Точно преди около година той се осмели да обвини в

Точно преди към година той се осмели да упрекна в корупция пловдивския митрополит Николай. Заради смелостта си асеновградчанинът Щерьо Паспалев изгуби работата си, която бе неговият живот – църковното пеене. През месец май 2016 година младежът изрази обществено недоволството си против дейностите на владиката, като заяви, че Дядо Николай е взимал по 10 000 лв. за осъществяване на свещеническо ръкоположение. От своя страна, по време на службата за огромния християнски празник Преполовение митрополитът изгони момчето от църквата „ Света Богородица-Благовещение “ в Асеновград. Малко по-късно, Щерьо получи закани в обществената мрежа, че ще му бъде неразрешено да пее въобще на клира във всички храмове в пловдивска област. Ситуацията породи неодобрение и у жителите на Асеновград, които поддържаха църковния артист, само че това не оказа помощ. Организирани бяха митинги. Водеха се дълги разногласия сред миряни и архиерейския наместник на Асеновград отец Йордан Георгиев. Последваха няколко новоназначения и разбърквания на свещеници из асеновградските църкви. Всичко това разбуни духовете в църковните среди. А в този момент, година по-късно, обстановката като че ли е замръзнала досега, в който бе изпратена подписка с над 4 000 подписа до Светия синод в София. Чрез петицията миряни от цяла пловдивска област желаеха митрополит Николай да бъде освободен от служба, както и да бъде изправен пред Църковен съд. От тогава до момента няма информацияа жителите да са получили някакъв тип отговор на писмената си молба, отправена до Светия синод. Към днешна дата, асеновградчанинът Щерьо Паспалев още веднъж е намерил метод да показва креативен себе си. Той създава нощни лампи. Но не какви да е, а разнообразни от обичайните. Момчето прави лампи от кратунки, изобразени и гравирани, тъй че да отразяват персонално същността на притежателите им. Чрез творенията си Щерьо демонстрира своето чувство за личността, която стои пред него, и съумява да загърби предишното, с цел да посрещне новото бъдеще. Днес Actualno.com Ви показва един роман с продължение...
Как и за какво мина внезапната граница от църковен артист към креативна активност?
Пеенето си е творчество. Аз най-малко по този начин го усещам и хората, които се занимават с изкуство, без значение какво е то, търсят да открият някакъв израз на това, което не намират в една работа във фабрика, да вземем за пример, или някъде, където душата им не може да откри подобен ентусиазъм. И откакто се наложи да сменя работата, трябваше да попадна във външния свят, който се оказа не доста гостолюбив. Пробвах на разнообразни местоработи. Но разбрах, че ми би трябвало нещо което да показва изцяло тъкмо тази креативна искра в мен, същността ми. Така взех решение, че ще създавам нещо. Когато се замислих реших, че не съм движимост в рисуването и в приложните изкуства и не съм осведомен доста с материалите. Но пък мога да опитам във всяко едно от тези неща и взех решение, че ще върша лампи. Това си е концепция, която в действителност доста ми легна на сърцето. Най-накрая съм разкрил нещото, което ме въодушевява. Обикновено, когато се случи това, доста дълго време нощем не мигвам от неспокойствие. В мозъка ми се появяват всевъзможни мисли. Записвам си огромна част от тях на всякакви хвъчащи листи и въобще където сваря.