Красавците и зверовете? Футболът на Сити е и на ръба на закона
Толкова блестящи са техните постижения, че реалистите не виждат по какъв начин някой различен ще завоюва Премиър Лийг, в случай че ще и да е на процедура единствено на точка зад тях. Толкова трогателен е техният футбол, че полемиките към този момент се въртят единствено към това дали те са най-хубавият футболен тим, виждан в миналото в Англия.
Ще може ли Манчестър Сити на Джосеп Гуардиола да завоюва невиждания квадрупъл? Ще може ли най-сетне да придвижи превъзходството си от домашната на европейската сцена?
Изповядваният от Гуардиола футбол е дръзновен. Треньорът се стреми да управлява топката от самото начало, изтиквайки всичките си 10 полеви играчи в противниковата половина, издърпвайки съперниковите от позиция посредством точните до милиметър подавания и придвижвания, с цел да се основат голови положения непосредствено пред вратата.
Това носи огромни опасности – и поради условието към своите бранители да разиграват с къси пасове пред вратата си при противниково високо пресиране, и поради хвърлянето на голям брой от футболистите си в полето на съперника за да го стъписа.
Дързък и постоянно наслада за окото футбол. И въпреки всичко никой не стига до средата в играта, без да е прагматик, а в самото сърце на методологията на Гуардиола се крие бездънен прагматизъм. Толкова бездънен, че от време на време мъчно се вижда измежду целия лъчезарен искра от играта на отборите му. „ Искам топката, това е главният ми принцип, а в случай че по-късно я нямаш, би трябвало да си добре проведен, с цел да възстановиш позициите си допустимо най-вече и най-бързо, откакто знаеш какъв брой доста се стремят противниците да те санкционират с чудесната си контраатака”, е казвал каталанецът.
В отличната си студия за първия сезон на Гуардиола в Байерн (Мюнхен) „ Пеп конфиденциално” журналистът Марти Перарнау го запитва за какво прекарва най-вече време в работа по отбранителни тактики. „ Защото това е изцяло основополагащо, в случай че желая да нападам доста – изяснява експертът от Сантпедор. – Защитната организация е крайъгълният камък на всичко останало, което желая да реализира във футбола.”
Гуардиола осъзнава, че неговият тим е най-уязвим, когато изгуби топката и крайната отбранителна линия е високо по терена. Отговорът му на това е да образова своите играчи във значимостта на прекъсването на контраатаки още в извора им. Тренира нападателна преса по правилото за четирите секунди, съгласно което футболистите му координирано заграждат „ свободния съперник” с топката и би трябвало или да си я върнат, или да го фаулират. „ За тим, който желае да господства топката, оправянето със свободния или отворен съперников състезател е основната защитна цел – споделя наставникът. – Това е пресиране единствено за четири секунди… на мен ми би трябвало единствено те да пресират дружно за едвам няколко секунди, като по този начин ще си върнат топката високо по терена.”
За професионално наблюдаващия това е също толкоз впечатляваща футболна машина, колкото и носещата купища голове на Сити въртележка от пасове. Доста от мениджърите в Премиър Лийг означиха интензитета на отбранителната организация на Гуардиола. Те в огромна част от мача чакат своята опция да сторят нещо с топката, а когато тя се открие, умира още в зародиш поради чисто влизане или фаул. След това „ гражданите” или възобновяват офанзивата си, или се връщат в плътна защитна конструкция.
„ Това е тяхната тактика – разяснява от близко осведоменият с детайлите Жозе Моуриню. – Поставят голям брой хора в атакуващи позиции, а когато изгубят топката, постоянно нямат баланс в линиите. Имат тогава едно доста мощно качество: преход в идващите няколко секунди и неведнъж им би трябвало това, което се назовава „ тактическо нарушение”. След това е работа на съдията да проучва обстановката и да вземе решение.”
Нарасналото обществено внимание към тактическите нарушавания на Сити накара преди време изглеждащият гузно Гуардиола да вземе отношение: „ Не зная какъв брой фаулове вършат момчетата на игрището, в действителност. Но мисля, че когато имаш 70% притежание на топката, не си най-лошият тим. Ние сме естествени. Не зная статистиката, вярвайте ми, само че в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не съм отправял обръщение към играчите ми да вършат това! Можете да попитате и актуалните, и предходните ми играчи дали посланието ми на терена към тях е било „ Правете нарушавания! Правете нарушавания!”. Обичайно не употребявам този жанр послания, а други: да са подготвени, да са наоколо. Разбира се, че и ние вършим нарушавания, тъй като в играта от време на време спъваш, фаулираш, получаваш жълт картон и неща от този жанр – това е футболът. Но когато имаш висок % притежаване на топката, искаш да се опиташ да я пазиш при себе си.”
Статистиката сочи, че в едно отношение Гуардиола е прав: „ гражданите” са от минимум фаулиращите тимове в Премиър Лийг. Общият брой нарушавания обаче не отразява действително главния въпрос. Тъй като Сити владее най-вече топката, междинният брой нарушавания в съответствие към минутите без притежанието е най-високият в шампионата.
Като използваме същата статистика и за предходните осем сезона на Гуардиола като треньор, се вижда наклонност. В първия му в Премиър Лийг в състава на Сити имаше много играчи, неспособни да пресират с претенции интензитет, и броят нарушавания за минутите без владеене на топката беше с 16% над междинния за лигата и с 5% повече от последния отбор на Мануел Пелегрини при „ гражданите”.
Байерн на Гуардиола зае 1-во, 2-ро и 3-то място по този индикатор със надлежно 14%, 16% и 15% над междинното за Бундеслигата. Ефектът от предварителната защита на контраатаки на каталанеца може да се види и при съпоставяне с предшественика му Юп Хайнкес и наследника му Карло Анчелоти в Мюнхен. Отборът с требъла от 2012/13 на Хайнкес бе на 4-то място по брой нарушавания за минутите без владеене на топката със единствено 4% над междинното за Бундеслигата. Шампионът от 2016/17 на Анчелоти пък бе чак 8-ми, също със единствено 4% над междинното за шампионата.
В Испания тактическите нарушавания се считат за нещо обикновено и индикаторите на Барселона на Гуардиола повече варираха. За трите сезона, в които елементарно се намират данни за владението на топката, „ лос асулграна” бяха все на най-малко 5% от горната страна на междинния за Ла Лига брой нарушавания за минутите без владеене на топката. Шампионът от 2009/10 води по този индикатор с 16% над междинното за Примера, а последният му тим в Барса – във групировка с голям брой халфове по едно и също време на терена – е най-чистият.
По време на годината си като посетител по специфична покана на Гуардиола в Байерн, Перарнау документира решението на треньора да изтласка крайната си защитна линия още по-високо в половината на противника в сравнение с даже в Барса, като в същото време усилва смисъла на пресирането: „ Срещу силата на контраатаките в Германия е жизненоважно да имаш високо, ефикасно и нападателно пресиране. Тази тактичност я имаше още в Барселона, но в Мюнхен треньорът се наложи още повече да усили груповата експанзия и интензитета на това деяние.”
Обезсърчен и засегнат от първия си сезон в Сити без нито един трофей, съгласно осведомени Гуардиола по-късно още веднъж покачва тези си условия. Логичен отговор на по-свободния жанр на рефериране, от който каталанецът се оплакваше постоянно в първата си година в британския футбол – в случай че на противниците им се разминават нарушаванията против моите играчи, за какво пък аз да не се възползвам от разрешената по-твърда игра, с цел да спра техните контраатаки?
Гуардиола в никой случай не е единственият, който схваща цената на тактическия фаул. Тотнъм на Маурисио Почетино съвсем постоянно е към върха в Премиър Лийг в класирането за брой нарушавания за минутите без владеене на топката, а обърналият внимание на тактиката на Гуардиола – Жозе Моуриню, накара Манчестър Юнайтед да направи близо 27% повече от междинното по този индикатор в сезон 2016/17. В сезон 2015/16 Луис ван Хаал имаше освен най-големия брой фаулове изобщо в шампионата (472), а и най-големия за минутите без владеене на топката – цели 30% над междинното. Не си мислете, че е съвпадане, че и Гуардиола, и Моуриню са работили по и изучавали от първа ръка методологията на вманиачения по владението на топката нидерландец.
В последна сметка стилът на каталанеца е за доминирането на топката и обезпечаването на платформата на неговия тим да нападна с доста хора и най-високо допустимо в полето на противника. Тези тактически нарушавания могат да бъдат считани за прагматичен способ за максимизирането на опциите на отбора му да показва своя характерен хубав футбол. Така, несъмнено, и съперникът бива спрян на собствен ред да играе. Някои даже може да сметнат това за ловко прикрита форма на антифутбол.
Дънкан Касълс, „ Дейли Рекърд”
Премиър лийг 34 кръг, неделя 14 април
Кристъл Палас 1:3краен резулат 
Манчестър Сити
Ще може ли Манчестър Сити на Джосеп Гуардиола да завоюва невиждания квадрупъл? Ще може ли най-сетне да придвижи превъзходството си от домашната на европейската сцена?
Изповядваният от Гуардиола футбол е дръзновен. Треньорът се стреми да управлява топката от самото начало, изтиквайки всичките си 10 полеви играчи в противниковата половина, издърпвайки съперниковите от позиция посредством точните до милиметър подавания и придвижвания, с цел да се основат голови положения непосредствено пред вратата.
Това носи огромни опасности – и поради условието към своите бранители да разиграват с къси пасове пред вратата си при противниково високо пресиране, и поради хвърлянето на голям брой от футболистите си в полето на съперника за да го стъписа.
Дързък и постоянно наслада за окото футбол. И въпреки всичко никой не стига до средата в играта, без да е прагматик, а в самото сърце на методологията на Гуардиола се крие бездънен прагматизъм. Толкова бездънен, че от време на време мъчно се вижда измежду целия лъчезарен искра от играта на отборите му. „ Искам топката, това е главният ми принцип, а в случай че по-късно я нямаш, би трябвало да си добре проведен, с цел да възстановиш позициите си допустимо най-вече и най-бързо, откакто знаеш какъв брой доста се стремят противниците да те санкционират с чудесната си контраатака”, е казвал каталанецът.
В отличната си студия за първия сезон на Гуардиола в Байерн (Мюнхен) „ Пеп конфиденциално” журналистът Марти Перарнау го запитва за какво прекарва най-вече време в работа по отбранителни тактики. „ Защото това е изцяло основополагащо, в случай че желая да нападам доста – изяснява експертът от Сантпедор. – Защитната организация е крайъгълният камък на всичко останало, което желая да реализира във футбола.”
Гуардиола осъзнава, че неговият тим е най-уязвим, когато изгуби топката и крайната отбранителна линия е високо по терена. Отговорът му на това е да образова своите играчи във значимостта на прекъсването на контраатаки още в извора им. Тренира нападателна преса по правилото за четирите секунди, съгласно което футболистите му координирано заграждат „ свободния съперник” с топката и би трябвало или да си я върнат, или да го фаулират. „ За тим, който желае да господства топката, оправянето със свободния или отворен съперников състезател е основната защитна цел – споделя наставникът. – Това е пресиране единствено за четири секунди… на мен ми би трябвало единствено те да пресират дружно за едвам няколко секунди, като по този начин ще си върнат топката високо по терена.”
За професионално наблюдаващия това е също толкоз впечатляваща футболна машина, колкото и носещата купища голове на Сити въртележка от пасове. Доста от мениджърите в Премиър Лийг означиха интензитета на отбранителната организация на Гуардиола. Те в огромна част от мача чакат своята опция да сторят нещо с топката, а когато тя се открие, умира още в зародиш поради чисто влизане или фаул. След това „ гражданите” или възобновяват офанзивата си, или се връщат в плътна защитна конструкция.
„ Това е тяхната тактика – разяснява от близко осведоменият с детайлите Жозе Моуриню. – Поставят голям брой хора в атакуващи позиции, а когато изгубят топката, постоянно нямат баланс в линиите. Имат тогава едно доста мощно качество: преход в идващите няколко секунди и неведнъж им би трябвало това, което се назовава „ тактическо нарушение”. След това е работа на съдията да проучва обстановката и да вземе решение.”
Нарасналото обществено внимание към тактическите нарушавания на Сити накара преди време изглеждащият гузно Гуардиола да вземе отношение: „ Не зная какъв брой фаулове вършат момчетата на игрището, в действителност. Но мисля, че когато имаш 70% притежание на топката, не си най-лошият тим. Ние сме естествени. Не зная статистиката, вярвайте ми, само че в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не съм отправял обръщение към играчите ми да вършат това! Можете да попитате и актуалните, и предходните ми играчи дали посланието ми на терена към тях е било „ Правете нарушавания! Правете нарушавания!”. Обичайно не употребявам този жанр послания, а други: да са подготвени, да са наоколо. Разбира се, че и ние вършим нарушавания, тъй като в играта от време на време спъваш, фаулираш, получаваш жълт картон и неща от този жанр – това е футболът. Но когато имаш висок % притежаване на топката, искаш да се опиташ да я пазиш при себе си.”
Статистиката сочи, че в едно отношение Гуардиола е прав: „ гражданите” са от минимум фаулиращите тимове в Премиър Лийг. Общият брой нарушавания обаче не отразява действително главния въпрос. Тъй като Сити владее най-вече топката, междинният брой нарушавания в съответствие към минутите без притежанието е най-високият в шампионата.
Като използваме същата статистика и за предходните осем сезона на Гуардиола като треньор, се вижда наклонност. В първия му в Премиър Лийг в състава на Сити имаше много играчи, неспособни да пресират с претенции интензитет, и броят нарушавания за минутите без владеене на топката беше с 16% над междинния за лигата и с 5% повече от последния отбор на Мануел Пелегрини при „ гражданите”.
Байерн на Гуардиола зае 1-во, 2-ро и 3-то място по този индикатор със надлежно 14%, 16% и 15% над междинното за Бундеслигата. Ефектът от предварителната защита на контраатаки на каталанеца може да се види и при съпоставяне с предшественика му Юп Хайнкес и наследника му Карло Анчелоти в Мюнхен. Отборът с требъла от 2012/13 на Хайнкес бе на 4-то място по брой нарушавания за минутите без владеене на топката със единствено 4% над междинното за Бундеслигата. Шампионът от 2016/17 на Анчелоти пък бе чак 8-ми, също със единствено 4% над междинното за шампионата.
В Испания тактическите нарушавания се считат за нещо обикновено и индикаторите на Барселона на Гуардиола повече варираха. За трите сезона, в които елементарно се намират данни за владението на топката, „ лос асулграна” бяха все на най-малко 5% от горната страна на междинния за Ла Лига брой нарушавания за минутите без владеене на топката. Шампионът от 2009/10 води по този индикатор с 16% над междинното за Примера, а последният му тим в Барса – във групировка с голям брой халфове по едно и също време на терена – е най-чистият.
По време на годината си като посетител по специфична покана на Гуардиола в Байерн, Перарнау документира решението на треньора да изтласка крайната си защитна линия още по-високо в половината на противника в сравнение с даже в Барса, като в същото време усилва смисъла на пресирането: „ Срещу силата на контраатаките в Германия е жизненоважно да имаш високо, ефикасно и нападателно пресиране. Тази тактичност я имаше още в Барселона, но в Мюнхен треньорът се наложи още повече да усили груповата експанзия и интензитета на това деяние.”
Обезсърчен и засегнат от първия си сезон в Сити без нито един трофей, съгласно осведомени Гуардиола по-късно още веднъж покачва тези си условия. Логичен отговор на по-свободния жанр на рефериране, от който каталанецът се оплакваше постоянно в първата си година в британския футбол – в случай че на противниците им се разминават нарушаванията против моите играчи, за какво пък аз да не се възползвам от разрешената по-твърда игра, с цел да спра техните контраатаки?
Гуардиола в никой случай не е единственият, който схваща цената на тактическия фаул. Тотнъм на Маурисио Почетино съвсем постоянно е към върха в Премиър Лийг в класирането за брой нарушавания за минутите без владеене на топката, а обърналият внимание на тактиката на Гуардиола – Жозе Моуриню, накара Манчестър Юнайтед да направи близо 27% повече от междинното по този индикатор в сезон 2016/17. В сезон 2015/16 Луис ван Хаал имаше освен най-големия брой фаулове изобщо в шампионата (472), а и най-големия за минутите без владеене на топката – цели 30% над междинното. Не си мислете, че е съвпадане, че и Гуардиола, и Моуриню са работили по и изучавали от първа ръка методологията на вманиачения по владението на топката нидерландец.
В последна сметка стилът на каталанеца е за доминирането на топката и обезпечаването на платформата на неговия тим да нападна с доста хора и най-високо допустимо в полето на противника. Тези тактически нарушавания могат да бъдат считани за прагматичен способ за максимизирането на опциите на отбора му да показва своя характерен хубав футбол. Така, несъмнено, и съперникът бива спрян на собствен ред да играе. Някои даже може да сметнат това за ловко прикрита форма на антифутбол.
Дънкан Касълс, „ Дейли Рекърд”
Премиър лийг 34 кръг, неделя 14 април
Кристъл Палас 1:3краен резулат Манчестър Сити Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ