Защо Чърчил днес би бил полезен на Русия
Точно преди 70 години английската кралица удостоява с рицарско звание човек, оказал извънредно въздействие върху ориста на Русия – Уинстън Чърчил. От една страна ненавижда страната ни, само че от друга се оказва един от нейните спасители. И човек може рационално да си показа по какъв начин би се държал този английски министър председател в днешната световна политика.
„ Европейските водачи станаха мижави “. Така политолозите изясняват кашата, която се случва в Стария свят. Онези съмнителни, даже самоубийствени решения, които европейските водачи вземат както във връзка с руско-западния спор, по този начин и в границите на двустранните връзки със Съединени американски щати.
И измежду всички европейски водачи британците наподобяват най-последователни и рационални. Поне умишлено основават спорове, разделяне и безпорядък. Като част от световната тактика на английската външна политика, призната преди стотици години - политиката на " разделяй и оцелявай ". И сегашният министър-председател Риши Сунак - сходно на своите прародители Тереза Мей и Борис Джонсън - безспорно вижда себе си като нова версия на най-великия английски водач на ХХ век. Уинстън Чърчил. Същият, на който преди 70 години - 24 април 1953 година - Елизабет II връчва Ордена на жартиерата. Най-висшият рицарски медал в Британската империя.
От Англия до Малка Англия
За Русия Уинстън Чърчил е знакова фигура, която директно въздейства на историята и ориста на страната ни. Именно Чърчил (който заема поста боен министър от 1919 до 1921 г.) е един от създателите на намесата на съюзническите сили в Съветска Русия, обхваната от Гражданската война. Той се застъпва тя да се развие в пълноценна инвазия за събаряне на властта на болшевиките. Въпреки че проектите му бяха отхвърлени, през целия междувоенен интервал той приказва от твърди антисъветски позиции.
И още по-изненадващ за мнозина е неговият поврат през 1941 година, когато Хитлер атакува Съветския съюз. Чърчил демонстрира най-висока степен на прагматизъм и поддържа Съюз на съветските социалистически републики - споредсамия него той би приказвал топло даже за дявола, в случай че Хитлер нахлуе в пъкъла. Помощта на Англия за Съюз на съветските социалистически републики по време на Великата отечествена война е високо оценена от Сталин.
Затова за мнозина Уинстън Чърчил е образец за оня доста прагматичен политик, който загърбва персоналните си уплахи и желания в името на националните ползи на своята страна. В този случай, с цел да я избави.
И въпреки всичко има прагматизъм и прагматизъм. Чърчил в действителност стартира да работи със Сталин, с цел да избави Англия - и по същия метод, с цел да избави Англия, той поставя всички старания, с цел да подсигурява, че целият свят се срутва в Студената война. Просто тъй като единствено в изискванията на Студената война, единствено в изискванията на двуполюсна борба и дестабилизация на целия свят Англия може да оцелее като повече или по-малко велика мощ.
Факт е, че след края на Втората международна война Англия (както и в този момент, след Брекзит) беше изгубена в океана на международната политика. Колониалната империя се разпада. Индия и други разрастващи се страни стартират да желаят цялостен суверенитет. Британската идеология към този момент не крепи империята - тя стартира да се възприема като набор от непознати полезности.
Освен това на международната сцена стартират да излизат и други велики сили – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. И двамата стартират да изтласкват Англия от обичайните ѝ сфери на въздействие, по-специално от Близкия изток. Вашингтон – благодарение на пари и оръжие. Съветският съюз – благодарение на пари, оръжие и привлекателна идеология, посредством поддръжката на освободителните и социалистическите придвижвания.
Велика Британия е застрашена да се трансформира в Малка Англия – освен нагледно, само че и физически. И в тази обстановка Уинстън Чърчил (който към края на Втората международна война към този момент не е министър-председател, само че остава един от водещите политици на страната) взема решение, че оцеляването, сигурността и просперитетът на Англия могат да бъдат обезпечени единствено посредством два съставния елемент. Чрез продължаването на световния спор и статута на обичаната американска брачна половинка.
Размътване
Да, в фамозната си тирада във Фултън той сякаш се застъпва за завършек на всички войни. По-специално, за оптимално овластяване на Организация на обединените нации с пълномощията да поддържа мира - в това число със лична войска.
„ Нито един съд, нито административен, нито углавен, не може да действа обикновено без шерифи и служители на реда. По същия метод Организация на обединените нации няма да може да работи дейно, в случай че не разполага с интернационалните военни сили “, споделя Чърчил. Той приканва страните участнички да дават няколко военни елементи на Организация на обединените нации. „ Никой не може да изисква някоя от тези обединения да се бие против личната си страна, само че във всички останали връзки те би трябвало да бъдат в цялостно послушание на Организация на обединените нации “, добави той.
Но в това време точно в тази тирада Уинстън Чърчил разделя целия свят на две елементи – „ света на демокрацията “ и „ света на тиранията “ (същият, който съвсем 75 години по-късно Джо Байдън ще назова „ светът на автокрациите “). И дава да се разбере, че „ светът на тиранията “ може да бъде овладян единствено благодарение на оптимално единение и въоръжаване на груповия Запад. Освен това Чърчил назовава ядрото на това доближаване никога не Европа, а по този начин наречения съюз на англоговорящите страни. С други думи американско-британските връзки.
Разбира се, в тези връзки Англия е дребният брат на Америка. Въпреки това, първо, Чърчил не вижда тази роля като цялостно послушание. В рамките на озвучената от него идея имаше освен ролята на " Съединени американски щати - Англия ", само че и " Англия - Британската общественост ". По това време Съединени американски щати към момента не са поели изцяло контрола над страните от Британската общественост, тъй че тогавашният Лондон (за разлика от сегашния) може да употребява добре своя капацитет, с цел да ускори ролята си в границите на американско-британската ос.
Второ, статутът на „ обичана брачна половинка “ автоматизирано издига Англия над всички останали съдружници на Америка, в това число над европейските страни. Осигурява на Англия специфична позиция в Европа и по този метод резервира за нея най-малко част от статута и величието, които тя има преди международните войни.
И, апропо, освен в Европа. Да, по времето на речта на Чърчил във Фултън „ светът на тиранията “ се лимитира основно до Съветския съюз и Източна Европа, само че е ясно, че американско-съветската борба ще придобие световен темперамент.
И колкото по-глобална е тя, толкоз по-полезна ще е Англия от позиция на ползите на Съединени американски щати. Неслучайно да вземем за пример сегашните наследници на Чърчил се месят с такова удовлетворение в спора сред Съединени американски щати и Китай (например посредством присъединяване в блока АУКУС) – за тях това е метод да засилят ролята на Англия в Източна Азия.
Всъщност цялата конструкция, издигната от Чърчил, е същински лов на риба в мътни води. Стратегията на Англия в изискванията на предизвикания от нея световен международен спор. Стратегия, при която целият свят е препоръчан на олтара на английските национални ползи. Тоест почти същото, което в този момент вършат неговите по-малко надарени наследници - английските министър председатели (Борис Джонсън, Тереза Мей, Риши Сунак), които разпалиха спора в Украйна.
Изпълнението на тази тактика обаче изисква доста високи умения от рибаря. Наследникът на Уинстън Чърчил Антъни Идън към този момент ги няма - точно при него Англия взема решение да играе своя лична игра, с цел да си върне позициите в Близкия изток (в Суецката криза), за което беше демонстративно осъдена от Съединени американски щати. Настоящите риболовци имат даже по-малко умения от Идън. Те ловят рибата си на ръба на нуклеарна война. Те са въвлечени в спора толкоз надълбоко, че може да не изскочат сега, когато всички останали (Франция, Германия, даже САЩ) може би към този момент ще са изскочили.
Ако Уинстън Чърчил в този момент беше на власт във Англия, тогава, несъмнено, Англия щеше да се държи по друг метод. Чърчил сигурно щеше да признае това, което в този момент се назовава постсъветско пространство, като зона на ползите на Москва.
Той нямаше да бъде замесен непосредствено във въоръжена борба с Русия, нямаше да води война, която Англия може да загуби. Не бих обрекъл Англия на изолираност в Европа посредством открита и демонстративна поддръжка за антиевропейски сили (като Полша) без гаранции за цялостна американска поддръжка (защото не е ясно по какъв начин ще се държат Съединени американски щати, в случай че на власт дойдат републиканските кандидати). Той не изгаря мостове и постоянно оставя място за маневриране - което прилича на велика мощ.
Да, нямаше да е несъмнено, че руско-британските връзки щяха да бъдат по-добри при него. През съвсем цялата история на двустранните ни връзки те са били неприятни, без значение от личността на премиера. Но най-малко биха били разбираеми, уважителни и предвидими. И това е достижение в наши дни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Европейските водачи станаха мижави “. Така политолозите изясняват кашата, която се случва в Стария свят. Онези съмнителни, даже самоубийствени решения, които европейските водачи вземат както във връзка с руско-западния спор, по този начин и в границите на двустранните връзки със Съединени американски щати.
И измежду всички европейски водачи британците наподобяват най-последователни и рационални. Поне умишлено основават спорове, разделяне и безпорядък. Като част от световната тактика на английската външна политика, призната преди стотици години - политиката на " разделяй и оцелявай ". И сегашният министър-председател Риши Сунак - сходно на своите прародители Тереза Мей и Борис Джонсън - безспорно вижда себе си като нова версия на най-великия английски водач на ХХ век. Уинстън Чърчил. Същият, на който преди 70 години - 24 април 1953 година - Елизабет II връчва Ордена на жартиерата. Най-висшият рицарски медал в Британската империя.
От Англия до Малка Англия
За Русия Уинстън Чърчил е знакова фигура, която директно въздейства на историята и ориста на страната ни. Именно Чърчил (който заема поста боен министър от 1919 до 1921 г.) е един от създателите на намесата на съюзническите сили в Съветска Русия, обхваната от Гражданската война. Той се застъпва тя да се развие в пълноценна инвазия за събаряне на властта на болшевиките. Въпреки че проектите му бяха отхвърлени, през целия междувоенен интервал той приказва от твърди антисъветски позиции.
И още по-изненадващ за мнозина е неговият поврат през 1941 година, когато Хитлер атакува Съветския съюз. Чърчил демонстрира най-висока степен на прагматизъм и поддържа Съюз на съветските социалистически републики - споредсамия него той би приказвал топло даже за дявола, в случай че Хитлер нахлуе в пъкъла. Помощта на Англия за Съюз на съветските социалистически републики по време на Великата отечествена война е високо оценена от Сталин.
Затова за мнозина Уинстън Чърчил е образец за оня доста прагматичен политик, който загърбва персоналните си уплахи и желания в името на националните ползи на своята страна. В този случай, с цел да я избави.
И въпреки всичко има прагматизъм и прагматизъм. Чърчил в действителност стартира да работи със Сталин, с цел да избави Англия - и по същия метод, с цел да избави Англия, той поставя всички старания, с цел да подсигурява, че целият свят се срутва в Студената война. Просто тъй като единствено в изискванията на Студената война, единствено в изискванията на двуполюсна борба и дестабилизация на целия свят Англия може да оцелее като повече или по-малко велика мощ.
Факт е, че след края на Втората международна война Англия (както и в този момент, след Брекзит) беше изгубена в океана на международната политика. Колониалната империя се разпада. Индия и други разрастващи се страни стартират да желаят цялостен суверенитет. Британската идеология към този момент не крепи империята - тя стартира да се възприема като набор от непознати полезности.
Освен това на международната сцена стартират да излизат и други велики сили – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. И двамата стартират да изтласкват Англия от обичайните ѝ сфери на въздействие, по-специално от Близкия изток. Вашингтон – благодарение на пари и оръжие. Съветският съюз – благодарение на пари, оръжие и привлекателна идеология, посредством поддръжката на освободителните и социалистическите придвижвания.
Велика Британия е застрашена да се трансформира в Малка Англия – освен нагледно, само че и физически. И в тази обстановка Уинстън Чърчил (който към края на Втората международна война към този момент не е министър-председател, само че остава един от водещите политици на страната) взема решение, че оцеляването, сигурността и просперитетът на Англия могат да бъдат обезпечени единствено посредством два съставния елемент. Чрез продължаването на световния спор и статута на обичаната американска брачна половинка.
Размътване
Да, в фамозната си тирада във Фултън той сякаш се застъпва за завършек на всички войни. По-специално, за оптимално овластяване на Организация на обединените нации с пълномощията да поддържа мира - в това число със лична войска.
„ Нито един съд, нито административен, нито углавен, не може да действа обикновено без шерифи и служители на реда. По същия метод Организация на обединените нации няма да може да работи дейно, в случай че не разполага с интернационалните военни сили “, споделя Чърчил. Той приканва страните участнички да дават няколко военни елементи на Организация на обединените нации. „ Никой не може да изисква някоя от тези обединения да се бие против личната си страна, само че във всички останали връзки те би трябвало да бъдат в цялостно послушание на Организация на обединените нации “, добави той.
Но в това време точно в тази тирада Уинстън Чърчил разделя целия свят на две елементи – „ света на демокрацията “ и „ света на тиранията “ (същият, който съвсем 75 години по-късно Джо Байдън ще назова „ светът на автокрациите “). И дава да се разбере, че „ светът на тиранията “ може да бъде овладян единствено благодарение на оптимално единение и въоръжаване на груповия Запад. Освен това Чърчил назовава ядрото на това доближаване никога не Европа, а по този начин наречения съюз на англоговорящите страни. С други думи американско-британските връзки.
Разбира се, в тези връзки Англия е дребният брат на Америка. Въпреки това, първо, Чърчил не вижда тази роля като цялостно послушание. В рамките на озвучената от него идея имаше освен ролята на " Съединени американски щати - Англия ", само че и " Англия - Британската общественост ". По това време Съединени американски щати към момента не са поели изцяло контрола над страните от Британската общественост, тъй че тогавашният Лондон (за разлика от сегашния) може да употребява добре своя капацитет, с цел да ускори ролята си в границите на американско-британската ос.
Второ, статутът на „ обичана брачна половинка “ автоматизирано издига Англия над всички останали съдружници на Америка, в това число над европейските страни. Осигурява на Англия специфична позиция в Европа и по този метод резервира за нея най-малко част от статута и величието, които тя има преди международните войни.
И, апропо, освен в Европа. Да, по времето на речта на Чърчил във Фултън „ светът на тиранията “ се лимитира основно до Съветския съюз и Източна Европа, само че е ясно, че американско-съветската борба ще придобие световен темперамент.
И колкото по-глобална е тя, толкоз по-полезна ще е Англия от позиция на ползите на Съединени американски щати. Неслучайно да вземем за пример сегашните наследници на Чърчил се месят с такова удовлетворение в спора сред Съединени американски щати и Китай (например посредством присъединяване в блока АУКУС) – за тях това е метод да засилят ролята на Англия в Източна Азия.
Всъщност цялата конструкция, издигната от Чърчил, е същински лов на риба в мътни води. Стратегията на Англия в изискванията на предизвикания от нея световен международен спор. Стратегия, при която целият свят е препоръчан на олтара на английските национални ползи. Тоест почти същото, което в този момент вършат неговите по-малко надарени наследници - английските министър председатели (Борис Джонсън, Тереза Мей, Риши Сунак), които разпалиха спора в Украйна.
Изпълнението на тази тактика обаче изисква доста високи умения от рибаря. Наследникът на Уинстън Чърчил Антъни Идън към този момент ги няма - точно при него Англия взема решение да играе своя лична игра, с цел да си върне позициите в Близкия изток (в Суецката криза), за което беше демонстративно осъдена от Съединени американски щати. Настоящите риболовци имат даже по-малко умения от Идън. Те ловят рибата си на ръба на нуклеарна война. Те са въвлечени в спора толкоз надълбоко, че може да не изскочат сега, когато всички останали (Франция, Германия, даже САЩ) може би към този момент ще са изскочили.
Ако Уинстън Чърчил в този момент беше на власт във Англия, тогава, несъмнено, Англия щеше да се държи по друг метод. Чърчил сигурно щеше да признае това, което в този момент се назовава постсъветско пространство, като зона на ползите на Москва.
Той нямаше да бъде замесен непосредствено във въоръжена борба с Русия, нямаше да води война, която Англия може да загуби. Не бих обрекъл Англия на изолираност в Европа посредством открита и демонстративна поддръжка за антиевропейски сили (като Полша) без гаранции за цялостна американска поддръжка (защото не е ясно по какъв начин ще се държат Съединени американски щати, в случай че на власт дойдат републиканските кандидати). Той не изгаря мостове и постоянно оставя място за маневриране - което прилича на велика мощ.
Да, нямаше да е несъмнено, че руско-британските връзки щяха да бъдат по-добри при него. През съвсем цялата история на двустранните ни връзки те са били неприятни, без значение от личността на премиера. Но най-малко биха били разбираеми, уважителни и предвидими. И това е достижение в наши дни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ