Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в

Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в стихове политици от нашата нова история.
Което показва/не се смейте!/ продължение на традициите във поетично-песенното извисяване на великите исторически персони на България. Което показва/не се смейте!/ акт на тяхното възвеличаване и обезсмъртяване поради неповторимите им, гигантски заслуги за добруването и възхода на благата ни родина.
Погледнато обективно Живков и Борисов съгласно демонстрираното национално самопризнание се приближават до заслугите на свои прародители като Цар Борис и други преди него /тук към този момент може да плачете!/. Разбира се, царете ни са почетени от надълбоко почитание и възприятие на поклонение, а двамата горепосочени люде са провокирали креативното ентусиазъм на изтъкнати и не толкоз изтъкнати наши поети по една единствена причина – келепирът. И да не забравяме – нелепостта. Без значение дали си стихотворец с име или някаква лелка от Пловдив.
Художествената разлика сред творбите, отдадени на горните двама „ любимци ” на националните маси, е основна. Първият, момчето от Правец, има шанса да си отгледа същински придворни поети, които с подготвеност намират своята муза в неговия облик, в изфабрикуваната за него версификация. Докато при момчето от Банкя нещата не стоят тъкмо по този начин. Поради към момента съществуващата фасадна народна власт никой от българските писатели към този момент не е протегнал ръка към перото да обезсмърти Генерал Борисов. Но както е тръгнало, като нищо можем да станем очевидци на дитирамби освен в негова чест, само че и за Пеевски, Гешев и сие.
Следват по два цитата от „ произведения ” за Живков и Борисов.
„ В тебе има нещо от Левски,
В тебе има нещо от Ботев
И мойто сърце ръкоплеска
В името на живота. ”
/Александър Геров/
„ Пред празника новогодишен
и правилен отново на своя манталитет
аз желая в стих да ви напиша:
Бъдете жив и здрав! ”
/Георги Джагаров/
„ Бойко наш, не са бави и не се вай,
Това добре от мен го знай,
Съдбата на България в ръце вземи
И правадата в нея скоро да победи. ”
/Магдалена Димитрова/
„ Борисв е икона,
Борисов е светец,
Изгря на небосклона,
Дори не е авиатор. ”
/Андре Ажъл/
Тук ще направя коментар. Прави усещане заложения в подтекста спор с президента Радев/ ”дори не е авиатор ”/. При стихотворенията за Живков врагът беше служителят на реда, фашистът, през днешния ден това е летецът комунист; какво да се прави, всяко време има своите антагонисти.
Завършвам с една вяра: макар големите нелепости, които се сътворяват в съставянето на учебниците, нашите деца и внуци в никакъв случай да не попадат на сходна словесна фъшкия.
 
Автор: Калин Илиев
…………….
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.