Как безпроблемно да се събори паметник на културата
Точно в средата на поредност от почивни дни към националния празник преди три години Пловдив настръхна- новината, че се унищожава монумент на културата, събра за минути десетки хора, които стопираха багерите. В трите години по-късно руините просто бяха оградени, а въпросът влезе в правосъдните зали. През октомври предходната година пловдивчани с огромна изненада схванаха, че присъди за разрушаването няма да има, обвинените бяха оправдани. Окръжна прокуратура Пловдив оспори присъдата и през днешния ден делото влезе в Апелативен съд Пловдив.
Събарянето на тютюневия склад на ул. " Одрин " 8 бе първата груба интервенция в груповия монумент на културата, пет месеца по-късно изгоряха други три склада, всеки самичък по себе си пример на архитектурата от началото на 20-ти век, в центъра на града, необитаеми и недосегаеми за инвеститорски ползи. Поне до този миг.
За пожара на трите склада бе упрекнат и наказан клошар. За събарянето на склада на ул. " Одрин " 8. Виновни няма. Поне това твърди в присъдата си Окръжен съд- Пловдив, който през октомври предходната година отхвърли всички обвинявания против Георги Бранеков и Александър Николич, притежатели на компанията " Одрин " 8 и наредили събарянето. Окръжна прокуратура апелира присъдата и през днешния ден Апелативен съд - Пловдив прегледа делото.
При разпита на директорката на НИНКН Даниела Джуркова главните въпроси бяха към двата протокола, издадени от института с една дата и с друго мнение. В единия постройката е отвън груповия монумент и охранителната зона, в другия към този момент е там, също така под протекция попадат и стенописите, направени в аптеката в същата постройка от художника Вълчан Петров. Когато стопираха багерите, когато живи вериги охраняваха постройката, той се изкатери по руините, с цел да стигне до тях.
Оказва се, че близо 30 години складът се е водел на различен адрес, грешката е била открита през 2014 година, само че две години са се оказали незадоволителни за институцията да я поправи. Явната фактическа неточност, стана ясно, се поправя прекомерно комплицирано и постепенно или най-малко по този начин се получава в областта на администрацията на културата.
Така или другояче, въз основата на протокола, в който постройката не е предпазена, община Пловдив издава позволение за срутване, а инвеститорският интерес е ориентиран към градеж на хотел. Когато пловдивчани избухнаха, жертва на техния яд стана основният проектант на града Румен Русев, който беше уволнен, а малко по- късно умря.
След това се заточиха административни каузи, свързани с укрепването на постройката, беше издигната ограда към тях, а за три години дъжд, сняг и вятър довършват сполучливо започнатото от багерите.
Днес стана ясно, че в Министерството на културата са подадени планове за реституция и реорганизация на постройката, само че по кое време и по какъв начин обстановката ще се промени, никой не знае. Междувременно от показанията на директорката на НИНКН станаха ясни пробойните, които разрешават да се унищожават монументи на културата.
Протоколите за предпазените здания и групови монументи се изпращат по елементарна поща в общините, без никой да наблюдава противоположната връзка. НИНКН няма и визия за действителните притежатели и техните инвеститорски планове, тъй че и да желае, няма по какъв начин да реагира при зародил риск. Протоколът с изказванието, че складът на " Одрин " 8 в Пловдив излиза със същата дата като предходния и с разлика от най-малко две години и то след събарянето на постройката.
На уличката против руините по-рано имаше родилен дом. Той не беше монумент на културата, събориха го, а в този момент на негово място строят хотел. Строителите настояват, че и " насреща " ще има хотел. В цялата тая мъглява обстановка към поредицата неточности, догадки и подозрения, те наподобяват най- уверени в думите си. Впрочем това си мислеха всеобщо и пловдивчани на 6 март 2016-та година, когато багерите изяждаха зидовете.
Събарянето на тютюневия склад на ул. " Одрин " 8 бе първата груба интервенция в груповия монумент на културата, пет месеца по-късно изгоряха други три склада, всеки самичък по себе си пример на архитектурата от началото на 20-ти век, в центъра на града, необитаеми и недосегаеми за инвеститорски ползи. Поне до този миг.
За пожара на трите склада бе упрекнат и наказан клошар. За събарянето на склада на ул. " Одрин " 8. Виновни няма. Поне това твърди в присъдата си Окръжен съд- Пловдив, който през октомври предходната година отхвърли всички обвинявания против Георги Бранеков и Александър Николич, притежатели на компанията " Одрин " 8 и наредили събарянето. Окръжна прокуратура апелира присъдата и през днешния ден Апелативен съд - Пловдив прегледа делото.
При разпита на директорката на НИНКН Даниела Джуркова главните въпроси бяха към двата протокола, издадени от института с една дата и с друго мнение. В единия постройката е отвън груповия монумент и охранителната зона, в другия към този момент е там, също така под протекция попадат и стенописите, направени в аптеката в същата постройка от художника Вълчан Петров. Когато стопираха багерите, когато живи вериги охраняваха постройката, той се изкатери по руините, с цел да стигне до тях.
Оказва се, че близо 30 години складът се е водел на различен адрес, грешката е била открита през 2014 година, само че две години са се оказали незадоволителни за институцията да я поправи. Явната фактическа неточност, стана ясно, се поправя прекомерно комплицирано и постепенно или най-малко по този начин се получава в областта на администрацията на културата.
Така или другояче, въз основата на протокола, в който постройката не е предпазена, община Пловдив издава позволение за срутване, а инвеститорският интерес е ориентиран към градеж на хотел. Когато пловдивчани избухнаха, жертва на техния яд стана основният проектант на града Румен Русев, който беше уволнен, а малко по- късно умря.
След това се заточиха административни каузи, свързани с укрепването на постройката, беше издигната ограда към тях, а за три години дъжд, сняг и вятър довършват сполучливо започнатото от багерите.
Днес стана ясно, че в Министерството на културата са подадени планове за реституция и реорганизация на постройката, само че по кое време и по какъв начин обстановката ще се промени, никой не знае. Междувременно от показанията на директорката на НИНКН станаха ясни пробойните, които разрешават да се унищожават монументи на културата.
Протоколите за предпазените здания и групови монументи се изпращат по елементарна поща в общините, без никой да наблюдава противоположната връзка. НИНКН няма и визия за действителните притежатели и техните инвеститорски планове, тъй че и да желае, няма по какъв начин да реагира при зародил риск. Протоколът с изказванието, че складът на " Одрин " 8 в Пловдив излиза със същата дата като предходния и с разлика от най-малко две години и то след събарянето на постройката.
На уличката против руините по-рано имаше родилен дом. Той не беше монумент на културата, събориха го, а в този момент на негово място строят хотел. Строителите настояват, че и " насреща " ще има хотел. В цялата тая мъглява обстановка към поредицата неточности, догадки и подозрения, те наподобяват най- уверени в думите си. Впрочем това си мислеха всеобщо и пловдивчани на 6 март 2016-та година, когато багерите изяждаха зидовете.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ