Убийца плете жилетка на Надя Тодорова
Точно преди година на 21 юни 2016 година в Прага умря Надя Тодорова. Обявена безапелационно за огромната актриса на дребните функции в киното. Тя е родена е на 1 ноември 1925 година в Асеновград. Не става незабавно актриса. През 1946 година стартира да играе в театрите в Асеновград, Родопски трагичен спектакъл, Смолян, Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “, Габрово, Драматичен спектакъл „ Стефан Киров “, Сливен и Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков “, Пазарджик, а дебюта си пред камерата прави през 1974 година с кино лентата „ Трудна обич “. След това взе участие в над 30 кино лентата, сред които: „ Записки по българските въстания “, „ Снаха “, „ Войната на таралежите “, „ Дами канят “. През 2005 година Българска национална телевизия снима документален филм за Надя Тодорова в рубриката „ Умно село “. На 28 февруари 2009 година „ огромната актриса на дребните функции “ остава вдовица. Година по-късно, на 3 март 2010 година, по телевизия „ Европа “ е излъчен филмът за Надя Тодорова, озаглавен „ Голямата актриса на дребните функции “. Автор и режисьор на 40-минутната лента е водещият на новините в малкия екран Ангел Бончев. Преди да си отиде от този свят, към този момент болна, на инвалидна количка, Надя Тодорова разказа живота си в пет тетрадки. По-долу публикуваме редове от тази книга. „...Известно е, че женският затвор в България е в Сливен. Оттам ни поканиха да им изнесем едно зрелище. Когато рейсът ни спря пред портите, по прозорците с решетки имаше струпани затворнички, които любопитно ни гледаха и ни махаха. Две млади дами в униформа общително ни отвориха вратите. За пръв път в живота си влизах в затвор.
Тръгнахме по един дълъг кулоар, мяркаха се дами с оранжеви якета. Когато минавахме край тях, те слагаха ръцете си откъм гърба и се прилепваха към стената, не помръдваха. Имаше и напълно младички сред затворничките.
Въведоха ни в две стаички зад сцена с дребен салон. Посрещна ни жена на междинна възраст с оранжево яке, добре сресана, с мил и топъл взор. Тя щеше да ни обслужва, в случай че имахме нуж-да от нещо.
Започнахме, а в салона цареше цялостна тишина, като че ли нямаше аудитория. В пиесата имаше сцена, в която прокурор разпитва майка на партизанин. С сътрудника започнахме разговора и внезапно се чу мощен глас:
– Фрасни му един ма, к’во го гледаш!
Ние с сътрудника се спогледахме и умерено продължихме. На финала на представлението всички ни ръкопляскаха прави, дори чухме едно „ Браво “. Когато си тръгвахме, в коридора една затворничка, съпроводена от униформена жена, се приближи до мен и сподели: „ Извинявайте, гражданко, аз бях тази, която извика “. „ Но за какво? “, попитах. А тя отговори: „ Моят прокурор, който ме съдеше, беше същият звяр “.
Приех извинението й и пожелах по-скорошна независимост. Не можах да схвана какво беше съгрешила тази млада жена, с цел да попадне в пандиза.
Във кино лентата " Вчера "
* * *
Не мина доста време, когато отново ни поканиха в Сливенския затвор. Този път гостувахме с приятна комедия. Пак ни посрещна същата жена с благия и топъл взор. А аз си разреших да я попитам защо е в пандиза. „ Тук съм за ликвидиране, убих мъжа си “, отговори тя.
Аз не помръднах – ни със тон, ни с израз на лицето. Тя направи дребна пауза и заразказва. Била касиерка в Трудово-кооперативно земеделско стопанство на село и мъжът й постоянно я поощрявал да протяга ръка към служебните пари. Напивал се и налитал на пердах, а в случай че отказвала, я заплашвал, че ще я съобщи на милицията. Този тормоз траял дълго, тя търпяла. Един неделен ден била на женитба, той се напил и направил скандал пред хората. Като се прибрали у дома, траял да я постанова и да псува. Тя съумяла да се отскубне, побягнала и се скрила в избата. Зачакала мъжът й да се укроти и да заспи. После се качила в спалнята, доближила се до леглото и с всичка мощ стоварила секирата върху главата му. Дълго време стояла безмълвна, без да осъзнава какво е сторила... Аз настръхнах, сковах се и не можех да й кажа нито дума. Този роман толкоз ме разстрои, че доста нощи по-късно не можех да се успокоя и да заспя.
Тя беше все пред очите ми.
* * *
Един ден в театъра ме посети надзирателка и ми донесе доста поздрави от затворничките, на които съм била станала фаворитка. Те желали да създадат нещо за мен, по тази причина помолили да купя прежда, та да ми оплетат жилетка. Не можах да откажа. Скоро по-късно получих красиво оплетена жилетка. Стоеше ми доста добре, в театъра я харесаха. Но постоянно, когато я обличах, ме спохождаха тъжни мисли. Театърът ни беше побратимен с този в град Тернопол, Украйна. На едно посещаване там колежките доста харесаха жи-летката и аз, без да му мисля, я смъкнах и я подарих. Така завърших със пандиза...”
Невена Коканова налита на бой Една от срещите ми с Иван Андонов беше във кино лентата „ Опасен сексапил “. Правеше се фрагментът по какъв начин да наредим гостите за сватбата. С Георги Русев си говорехме тихичко и аз се пошегувах: „ Да ги наредим родственик – полицай, родственик – полицай, та да им запушим устите! “. Иван и операторът дочуха и се захванаха да снимат. Аз се тормозих да не би да си имам работа с милицията. „ На моя отговорност, Надя, не се притеснявай “, рече режисьорът и го снимаха. Така непринудено, с присъединяване на всички ни, се роди тази имитация, която се повтаряше при най-различни случаи...”
„...С Невена Коканова сме имали няколко срещи в киното, едната в „ Дами канят “, само че не бяхме близки, преди да отидем в Берлин. Тя откри у мен добър и прелестен събеседник, а аз бях привлечена от нейната доброта и благодушие. Вечер се събирахме в хотелската стая и разговаряхме до късно. Оказа се, че и тя е вярваща като мен. Аз й разказвах най-различни истории, на най-различни тематики, а когато спирах, Невена ми споделяше: „ Говори ми Надя, като те чувам, се зареждам “. „ Ами аз от кое място да се зареждам? “, отговарях. А тя: „ Ти си заредена по начало! “. Сприятелихме се.
Два дни преди отпътуването взехме решение да отидем в един огромен сурпермаркет на „ Александерплац “, с цел да си купим дреболии с последните марки, които ни бяха останали. Взехме по една количка, тръгнахме и аз, без да желая, закачих леко количката на една германка. Тя като се развика, като заразмахва ръце, ужасно се сконфузих. Казах й всички извинителни думи, които знаех на немски, повторих ги няколко пъти, само че германката не спираше. Невена застана пред нея, като да налети на пердах. Дръпнах я: „ Хайде, Невено, да се махаме, че ще се сбием и ще станем български артистки за срам. “ Тя се разсмя: „ Тук никой не ни познава, бе, Надя! “.
Разказахме на директорката какво ни се беше случило, а тя: „ Да бяхте я набили “.
С Невена се виждахме и в България. Веднъж тя ми пристигна на посетители и ходихме в Бачковския манастир да се поклоним на майката божия. В спомените ми тя остана огромната българска артистка с богата и благородна душа, цялостна с любов и обич... “
Любовница на Стефан Данаилов „...С Иван Андонов от филм на филм от ден на ден се разбирахме креативен. Приятелството ни порасна и укрепна с взаимно доверие. В Трявна се снимаше „ Покрив “. Когато отидох, Иван ме чакаше пред вратите на хотела и тихичко ми показа: „ Надя, влюбен съм “. „ Та това е най-красивото сладко възприятие, което те спохожда. Радвай се! “, споделих аз. „ Ела да те срещна “, отвърна той и забързахме. Видях едно високо, стройно момиче, радостно и усмихнато, с огромни очи – да се огледаш в тях. Любаша, Люба Буба. След това тя стана за него скъпата, добра и всеотдайна спътница в живота. Бяха отдадени един на различен с доста обич, живяха в любов и съгласие.
Отново чух гласа на Иван: „ Надя, този път те поканвам да играеш държанка, ще си влюбена в Стефан Данаилов – Яким. Филмът е „ Дами канят “.
Снимките започнаха в родния ми Асеновград. Иван го правеше на един мирис, само че не пропускаше и най-дребните елементи, оглеждаше костюмите и перуките ни. Вечер се събирахме у дома, моят Бачо Кольо (така му казваха) ни черпеше с домашно винце, ставаше ни радостно и се зареждахме за след-ващия ден. Бяхме увлечени и сплотени, снимахме без отмалялост, с готовност и наслада. Целият снимачен интервал беше един безконечен празник!
Няма да пропусна финала на кино лентата, който не стана по този начин, както беше умислен. На язовира всички преследвахме обичания Яким, мрежата във водата се скъса, само че ние не дочакахме да получим нови инструкции от режисьора. Първа Коканова се хвърли във водата, а след нея една по една я последвахме всичките – по този начин, както си бяхме с роклите, перуките, обувките. Чух Иван да споделя: „ Абе, Надя може ли да плува? “.
Не, не можех. Влюбените ухажорки провалихме финала и се измъкнахме от водата като мокри кокошки! Часът беше 4 сутринта. Заведоха ни в сауната на Гребната база, съблякохме мокрите облекла, дадоха ни по един халат, качихме се в рейса. Мен ме оставиха у дома, останалите – в хотела. Бачо Кольо ме погледна изумен и като му описах, се разсмя и се пошегува: „ Язък, нямах тоз шанс да взема застраховката “.
Това не попречи на кино лентата да стане кинохит. Публиката го харесваше, смееше се и пълнеше киносалоните. Гледаха го и млади, и остарели, обичан е на феновете към този момент 30 години.
Тръгнахме по един дълъг кулоар, мяркаха се дами с оранжеви якета. Когато минавахме край тях, те слагаха ръцете си откъм гърба и се прилепваха към стената, не помръдваха. Имаше и напълно младички сред затворничките.
Въведоха ни в две стаички зад сцена с дребен салон. Посрещна ни жена на междинна възраст с оранжево яке, добре сресана, с мил и топъл взор. Тя щеше да ни обслужва, в случай че имахме нуж-да от нещо.
Започнахме, а в салона цареше цялостна тишина, като че ли нямаше аудитория. В пиесата имаше сцена, в която прокурор разпитва майка на партизанин. С сътрудника започнахме разговора и внезапно се чу мощен глас:
– Фрасни му един ма, к’во го гледаш!
Ние с сътрудника се спогледахме и умерено продължихме. На финала на представлението всички ни ръкопляскаха прави, дори чухме едно „ Браво “. Когато си тръгвахме, в коридора една затворничка, съпроводена от униформена жена, се приближи до мен и сподели: „ Извинявайте, гражданко, аз бях тази, която извика “. „ Но за какво? “, попитах. А тя отговори: „ Моят прокурор, който ме съдеше, беше същият звяр “.
Приех извинението й и пожелах по-скорошна независимост. Не можах да схвана какво беше съгрешила тази млада жена, с цел да попадне в пандиза.
Във кино лентата " Вчера "
* * *
Не мина доста време, когато отново ни поканиха в Сливенския затвор. Този път гостувахме с приятна комедия. Пак ни посрещна същата жена с благия и топъл взор. А аз си разреших да я попитам защо е в пандиза. „ Тук съм за ликвидиране, убих мъжа си “, отговори тя.
Аз не помръднах – ни със тон, ни с израз на лицето. Тя направи дребна пауза и заразказва. Била касиерка в Трудово-кооперативно земеделско стопанство на село и мъжът й постоянно я поощрявал да протяга ръка към служебните пари. Напивал се и налитал на пердах, а в случай че отказвала, я заплашвал, че ще я съобщи на милицията. Този тормоз траял дълго, тя търпяла. Един неделен ден била на женитба, той се напил и направил скандал пред хората. Като се прибрали у дома, траял да я постанова и да псува. Тя съумяла да се отскубне, побягнала и се скрила в избата. Зачакала мъжът й да се укроти и да заспи. После се качила в спалнята, доближила се до леглото и с всичка мощ стоварила секирата върху главата му. Дълго време стояла безмълвна, без да осъзнава какво е сторила... Аз настръхнах, сковах се и не можех да й кажа нито дума. Този роман толкоз ме разстрои, че доста нощи по-късно не можех да се успокоя и да заспя.
Тя беше все пред очите ми.
* * *
Един ден в театъра ме посети надзирателка и ми донесе доста поздрави от затворничките, на които съм била станала фаворитка. Те желали да създадат нещо за мен, по тази причина помолили да купя прежда, та да ми оплетат жилетка. Не можах да откажа. Скоро по-късно получих красиво оплетена жилетка. Стоеше ми доста добре, в театъра я харесаха. Но постоянно, когато я обличах, ме спохождаха тъжни мисли. Театърът ни беше побратимен с този в град Тернопол, Украйна. На едно посещаване там колежките доста харесаха жи-летката и аз, без да му мисля, я смъкнах и я подарих. Така завърших със пандиза...”
Невена Коканова налита на бой Една от срещите ми с Иван Андонов беше във кино лентата „ Опасен сексапил “. Правеше се фрагментът по какъв начин да наредим гостите за сватбата. С Георги Русев си говорехме тихичко и аз се пошегувах: „ Да ги наредим родственик – полицай, родственик – полицай, та да им запушим устите! “. Иван и операторът дочуха и се захванаха да снимат. Аз се тормозих да не би да си имам работа с милицията. „ На моя отговорност, Надя, не се притеснявай “, рече режисьорът и го снимаха. Така непринудено, с присъединяване на всички ни, се роди тази имитация, която се повтаряше при най-различни случаи...” „...С Невена Коканова сме имали няколко срещи в киното, едната в „ Дами канят “, само че не бяхме близки, преди да отидем в Берлин. Тя откри у мен добър и прелестен събеседник, а аз бях привлечена от нейната доброта и благодушие. Вечер се събирахме в хотелската стая и разговаряхме до късно. Оказа се, че и тя е вярваща като мен. Аз й разказвах най-различни истории, на най-различни тематики, а когато спирах, Невена ми споделяше: „ Говори ми Надя, като те чувам, се зареждам “. „ Ами аз от кое място да се зареждам? “, отговарях. А тя: „ Ти си заредена по начало! “. Сприятелихме се.
Два дни преди отпътуването взехме решение да отидем в един огромен сурпермаркет на „ Александерплац “, с цел да си купим дреболии с последните марки, които ни бяха останали. Взехме по една количка, тръгнахме и аз, без да желая, закачих леко количката на една германка. Тя като се развика, като заразмахва ръце, ужасно се сконфузих. Казах й всички извинителни думи, които знаех на немски, повторих ги няколко пъти, само че германката не спираше. Невена застана пред нея, като да налети на пердах. Дръпнах я: „ Хайде, Невено, да се махаме, че ще се сбием и ще станем български артистки за срам. “ Тя се разсмя: „ Тук никой не ни познава, бе, Надя! “.
Разказахме на директорката какво ни се беше случило, а тя: „ Да бяхте я набили “.
С Невена се виждахме и в България. Веднъж тя ми пристигна на посетители и ходихме в Бачковския манастир да се поклоним на майката божия. В спомените ми тя остана огромната българска артистка с богата и благородна душа, цялостна с любов и обич... “
Любовница на Стефан Данаилов „...С Иван Андонов от филм на филм от ден на ден се разбирахме креативен. Приятелството ни порасна и укрепна с взаимно доверие. В Трявна се снимаше „ Покрив “. Когато отидох, Иван ме чакаше пред вратите на хотела и тихичко ми показа: „ Надя, влюбен съм “. „ Та това е най-красивото сладко възприятие, което те спохожда. Радвай се! “, споделих аз. „ Ела да те срещна “, отвърна той и забързахме. Видях едно високо, стройно момиче, радостно и усмихнато, с огромни очи – да се огледаш в тях. Любаша, Люба Буба. След това тя стана за него скъпата, добра и всеотдайна спътница в живота. Бяха отдадени един на различен с доста обич, живяха в любов и съгласие. Отново чух гласа на Иван: „ Надя, този път те поканвам да играеш държанка, ще си влюбена в Стефан Данаилов – Яким. Филмът е „ Дами канят “.
Снимките започнаха в родния ми Асеновград. Иван го правеше на един мирис, само че не пропускаше и най-дребните елементи, оглеждаше костюмите и перуките ни. Вечер се събирахме у дома, моят Бачо Кольо (така му казваха) ни черпеше с домашно винце, ставаше ни радостно и се зареждахме за след-ващия ден. Бяхме увлечени и сплотени, снимахме без отмалялост, с готовност и наслада. Целият снимачен интервал беше един безконечен празник!
Няма да пропусна финала на кино лентата, който не стана по този начин, както беше умислен. На язовира всички преследвахме обичания Яким, мрежата във водата се скъса, само че ние не дочакахме да получим нови инструкции от режисьора. Първа Коканова се хвърли във водата, а след нея една по една я последвахме всичките – по този начин, както си бяхме с роклите, перуките, обувките. Чух Иван да споделя: „ Абе, Надя може ли да плува? “.
Не, не можех. Влюбените ухажорки провалихме финала и се измъкнахме от водата като мокри кокошки! Часът беше 4 сутринта. Заведоха ни в сауната на Гребната база, съблякохме мокрите облекла, дадоха ни по един халат, качихме се в рейса. Мен ме оставиха у дома, останалите – в хотела. Бачо Кольо ме погледна изумен и като му описах, се разсмя и се пошегува: „ Язък, нямах тоз шанс да взема застраховката “.
Това не попречи на кино лентата да стане кинохит. Публиката го харесваше, смееше се и пълнеше киносалоните. Гледаха го и млади, и остарели, обичан е на феновете към този момент 30 години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ