Габи и Маруска, които подаряват смях на хора с увреждания
Точно в 8 часа Габи и Маруска стопират пред у дома, с цел да ме вземат за следващото им пътешестване. Крайната точка за тази събота е домът за хора с физически увреждания „ Ильо Войвода ” в Кюстендил. Габи е 26-годишно къдраво момиче със инфекциозен смях, което от 4 година е доброволец в дневния център за хора с интелектуални усложнения „ Светът на Мария ” в София, а от 2 година посещава и центъра „ Св. Марина ”, също за хора с умствени увреждания. В рамките на към час всеки петък Габи прави йога на смеха, игри и релаксации в двата центъра. Последиците от тях са необятни усмивки в хора, с които няма доста искащи да се смеят или играят.
Домът за възрастни хора с физически увреждания " Ильо Войвода ", Кюстендил се занимават интензивно с всевъзможни спортове.
Понастоящем Габи е чиновник в IT компания, където отива след 7 година публицистика или най-малко това, което е останало от нея. Верният ѝ приятел Маруска е 30-годишна, родена в Германия, само че най-малко от 15 година „ живее ” по българските пътища. Едната ѝ врата не се заключва, дясното огледало леко виси, ръждата е избила съвсем на всички места, само че опаковката не е толкоз значима, споделя Габи. Сърцето на Маруска (двигателят) е минало над 1 млн. километра. След прехвърлянето им и километражът спрял. Самата Маруска обаче няма проекти да стопира, прави го единствено когато стопанката ѝ види стопаджия да маха край пътя.
Вярната Маруска е минала 1800 км за последните 2 месеца.
Габи получила колата като подарък от своя другар Виктор и още едно непознато момче - Николай, които желали да подкрепят задачата ѝ – смехът да стига до повече хора. Затова за 30-годишния празник на Маруска тази година Габи е решила да създадат нещо по-различно - обиколка на 10 центъра за хора с увреждания в неравностойно състояние в България, с цел да им подарят малко смях.
„ Инициативата е изцяло доброволна и се крепи на нашия вманиачен възторг. За задачата ще изминем 3000 километра, надяваме се два пъти. Идеята е да запалителен повече хора да станат доброволци или просто да съчетаят обичайна си лятна отмора с някое положително дело ”, написа Габи във „ Facebook ” страницата Travelling Volunteer VW Polo.
До момента тя и Маруска са минали 1800 км, като са били в пет центъра.
24 девойки и момчета се образоват в Училище по изкуства и занаяти за обществено слаби деца c. Русаля.
Пътуването до Кюстендил, на което и ние присъстваме, е третото поред в графика. Преди него екипът е бил в учебното заведение по изкуства и занаяти „ Димитър Екимов ” в село Русаля, където се образоват 24 деца в неравностойно състояние и в преходното жилище към дома за хора с увреждания в с. Преколница.
Сесията в третия център стартира с подреждането в кръг на 25 души, част от които в инвалидни колички. Те са на забележима възраст от 30 до 70 години. В началото всеки участник в йогата на смеха се показва и би трябвало да си направи комплимент, да каже какво харесва в себе си, а останалите му вдъхват убеденост с думите: „ Много добре, доста добре, йеее ”.
„ Когато чуват името си в композиция с нещо положително, това ги карат да се разпознават с позитивни неща, защото част от тях са с ниско самочувствие ”, изяснява Габи. Когато участникът се затруднява в комплиментите, останалите оказват помощ. Така разбираме, че някогашен счетоводител обича да прожектира филми, учителка след инсулт, която е изгубила говора си, е доста добра в рисуването, а трети е експерт в играта на боча. Някои шият гоблени, а други просто обичат да гледат сериали.
„ Хубаво е, че сме живи ”, споделя жена в инвалидна количка.
Сесията продължава с разнообразни типове игри, чиято съществена цел е да накарат участниците да се смеят, освен това мощно и гръмогласно.
В дома за пълнолетни лица с умствена назадничавост в с. Церова Кория обичат да готвят, да рисуват и да се смеят.
„ Доказано е, че тялото не прави разлика сред имитирането на смях и откровения подобен - и в двата случая се отделят хормоните на щастието - серотонин и ендрофин. Колкото повече имитираме, толкоз повече подсещаме тялото, че смехът в действителност е доста добър за него и прераства в същински, автентичен ”, коментира Габи.
За по-голямата част от хората в кръга забъркването на коктейл от смях, който се пие на екс, и театралния смях, са занимателни. Има и участници като някогашният таксиметров водач и счетоводителят до него, които са скептични към протичащото се и не го намират за доста свястно. Краят наближава с играта на думи, която подтиква въображението, съобразителността и обогатява речника. За край участниците вършат релаксация и извършения за дишане.
„ В един от центровете имаше доста нападателно момче, което първите 10-ина занятия не оставаше повече от 5 минути в залата или започваше да се бие с другарчето, което стои до него. Постепенно стартира да остава по-дълго и да стои особено за релаксацията. След като съумя да издържи компактно 10 минути, без да мърда, да приказва или да бута някого, стартира да се включва по свое предпочитание и в самия смях, в упражненията и даже се кара на другите, когато са шумни и не внимават. Психолозите, които работят в центъра, също споделят, че е станал доста по-уравновесен, изключително в дните, в които има смях. Това е един от най-хубавите образци за въздействието на йогата на смеха, които съм срещала ”, споделя Габи. Най-щастлива от доброволческия си труд е, когато чуе въпроса: „ Кога ще дойдеш отново? ”
Какво е йога на смеха
Йога на смеха идва от Индия, като се практикува в над 100 страни, а преди 8 години навлиза и България. Идеята на практиката е човек да пусне детето в себе си на независимост и да си разреши да се посмее на воля. “Смята се, че Йога на смеха освобождава мозъка и тялото. Смехът самичък по себе си е надълбоко дишане, което пречиства дробовете ни доста успешнo ”, изяснява Габи. Опитът й демонстрира, че за хората с увреждания тя оказва помощ за по-лесно справяне с страсти, неспокойствие, усъвършенства концентрацията и облекчава някои физически болки.
Домът за възрастни хора с физически увреждания " Ильо Войвода ", Кюстендил се занимават интензивно с всевъзможни спортове.
Понастоящем Габи е чиновник в IT компания, където отива след 7 година публицистика или най-малко това, което е останало от нея. Верният ѝ приятел Маруска е 30-годишна, родена в Германия, само че най-малко от 15 година „ живее ” по българските пътища. Едната ѝ врата не се заключва, дясното огледало леко виси, ръждата е избила съвсем на всички места, само че опаковката не е толкоз значима, споделя Габи. Сърцето на Маруска (двигателят) е минало над 1 млн. километра. След прехвърлянето им и километражът спрял. Самата Маруска обаче няма проекти да стопира, прави го единствено когато стопанката ѝ види стопаджия да маха край пътя.
Вярната Маруска е минала 1800 км за последните 2 месеца.
Габи получила колата като подарък от своя другар Виктор и още едно непознато момче - Николай, които желали да подкрепят задачата ѝ – смехът да стига до повече хора. Затова за 30-годишния празник на Маруска тази година Габи е решила да създадат нещо по-различно - обиколка на 10 центъра за хора с увреждания в неравностойно състояние в България, с цел да им подарят малко смях.
„ Инициативата е изцяло доброволна и се крепи на нашия вманиачен възторг. За задачата ще изминем 3000 километра, надяваме се два пъти. Идеята е да запалителен повече хора да станат доброволци или просто да съчетаят обичайна си лятна отмора с някое положително дело ”, написа Габи във „ Facebook ” страницата Travelling Volunteer VW Polo.
До момента тя и Маруска са минали 1800 км, като са били в пет центъра.
24 девойки и момчета се образоват в Училище по изкуства и занаяти за обществено слаби деца c. Русаля.
Пътуването до Кюстендил, на което и ние присъстваме, е третото поред в графика. Преди него екипът е бил в учебното заведение по изкуства и занаяти „ Димитър Екимов ” в село Русаля, където се образоват 24 деца в неравностойно състояние и в преходното жилище към дома за хора с увреждания в с. Преколница.
Сесията в третия център стартира с подреждането в кръг на 25 души, част от които в инвалидни колички. Те са на забележима възраст от 30 до 70 години. В началото всеки участник в йогата на смеха се показва и би трябвало да си направи комплимент, да каже какво харесва в себе си, а останалите му вдъхват убеденост с думите: „ Много добре, доста добре, йеее ”.
„ Когато чуват името си в композиция с нещо положително, това ги карат да се разпознават с позитивни неща, защото част от тях са с ниско самочувствие ”, изяснява Габи. Когато участникът се затруднява в комплиментите, останалите оказват помощ. Така разбираме, че някогашен счетоводител обича да прожектира филми, учителка след инсулт, която е изгубила говора си, е доста добра в рисуването, а трети е експерт в играта на боча. Някои шият гоблени, а други просто обичат да гледат сериали.
„ Хубаво е, че сме живи ”, споделя жена в инвалидна количка.
Сесията продължава с разнообразни типове игри, чиято съществена цел е да накарат участниците да се смеят, освен това мощно и гръмогласно.
В дома за пълнолетни лица с умствена назадничавост в с. Церова Кория обичат да готвят, да рисуват и да се смеят.
„ Доказано е, че тялото не прави разлика сред имитирането на смях и откровения подобен - и в двата случая се отделят хормоните на щастието - серотонин и ендрофин. Колкото повече имитираме, толкоз повече подсещаме тялото, че смехът в действителност е доста добър за него и прераства в същински, автентичен ”, коментира Габи.
За по-голямата част от хората в кръга забъркването на коктейл от смях, който се пие на екс, и театралния смях, са занимателни. Има и участници като някогашният таксиметров водач и счетоводителят до него, които са скептични към протичащото се и не го намират за доста свястно. Краят наближава с играта на думи, която подтиква въображението, съобразителността и обогатява речника. За край участниците вършат релаксация и извършения за дишане.
„ В един от центровете имаше доста нападателно момче, което първите 10-ина занятия не оставаше повече от 5 минути в залата или започваше да се бие с другарчето, което стои до него. Постепенно стартира да остава по-дълго и да стои особено за релаксацията. След като съумя да издържи компактно 10 минути, без да мърда, да приказва или да бута някого, стартира да се включва по свое предпочитание и в самия смях, в упражненията и даже се кара на другите, когато са шумни и не внимават. Психолозите, които работят в центъра, също споделят, че е станал доста по-уравновесен, изключително в дните, в които има смях. Това е един от най-хубавите образци за въздействието на йогата на смеха, които съм срещала ”, споделя Габи. Най-щастлива от доброволческия си труд е, когато чуе въпроса: „ Кога ще дойдеш отново? ”
Какво е йога на смеха
Йога на смеха идва от Индия, като се практикува в над 100 страни, а преди 8 години навлиза и България. Идеята на практиката е човек да пусне детето в себе си на независимост и да си разреши да се посмее на воля. “Смята се, че Йога на смеха освобождава мозъка и тялото. Смехът самичък по себе си е надълбоко дишане, което пречиства дробовете ни доста успешнo ”, изяснява Габи. Опитът й демонстрира, че за хората с увреждания тя оказва помощ за по-лесно справяне с страсти, неспокойствие, усъвършенства концентрацията и облекчава някои физически болки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ