Роден е Тодор Хаджиев, български диригент
Тодор Парашкевов Хаджиев е български диригент, композитор и пианист, заслужил актьор от 1950 година. Баща на композитора и музикален теоретик Парашкев Хаджиев.
Роден е в фамилията на русенски музиканти-любители и от дребен стартира да учи цигулка и пиано. В гимназията пее в църковен и всемирски хор и свири в учебния оркестър.
През 1896 година Хаджиев отпътува за Прага, където учи в Консерваторията при музикални теоретици и педагози като К. Кнител, К. Щекер, Вискочил и други. Дипломира се през 1902 година. При завръщането си в Русе, стартира работа като преподавател по пиано и доктрина на музиката, само че също по този начин и изнася клавирни концерти, приглася на български и задгранични реализатори и композира. Заедно с цигуларя Александър Йорганджиев и диригента Михаил Константинов, Тодор Хаджиев основава и в продължение на една година управлява първото музикално учебно заведение в Русе.
От 1904 година работи в София. Първоначално свири в Гвардейския оркестър, където и отбива военната си работа, а от 1905 до 1909 година е капелмайстор на Първия конен полк.
През 1909 година Хаджиев заема поста диригент на Българската оперна дружба. Има принос за последователното оформяне на оперния оркестър като пълностоен симфоничен състав, а също и за повишение на нивото на изпълнителското майсторство на колектива.
Между 1923 и 1926 година той е капелмайстор на Гвардейския оркестър. През идващите три години е изпратен да изследва оперното дело във Виена, Варшава, Катовице, Прага, Пилзен, Париж, Лайппциг и Дрезден. От завръщането си през 1927 до 1932 година Хаджиев работи като диригент, през част от времето – основен диригент на Народната опера. От 1935 до 1937 е диригент на учредената от него Подвижна национална опера, с която обикаля страната. Дирижира голям брой западноевропейски и съветски типичен опери, а също и творби от български композитори. Съществена дял от тях се извършват под негово дирижиране за първи път в България. Под негово управление да сложени и към 15 оперети в Свободния спектакъл. Едновременно с това, през 1936 – 1937 година, Тодор Хаджиев управлява и хора при сдружение „ Славянска сказка “ и мъжкия хор „ Кавал “.
През 1937 година излиза на свободна педагогическа процедура и става помощник на Радио София. През същото време и композира. Тодор Хаджиев е създател на известната за времето си оперета „ Софиянци пред Букурещ “, на детската оперета „ Позлатеното вретенце “, двата балета „ Животът на моряка “ и „ Макова котловина “, на песни за солист и пиано, на песни за еднообразен и разбъркан хор, на маршове за духов оркестър и на пиеси за пиано.
Роден е в фамилията на русенски музиканти-любители и от дребен стартира да учи цигулка и пиано. В гимназията пее в църковен и всемирски хор и свири в учебния оркестър.
През 1896 година Хаджиев отпътува за Прага, където учи в Консерваторията при музикални теоретици и педагози като К. Кнител, К. Щекер, Вискочил и други. Дипломира се през 1902 година. При завръщането си в Русе, стартира работа като преподавател по пиано и доктрина на музиката, само че също по този начин и изнася клавирни концерти, приглася на български и задгранични реализатори и композира. Заедно с цигуларя Александър Йорганджиев и диригента Михаил Константинов, Тодор Хаджиев основава и в продължение на една година управлява първото музикално учебно заведение в Русе.
От 1904 година работи в София. Първоначално свири в Гвардейския оркестър, където и отбива военната си работа, а от 1905 до 1909 година е капелмайстор на Първия конен полк.
През 1909 година Хаджиев заема поста диригент на Българската оперна дружба. Има принос за последователното оформяне на оперния оркестър като пълностоен симфоничен състав, а също и за повишение на нивото на изпълнителското майсторство на колектива.
Между 1923 и 1926 година той е капелмайстор на Гвардейския оркестър. През идващите три години е изпратен да изследва оперното дело във Виена, Варшава, Катовице, Прага, Пилзен, Париж, Лайппциг и Дрезден. От завръщането си през 1927 до 1932 година Хаджиев работи като диригент, през част от времето – основен диригент на Народната опера. От 1935 до 1937 е диригент на учредената от него Подвижна национална опера, с която обикаля страната. Дирижира голям брой западноевропейски и съветски типичен опери, а също и творби от български композитори. Съществена дял от тях се извършват под негово дирижиране за първи път в България. Под негово управление да сложени и към 15 оперети в Свободния спектакъл. Едновременно с това, през 1936 – 1937 година, Тодор Хаджиев управлява и хора при сдружение „ Славянска сказка “ и мъжкия хор „ Кавал “.
През 1937 година излиза на свободна педагогическа процедура и става помощник на Радио София. През същото време и композира. Тодор Хаджиев е създател на известната за времето си оперета „ Софиянци пред Букурещ “, на детската оперета „ Позлатеното вретенце “, двата балета „ Животът на моряка “ и „ Макова котловина “, на песни за солист и пиано, на песни за еднообразен и разбъркан хор, на маршове за духов оркестър и на пиеси за пиано.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ