Преди 50 години Самюъл Бекет печели Нобеловата награда за литература
Точно преди 50 години Самюъл Баркли Бекет (Samuel Beckett) - ирландският драматург, романист и стихотворец, писал на британски и френски език, е почетен с Нобеловата премия за литература (1969 г.).
Някои от най-известните му пиеси са "В очакване на Годо " (1952 г.), "Катастрофа " (1982), "Краят на играта " (1957 г.), "О, щастливи дни " (1960 г.), "Последната лента на Крап " (1958 г.).
Бекет е създател и на романа "Молой " (1951 г.) и на сборниците "Разкази и текстове за нищо " (1967 г.) и "Обезселителят и други разкази ".
Той оказва мощно въздействие върху развиването на британската драматургия и до през днешния ден, в това число и върху различен Нобелов лауреат от Обединеното кралство - Харолд Пинтър, което е изключително осезаемо в ранното му творчество.
Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 година в фамилията на Уилям Франк Бекет и Мария Джоунс Роу - скромни протестанти, чието имение в дъблинското предградие Фоксрок участва в прозата и пиесите на създателя. Майка му е здравна сестра, а татко му - плановик на постройки. Самюъл има и по-голям брат - Франк Едуърд Бекет.
На петгодишна възраст Самюъл участва на учебна режисура, в резултат на което стартира да се учи да свири. След това е възпитаник в Ърлсфортското учебно заведение, а през 1919 година се записва в Портъра Ройъл Скул, където е учил и Оскар Уайлд. Атлет по природа, Бекет се занимава интензивно с крикет и като състезател на Университета в Дъблин е единственият Нобелов лауреат, записан в Библията на крикета.
Самюъл Бекет е най-известен с пиесата си " В очакване на Годо " (1953). В постоянно цитираната публикация, критикът Вивиан Мерсие написа, че Бекет "е постигнал теоритично невъзможното - пиеса, в която нищо не се случва и все пак публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част съвсем повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти. " Както множеството си произведения след 1947 година, и пиесата е написана на френски език със заглавието En attendant Godot. Бекет работи върху пиесата сред октомври 1948 и януари 1949 година. Публикува я през 1952, а премиерата ѝ е през 1953-а. Английският превод, дело на самия Бекет, излиза две години по-късно. Режисирана от Роджър Блин, пиесата има спорен триумф в Париж, а по-късно и по целия свят.
Бекет превежда на британски всички свои произведения самичък, като се изключи "Молой ", когато си сътрудничи с Патрик Боул. Успехът на "В очакване на Годо " отваря път за кариера на Бекет в театъра. Впоследствие Бекет сполучливо написа по-дълги пиеси като "Последният запис " (Krapp’s Last Tape).
През октомври 1969 година, до момента в който е на отмора със Сюзън в Тунис, Бекет научава, че е спечелил Нобеловата премия за литература. Предчувствайки, че прикритият ѝ по природа брачен партньор ще бъде съкрушен със популярност от този миг нататък, брачната половинка му Сюзан назовава премията "катастрофа ". Бекет подарява цялата парична премия и макар че не отделя доста време на изявленията и срещи със своите почитатели, писмата му до Рой Фостър разкриват, че той освен е бил ненадейно отзивчив, само че и постоянно е бил подготвен да беседва за своята работа и процеса зад нея със свои последователи.
Творчеството на Бекет е предмет на голям брой проучвания, изхождащи от разнообразни позиции. Излизат профилирани университетски журнали отдадени напълно на тях.
Някои от най-известните му пиеси са "В очакване на Годо " (1952 г.), "Катастрофа " (1982), "Краят на играта " (1957 г.), "О, щастливи дни " (1960 г.), "Последната лента на Крап " (1958 г.).
Бекет е създател и на романа "Молой " (1951 г.) и на сборниците "Разкази и текстове за нищо " (1967 г.) и "Обезселителят и други разкази ".
Той оказва мощно въздействие върху развиването на британската драматургия и до през днешния ден, в това число и върху различен Нобелов лауреат от Обединеното кралство - Харолд Пинтър, което е изключително осезаемо в ранното му творчество.
Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 година в фамилията на Уилям Франк Бекет и Мария Джоунс Роу - скромни протестанти, чието имение в дъблинското предградие Фоксрок участва в прозата и пиесите на създателя. Майка му е здравна сестра, а татко му - плановик на постройки. Самюъл има и по-голям брат - Франк Едуърд Бекет.
На петгодишна възраст Самюъл участва на учебна режисура, в резултат на което стартира да се учи да свири. След това е възпитаник в Ърлсфортското учебно заведение, а през 1919 година се записва в Портъра Ройъл Скул, където е учил и Оскар Уайлд. Атлет по природа, Бекет се занимава интензивно с крикет и като състезател на Университета в Дъблин е единственият Нобелов лауреат, записан в Библията на крикета.
Самюъл Бекет е най-известен с пиесата си " В очакване на Годо " (1953). В постоянно цитираната публикация, критикът Вивиан Мерсие написа, че Бекет "е постигнал теоритично невъзможното - пиеса, в която нищо не се случва и все пак публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част съвсем повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти. " Както множеството си произведения след 1947 година, и пиесата е написана на френски език със заглавието En attendant Godot. Бекет работи върху пиесата сред октомври 1948 и януари 1949 година. Публикува я през 1952, а премиерата ѝ е през 1953-а. Английският превод, дело на самия Бекет, излиза две години по-късно. Режисирана от Роджър Блин, пиесата има спорен триумф в Париж, а по-късно и по целия свят.
Бекет превежда на британски всички свои произведения самичък, като се изключи "Молой ", когато си сътрудничи с Патрик Боул. Успехът на "В очакване на Годо " отваря път за кариера на Бекет в театъра. Впоследствие Бекет сполучливо написа по-дълги пиеси като "Последният запис " (Krapp’s Last Tape).
През октомври 1969 година, до момента в който е на отмора със Сюзън в Тунис, Бекет научава, че е спечелил Нобеловата премия за литература. Предчувствайки, че прикритият ѝ по природа брачен партньор ще бъде съкрушен със популярност от този миг нататък, брачната половинка му Сюзан назовава премията "катастрофа ". Бекет подарява цялата парична премия и макар че не отделя доста време на изявленията и срещи със своите почитатели, писмата му до Рой Фостър разкриват, че той освен е бил ненадейно отзивчив, само че и постоянно е бил подготвен да беседва за своята работа и процеса зад нея със свои последователи.
Творчеството на Бекет е предмет на голям брой проучвания, изхождащи от разнообразни позиции. Излизат профилирани университетски журнали отдадени напълно на тях.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ