председателят като употребява известния израз, се издаде, че обстановката е " на кантар ", тъй като нито камила може да мине през иглени уши, нито богатият да влезе в парадайса.
Дни преди визитата на съветския му сътрудник Дмитрий Медведев, което може би ще бъде решаващо за ориста на преноса на съветския газ през България, държавното управление на ГЕРБ и персонално Борисов се пробват да угодят на всички. Практиката демонстрира, че тази тактика най-често е губеща, а в българския случай е постоянно губеща заради цялостната липса на суверенитет.
Българското държавно управление желае да резервира преноса на съветски газ за прилежащите страни, който евентуално ще спре след влизането в деяние на " Турски поток " и поради това, най-малко на думи, работи за продължаването му през наша територия към Сърбия, и след това към Унгария. Съединени американски щати, проамериканското лоби в Европейски Съюз и част от българската политическа класа и общество са срещу " Турски поток " да мине през наша територия, не тъй като са загрижени за България, а тъй като ненавиждат Русия, чийто газ ще го запълва, в което е и същността на казуса. Пътьом Съединени американски щати се пробват да си решат и някои свои търговски въпроси. За да се реши несъгласието, Борисов и Ко измислиха хъба " Балкан ", в който трябваше да се събират (не безусловно, схваща се) съветския газ, синьо гориво, добито в България, и природен газ от други страни - има се главно поради - газът който може да получим от строящия се в Гърция Трансадриатически газопровод (ТАП). Той пък би трябвало да се зарежда от Азербайджан, а в по-далечна вероятност и от други страни в средиземноморието. Така, когато тези газови потоци се смесят, съветската газ към този момент няма да бъде напълно съветска и това се показва като решение на казуса. По време на визитата си в Египет Борисов непосредствено съобщи: " Ако няма хъб, думата " пренос " е нагледно неразрешена. Ако няма хъб, ще ни заобиколят, както го правеха до момента. " А през декември 2017 година министърът на енергетиката Теменужка Петкова сподели: " Без съветския газ няма по какъв начин да бъде осъществена концепцията за газоразпределителен център на територията на България. "
Какво в този момент излиза? Не можем да транзитираме съветски газ към Европа, тъй като това ни е " неразрешено ". Очевидно от " началниците " на Борисов. Без съветски газ обаче няма хъб " Балкан ", а без хъб " Балкан " преносът е неразрешен.
Големият проблем е, че спомагателните източници на газ за " Балкан " са под въпрос и в бъдеще време, а хъбът би трябвало да бъде осъществен в идващите две години, с цел да може да проработи новото трасе за съветски газ към Сърбия и Унгария. Българският рандеман е беден, Румъния си е самодостатъчна, Гърция сама желае да бъде хъб и е директен български съперник за " Турски поток ". Не единствено, че има опция ТАП да бъде напълнен с съветски, а не азерски газ, заради дефицит на последния, само че гърците към този момент са построили и осемдесет % от трасето, имат и опцията да го продължат към Италия, имат и нужните разрешителни от Европейски Съюз, могат да включат към него и американски доставки на полутечен газ. Нещо повече, за разлика от България, където кабинетът на ГЕРБ унищожи достиженията на Тройната коалиция в енергетиката, водачът на гръцката дясна съпротива Кириакос Мицотакис бе в Москва, с цел да заявява последователност в тази област.
Както споделят турците за такива случаи: " Да им имам акъла на българите, дето им идва след това. "
Опитът да бъде вкаран в играта туркменският газ, който да бъде докаран през Каспийско море до ТАП, и който е в задоволително огромни размери, с цел да бъде конкуренция на съветския, е под огромен въпрос. Туркменистан желае купувачите сами да си изградят газопроводите през морето (за което е нужно единодушието на Русия и другите страни от регион), което значи многомилиардни разноски. Туркменистан желае да продава огромни размери, а не толкоз, колкото са им нужни на европейците, с цел да заменят съветския газ най-малко по южното направление. Но най-важното е, че съгласно специалисти от сектора, Ашхабад, като договаря с Европейски Съюз, просто се пробва да си вдигне цената пред Москва и Пекин.
Тези въпроси са значими, тъй като, с цел да осъществя хъб " Балкан ", държавното управление на ГЕРБ би трябвало да откри неруски газ в този момент, а не след пет или 10 години, когато проработят евентуалните залежи край Израел и Кипър, и когато пристигна газа от Средна Азия или от Тимбукту, в случай че щете. Сега обаче газ има единствено от едно място и то се назовава Русия. Това е действителността. Или в този момент участваме в " Турски поток ", като отчитаме тази действителност, или оставаме отвън играта - без пренос, подвластни от Турция за доставките на съветски газ към нас. Т.е. българското държавно управление вместо да се пробва да угоди на всички, би трябвало да откри съдружници в Европа и да осъществя плана, по метод преференциален на България и нейните съседи, с които живеем отпреди Европейски Съюз, а не изхождайки от конюнктурни съображения, които нормално са в наша щета.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ