Тогава играехме навън и сами създавахме социална мрежа -истинска, не

Тогава играехме на открито и сами създавахме обществена мрежа -истинска, не виртуална, със смеха и закачките, с незабравимите детски игри. С ожулените колене и …дебели филии с домашна лютеница.

Пишехме не в чата, а същински писма до непознато другарче. Чакахме с боязън отговор и когато получавахме подобен, постоянно в писмата имаше дарове -дребни сувенири и картички.

И хуквахме да се похвалим на съседчето….

Странно е нали, без компютри, смарт телефони и таблети!
Странно, само че незабравимо!