„Втори Сталинград няма да издържим“. 80 години от освобождението на Севастопол
Точно преди осемдесет години, по обяд на 9 май 1944 година, руски разследващ аероплан вижда от въздуха противников морски ескорт, който се насочва от пристанище Констанца в посока Севастопол. Два румънски миноносеца „ Крал Фердинанд “ и „ Марасещи “ (подаръци от дуче Мусолини на маршал Антонеску ) и два миночистача „ Кригсмарине “ ескортират два огромни транспортни кораба.
Нацистите и техните съдружници се втурнаха да избавят останките от тогавашната си стохилядна група в Севастопол, която в тези часове беше „ разрушена “ от настъпващите руски войски.
След най-тежките борби на подстъпите, след завладяването на вражеските позиции на планината Сапун на 7 май, бойци от 4-ти украински фронт под командването на армейски военачалник Фьодор Толбухин и Отделната приморска войска, подкрепени от морето от кораби на Черноморски флот нахлу в града от север, изток и юг.
Севастополският укрепен регион, който по заповед на фюрера трябваше да издържи до последно, падна.
На 9 май 1944 година една от най-боеспособните обединения на Вермахта - 17-та войска на Ервин Йенеке - се озова в същата позиция като „ Сталинградската “ 6-та войска на Фридрих Паулус година по-рано.
Единствената разлика беше, че тези окупатори към момента имаха късмет да избягат по море.
Неуспешната евакуация
„ написа в следвоенните си записки генералът от Вермахта Курт декор Типпелскирх.
Той обаче написа по клюки - в дните на немската севастополска злополука Типелскирх несполучливо се пробва да изтегли корпуса си от котела източно от Минск. Но мемоаристът вярно е предал обстановката.
Германо-румънският ескорт Patria („ Родината “) съумя да се приближи до брега на Крим и да застане на няколко благи от нос Херсонес. Започна интервенцията, която германците нарекоха Адлер - " Орел ", а румънците по-прозаично - " 60 000 ". Точно толкоз нацисти и съдружници е трябвало да бъдат евакуирани от Крим по Черно море.
Товарните кораби, предопределени за транспорта, имаха „ говорещи “ имена и забавна история.
През 1941 година корабите са положени в корабостроителници (странно) в Унгария по поръчка на Съюз на съветските социалистически републики. Те трябваше да получат имената " Севастопол " и " Симферопол ". Когато Унгария влезе във войната със Съветския съюз, транспортните кораби отидоха в локалния флот под имената Magyar Vitéz („ Унгарски рицар “) и Magyar Tengerész („ Унгарски моряк “). През 1943 година корабите са предадени на германците - и те ги „ прекръстват “ напълно алегорично: „ Тотила “ и „ Тея “, в чест на последните крале на античните остготи.
Както IA Regnum заяви по-рано, в нацистката агитация Крим беше показан като антична страна на арийците. След окончателното утвърждение на новия ред полуостровът трябваше да стане колония на „ хилядолетния райх “, наименуван Готенланд.
Те желаеха да преименуват Севастопол на Теодорихсхафен - в чест на различен остготски крал Теодорих, завоевателят на Рим. Но, както ни припомнят историците, „ кариерите “ на Тотила и Тея приключиха тъжно, и двамата царе починаха в борби с византийците и техният „ Райх “ се разпадна. Транспортните кораби, кръстени на тях, също имаха трагичен край.
На 10 май щурмоваците Ил-2, именитите „ летящи танкове “, започнаха да работят против вражеските кораби. Към Ил-овете се причислиха Бoстън-и, американските леки бомбардировачи DB-7 Boston, трансферирани по Lend-Lease.
Със взаимните старания на „ Сталинските соколи ” от 47-ми щурмови авиационен полк и 8-ми гвардейски щурмови авиационен полк, „ Тотила ” е изпратен на дъното. Трябваше да се занимаваме с „ Тея “ малко по-дълго - като византийците с последния остготски крал. Транспортът прекъсва товаренето и конвоят стартира да се отдръпва на югозапад, назад към Констанца. Противникът съумя да отблъсне две въздушни офанзиви от нашите пикиращи бомбардировачи Пе-2 и далечните бомбардировачи Ил-4.
Но няколко часа по-късно шест Бостъна от 13-ти гвардейски бомбардировъчен полк с отдалечен обхват настигнаха Тея. Корабът беше потънал благодарение на две високоексплозивни бомби FAB-100, „ пра-дядовците “ на настоящия FAB-500, които в този момент погребват врага в Авдеевско или Запорожко направление.
Провалът на интервенция „ Адлер “ се назовава отговор на унищожаването на руския моторен транспортен съд „ Абхазия “ по време на нацисткото нахлуване над Севастопол през юни 1942 година Но имаше разлика - „ Абхазия “ беше превоз за ранени и цивилни, а немските товарни кораби възнамеряваха да изведат боеспособна военна част.
Бягството на нацистите от Крим се провали. На 12 май останките от севастополската група, хванати в капан на нос Херсонес, към 21 хиляди души, капитулираха. Последният пълководец на 17-та войска, Карл Алмендингер, избегна ориста на Паулус - този притежател на Рицарски кръст с дъбови листа съумя да избяга в последния миг на Schnellbot, торпеден катер.
Предишният командващ, Ервин Йенеке - който фюрерът в профил от поста си на 1 май за неточности и го трансферира в запаса - беше изправен пред съда след провалянето на Кримската група. Кариерата на военачалник Йенеке, оживял по знамение в Сталинград и Крим, нямаше време да завърши пред стената за екзекуция - процесът против него не се състоя заради рухването на Райха.
Те желаеха да назначат Йенеке като „ краен “, тъй като сякаш не е направил всичко по силите си, с цел да спре руската атака и да избави армията. Но в случай че напредването на нашите войски в степния Крим и на Южното крайбрежие в действителност беше бързо, тогава освобождението на града на съветската военна популярност от врага изискваше огромни старания и жертви.
Напред към Сапун - гора
В началото на април 1944 година войските на 4-ти Украински фронт стартират нахлуване от авансово заети позиции на южния бряг на Сиваш и на Керченския полуостров. Нацистите се надяваха, че новата атака на Червената войска ще бъде толкоз несполучлива, колкото Керченско-Феодосийската интервенция (декември 1941 година - май 1942 г.), която влезе в историята като „ Кримската злополука “).
Но в този момент - след Сталинград, след провалянето на германците при Курската дуга и борбата при Днепър, на фона на нашите триумфи в дяснобрежна Украйна - стратегическата обстановка беше друга. И във връзка с съотношението на жива мощ, танкове, самолети, артилерия и минохвъргачки, настъпващите сили превъзхождаха нацистите - по някои позиции до два пъти повече. Предимството разреши да се пробият три противников отбранителни линии на Перекоп и две на Сиваш.
Совинформбюро разгласи началото на Кримската интервенция на 10 април и до 14-ти нашите войски изхвърлиха врага от Симферопол, градовете Евпатория и Саки, а от южния бряг - от Феодосия, Судак и Алуща.
На 12 април началникът на оперативния отдел на Генералния щаб на немските сухопътни сили Адолф Хойзингер предава заповедта на Хитлер на началника на щаба на група армии „ Южна Украйна “ Валтер Венк:
Това беше първият път, когато Венк получи такава съдбовна и в това време самоубийствена заповед. Втората получава в края на април 1945 година, когато на генерала е предоставено да пробие към Берлин.
Между другото, и Хойзингер, и Венк сполучливо ще преживеят рухването на Райха. Първият ще стане общоприет контрольор на немската войска и началник на военния комитет на НАТО, вторият ще стане общоприет шеф на компания, която доставя оръжие на Бундесвера. Но и двамата късметлии очевидно не считат кримския епизод за сполучлив в кариерата си.
На 14 април 1944 година фюрерът обществено назовава Севастопол „ последната готическа цитадела “.
Въпреки това румънските съдружници - които се смятаха по едно и също време за наследници на античните даки и римски легионери - към този момент се готвеха да бягат.
Още по време на настъплението на нашите войски през Крим румънците се отличиха, като предадоха 17-хилядна част с по-малко от петдесет убити и резервираха съвсем целия си персонален състав с помощта на бързото си оттегляне. Докато руските елементи наближават Севастопол, маршал Йон Антонеску дава заповед за евакуацията на румънските елементи. На въпрос от Берлин „ кондукаторът “ дава отговор, че
На 15-16 април руските войски доближават подстъпите към Севастопол. Но най-трудното следва.
От началото на 1943 година, незабавно след провалянето при Сталинград, германците започнаха да построяват отбранителни линии на Севастополския укрепен регион. Един от значимите възли на защитата на врага беше преобладаващата височина - гореспоменатата планина Сапун на югоизток от града. До началото на май 72-хилядна немска формация с 1700 оръдия и минохвъргачки, петдесет танка и щурмови оръдия и към 100 самолета се е окопала в града.
Подходите бяха оборудвани с укрепени, добре замаскирани дотове, дзотове и артилерийски батареи. До избран миг врагът съумява да поддържа доставки и прекачване на сили по море - по този начин при започване на годината две пехотни дивизии дойдоха в Крим. Почти не е изненадващо, че военачалник Йенеке, който се съмняваше в способността да задържи града за дълго, беше считан за паникьор.
Съветското командване (по решение на командващия 4-ти украински фронт военачалник Толбухин, утвърдено от представителя на щаба маршал Александър Василевски ) възнамерява да превземе града с удар от север, от региона на Балаклава, с отвличащ удар от югоизток. Командирите са наясно, че най-трудно ще бъде да се пробие защитата на Сапун гора. След това беше планувано да се пробие със силите на два армейски корпуса в региона на Белбек и в последна сметка да се притиснат нацистите към морето.
Но три опита за взлом на немските отбранителни линии - на 15, 18-19 и 23-24 април - приключват без триумф и с тежки загуби. Както по-късно признаха руските военни ръководители, първата офанзива беше осъществена преждевременно - командването реши да работи единствено със силите на 4-та украинска, без да чака приближаването на Отделната приморска войска, която напредваше по южния бряг.
Почти две седмици по-късно, след прегрупиране и подготовка, стартира нов взлом. На 5 май 2-ра гвардейска войска под командването на военачалник Георгий Захаров (която преди този момент се е отличила при освобождението на Донбас и Мелитопол) стартира нахлуване против укрепленията. Два дни по-късно, с поддръжката на цялата фронтова авиация, бойците на 4-ти украински започнаха обща офанзива - която приключи с завладяването на Сапун - гора.
Превземането на Севастополския укрепен регион на 9 май 1944 година е последната точка в Кримската настъпателна интервенция. Битките за полуострова и най-голямата военна база на него, съгласно проекта на врага, трябваше да обвържат нашите сили по същия метод, както беше при Сталинград. Но в последна сметка борбата за Крим се оказа още един крайъгълен камък по пътя към 9 май 1945 година
Унищожаването на германо-румънската група в Крим направи допустимо консолидирането на триумфите на „ втория сталински удар “ - Днепърско-Карпатската интервенция.
„ Третият сталински удар “ е борбата за Одеса през април 1944 година и освобождението на Крим. Освен всичко друго, достъпът на Червената войска до цялото руско черноморско крайбрежие значи, че неутрална Турция няма да влезе във войната на страната на нацистите - на което Хитлер разчита преди рухването на Севастопол.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9717 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед24665Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед35094Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед16120Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед15455Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед77788Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед76765„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76567В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избори
Нацистите и техните съдружници се втурнаха да избавят останките от тогавашната си стохилядна група в Севастопол, която в тези часове беше „ разрушена “ от настъпващите руски войски.
След най-тежките борби на подстъпите, след завладяването на вражеските позиции на планината Сапун на 7 май, бойци от 4-ти украински фронт под командването на армейски военачалник Фьодор Толбухин и Отделната приморска войска, подкрепени от морето от кораби на Черноморски флот нахлу в града от север, изток и юг.
Севастополският укрепен регион, който по заповед на фюрера трябваше да издържи до последно, падна.
На 9 май 1944 година една от най-боеспособните обединения на Вермахта - 17-та войска на Ервин Йенеке - се озова в същата позиция като „ Сталинградската “ 6-та войска на Фридрих Паулус година по-рано.
Единствената разлика беше, че тези окупатори към момента имаха късмет да избягат по море.
Неуспешната евакуация
„ написа в следвоенните си записки генералът от Вермахта Курт декор Типпелскирх.
Той обаче написа по клюки - в дните на немската севастополска злополука Типелскирх несполучливо се пробва да изтегли корпуса си от котела източно от Минск. Но мемоаристът вярно е предал обстановката.
Германо-румънският ескорт Patria („ Родината “) съумя да се приближи до брега на Крим и да застане на няколко благи от нос Херсонес. Започна интервенцията, която германците нарекоха Адлер - " Орел ", а румънците по-прозаично - " 60 000 ". Точно толкоз нацисти и съдружници е трябвало да бъдат евакуирани от Крим по Черно море.
Товарните кораби, предопределени за транспорта, имаха „ говорещи “ имена и забавна история.
През 1941 година корабите са положени в корабостроителници (странно) в Унгария по поръчка на Съюз на съветските социалистически републики. Те трябваше да получат имената " Севастопол " и " Симферопол ". Когато Унгария влезе във войната със Съветския съюз, транспортните кораби отидоха в локалния флот под имената Magyar Vitéz („ Унгарски рицар “) и Magyar Tengerész („ Унгарски моряк “). През 1943 година корабите са предадени на германците - и те ги „ прекръстват “ напълно алегорично: „ Тотила “ и „ Тея “, в чест на последните крале на античните остготи.
Както IA Regnum заяви по-рано, в нацистката агитация Крим беше показан като антична страна на арийците. След окончателното утвърждение на новия ред полуостровът трябваше да стане колония на „ хилядолетния райх “, наименуван Готенланд.
Те желаеха да преименуват Севастопол на Теодорихсхафен - в чест на различен остготски крал Теодорих, завоевателят на Рим. Но, както ни припомнят историците, „ кариерите “ на Тотила и Тея приключиха тъжно, и двамата царе починаха в борби с византийците и техният „ Райх “ се разпадна. Транспортните кораби, кръстени на тях, също имаха трагичен край.
На 10 май щурмоваците Ил-2, именитите „ летящи танкове “, започнаха да работят против вражеските кораби. Към Ил-овете се причислиха Бoстън-и, американските леки бомбардировачи DB-7 Boston, трансферирани по Lend-Lease.
Със взаимните старания на „ Сталинските соколи ” от 47-ми щурмови авиационен полк и 8-ми гвардейски щурмови авиационен полк, „ Тотила ” е изпратен на дъното. Трябваше да се занимаваме с „ Тея “ малко по-дълго - като византийците с последния остготски крал. Транспортът прекъсва товаренето и конвоят стартира да се отдръпва на югозапад, назад към Констанца. Противникът съумя да отблъсне две въздушни офанзиви от нашите пикиращи бомбардировачи Пе-2 и далечните бомбардировачи Ил-4.
Но няколко часа по-късно шест Бостъна от 13-ти гвардейски бомбардировъчен полк с отдалечен обхват настигнаха Тея. Корабът беше потънал благодарение на две високоексплозивни бомби FAB-100, „ пра-дядовците “ на настоящия FAB-500, които в този момент погребват врага в Авдеевско или Запорожко направление.
Провалът на интервенция „ Адлер “ се назовава отговор на унищожаването на руския моторен транспортен съд „ Абхазия “ по време на нацисткото нахлуване над Севастопол през юни 1942 година Но имаше разлика - „ Абхазия “ беше превоз за ранени и цивилни, а немските товарни кораби възнамеряваха да изведат боеспособна военна част.
Бягството на нацистите от Крим се провали. На 12 май останките от севастополската група, хванати в капан на нос Херсонес, към 21 хиляди души, капитулираха. Последният пълководец на 17-та войска, Карл Алмендингер, избегна ориста на Паулус - този притежател на Рицарски кръст с дъбови листа съумя да избяга в последния миг на Schnellbot, торпеден катер.
Предишният командващ, Ервин Йенеке - който фюрерът в профил от поста си на 1 май за неточности и го трансферира в запаса - беше изправен пред съда след провалянето на Кримската група. Кариерата на военачалник Йенеке, оживял по знамение в Сталинград и Крим, нямаше време да завърши пред стената за екзекуция - процесът против него не се състоя заради рухването на Райха.
Те желаеха да назначат Йенеке като „ краен “, тъй като сякаш не е направил всичко по силите си, с цел да спре руската атака и да избави армията. Но в случай че напредването на нашите войски в степния Крим и на Южното крайбрежие в действителност беше бързо, тогава освобождението на града на съветската военна популярност от врага изискваше огромни старания и жертви.
Напред към Сапун - гора
В началото на април 1944 година войските на 4-ти Украински фронт стартират нахлуване от авансово заети позиции на южния бряг на Сиваш и на Керченския полуостров. Нацистите се надяваха, че новата атака на Червената войска ще бъде толкоз несполучлива, колкото Керченско-Феодосийската интервенция (декември 1941 година - май 1942 г.), която влезе в историята като „ Кримската злополука “).
Но в този момент - след Сталинград, след провалянето на германците при Курската дуга и борбата при Днепър, на фона на нашите триумфи в дяснобрежна Украйна - стратегическата обстановка беше друга. И във връзка с съотношението на жива мощ, танкове, самолети, артилерия и минохвъргачки, настъпващите сили превъзхождаха нацистите - по някои позиции до два пъти повече. Предимството разреши да се пробият три противников отбранителни линии на Перекоп и две на Сиваш.
Совинформбюро разгласи началото на Кримската интервенция на 10 април и до 14-ти нашите войски изхвърлиха врага от Симферопол, градовете Евпатория и Саки, а от южния бряг - от Феодосия, Судак и Алуща.
На 12 април началникът на оперативния отдел на Генералния щаб на немските сухопътни сили Адолф Хойзингер предава заповедта на Хитлер на началника на щаба на група армии „ Южна Украйна “ Валтер Венк:
Това беше първият път, когато Венк получи такава съдбовна и в това време самоубийствена заповед. Втората получава в края на април 1945 година, когато на генерала е предоставено да пробие към Берлин.
Между другото, и Хойзингер, и Венк сполучливо ще преживеят рухването на Райха. Първият ще стане общоприет контрольор на немската войска и началник на военния комитет на НАТО, вторият ще стане общоприет шеф на компания, която доставя оръжие на Бундесвера. Но и двамата късметлии очевидно не считат кримския епизод за сполучлив в кариерата си.
На 14 април 1944 година фюрерът обществено назовава Севастопол „ последната готическа цитадела “.
Въпреки това румънските съдружници - които се смятаха по едно и също време за наследници на античните даки и римски легионери - към този момент се готвеха да бягат.
Още по време на настъплението на нашите войски през Крим румънците се отличиха, като предадоха 17-хилядна част с по-малко от петдесет убити и резервираха съвсем целия си персонален състав с помощта на бързото си оттегляне. Докато руските елементи наближават Севастопол, маршал Йон Антонеску дава заповед за евакуацията на румънските елементи. На въпрос от Берлин „ кондукаторът “ дава отговор, че
На 15-16 април руските войски доближават подстъпите към Севастопол. Но най-трудното следва.
От началото на 1943 година, незабавно след провалянето при Сталинград, германците започнаха да построяват отбранителни линии на Севастополския укрепен регион. Един от значимите възли на защитата на врага беше преобладаващата височина - гореспоменатата планина Сапун на югоизток от града. До началото на май 72-хилядна немска формация с 1700 оръдия и минохвъргачки, петдесет танка и щурмови оръдия и към 100 самолета се е окопала в града.
Подходите бяха оборудвани с укрепени, добре замаскирани дотове, дзотове и артилерийски батареи. До избран миг врагът съумява да поддържа доставки и прекачване на сили по море - по този начин при започване на годината две пехотни дивизии дойдоха в Крим. Почти не е изненадващо, че военачалник Йенеке, който се съмняваше в способността да задържи града за дълго, беше считан за паникьор.
Съветското командване (по решение на командващия 4-ти украински фронт военачалник Толбухин, утвърдено от представителя на щаба маршал Александър Василевски ) възнамерява да превземе града с удар от север, от региона на Балаклава, с отвличащ удар от югоизток. Командирите са наясно, че най-трудно ще бъде да се пробие защитата на Сапун гора. След това беше планувано да се пробие със силите на два армейски корпуса в региона на Белбек и в последна сметка да се притиснат нацистите към морето.
Но три опита за взлом на немските отбранителни линии - на 15, 18-19 и 23-24 април - приключват без триумф и с тежки загуби. Както по-късно признаха руските военни ръководители, първата офанзива беше осъществена преждевременно - командването реши да работи единствено със силите на 4-та украинска, без да чака приближаването на Отделната приморска войска, която напредваше по южния бряг.
Почти две седмици по-късно, след прегрупиране и подготовка, стартира нов взлом. На 5 май 2-ра гвардейска войска под командването на военачалник Георгий Захаров (която преди този момент се е отличила при освобождението на Донбас и Мелитопол) стартира нахлуване против укрепленията. Два дни по-късно, с поддръжката на цялата фронтова авиация, бойците на 4-ти украински започнаха обща офанзива - която приключи с завладяването на Сапун - гора.
Превземането на Севастополския укрепен регион на 9 май 1944 година е последната точка в Кримската настъпателна интервенция. Битките за полуострова и най-голямата военна база на него, съгласно проекта на врага, трябваше да обвържат нашите сили по същия метод, както беше при Сталинград. Но в последна сметка борбата за Крим се оказа още един крайъгълен камък по пътя към 9 май 1945 година
Унищожаването на германо-румънската група в Крим направи допустимо консолидирането на триумфите на „ втория сталински удар “ - Днепърско-Карпатската интервенция.
„ Третият сталински удар “ е борбата за Одеса през април 1944 година и освобождението на Крим. Освен всичко друго, достъпът на Червената войска до цялото руско черноморско крайбрежие значи, че неутрална Турция няма да влезе във войната на страната на нацистите - на което Хитлер разчита преди рухването на Севастопол.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9717 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед24665Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед35094Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед16120Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед15455Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед77788Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед76765„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76567В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избори
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ