Тодор Батков: Последните пет години в Левски бяха кошмар! Дори с купена емблема, за мен това не е ЦСКА
Тодор Батов чества през днешния ден 60-годишен празник. Най-успешният президент на Левски даде изявление за " Блиц ", като разкри любопитни детайлности от живота и кариерата си.
Как се усеща Тодор Батков на 60 години?
- 60 години са един добър мотив човек да се обърне обратно, а тя по-голямата част от живота е предходна. Не се усещам нито изтощен, нито стар. В добра форма съм с помощта на актуалната медицина и на немските лекари. В кондиция съм.
Имали сте проблеми със здравето?
- Имах. Те са периодически. Имам най-малко един път годишно контролни прегледи, всякакви операции. Но това са нещата от живота. Все отново цялостен живот здравето ми е било на назад във времето, не съм мислил за него.
Каква е равносметката за тези 60 години?
- Мисля, че не съм пропилял времето си на вятъра. Създадох три прелестни деца, с които се гордея и допускам, че ще се гордея още повече. Работил съм постоянно до обратен тласък, без оглед на тънки сметки, хитрувания, уикенди, отпуски. Аз в отпуск не излизам, като изключим лова, на който вървя. Пътувания, курорти, плажове, ски... няма такива работи. Изпълнявам дълга си. Аз съм въпреки всичко най-старият от мъжки жанр във семейството. На маса родственици оказвам помощ, а за доста от тях даже съм единствен източник на приходи. Времето, в което живеем е тежко. Обичам родината, обичам Левски.
Ако би трябвало да разделите персоналния живот от професионалния - кои са най-хубавите и най-лошите мигове и в двете сфери?
- Професионално съм имал доста върхове. Като адвокатска къща, която сътворих и управлявам към този момент 27-28 години, минаха доста огромни покупко-продажби при нас, най-големите сливания и придобивания. През май 2010 година спечелихме едно колосално дело за България в Арбитражния съд в Парижката камара и спестихме на бюджета 88 милиона евро. Не се чу, тъй като аз не обичам да се лаская. Но не мисля, че има доста каузи, които са извоювани от България като ответник. Ищците бяха една италианска пътно-строителна компания " Салини Конструктори ". Доста други значими каузи съм спечелел. Други тежки каузи са приключвали по другарски метод, като прословутото дело Чорни против Дерипаска. То стартира 2005 година и приключи 2012 година. След толкоз години юридически стаж, аз се убедих, че всяко съглашение е по-добро от тежки безкрайни процеси. Професионално няма от какво да се срамя. С клиентите си постоянно съм спазвал три правилото - да не върша тънки сметки и да не мисля за парите; в никакъв случай да не неистина клиентите си и постоянно да им споделям истината, даже да е мъчителна. Когато са ти доверени непознати активи и фондове, в никакъв случай не злоупотребявай.
Източник:
В персонален проект естествено раждането на всяко едно от децата ми. Искрено се радвах, когато България стана член на Европейски Съюз. Това е огромно достижение и един верен път за съдбините на страната. С Левски доста щастливи моменти съм имал. Реално под мое управление Левски завоюва пет трофеи - 2001, 2002, когато Чорни бе президент, само че аз ръководех тук на място нещата. После 2006, 2007, 2009. Четири или пет Купи, Суперкупи, европейки мачове, любовта на хората. Няма да не помни след мача с Шалке тук и историческата фраза, която споделих умишлено, тъй като ми писна да ни цакат като тим втора употреба съдиите. Буквално на идващият ден пътувах за Бургас, с цел да закупувам един парцел там и имаше някаква полицейска акция. Спираха ни общо към 10 пъти в двете направления. Тук към София знаят номерата на колите и дори не ни спираха, а отдаваха чест. А нататък като ни спираха, единствено ме поздравяваха хората за казаното... Малко хулиганска демонстрация беше, само че беше напълно умишлено. След това се радвахме на правдивост и почтено съдийство. Няма от какво да се срамя за тези 60 години.
Ако разделим живота на три - 20 години, 40 години, 60 години... Как се променихте през тези интервали?
- На 20 бях млад, доста хубав, състезател. Току що бях почнал първи курс в университета, усещах погледите на колежките си от всички страни. Това беше далечната 1978 година. На 40 към този момент имах три деца, работих като плебей - Мтел ми беше на главата, множеството от нещата на господин Чорни и още един куп други клиенти. Сега на 60 не преставам да работя доста, само че се пробвам да сложа ред в моите планове. Не е това, което беше на 40, а още по-малко на 20. Но не се давам! Ходя всеки ден, крепък съм. По парковете и планините може да ме видите.
Годините почистват ли грешките, които човек прави?
- Правил съм неточности, доста глупави вложения - наивни и без изследване. По формулировка - за клиентите върша всичко добре, само че за мои вложения много пъти съм вземал решения инстинктивно, предоверявайки се на другари, познати, родственици. Което не е добре. Да, доста тежък беше интервала от 2010 до 2015 година. Последните пет години в Левски - бяха призрачен сън. Безпаричие, неточности откъм треньори, селекция, никакви резултати. Това ми тежеше доста. Най-обидно ми беше когато играхме група в Лига Европа. Освиркваха ме злокобно на " Васил Левски " в един мач против Виляреал. Тогава играхме безобразно, само че в края на краищата не мисля, че единствено моя беше виновността. Давах всичко от себе си и в никакъв случай не съм предал Левски. Никога! Предлагали са ми, само че в никакъв случай не го направих. Безкомпромисно, всеки мач за победа и това е. Никакви комбинации и сметки. Поне доколкото зависеше от мен - въпреки всичко аз не съм в съблекалнята или на терена. Казвам го, с цел да се замисли който може. Не скърбя, гордея се! Казват, че статистически съм най-успешният президент в истрорията. Да, аз не съм го направил самичък, само че аз съм основал изискванията - направил съм организацията, назначил съм верните хора, обезпечил съм финансите и комфорта. Пазил съм ги като орлица. Посегателства, офанзиви... С какви ли не неща съм се занимавал свързани с футболисти, с техни персонални проблеми с кредитори, с пиянства, с побоища. За почитателите съм направил доста. Помня един мач във Варна. Бяха прибрали маса хора, отидох и ги извадих всички. Веднъж пък след някакъв интернационален мач, на връщане ги бяха прибрали в Сърбия. Ангажирах огромни юристи, дадох маса пари, с цел да ги пуснат момчетата. Винаги съм бил отсреща и постоянно съм ходил по земята. И в този момент това върша. Не съм се възгордял, постоянно ми е била отворена вратата за всички.
За духовното също. Все отново построихме с моята брачна половинка огромна черква. Предстои да я изографисам. Трябва да стартира да отстранявам пари за това. Сега възвръщам в родното село на татко ми един параклис на " Св. Св. Кирил и Методий ", което е историческо място. Там Петко Войвода е идвал няколко пъти. Това е в сърцето на Родопите. Като наближават българските войски в Балканската война излизат чети от селото, в това число моя жанр - дядо Тодор Батков, които оказват помощ.
Източник:
Хората споделят, че се усещат най-добре след 30, други след 40... Как е на 60?
- Всяка възраст има своя сексапил. Ето аз в този момент откривам, че вихъра на всекидневието и темпото, в което живях меджу 30 и 55-годишна възраст, беше чудовищно. Въобще не обръщах внимание на значими неща - децата, брачната половинка, приятелите. Аз всеки ден стартирам с лист със задания. Преди огромни листове, в този момент дребни. Писмено си приготвям какво би трябвало да свърша - оперативно с работата и персонални въпроси. Накрая има финансов раздел. От къде имам да получавам, от къде да си диря, че не обичат да заплащат, какво имам аз да заплащам. Всеки ден е по този начин.
Срещнахте ли доста предатели в живота и въпреки това останаха ли другари от младежките години, които до ден сегашен са до вас?
- Останаха и дори започнаха да си отиват. Близък мой другар ненадейно умря предходната година. С него сме близки от първия ден в университета - т.е. близо 40 години. Предатели е имало, само че към този момент ги предусещам. Изобилстват хората, които не почитат доверието, което са получили. Не почитат фондовете, които са им дадени да ръководят и пилеят по несръчност, и живеят по метод, който не съответсва на техния веществен статус и крадат. Аз мога да ти кажа, че костюмът ми коства към 700 лв.. След дълги ангажименти на 5-6 път отивам да измервам в моловете. И си закупувам един костюм. Толкова коства, въпреки да мога да си разреша по-скъпи. Опитвам се да вървя по земята.
Най-вече около интервала в Левски - Тодор Батков повече обичан или повече ненавиждан се усеща?
- Това времето ще покаже. Все отново минаха три години откогато се отдръпнах. Пак дублирам, че последните пет години бяха извънредно тежки и бяха нулеви откъм триумфи за клуба. Те не престават да са нулеви и поисквам триумф отсега нататък. Най-после сега има почти непокътнат състав и добър треньор. Да, има какво да се чисти, само че играят прелъстителен футбол. Това, което беше с италианеца, беше позор. Това не беше Левски. Не му е елементарно на Спас и няма да го охулвам. Пожелавам му триумф и приканвам за приемливост към него, тъй като на мен доста пъти ми е идвало да хвърля всичко поради тези несправедливости. Какво е да си президент на нещо толова огромно като Левски и ЦСКА? Не знам дали това можем да го назовем ЦСКА, даже с купената емблема. Според мен не, само че няма значение. Та президентът е човек, който непринудено е застанал под светлините на прожекторите и дава персонални средства, които умерено може да не дава. Ежедневно се сблъсква с главоболия, които би си икономисал в случай че е анонимник. Когато върви тима се радва, когато не върви е хулен. Така, че би трябвало малко повече приемливост. Колегите от ЦСКА го претърпяха, ние имахме тежки моменти също.
Какво прави в свободното си време един човек на 60 години?
- Ходя на разходки, с цел да подкрепям кондиция. Чета книги, виждам телевизия и отивам на лов. Но не вървя постоянно - примерно два пъти в седмицата. От пет години не съм ходил в Африка. Като ме канят вървя при всякакви съветски другари и на други места в чужбина, само че не толкоз постоянно.
Какви книги четете?
- Исторически. Военна история на първо място. История на България. Криминалета не обичам, сълзливите неща напълно. Много ме вълнува историята и ми е занимание от детството. Съпреживявам, тъй като аз съм 25% македонец и 75% родопчанин. Две доста български области. И се нервирам на това, което се случва сега. Бях гневен на Илинден, когато премирът на Македония сподели, че Илинден не бил български празник. И тъй като нямам " Facebook ", желаех да отида в някоя медия и да го запитвам: Добре де, трима братя на прародител ми са убити в Илинденското възстание. Те са починали за българската идея на македонските българи. Моят прародител е оживял по щастлива случайност - бил е в Америка на гурбет и до момента в който се върне - всичко е завършило. Когато ги подгонват гърците през 1919 година от Егейска Македония, къде отиват? Отиват в майката татковина, а не отиват в Югославия и по този начин наречената област Македония. А идват в майка България. И вторият път - в този момент неотдавна чух някаква комисия, че македонските представители споделили, че България би трябвало да отпише Средновековието като част от своята история! Хайде де... Това са неща, за които би трябвало да се приказва. А като виждам младите - доста не ги интересува.
Източник:
Сега към този момент, през погледа на възрастта, можете ли да кажете нещо, което до момента не сте казвали, а сте желали да бъде казано?
- Аз надали съм толкоз значим за публиката, само че несъмнено има такива неща. Досега не съм приказвал обществено за тази история с досиетата, в която ме омаскариха. Истината е доста елементарна. Аз като всеки български юноша, навършил пълноправие, бях свикан да отбия постоянната си военна работа в Българската национална войска. Първата година бях в Школата за запасни офицери в Плевен. Завърших с цялостно отличие - мотострелковак, кашик. След тази първа година получих систематизиране да отида да послужвам втората година в отделение 72700 - град София, бул. Черни връх, номер еди кой си. Явих се и се оказа, че това е военно контраразузнаване, което е поделение на Държавна сигурност. Аз бях разпределен да отклонявам постоянната си военна работа. И служих една година в Пловдив като нещатен действен служащ. След което се уволних и всичко завърши. Къде виждат господата от тая по този начин наречена комисия сътрудници? Не съм бил на щат, а съм бил боец - старшина школник. Получавах заплата. Нито съм бил от другата страна - да давам сведения и да пиша доноси. Болно ми е. Аз се гордея с това, което съм правил в казармата. Тогава главната ни задача беше да противодействаме на непознати разузнавания да узнаят наши военни секрети. Всяка страна го прави. Спомням се преди години, бе номиниран един претендент за началник на Централно разузнавателно управление на САЩ. И когато оповестиха номинацията му разгласиха неговата автобиография. И там като заслуга и героизъм негов бе регистрирано, че като редови служетел в американското посолство - той е разкрил някаква секретна информация, очевидно е бил разузнавач, за някакви нови типове въоръжения, които са били докарани в България. И за това го почитат в Америка. А ние не го допуснахме и в този момент незабавно ни лепнаха име, дори псевдоним, партизанско име - смешно е. А ние тогава бяхме врагове със Съединени американски щати, какво мога да направя? Това е огромна неправда. Всяка година от 71-72 година по-късно, тъй като е нямало задоволително кадрови офицери в това военно контраразузнаване, се разпределяха по 30-40 старшини школници, които по някакъв метод са били подбрани, естествено. Аз си получих в школата в Плевен - дипломата, полагаем отпуск 22 дни и направление, билет да се возя гратис с влака от Плевен до София. И написа да се явя на еди коя си дата в еди кое си отделение. Можех ли да кажа не? Какво следва от тук нанатък - боен съд и дисцип. Тези неща би трябвало да се регистрират. Но тежка е ориста на България, в действителност. За тия 29 години съвсем нямаше нещо отрицателно, което се случи или трябваше да се случи в страните, които излязоха от комунстическия блок, което да не се случи в България. Всичко се случи и то по най-груб и жесток метод. Като стартираме - хиперинфлация, всеобща приватизация - обир, касова приватизация - обир, банкрутиране на банки, чудовищна корупция и до ден-днешен. Няма нещо, което да не се е случило. Това е тежката орис на нашия народ.
Какво си пожелавате на рождения ден?
- Да не преставам да съм в добра форма, да не преставам да създавам, да си завърша плановете, които имам. Два плана, в които съм вложил маса пари и са на прага да стартират. Да ме радват децата и Левски най-сетне да вземе купа, а за какво не и купа. Тази година имаме късмет. Ако събота проявят кураж и темперамент - за какво не?
Как ще отпразнувате довечера своя празник?
- Аз не желаех да чествам, тъй като не всичко е розово. Имам и тежки мисли. Все отново 60 години е сериозна възраст, а аз надживях татко ми и двамата ми дядовци, и вуйчо ми. Всички си отидоха на 55-годишна възраст. Мен Господ реши да ме резервира. Убедиха ме, че би трябвало да чествам. Ще се съберем другари, сътрудници, родата - ще го отбележим. За първи път се обрисува хубаво време, нормално вали дъжд. Преди 10 години на тази дата ми дадоха Орден " Стара планина " - най-високия медал. За което ме одумваха много. Не желая да разясня дали го заслужавам или не, евентуално го заслужавам. Но желая да уточня, че ордена ми беше даден по рекомендация на предприемчив комитет, който аз не съм провел и в който влизаха колоси на българската просвета, просвета, спорт, синода. Аз разбрах безусловно два дни преди този момент да се случи, че изобщо е вкарано такова предложение. И се гордея с това... Може би в случай че седна да напиша записки, ще опиша много неща.
Мисли ли сте в действителност да напишеш записки?
- Между другото - да. Много имам какво да кажа. Само тематиката Левски в случай че почна - има толкоз доста пикантни истории. Например, най-успелия български треньор Мъри Стоилов, който безпределно почитам, и метода, по който той спря с футбола, получи треньорски лиценз и надлежно получи да тренира най-големия български клуб. Това беше мое решение. Това са забавни истории. Какво ли не още. Приключения с всякакви играчи.
Дарко Тасевски да вземем за пример. Вече сме го спазарили, обаче имаха Запорожие да му заплащат някакви пари и там го излъгали: " Ела, ние ще ти платим парите ". А притежателят е един украински олигарх. Бях сигурен, че сега, в който Тасевски се появи, ще му прибере паспорта и всичко завършва. И няма да не помни, аз бях в чужбина. Съобщават ми, че пътуват във влака от Киев към Запорожие. Полудях. Набрах ги по телефона и ги накрах да слязат на първата гара. Пратих там хора да ги вземат с кола, върнаха ги в Киев, качиха ги на самолета и напряко тук. Казах им: " Вие луди ли сте, какви сте? ".
Какво ли не още. Футболисти, които... Например един от мароканците в някакво котило в Перник. Надрусан, организирахме взлом на полицията, с цел да мога да си взема футболиста. Питай пък Мариян Огнянов за един лагер в Кипър, когато Мъри го беше отписал и те отпътуваха без него. Намериха го мои хора в Лом... И това сме правили.
Гара Дембеле... С него доста истории. Той обаче беше единственият, който понесе българското правораздаване в цялата му тежест. Защото не е единствено той. И преди и след него, че и в този момент има такива герои, само че им се разминава. А него го нарочиха и то беше за негово добре, де. Гарата го пазеше моя защита. И то от самия него го пазеше. Защото хората го обичаха и никой не го нападаше. Има доста такива случаи, мога да седна веднъж да ги опиша... Или в записки.
Тодор Батков опрости на Левски милионен дълг
Това разгласи ръководителят на Тръст " Синя България "
Как се усеща Тодор Батков на 60 години?
- 60 години са един добър мотив човек да се обърне обратно, а тя по-голямата част от живота е предходна. Не се усещам нито изтощен, нито стар. В добра форма съм с помощта на актуалната медицина и на немските лекари. В кондиция съм.
Имали сте проблеми със здравето?
- Имах. Те са периодически. Имам най-малко един път годишно контролни прегледи, всякакви операции. Но това са нещата от живота. Все отново цялостен живот здравето ми е било на назад във времето, не съм мислил за него.
Каква е равносметката за тези 60 години?
- Мисля, че не съм пропилял времето си на вятъра. Създадох три прелестни деца, с които се гордея и допускам, че ще се гордея още повече. Работил съм постоянно до обратен тласък, без оглед на тънки сметки, хитрувания, уикенди, отпуски. Аз в отпуск не излизам, като изключим лова, на който вървя. Пътувания, курорти, плажове, ски... няма такива работи. Изпълнявам дълга си. Аз съм въпреки всичко най-старият от мъжки жанр във семейството. На маса родственици оказвам помощ, а за доста от тях даже съм единствен източник на приходи. Времето, в което живеем е тежко. Обичам родината, обичам Левски.
Ако би трябвало да разделите персоналния живот от професионалния - кои са най-хубавите и най-лошите мигове и в двете сфери?
- Професионално съм имал доста върхове. Като адвокатска къща, която сътворих и управлявам към този момент 27-28 години, минаха доста огромни покупко-продажби при нас, най-големите сливания и придобивания. През май 2010 година спечелихме едно колосално дело за България в Арбитражния съд в Парижката камара и спестихме на бюджета 88 милиона евро. Не се чу, тъй като аз не обичам да се лаская. Но не мисля, че има доста каузи, които са извоювани от България като ответник. Ищците бяха една италианска пътно-строителна компания " Салини Конструктори ". Доста други значими каузи съм спечелел. Други тежки каузи са приключвали по другарски метод, като прословутото дело Чорни против Дерипаска. То стартира 2005 година и приключи 2012 година. След толкоз години юридически стаж, аз се убедих, че всяко съглашение е по-добро от тежки безкрайни процеси. Професионално няма от какво да се срамя. С клиентите си постоянно съм спазвал три правилото - да не върша тънки сметки и да не мисля за парите; в никакъв случай да не неистина клиентите си и постоянно да им споделям истината, даже да е мъчителна. Когато са ти доверени непознати активи и фондове, в никакъв случай не злоупотребявай.
Източник:
В персонален проект естествено раждането на всяко едно от децата ми. Искрено се радвах, когато България стана член на Европейски Съюз. Това е огромно достижение и един верен път за съдбините на страната. С Левски доста щастливи моменти съм имал. Реално под мое управление Левски завоюва пет трофеи - 2001, 2002, когато Чорни бе президент, само че аз ръководех тук на място нещата. После 2006, 2007, 2009. Четири или пет Купи, Суперкупи, европейки мачове, любовта на хората. Няма да не помни след мача с Шалке тук и историческата фраза, която споделих умишлено, тъй като ми писна да ни цакат като тим втора употреба съдиите. Буквално на идващият ден пътувах за Бургас, с цел да закупувам един парцел там и имаше някаква полицейска акция. Спираха ни общо към 10 пъти в двете направления. Тук към София знаят номерата на колите и дори не ни спираха, а отдаваха чест. А нататък като ни спираха, единствено ме поздравяваха хората за казаното... Малко хулиганска демонстрация беше, само че беше напълно умишлено. След това се радвахме на правдивост и почтено съдийство. Няма от какво да се срамя за тези 60 години.
Ако разделим живота на три - 20 години, 40 години, 60 години... Как се променихте през тези интервали?
- На 20 бях млад, доста хубав, състезател. Току що бях почнал първи курс в университета, усещах погледите на колежките си от всички страни. Това беше далечната 1978 година. На 40 към този момент имах три деца, работих като плебей - Мтел ми беше на главата, множеството от нещата на господин Чорни и още един куп други клиенти. Сега на 60 не преставам да работя доста, само че се пробвам да сложа ред в моите планове. Не е това, което беше на 40, а още по-малко на 20. Но не се давам! Ходя всеки ден, крепък съм. По парковете и планините може да ме видите.
Годините почистват ли грешките, които човек прави?
- Правил съм неточности, доста глупави вложения - наивни и без изследване. По формулировка - за клиентите върша всичко добре, само че за мои вложения много пъти съм вземал решения инстинктивно, предоверявайки се на другари, познати, родственици. Което не е добре. Да, доста тежък беше интервала от 2010 до 2015 година. Последните пет години в Левски - бяха призрачен сън. Безпаричие, неточности откъм треньори, селекция, никакви резултати. Това ми тежеше доста. Най-обидно ми беше когато играхме група в Лига Европа. Освиркваха ме злокобно на " Васил Левски " в един мач против Виляреал. Тогава играхме безобразно, само че в края на краищата не мисля, че единствено моя беше виновността. Давах всичко от себе си и в никакъв случай не съм предал Левски. Никога! Предлагали са ми, само че в никакъв случай не го направих. Безкомпромисно, всеки мач за победа и това е. Никакви комбинации и сметки. Поне доколкото зависеше от мен - въпреки всичко аз не съм в съблекалнята или на терена. Казвам го, с цел да се замисли който може. Не скърбя, гордея се! Казват, че статистически съм най-успешният президент в истрорията. Да, аз не съм го направил самичък, само че аз съм основал изискванията - направил съм организацията, назначил съм верните хора, обезпечил съм финансите и комфорта. Пазил съм ги като орлица. Посегателства, офанзиви... С какви ли не неща съм се занимавал свързани с футболисти, с техни персонални проблеми с кредитори, с пиянства, с побоища. За почитателите съм направил доста. Помня един мач във Варна. Бяха прибрали маса хора, отидох и ги извадих всички. Веднъж пък след някакъв интернационален мач, на връщане ги бяха прибрали в Сърбия. Ангажирах огромни юристи, дадох маса пари, с цел да ги пуснат момчетата. Винаги съм бил отсреща и постоянно съм ходил по земята. И в този момент това върша. Не съм се възгордял, постоянно ми е била отворена вратата за всички.
За духовното също. Все отново построихме с моята брачна половинка огромна черква. Предстои да я изографисам. Трябва да стартира да отстранявам пари за това. Сега възвръщам в родното село на татко ми един параклис на " Св. Св. Кирил и Методий ", което е историческо място. Там Петко Войвода е идвал няколко пъти. Това е в сърцето на Родопите. Като наближават българските войски в Балканската война излизат чети от селото, в това число моя жанр - дядо Тодор Батков, които оказват помощ.
Източник:
Хората споделят, че се усещат най-добре след 30, други след 40... Как е на 60?
- Всяка възраст има своя сексапил. Ето аз в този момент откривам, че вихъра на всекидневието и темпото, в което живях меджу 30 и 55-годишна възраст, беше чудовищно. Въобще не обръщах внимание на значими неща - децата, брачната половинка, приятелите. Аз всеки ден стартирам с лист със задания. Преди огромни листове, в този момент дребни. Писмено си приготвям какво би трябвало да свърша - оперативно с работата и персонални въпроси. Накрая има финансов раздел. От къде имам да получавам, от къде да си диря, че не обичат да заплащат, какво имам аз да заплащам. Всеки ден е по този начин.
Срещнахте ли доста предатели в живота и въпреки това останаха ли другари от младежките години, които до ден сегашен са до вас?
- Останаха и дори започнаха да си отиват. Близък мой другар ненадейно умря предходната година. С него сме близки от първия ден в университета - т.е. близо 40 години. Предатели е имало, само че към този момент ги предусещам. Изобилстват хората, които не почитат доверието, което са получили. Не почитат фондовете, които са им дадени да ръководят и пилеят по несръчност, и живеят по метод, който не съответсва на техния веществен статус и крадат. Аз мога да ти кажа, че костюмът ми коства към 700 лв.. След дълги ангажименти на 5-6 път отивам да измервам в моловете. И си закупувам един костюм. Толкова коства, въпреки да мога да си разреша по-скъпи. Опитвам се да вървя по земята.
Най-вече около интервала в Левски - Тодор Батков повече обичан или повече ненавиждан се усеща?
- Това времето ще покаже. Все отново минаха три години откогато се отдръпнах. Пак дублирам, че последните пет години бяха извънредно тежки и бяха нулеви откъм триумфи за клуба. Те не престават да са нулеви и поисквам триумф отсега нататък. Най-после сега има почти непокътнат състав и добър треньор. Да, има какво да се чисти, само че играят прелъстителен футбол. Това, което беше с италианеца, беше позор. Това не беше Левски. Не му е елементарно на Спас и няма да го охулвам. Пожелавам му триумф и приканвам за приемливост към него, тъй като на мен доста пъти ми е идвало да хвърля всичко поради тези несправедливости. Какво е да си президент на нещо толова огромно като Левски и ЦСКА? Не знам дали това можем да го назовем ЦСКА, даже с купената емблема. Според мен не, само че няма значение. Та президентът е човек, който непринудено е застанал под светлините на прожекторите и дава персонални средства, които умерено може да не дава. Ежедневно се сблъсква с главоболия, които би си икономисал в случай че е анонимник. Когато върви тима се радва, когато не върви е хулен. Така, че би трябвало малко повече приемливост. Колегите от ЦСКА го претърпяха, ние имахме тежки моменти също.
Какво прави в свободното си време един човек на 60 години?
- Ходя на разходки, с цел да подкрепям кондиция. Чета книги, виждам телевизия и отивам на лов. Но не вървя постоянно - примерно два пъти в седмицата. От пет години не съм ходил в Африка. Като ме канят вървя при всякакви съветски другари и на други места в чужбина, само че не толкоз постоянно.
Какви книги четете?
- Исторически. Военна история на първо място. История на България. Криминалета не обичам, сълзливите неща напълно. Много ме вълнува историята и ми е занимание от детството. Съпреживявам, тъй като аз съм 25% македонец и 75% родопчанин. Две доста български области. И се нервирам на това, което се случва сега. Бях гневен на Илинден, когато премирът на Македония сподели, че Илинден не бил български празник. И тъй като нямам " Facebook ", желаех да отида в някоя медия и да го запитвам: Добре де, трима братя на прародител ми са убити в Илинденското възстание. Те са починали за българската идея на македонските българи. Моят прародител е оживял по щастлива случайност - бил е в Америка на гурбет и до момента в който се върне - всичко е завършило. Когато ги подгонват гърците през 1919 година от Егейска Македония, къде отиват? Отиват в майката татковина, а не отиват в Югославия и по този начин наречената област Македония. А идват в майка България. И вторият път - в този момент неотдавна чух някаква комисия, че македонските представители споделили, че България би трябвало да отпише Средновековието като част от своята история! Хайде де... Това са неща, за които би трябвало да се приказва. А като виждам младите - доста не ги интересува.
Източник:
Сега към този момент, през погледа на възрастта, можете ли да кажете нещо, което до момента не сте казвали, а сте желали да бъде казано?
- Аз надали съм толкоз значим за публиката, само че несъмнено има такива неща. Досега не съм приказвал обществено за тази история с досиетата, в която ме омаскариха. Истината е доста елементарна. Аз като всеки български юноша, навършил пълноправие, бях свикан да отбия постоянната си военна работа в Българската национална войска. Първата година бях в Школата за запасни офицери в Плевен. Завърших с цялостно отличие - мотострелковак, кашик. След тази първа година получих систематизиране да отида да послужвам втората година в отделение 72700 - град София, бул. Черни връх, номер еди кой си. Явих се и се оказа, че това е военно контраразузнаване, което е поделение на Държавна сигурност. Аз бях разпределен да отклонявам постоянната си военна работа. И служих една година в Пловдив като нещатен действен служащ. След което се уволних и всичко завърши. Къде виждат господата от тая по този начин наречена комисия сътрудници? Не съм бил на щат, а съм бил боец - старшина школник. Получавах заплата. Нито съм бил от другата страна - да давам сведения и да пиша доноси. Болно ми е. Аз се гордея с това, което съм правил в казармата. Тогава главната ни задача беше да противодействаме на непознати разузнавания да узнаят наши военни секрети. Всяка страна го прави. Спомням се преди години, бе номиниран един претендент за началник на Централно разузнавателно управление на САЩ. И когато оповестиха номинацията му разгласиха неговата автобиография. И там като заслуга и героизъм негов бе регистрирано, че като редови служетел в американското посолство - той е разкрил някаква секретна информация, очевидно е бил разузнавач, за някакви нови типове въоръжения, които са били докарани в България. И за това го почитат в Америка. А ние не го допуснахме и в този момент незабавно ни лепнаха име, дори псевдоним, партизанско име - смешно е. А ние тогава бяхме врагове със Съединени американски щати, какво мога да направя? Това е огромна неправда. Всяка година от 71-72 година по-късно, тъй като е нямало задоволително кадрови офицери в това военно контраразузнаване, се разпределяха по 30-40 старшини школници, които по някакъв метод са били подбрани, естествено. Аз си получих в школата в Плевен - дипломата, полагаем отпуск 22 дни и направление, билет да се возя гратис с влака от Плевен до София. И написа да се явя на еди коя си дата в еди кое си отделение. Можех ли да кажа не? Какво следва от тук нанатък - боен съд и дисцип. Тези неща би трябвало да се регистрират. Но тежка е ориста на България, в действителност. За тия 29 години съвсем нямаше нещо отрицателно, което се случи или трябваше да се случи в страните, които излязоха от комунстическия блок, което да не се случи в България. Всичко се случи и то по най-груб и жесток метод. Като стартираме - хиперинфлация, всеобща приватизация - обир, касова приватизация - обир, банкрутиране на банки, чудовищна корупция и до ден-днешен. Няма нещо, което да не се е случило. Това е тежката орис на нашия народ.
Какво си пожелавате на рождения ден?
- Да не преставам да съм в добра форма, да не преставам да създавам, да си завърша плановете, които имам. Два плана, в които съм вложил маса пари и са на прага да стартират. Да ме радват децата и Левски най-сетне да вземе купа, а за какво не и купа. Тази година имаме късмет. Ако събота проявят кураж и темперамент - за какво не?
Как ще отпразнувате довечера своя празник?
- Аз не желаех да чествам, тъй като не всичко е розово. Имам и тежки мисли. Все отново 60 години е сериозна възраст, а аз надживях татко ми и двамата ми дядовци, и вуйчо ми. Всички си отидоха на 55-годишна възраст. Мен Господ реши да ме резервира. Убедиха ме, че би трябвало да чествам. Ще се съберем другари, сътрудници, родата - ще го отбележим. За първи път се обрисува хубаво време, нормално вали дъжд. Преди 10 години на тази дата ми дадоха Орден " Стара планина " - най-високия медал. За което ме одумваха много. Не желая да разясня дали го заслужавам или не, евентуално го заслужавам. Но желая да уточня, че ордена ми беше даден по рекомендация на предприемчив комитет, който аз не съм провел и в който влизаха колоси на българската просвета, просвета, спорт, синода. Аз разбрах безусловно два дни преди този момент да се случи, че изобщо е вкарано такова предложение. И се гордея с това... Може би в случай че седна да напиша записки, ще опиша много неща.
Мисли ли сте в действителност да напишеш записки?
- Между другото - да. Много имам какво да кажа. Само тематиката Левски в случай че почна - има толкоз доста пикантни истории. Например, най-успелия български треньор Мъри Стоилов, който безпределно почитам, и метода, по който той спря с футбола, получи треньорски лиценз и надлежно получи да тренира най-големия български клуб. Това беше мое решение. Това са забавни истории. Какво ли не още. Приключения с всякакви играчи.
Дарко Тасевски да вземем за пример. Вече сме го спазарили, обаче имаха Запорожие да му заплащат някакви пари и там го излъгали: " Ела, ние ще ти платим парите ". А притежателят е един украински олигарх. Бях сигурен, че сега, в който Тасевски се появи, ще му прибере паспорта и всичко завършва. И няма да не помни, аз бях в чужбина. Съобщават ми, че пътуват във влака от Киев към Запорожие. Полудях. Набрах ги по телефона и ги накрах да слязат на първата гара. Пратих там хора да ги вземат с кола, върнаха ги в Киев, качиха ги на самолета и напряко тук. Казах им: " Вие луди ли сте, какви сте? ".
Какво ли не още. Футболисти, които... Например един от мароканците в някакво котило в Перник. Надрусан, организирахме взлом на полицията, с цел да мога да си взема футболиста. Питай пък Мариян Огнянов за един лагер в Кипър, когато Мъри го беше отписал и те отпътуваха без него. Намериха го мои хора в Лом... И това сме правили.
Гара Дембеле... С него доста истории. Той обаче беше единственият, който понесе българското правораздаване в цялата му тежест. Защото не е единствено той. И преди и след него, че и в този момент има такива герои, само че им се разминава. А него го нарочиха и то беше за негово добре, де. Гарата го пазеше моя защита. И то от самия него го пазеше. Защото хората го обичаха и никой не го нападаше. Има доста такива случаи, мога да седна веднъж да ги опиша... Или в записки.
Тодор Батков опрости на Левски милионен дълг
Това разгласи ръководителят на Тръст " Синя България "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ