Конфликтът, който промени света. Как се затегна петролна примка на врата на Запада
Точно преди половин век стартира Войната от Йом Кипур сред Израел и обединението арабски страни. Ожесточената битка за територии в Близкия изток, където никой не желае да отстъпи и сантиметър земя на врага, към момента има колосални последствия. Прочетете по какъв начин спорът се отрази на света?
Безхаберие и реваншизъм
През септември 1973 година израелското военно разузнаване оповестява за централизация на арабски войски на границите на Сирия и Египет. Това е признато като маневри, макар че “Мосад ” предизвестява за допустима експанзия. Властите имат вяра, че Дамаск и Кайро няма да посмеят да нападат.
Тел Авив към момента е в еуфория от успеха си в Шестдневната война от 1967 година, която усили съвсем четири пъти територията на Израел. Икономиката на страната беше във напредък. Управляващата Трудова партия на премиера Голда Меир, яхнала вълната от известност, чака успех на изборите следващата година.
В същото време, заради загубата на Голанските възвишения и Синайския полуостров, народите от Арабската лига се разочароват от водачите и държавните лозунги. Египетският президент Ануар Садат, който размени умрелия Абдел Насър, се готви за реванш. Ръководителят на Сирия Хафез ал-Асад има същите проекти.
В събота, 6 октомври, евреите честват Йом Кипур, прочут още като Деня на Страшния съд. Изискванията са по-строги, в сравнение с елементарен шабат: институциите и предприятията са затворени, малкия екран, радиото и публичният превоз не работят. Пътищата са празни поради възбраната за придвижване.
Съотношение
Армиите на Сирия и Египет по едно и също време нападат Израел в 14:00 часа. Според разнообразни източници сирийско-египетските сили варират от 750 хиляди до 1,2 милиона души. Нападателите са въоръжени с повече от 3500 танка, хиляда бойни самолета, от 180 до 250 хеликоптера и до 227 кораба. Те са подкрепени на бойното поле от лимитирани контингенти от Ирак, Мароко, Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт. Алжир, Ливан и Тунис дават военна помощ. Групата е командвана от египетския военачалник Ахмед Исмаил.
Израелските сили за защита се състоят от почти 2000 танка, към 500 самолета, съвсем 90 хеликоптера, от 38 до 58 кораба и 115 хиляди души. След мобилизацията персоналният състав нараства до половин милион. В същото време израелските танкове са остарели, до момента в който арабите разполагат с модерните тогава руски Т-62. Командването на защитата падат на плещите на Голда Меир и министъра на защитата Моше Даян, които нямат ясни военновременни отговорности. Това усложнява вземането на решения и частично води до военни провали.
Участниците в спора са интензивно подкрепяни от суперсилите. От 9 до 22 октомври към 30 самолета с военна техника летят всекидневно от Съюз на съветските социалистически републики за Египет и Сирия, които още преди войната са в тясно съдействие с Москва. Това преследва американските управляващи, които се опасяват, че арабите ще показват преимуществата на руските оръжия. Поражението на близкоизточния сътрудник също беше явно нежелано. Благодарение на натиска на държавния секретар Хенри Кисинджър Вашингтон откри непрекъснати доставки на американско оръжие за Израел.
В две направления
До края на 7 октомври сирийските войски, въпреки и с огромни загуби, напредват в посока Голанските възвишения. След като заемат нови позиции, сирийците може да обстрелват израелски селища, което също основава опасност за Тел Авив от по-нататъшно нахлуване на територията на страната.
Водят се яростни борби. Израел прави всичко допустимо да попречи на врага да пробие. Сирийската войска е принудена да премине в защита. На помощ идват иракска танкова дивизия и йорданска бронетанкова бригада. Но израелските сили съумяват да извърнат хода на борбата и да стартират контранастъпление. Няколко дни откакто предават позициите си на височините, израелските войски към този момент са на 40 километра от Дамаск.
Египетските войски сполучливо минават Суецкия канал на 6 октомври. Израелските сили, понасяйки съществени загуби в жива мощ и танкове, отстъпва. След като се укрепват на плацдарми, на 14 октомври египтяните минават в нахлуване. Но откакто им разрушават към 500 танка, губят самодейността. Израел пробива до Суецкия канал на север от Голямото горчиво езеро и го пресича на 19 октомври. Пътят към Кайро е отворен. Египетската войска се оказва в сложна обстановка, само че поддържа предмостия на източния бряг.
" Енергиен Пърл Харбър "
Когато стана ясно, че обединението губи, водачите на ОАПЕК (Организацията на арабските страни експортьорки на петрол) взеха решение да ударят западните съдружници на Израел - да понижат внезапно производството на нефт и да провокират международна енергийна рецесия. Влязлото в действие на 17 октомври ембарго води до доста нарастване на цените - от един-два до 12 $ за барел. Залогът за потрес в западните страни като цяло се оказва верен, макар обстоятелството, че това не повлиява на хода на бойните дейности.
До началото на 1970 година Съединени американски щати са мощно подвластни от на ниска цена вносен нефт от страните от ОАПЕК, който представляваше към една трета от употребяваната суровина. Поради дейностите на арабите има изострен недостиг на бензин. На бензиностанциите се извиват километрични опашки. Президентът Ричард Никсън, с цел да спести ползване, даже лимитира ограничаването на скоростта в страната. Броят на безработните доближава 15 милиона.
Подобна обстановка се следи в Европа: бензиностанциите са затворени, управляващите не разрешават светещите реклами и шофирането в избрани дни от седмицата. За икономисване на сила е оповестено прекосяване към лятно часово време. Производството на артикули понижава, цените скачат. В Япония, Съединени американски щати, Германия и Франция икономическият напредък се забави заради понижаване на софтуерния напредък.
Ембаргото е вдигнато през март 1974 година За да предотвратят повтаряне на рецесията, западните страни основават аварийни петролни складове, създават енергоспестяващи технологии и нуклеарна сила. В интерес на страните вносителки е основана Международната организация по енергетика. Ролята на ОПЕК се усилва. Възползвайки се от обстановката, Съюз на съветските социалистически републики доста усилва размера на износа на нефт за Запада.
Губещите са спечелили
На 22 октомври Съветът за сигурност на Организация на обединените нации по самодейност на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати одобри резолюция № 338, призоваваща страните да спрат военните дейности, като задържат войските на позициите си. На сирийския фронт боевете завършват на 24 октомври. Кайро също се съгласява с резолюцията, само че Израел продължава настъплението си. До египетската столица остават единствено стотина километра. Но на 25 октомври Вашингтон, под натиска на Москва, убеждава Тел Авив да не продължава напред.
Израел губи сред 10 и шестнадесет хиляди души, в това число съвсем три хиляди убити. Армията му губи към хиляда танка. Тези числа са възприети като пагубни. В израелския парламент и пресата вълна от отвращение удря Моше Даян. Специалната проверяваща комисия се управлява от ръководителя на Върховния съд Шимон Агранат. Министърът на защитата е упрекнат, че е бил песимистичен по отношение на опцията за арабска офанзива, не е нанесъл предпазен удар и е просрочен с мобилизацията.
Комисията на Агранат в последна сметка хвърля цялата виновност върху управлението на военното разузнаване и Генералния щаб. Даян е оневинен. През 1974 година напуща поста си дружно с Голда Меир. Тежките загуби хвърлят сянка и върху премиера. Компетентността ѝ като народен водач е сложена под подозрение и все по-често се чуват претенции за нейната оставка. Рейтингът ѝ спада устойчиво, броят на последователите в Кнесета понижа даже измежду съпартийците. Поради разединение в Трудова партия, Меир не съумява да събере коалиция и да поведе ново държавно управление.
Арабите губят до 20 хиляди убити и ранени, съвсем 2000 танка и към 300 самолета. Въпреки очевидното военно проваляне, армиите на Сирия и Египет не са разрушени. Резултатът от войната не се възприема като очевидна загуба, както и в Израел не счита успеха за успех.
През 1979 година вследствие на Споразуменията от Кемп Дейвид Израел и Египет подписват кротичък контракт. Гарант за осъществяването стават Съединени американски щати. Садат реализира изтеглянето на Израел от Синайския полуостров, само че в подмяна признава Израел и отхвърля настояването за основаване на арабска страна в Палестина. Преориентирането към Запада настройва някогашните съдружници против Кайро.
Египет е изключен от Арабската лига. Самият Садат е погубен на боен церемониал в Кайро на 6 октомври 1981 година - тъкмо осем години откакто египетската войска стартира настъплението към Синай. Отговорност за атентата поемат ислямските фундаменталисти, решили да се разправят с президента за доближаването с Израел.
Сирийският водач Хафез Асад е президент след примирието до гибелта си през 2000 година През 1974 година Тел Авив връща Ал-Кунейтра на Сирия, град, който е бомбардиран и трансфорат в руини от израелските самолети по време на войната. Отношенията сред Сирия и Израел остават обтегнати и към момента няма спокойно съглашение. Конфронтацията сред двете страни продължава и в идващите близкоизточни спорове.
Войната Йом Кипур е четвъртият арабско-израелски въоръжен спор. Страните към този момент не водят толкоз огромни военни дейности. Противоречията в Близкия изток обаче не са позволени и до през днешния ден.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Безхаберие и реваншизъм
През септември 1973 година израелското военно разузнаване оповестява за централизация на арабски войски на границите на Сирия и Египет. Това е признато като маневри, макар че “Мосад ” предизвестява за допустима експанзия. Властите имат вяра, че Дамаск и Кайро няма да посмеят да нападат.
Тел Авив към момента е в еуфория от успеха си в Шестдневната война от 1967 година, която усили съвсем четири пъти територията на Израел. Икономиката на страната беше във напредък. Управляващата Трудова партия на премиера Голда Меир, яхнала вълната от известност, чака успех на изборите следващата година.
В същото време, заради загубата на Голанските възвишения и Синайския полуостров, народите от Арабската лига се разочароват от водачите и държавните лозунги. Египетският президент Ануар Садат, който размени умрелия Абдел Насър, се готви за реванш. Ръководителят на Сирия Хафез ал-Асад има същите проекти.
В събота, 6 октомври, евреите честват Йом Кипур, прочут още като Деня на Страшния съд. Изискванията са по-строги, в сравнение с елементарен шабат: институциите и предприятията са затворени, малкия екран, радиото и публичният превоз не работят. Пътищата са празни поради възбраната за придвижване.
Съотношение
Армиите на Сирия и Египет по едно и също време нападат Израел в 14:00 часа. Според разнообразни източници сирийско-египетските сили варират от 750 хиляди до 1,2 милиона души. Нападателите са въоръжени с повече от 3500 танка, хиляда бойни самолета, от 180 до 250 хеликоптера и до 227 кораба. Те са подкрепени на бойното поле от лимитирани контингенти от Ирак, Мароко, Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт. Алжир, Ливан и Тунис дават военна помощ. Групата е командвана от египетския военачалник Ахмед Исмаил.
Израелските сили за защита се състоят от почти 2000 танка, към 500 самолета, съвсем 90 хеликоптера, от 38 до 58 кораба и 115 хиляди души. След мобилизацията персоналният състав нараства до половин милион. В същото време израелските танкове са остарели, до момента в който арабите разполагат с модерните тогава руски Т-62. Командването на защитата падат на плещите на Голда Меир и министъра на защитата Моше Даян, които нямат ясни военновременни отговорности. Това усложнява вземането на решения и частично води до военни провали.
Участниците в спора са интензивно подкрепяни от суперсилите. От 9 до 22 октомври към 30 самолета с военна техника летят всекидневно от Съюз на съветските социалистически републики за Египет и Сирия, които още преди войната са в тясно съдействие с Москва. Това преследва американските управляващи, които се опасяват, че арабите ще показват преимуществата на руските оръжия. Поражението на близкоизточния сътрудник също беше явно нежелано. Благодарение на натиска на държавния секретар Хенри Кисинджър Вашингтон откри непрекъснати доставки на американско оръжие за Израел.
В две направления
До края на 7 октомври сирийските войски, въпреки и с огромни загуби, напредват в посока Голанските възвишения. След като заемат нови позиции, сирийците може да обстрелват израелски селища, което също основава опасност за Тел Авив от по-нататъшно нахлуване на територията на страната.
Водят се яростни борби. Израел прави всичко допустимо да попречи на врага да пробие. Сирийската войска е принудена да премине в защита. На помощ идват иракска танкова дивизия и йорданска бронетанкова бригада. Но израелските сили съумяват да извърнат хода на борбата и да стартират контранастъпление. Няколко дни откакто предават позициите си на височините, израелските войски към този момент са на 40 километра от Дамаск.
Египетските войски сполучливо минават Суецкия канал на 6 октомври. Израелските сили, понасяйки съществени загуби в жива мощ и танкове, отстъпва. След като се укрепват на плацдарми, на 14 октомври египтяните минават в нахлуване. Но откакто им разрушават към 500 танка, губят самодейността. Израел пробива до Суецкия канал на север от Голямото горчиво езеро и го пресича на 19 октомври. Пътят към Кайро е отворен. Египетската войска се оказва в сложна обстановка, само че поддържа предмостия на източния бряг.
" Енергиен Пърл Харбър "
Когато стана ясно, че обединението губи, водачите на ОАПЕК (Организацията на арабските страни експортьорки на петрол) взеха решение да ударят западните съдружници на Израел - да понижат внезапно производството на нефт и да провокират международна енергийна рецесия. Влязлото в действие на 17 октомври ембарго води до доста нарастване на цените - от един-два до 12 $ за барел. Залогът за потрес в западните страни като цяло се оказва верен, макар обстоятелството, че това не повлиява на хода на бойните дейности.
До началото на 1970 година Съединени американски щати са мощно подвластни от на ниска цена вносен нефт от страните от ОАПЕК, който представляваше към една трета от употребяваната суровина. Поради дейностите на арабите има изострен недостиг на бензин. На бензиностанциите се извиват километрични опашки. Президентът Ричард Никсън, с цел да спести ползване, даже лимитира ограничаването на скоростта в страната. Броят на безработните доближава 15 милиона.
Подобна обстановка се следи в Европа: бензиностанциите са затворени, управляващите не разрешават светещите реклами и шофирането в избрани дни от седмицата. За икономисване на сила е оповестено прекосяване към лятно часово време. Производството на артикули понижава, цените скачат. В Япония, Съединени американски щати, Германия и Франция икономическият напредък се забави заради понижаване на софтуерния напредък.
Ембаргото е вдигнато през март 1974 година За да предотвратят повтаряне на рецесията, западните страни основават аварийни петролни складове, създават енергоспестяващи технологии и нуклеарна сила. В интерес на страните вносителки е основана Международната организация по енергетика. Ролята на ОПЕК се усилва. Възползвайки се от обстановката, Съюз на съветските социалистически републики доста усилва размера на износа на нефт за Запада.
Губещите са спечелили
На 22 октомври Съветът за сигурност на Организация на обединените нации по самодейност на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати одобри резолюция № 338, призоваваща страните да спрат военните дейности, като задържат войските на позициите си. На сирийския фронт боевете завършват на 24 октомври. Кайро също се съгласява с резолюцията, само че Израел продължава настъплението си. До египетската столица остават единствено стотина километра. Но на 25 октомври Вашингтон, под натиска на Москва, убеждава Тел Авив да не продължава напред.
Израел губи сред 10 и шестнадесет хиляди души, в това число съвсем три хиляди убити. Армията му губи към хиляда танка. Тези числа са възприети като пагубни. В израелския парламент и пресата вълна от отвращение удря Моше Даян. Специалната проверяваща комисия се управлява от ръководителя на Върховния съд Шимон Агранат. Министърът на защитата е упрекнат, че е бил песимистичен по отношение на опцията за арабска офанзива, не е нанесъл предпазен удар и е просрочен с мобилизацията.
Комисията на Агранат в последна сметка хвърля цялата виновност върху управлението на военното разузнаване и Генералния щаб. Даян е оневинен. През 1974 година напуща поста си дружно с Голда Меир. Тежките загуби хвърлят сянка и върху премиера. Компетентността ѝ като народен водач е сложена под подозрение и все по-често се чуват претенции за нейната оставка. Рейтингът ѝ спада устойчиво, броят на последователите в Кнесета понижа даже измежду съпартийците. Поради разединение в Трудова партия, Меир не съумява да събере коалиция и да поведе ново държавно управление.
Арабите губят до 20 хиляди убити и ранени, съвсем 2000 танка и към 300 самолета. Въпреки очевидното военно проваляне, армиите на Сирия и Египет не са разрушени. Резултатът от войната не се възприема като очевидна загуба, както и в Израел не счита успеха за успех.
През 1979 година вследствие на Споразуменията от Кемп Дейвид Израел и Египет подписват кротичък контракт. Гарант за осъществяването стават Съединени американски щати. Садат реализира изтеглянето на Израел от Синайския полуостров, само че в подмяна признава Израел и отхвърля настояването за основаване на арабска страна в Палестина. Преориентирането към Запада настройва някогашните съдружници против Кайро.
Египет е изключен от Арабската лига. Самият Садат е погубен на боен церемониал в Кайро на 6 октомври 1981 година - тъкмо осем години откакто египетската войска стартира настъплението към Синай. Отговорност за атентата поемат ислямските фундаменталисти, решили да се разправят с президента за доближаването с Израел.
Сирийският водач Хафез Асад е президент след примирието до гибелта си през 2000 година През 1974 година Тел Авив връща Ал-Кунейтра на Сирия, град, който е бомбардиран и трансфорат в руини от израелските самолети по време на войната. Отношенията сред Сирия и Израел остават обтегнати и към момента няма спокойно съглашение. Конфронтацията сред двете страни продължава и в идващите близкоизточни спорове.
Войната Йом Кипур е четвъртият арабско-израелски въоръжен спор. Страните към този момент не водят толкоз огромни военни дейности. Противоречията в Близкия изток обаче не са позволени и до през днешния ден.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ