Към изборите: Време е за тактика на пехотата в мочурлива местност
Точно оттова минава британската армия с доста ограничения и даже загуби, само че печели популярни победи. Крал Ричард декларира пред своите воини: Победихте още когато преминахте през пъкъла на блатата и непроходимите гори. Там се ражда изразът „ Тактика на пехотата в мочурлива околност “ – устойчивост, военен дух и вярното оръжие.
Българските ханове и царе постоянно са печелили значими сражения точно в мъчно налични места – при Върбишкия проход, край река Клокотница… Но и губим – Самуил, разположил войските си до река и блата край селището Ключ, вярвайки, че армията на Василий II няма по какъв начин да премине. Но византийците освен минали, само че и… знаеме края на историята.
Предизборната акция, без да е разгласен старта, към този момент е в напреднала фаза. Партийните войски стягат въоръжението, пълководците умуват над тактики и тактики. Започналите бойни дейности са с голям залог: или се връща модела „ Борисов “, или поемаме по нов път – пътя на измененията.
Ще завоюва този, кото мине през тресавищата, блатата и минираните от съперника полета. Победата на новите воини, развели рицарски послания за промени, ярко бъдеще, правдивост и отмъщение до неотдавна изглеждаше сигурна. Вече се желае безвъзвратен оптимизъм, с цел да се твърди същото.
Борисов и командването на ГЕРБ са оповестили тотална готовност. Под знамената се чакат към 600 000 души с бюлетина в ръка. Мотивът е явен: в случай че спечелим, печелим чекмеджето; в случай че загубим – губим всичко. Тези хора не се интересуват от това, че България е последна по всички индикатори за естествен живот, интересуват се за себе си, даже да е за сметка на другите. Най-вече за сметка на другите.
Противниковите сили наподобяват единни единствено на първо четене. В „ Демократична България “ се появи класическия разединител. Методи Лалов изиска оставките на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Антоанета Цанева с аргумента, че става дума за правила, почтеност и честност. Най-вероятно става дума за опит да завоюва политически триумф. Някои го назовават изменничество. Случва се, когато партията е на брега на блатото, което би трябвало да премине. За акцията приказвам. Няма мотив, който да оправдае вик пред войската в навечерието на борбата: „ Командващите са кофти хора, би трябвало да се разкарат “. Във военно време сходно държание се санкционира по законите за военно време…
Високият дух и положителното въодушевление в лагера на „ Продължаваме Промяната “ от ден на ден наподобяват предозирани. Кирил Петков към този момент е под пресечен огън във връзка канадското му поданство. Колкото и да наподобява казусът безразсъден, той може да нанесе повече вреди, в сравнение с Петков и Асен Василев допускат. Огънят се придвижва и върху президента Румен Радев. Обстрелът не е гибелен, в случай че си квалифициран. Но е трижди по-ефективен, в случай че бъде недооценен. Подценен ли е, благи мечтатели? Тресавището на статуквото се забавлява най-вече с туристи със смели сърца и джапанки…
„ Изправи се БГ! Ние идваме “ не престават да са „ доста водач – малко индианец “. Само с шамански вълшебства и заклинания злото не се побеждава.
Българска социалистическа партия са огромната мистерия. Ръководството продължава опитите да трансфорат страховете на своите членове и симпатизанти във религия. Но това не е лекция за пътя към щастието, а борба за оцеляване в гадни условия. Да черпиш сили от пресъхналия бунар на Бузлуджа и да инжектираш съмнение в поддръжката към Румен Радев е композиция на недоверието.
Движение за права и свободи се пробва да се измъкне от обсадата на „ кохортите на смяната “ и да премине в контранастъпление. В придвижването знаят силата на изненадата и я приложиха: водачът Карадайъ е кандидат-президент, а Делян Пеевски – кандидат-депутат. Неочакваният тактически ход несъмнено е издразнил доста хора, само че като план е доста по-дълбок, в сравнение с наподобява. Освен, че втвърдява електората, разравя жаравата на народен проблем, неуреден и до през днешния ден – етническия. Обикновените християни и мюсюлмани съжителстват умерено. Но и двете общности към момента са подвластни от политически послания, операции, замяна на исторически обстоятелства, корист с религиозни усеща и послушание на престижи, от време на време съмнителни. Етническата карта е на масата. Това е знак за нараснала зоркост. Защо партиите в предизборната акция не отварят и дума за това? Най-лесно е да се разсърдим на Движение за права и свободи, по-мъдро е да приказваме по тематиката. Честно и намерено. Иначе потреблението на възродителния развой като агитационен инструмент, ще продължи да прави вгорчава животът ни. Вече сме под 7 милиона и единствено сплотеността ще ни избави от затриване.
Да не забравяме и фактът, че Съветския съюз има трима свои кандидат-президенти. На Съветския съюз, тъй като това не са русофили в класическия смисъл, а поклонници на Червената войска, стоманения Сталин, твърдата ръка, властта в Кремъл – имперска или президентска. Техни близки, деца и внуци учат и живеят в „ загнилия Запад “, само че те не престават да се просълзяват, колчем видят Паметника на руската армия… Достъпът на тяхната агитация до огромните медии е удивително великодушен и това не е без значение. Не е и инцидентно.
Всичко е от голяма важност, когато страната е в рецесия, а обществото разграничено в избора на полезности.
На война могат да те убият един път, а в политиката - доста пъти, - е споделил класикът.
След избори нормално плачат тези, които самоуверено са вярвали, че са супер бойци и знаят всичко.
Д-р Димитър Попкутуев
Българските ханове и царе постоянно са печелили значими сражения точно в мъчно налични места – при Върбишкия проход, край река Клокотница… Но и губим – Самуил, разположил войските си до река и блата край селището Ключ, вярвайки, че армията на Василий II няма по какъв начин да премине. Но византийците освен минали, само че и… знаеме края на историята.
Предизборната акция, без да е разгласен старта, към този момент е в напреднала фаза. Партийните войски стягат въоръжението, пълководците умуват над тактики и тактики. Започналите бойни дейности са с голям залог: или се връща модела „ Борисов “, или поемаме по нов път – пътя на измененията.
Ще завоюва този, кото мине през тресавищата, блатата и минираните от съперника полета. Победата на новите воини, развели рицарски послания за промени, ярко бъдеще, правдивост и отмъщение до неотдавна изглеждаше сигурна. Вече се желае безвъзвратен оптимизъм, с цел да се твърди същото.
Борисов и командването на ГЕРБ са оповестили тотална готовност. Под знамената се чакат към 600 000 души с бюлетина в ръка. Мотивът е явен: в случай че спечелим, печелим чекмеджето; в случай че загубим – губим всичко. Тези хора не се интересуват от това, че България е последна по всички индикатори за естествен живот, интересуват се за себе си, даже да е за сметка на другите. Най-вече за сметка на другите.
Противниковите сили наподобяват единни единствено на първо четене. В „ Демократична България “ се появи класическия разединител. Методи Лалов изиска оставките на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Антоанета Цанева с аргумента, че става дума за правила, почтеност и честност. Най-вероятно става дума за опит да завоюва политически триумф. Някои го назовават изменничество. Случва се, когато партията е на брега на блатото, което би трябвало да премине. За акцията приказвам. Няма мотив, който да оправдае вик пред войската в навечерието на борбата: „ Командващите са кофти хора, би трябвало да се разкарат “. Във военно време сходно държание се санкционира по законите за военно време…
Високият дух и положителното въодушевление в лагера на „ Продължаваме Промяната “ от ден на ден наподобяват предозирани. Кирил Петков към този момент е под пресечен огън във връзка канадското му поданство. Колкото и да наподобява казусът безразсъден, той може да нанесе повече вреди, в сравнение с Петков и Асен Василев допускат. Огънят се придвижва и върху президента Румен Радев. Обстрелът не е гибелен, в случай че си квалифициран. Но е трижди по-ефективен, в случай че бъде недооценен. Подценен ли е, благи мечтатели? Тресавището на статуквото се забавлява най-вече с туристи със смели сърца и джапанки…
„ Изправи се БГ! Ние идваме “ не престават да са „ доста водач – малко индианец “. Само с шамански вълшебства и заклинания злото не се побеждава.
Българска социалистическа партия са огромната мистерия. Ръководството продължава опитите да трансфорат страховете на своите членове и симпатизанти във религия. Но това не е лекция за пътя към щастието, а борба за оцеляване в гадни условия. Да черпиш сили от пресъхналия бунар на Бузлуджа и да инжектираш съмнение в поддръжката към Румен Радев е композиция на недоверието.
Движение за права и свободи се пробва да се измъкне от обсадата на „ кохортите на смяната “ и да премине в контранастъпление. В придвижването знаят силата на изненадата и я приложиха: водачът Карадайъ е кандидат-президент, а Делян Пеевски – кандидат-депутат. Неочакваният тактически ход несъмнено е издразнил доста хора, само че като план е доста по-дълбок, в сравнение с наподобява. Освен, че втвърдява електората, разравя жаравата на народен проблем, неуреден и до през днешния ден – етническия. Обикновените християни и мюсюлмани съжителстват умерено. Но и двете общности към момента са подвластни от политически послания, операции, замяна на исторически обстоятелства, корист с религиозни усеща и послушание на престижи, от време на време съмнителни. Етническата карта е на масата. Това е знак за нараснала зоркост. Защо партиите в предизборната акция не отварят и дума за това? Най-лесно е да се разсърдим на Движение за права и свободи, по-мъдро е да приказваме по тематиката. Честно и намерено. Иначе потреблението на възродителния развой като агитационен инструмент, ще продължи да прави вгорчава животът ни. Вече сме под 7 милиона и единствено сплотеността ще ни избави от затриване.
Да не забравяме и фактът, че Съветския съюз има трима свои кандидат-президенти. На Съветския съюз, тъй като това не са русофили в класическия смисъл, а поклонници на Червената войска, стоманения Сталин, твърдата ръка, властта в Кремъл – имперска или президентска. Техни близки, деца и внуци учат и живеят в „ загнилия Запад “, само че те не престават да се просълзяват, колчем видят Паметника на руската армия… Достъпът на тяхната агитация до огромните медии е удивително великодушен и това не е без значение. Не е и инцидентно.
Всичко е от голяма важност, когато страната е в рецесия, а обществото разграничено в избора на полезности.
На война могат да те убият един път, а в политиката - доста пъти, - е споделил класикът.
След избори нормално плачат тези, които самоуверено са вярвали, че са супер бойци и знаят всичко.
Д-р Димитър Попкутуев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ