Толкова близо. Толкова, ама толкова близо. Манчестър Юнайтед бе само

...
Толкова близо. Толкова, ама толкова близо. Манчестър Юнайтед бе само
Коментари Харесай

Основа за възход или напомняне за падението е „хиксът“ на Юнайтед

Толкова близо. Толкова, но толкоз близо. Манчестър Юнайтед бе единствено на пет минути от най-хубавия си резултат от оня в Париж през март насам. Ако го бе постигнал, Оле Гунар Солскяер щеше да бъде възхвален за тактическия си талант, за дръзките си промени, довели до най-слабото показване на Ливърпул през сезона, за визията си, разкрила точния проект в най-необещаващите условия. Резултатите обаче са огромното мерило, а равенството оставя „ алените дяволи “ единствено на две точки над зоната на изпадащите в таблицата в Премиър Лийг. Както Солскяер самичък означи предходната седмица в момент на опустошително самоосъзнаване, към този момент не сме в 1990-те.

Случилото се в неделя на „ Олд Трафърд “ може и да послужи за основа. Може и това да се окаже представянето, което ще подсети на Юнайтед какъв може да бъде. Може и, което е по-важно за почитателите на тима в кратковременен проект, да посее подозрения у Ливърпул и да го препъне в похода към лелеяната купа. Усещането обаче е, че късният изравнителен гол на Адам Лалана е трансформирал всичко. Той ще убеди „ алените “, че могат да измъкват резултати даже когато всичко върви против тях, и ще удостовери пред борда, почитателите и играчите на манчестърци, че стагнацията е царуващото в клуба им положение.



Дори името на голмайстора като че ли имаше значение: Лалана вкара първия си гол от май 2017 година. Понякога ориста в действителност си играе номера: Мохамед Салах не е бил на линия против теб, задушил си Садио Мане, затиснал си Роберто Фирмино, справил си се с Дивок Ориги, а най-после си станал жертва в стопляща сърцето история за завръщане на унищожена от серия травми дълбока запаса. През 1990-те точно Юнайтед имаше на своя страна ролята на спечелилия от приказките.

А Солскяер уцели ваксата в огромна степен. Промяната към система с трима централни бранители разреши на бековете крила Аарън Уан-Бисака и Ашли Йънг да отидат по-нависоко по фланговете и да блокират рано походите на Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън. Последните дадоха общо 23 асистенции предишния сезон и имат по две през този до момента, само че в неделя трябваше да центрират от по-дълбоки позиции, което улеснява задачата за централните бранители, още повече че в този момент те бяха трима. В резултат на това точността на центриранията на бековете на Ливърпул падна от 27,6% от първите осем кръга на 17,6%, при все това попадението стана точно след една пресечка отляво от Робъртсън. Той не уцели по идеалния метод топката, което единствено удостовери, че това не е денят на Солскяер.



Защитната тройка разреши на норвежкия управител също и да сложи двама централни полузащитници покрай тях, с което се понижи полето за деяние на Фирмино. Същевременно този трапец от пет отбранителни играчи в централен блок – същата по този начин ефикасна конструкция като на Антонио Конте в Челси – създаваше бариери за навлизане пред безличните и пасивни халфове на гостите. Затова и техните подавания бяха по този начин неточни, като още веднъж и още веднъж се вземаше неверен избор – частично и тъй като нормалната алтернатива не бе налична.

В тройката си напред Солскяер заложи на групировката, която донесе триумфа в гостуването на Тотнъм предишния сезон: двама нападатели високо и в широчина към бековете на противника плюс „ подправена деветка “ зад тях в центъра – тогава бе Джеси Лингард, а в този момент в ролята бе Андреас Перейра. Това, че Маркъс Рашфорд и Даниел Джеймс са привикнали да играят на крилата, оказа помощ на домакините и гостите мъчно затваряха пространствата зад своите бекове – при техни нормални галопи напред се създаваше голям риск двамата централни бранители да бъдат раздалечени един от различен. Това на собствен ред ускори в огромна степен натиска върху Фабиньо да остава в дълбочина да покрива Перейра, търсещ да употребява всяка пробойна сред Върджил ван Дайк и Жоел Матип.



Трябва да се означи, че Юрген Клоп отвърна добре. Първо мина към 1-4-2-3-1, а след това и към 1-4-4-2. Това значеше, че Джини Вейналдум се дърпа по-назад в поддръжка на Фабиньо, а спомагателните играчи на фланговете пренасяха играта към бековете крила на „ алените дяволи “. Така везните се наклониха към Ливърпул, въпреки и без особени рискове, а Солскяер отвърна с местенето обратно на Перейра в опит да вземе цифров превес в центъра. По този метод обаче събра по-близо централните си нападатели и освободи бековете на гостите, което в последна сметка докара до изравнителния гол.

Мениджърът на домакините, при всичките си чудесни нововъведения, бе спрян от обстоятелството, че в последна сметка Ливърпул просто има по-добри играчи. Може би към този момент е забравено, че в ранната фаза на престоя си в клуба той бе хвален за тактиката си от самия Алекс Фъргюсън след мачовете с Тотнъм на „ Уембли “ и, най-много, с Пари Сен Жермен в Париж. Дали обаче норвежецът има стремежа, харизмата и организационните умения, нужни за преустройството на клуба, е към този момент обособен въпрос.



Вероятно най-красноречивият подробност в неделя бе, че даже и да бе удържал успеха, Юнайтед щеше да го е сторил с втория най-нисък % на притежаване на топката в историята на „ Олд Трафърд “. Наистина към този момент не сме в 1990-те.

Феновете на „ алените дяволи “ с удоволствие биха приели договорка преди мача за дадена им точка, но най-после знаеха, че това е пропиляна опция, откакто бяха единствено на минути от резултат, какъвто никой не им даваше авансово късмет да реализират. Остана им обаче утехата от прекъсването на похода от 17 победи на безконечния противник в лигата и надлежно изравняването на върха на Манчестър Сити по този индикатор.



Тези в гостуващия бранш пък след последния съдийски сигнал честваха като след извоювана купа. А действителността сочи, че точно резултати като този могат да осъществен фантазията през май следващата година. Шампионите в никакъв случай не се предават и тъкмо това бе огромният коз на мърсисайдци на „ Олд Трафърд “.

Това беше, и то с разлика, най-лошото показване за сезона на водача в класирането, а при все че даже и в най-хубавия си тип Юнайтед не бе задоволително добър да надвие огромния си противник. Така бе подчертана пропастта в класово отношение сред двата тима, като неслучайно единият води с 6 точки в таблицата, а другият е на ръба от зоната на изпадащите.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън “ Премиър лийг 9 кръг, неделя 20 октомври  Манчестър Юнайтед 1:1краен резулат  Ливърпул
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР