Точно преди година легендарната Стоянка Мутафова гостува в редакцията на

Точно преди година именитата Стоянка Мутафова гостува в редакцията на “24 часа ". Тогава тя даде обещание, че ще създадем изявление за 100-годишнината ѝ. На 6 декември Кралицата на българския спектакъл ни напусна вечно. Малко преди Рождество гостувахме с фотографа Йордан Симеонов в дома на Мутафова, с цел да беседваме с индивида, бил най-близо до нея - щерка ѝ Мария Грубешлиева.

- Г-жо Грубешлиева, имахте ли опция да сте до майка си в последните ѝ дни?

- Ходех при нея в болничното заведение всеки ден. Първо беше в Правителствена болница, след това във Военна. Последния ден към този момент - 5 декември, беше доста зле. Видях я, че си отива. Пускаха ме при нея в реанимацията. Викам пред лекарите: “Не желая да си отивам! " Беше смут. И на 6 декември в 6,15 ч умря.

- Вие по какъв начин научихте скръбната вест?

- Аз знаех, че майка ми няма да живее. Да видиш един човек в безсъзнание и да минеш всичко това, което тя претърпя... Иначе лекарите се бяха обадили на мениджъра ѝ Евгени Боянов. Много необичайно, че моят телефон беше отказал. Сякаш някой го беше спрял. Така Евгени ми заяви, само че не ми сподели нищо ново. Аз знаех. Тя беше в такова положение, че човек на нейната възраст не би могъл да продължи да живее.

- Кое беше последното, което успяхте да си кажете?

- Още в Правителствена болница, когато аз се надявах, че интервенцията ще я оправи. Сърцето ѝ беше издържало на упойката. Аз влязох при нея, тя беше с маска и ми сподели: “Обичам те! " Оттам нататък не можа нищо да ми каже повече по простата причина, че беше интубирана. Подаваше ми ръка, хващах я, само че не можеше да ми каже нищо. А като влезе в Правителствена болница и я вкарахме в една стая, и ми сподели: “Муки, този път ще умра. " После ме пускаха в реанимацията. Те ме пускаха при нея. Подписах се за интервенцията, тъй като споделиха да предпочитам сред двете несгоди.

- Огромен гений, стихийно злополучие - по този начин я назовават всички, само че по какъв начин смятате, че би трябвало да бъде запомнена?

- Все отново ми е майка и виждам от различен ъгъл на нея. Много добре знам, че беше доста надарена, хората доста я обичаха. Като ходя по улицата, хора ме стопират и получавам непрестанно съболезнования. Казват ми, че загубата е огромна. Публиката и сътрудниците ѝ ще я запомнят с невероятния ѝ жизнен дух. Тя имаше юношески, рядко мощен дух, който си личеше и по външността ѝ. Тя играеше “Госпожа Стихийно злополучие " седмица преди да влезе в болничното заведение. Беше доста необятно скроена. Понякога беше способна да даде всичко. Никак не беше материалист. И не че ми е майка, само че просто беше необикновено огромен нейният гений. Тя можеше да бъде и трагична актриса. Имаше дух и за това. Даже преди време Младен Киселов от Сатирата ѝ беше предложил в “Майка Кураж " да играе Майка Кураж. Тъкмо почнали подготовките и той умрял. Според моите визии Стоянка щеше да е необикновено добра и като трагична актриса. Тя даже откри метод да си отиде тъкмо тогава, когато трябваше да си отиде. В момента, в който към този момент стана ненужна на публиката, разболя се и си отиде. Беше връх във всяко едно отношение, само че това я правеше доста сензитивна.

- Каква беше тя като майка?

- До края тя ми остана с изключение на майка и като сестра и другарка. Аз имам грехове към нея, тъй като доста я ревнувах от сцената. Мислех, че сцената стои преди всичко, само че беше доста добра майка. Нейчо Попов си отиде доста рано, аз бях единствено на 22 година, а Стоянка на 50 година Двете се хванахме една за друга като удавник за сламка и оттова се получи по този начин, че аз изживях нейния живот. Сякаш, че живях поради нея. Но това се случи не по мое предпочитание, ориста по този начин направи. Беше доста добра майка, от време на време доста избухлива, само че след 15 мин всичко е минало. Все едно не е било. Много беше великодушна към мен, само че във връзка с сцената - не. Беше споделила: “Там ще се справяш сама. Няма да вървя да се апелирам! " Имаше мощно възприятие за достолепие. Беше извънредно чист душевно човек. Като че ли до дъно си остана като дете.

- Кой е най-големият урок, който сте получавали от нея?

- Стоянка не обичаше доста да дава уроци. Даваше право на човек самичък да си върви по пътя. Давала ми е препоръки, само че отговорът ми беше: “А ти си същата. " Казвала ми е да не съм толкоз наивна, да съм по-хитра. Казвах ѝ: “Кой ми го споделя това! " Майка ми не беше хитра, само че беше доста прозорлива и доста интуитивна.

- Вие решавате да тръгнете по нейния път. Тя ли ви насочи към актьорското майсторство?

- Не, в противен случай, само че по какъв начин да не се насоча към този път, когато аз израснах сред съзвездие от артисти. Те толкоз доста ме обичаха. Аз с детската си душeвност толкоз доста обичах Невена Коканова. Много я гледах, тъй като беше доста красива. Исках да стана Невена Коканова. Желанието ми беше да се осъществявам в киното, не толкоз в театъра. Когато взех решение да аплайвам в НАТФИЗ, майка ми беше толкоз срещу, като в никакъв случай не ми е споделила, че нямам гений. Каза ми: “При състояние че си ми дете, злобата и завистта ще се стоварят върху теб. " Така се и случи. Нейчо Попов доста искаше да стана актриса. Той доста ми вярваше, само че, за жалост той си отиде тъкмо сега, когато приключих, НАТФИЗ. Той щеше да ме поддържа. Той беше и режисьор и аз щях да имам друга орис, различен път.

- Майка ви доста постоянно загатваше Нейчо Попов. Вие спомняте ли си първата ви среща с него?



- Майка ми имаше връзка с артиста Лео Комфорти. Един ден, бях на 6 година, тя идва при мен и ме пита: “За кого искаш да се оженя, за чичо Лео, или за чичо Нейчо? " Казах: “За чичо Нейчо, тъй като, като порасна, аз ще се оженя за него. " Нейчо Попов доста мъчно ме завоюва, само че видях, че ме обича и прави всичко за мен. Той ме отгледа. Когато се скараме с майка ми, той ни сдобряваше. Аз не съм се карала толкоз с него, колкото с майка ми. Имах татко, само че той си имаше друго семейство.

- Никога не сте разказвали за татко си - Леонид Грубешлиев. В какви връзки бяхте с него?

- Не съм се хвалила с татко ми, само че той е наследник на поетесата Мария Грубешлиева, нося нейното име. Отношенията ни с него бяха охладнели, защото той се дразнеше, че обичам Нейчо Попов. Аз обаче наподобявам на татко си за доста неща. Имам и брат, който сега е в Америка. Той ме вземаше като дребна за по един ден. Близка бях с Нейчо Попов.

- Бяхте ли в по-близки връзки с брат си и поддържате ли връзка към момента?

- Брат ми ми се обади последно за част от завещание от татко ми, което не можеше да вземе без мое наличие, тъй като в банката написа, че той има и щерка. След това си отпътува за Ню Йорк. Той живее от 25 година в там. Като дете той доста ме обичаше, аз ревнувах, тъй като той е от друга майка. Сега към този момент нямаме никакви връзки с него, нито положителни, нито неприятни.

- С какво се занимава брат ви в Ню Йорк?

- Той приключи музикалната консерватория в София. Като отпътува за Съединени американски щати, дълги години кара такси. Сега е учител в музикално учебно заведение. Успя да се оправи.

- Като дребна непрекъснато сте била обградена от огромните артисти. Какви са спомените ви от Калоянчев и Парцалев?

- С Калоянчев имам доста мемоари, тъй като бяхме съседи. Чичо Нейчо ходеше постоянно у тях да яде. Валя (съпругата на Калоянчев - бел. авт.) доста хубаво готвеше. Не харесваше на Стоянка гозбите, а и от подготовки и представления тя нямаше време да готви. Помня Калата като се появеше на балкона заран и като вика: “Джоана! " Това идва от актрисата Джоан Крауфорд. Беше ме сравнил с нея. Ама толкоз артистичен, вика, та цялата улица го чува. Много мемоари имам от Калата.

- А какви мемоари са ви останали от Георги Парцалев?



- Ходих по турнетата им дружно с майка ми, Парцалев и Калоянчев. Веднъж в Италия Парцалев ме заведе в един магазин и ми сподели: “Избери си каквото искаш, ще ти го купя. " Взе ми едни обувки, една блуза. Това ми е един от най-хубавите мемоари с него. Иначе съм гледала всички техни представления. Майка ми повече се караше с Калоянчев, до момента в който Парцалев беше по-мек темперамент. Но тандемът им беше доста добър.

- Казахте, че майка ви не ви е подтиквала към актьорството. Към коя специалност ви насочваше тя?

- Искаше да стана журналистка. Баща ми беше публицист, баба ми беше писателка. Аз имам подарък слово, това не го знаех като дете, а и не раснах толкоз около писателите, колкото около артистите. Струва ми се, че не бъркаше, тъй като нямаше да бъда в нейната сянка. Може би щях да се осъществявам по-добре, но хайде Невена Коканова, та Невена Коканова и да стана като кака Венче. Аз имам от нея един подпис, на който написа: “На сладката Муки, да превземе киното! " За страдание, не го превзех киното.

- Казахте на няколко пъти, че сте останали в сянката на майка си. Съжалявате ли за това?

- Не. Защото с подобен човек като нея да изживееш живота си е доста вълнуващо. Аз съм извънредно признателна на ориста, че Стяонка беше моя майка. Имах пълностоен живот с нея. Между другото, бях омъжена в Гърция, само че се върнах поради майка ми. Много ми е мъчително, че в този момент се разделихме с нея.

- Как стана по този начин, че пренебрегнахте брака си в Гърция поради Стоянка Мутафова?

- Бях актриса в Младежкия спектакъл. Има една актриса Елена Мирчовска. Тя се омъжи сполучливо в Гърция и непрекъснато пращаше писма до театъра. В едно писмо аз ѝ писах: “Елена, желая като теб да се оженя за грък. " И то се случи. После доста постоянно ми го припомняше. Между другото Богдана Карадочева ме срещна с мъжа ми. Запознахме се на 30 януари и на 7 май се оженихме. Отидох да пребивавам в Атина, само че с наивния си ум си мисля, че там ще ми вършат дарове, ще ме водят по заведения за хранене, но това първите 2 месеца. После обаче стартира почистване, готвене. Викам си, аз тая работа няма да я устоя. Полека - лека стартира да ми липсва доста театърът, а след това мощно стартира да ми липсва и майка ми. По телефона с нея по 10 пъти дневно се чувахме. Един ден рева, но се блъскам: “Една майка имам! " Той вика: “Абе, Мария, всички имаме по една майка. " Вече му беше пристигнало до гуша. Аз желаех и да живеем в България, а той искаше в Гърция. Като дойдохме в София, нещата напълно се скапаха. Аз застанах до майка ми компактно. Той стартира бизнес и бавно връзката охладня.

- Преди Стоянка Мутафова да влезе в болница, до последно какво ѝ даваше сили?

- Тя не беше в положително положение, въпреки всичко беше на 97 година, само че ужасно живваше, когато се качи на сцената. Когато се връщаше от зрелище у дома споделяше: “Аз съм различен човек сега. " Обаче седмица откакто тази година игра “Госпожа Стихийно злополучие ", стартира нейното утежняване. Имаше жлъчни болки. Жени идваха да я гледат, тъй като стартира да пада и мъчно ставаше. Вземах дами, които дапомагат, да са покрай нея и да не съм сама. Тя усети, че към този момент за нея сцената е дотук. Почна се в нея битка дали да остане поради мен, тъй като безпределно доста ме обичаше, колкото и аз нея, или да си отиде. Казваше, че е извънредно време да отиде при Нейчо. Мислеше, че ми тежат грижите по нея, а тя не можеше да понесе да тежи на някого. Защото в действителност тя носеше хонорарите до последно у дома, а и непрекъснато пътуваше. Човек като нея може ли да се затвори сред 4 стени с болки? Самата тя пожела да си отиде. Даже една от лекарките, преди да си отиде, ми сподели, че тя не демонстрира никаква битка да се възвърне. Това Стоянка да не демонстрира битка, значи е решила да си отиде.

- Какво ви се желае да ѝ кажете в този момент?

- Сбогом, мамо. Обичам те.