Спомен за казармата: Простащина, грубиянство и безумия
Точно на този ден преди 44 години ме прибраха в казармата. Никога преди и в никакъв случай по-късно не ми се е случвало нищо по-потискащо. Време на бездуховност, принуждение, нецензурност и безсмислие. Александър Андреев споделя за:
Принудителната военна работа е закононарушение против човешките права. Така смятам аз. Точно на този ден преди 44 години ме прибраха в НРБ-казармата. Никога преди и в никакъв случай по-късно не ми се е случвало нищо по-тъжно, по-потискащо, по-страшно.
Моят спомен за казармата
През онази есен желаех да последвам. Исках да чета книги, да чувам музика, да пътувам - и всичко останало, от което се вълнува един 19-годишен човек. Вместо това ме напъхаха в груба вълнена униформа и ме подгониха в подкованите ми обуща по един безотраден плац, където на всичко отгоре трябваше да марширувам и да пея налудничави и кръвожадни песни. Пък аз въобще не мога нито да марширувам, нито да пея. Не мога и „ коремно “ да върша, поради което изядох много пердах.
Апропо - бой. Всекидневието в НРБ-казармата беше наситено до гъст разтвор с действия, които са подсъдни по Наказателния кодекс и са низвергнати от Всеобщата декларация за човешките права. Виждал съм ликвидиране, осакатяване, изтезания и какви ли не „ извращения “, както ги назоваха тогава. А до момента в който в модерна България към момента имаше наборна военна работа, нещата си бяха съвсем същите, доколкото ми е известно. Защото войската и казармата са мудни, тежки, инертни и назадничави структури, които не се трансформират толкоз бързо - нито от демокрацията и пазарната стопанска система, нито от участието в НАТО и ЕС. Слава Богу, че през днешния ден в България към този момент няма насилствена военна работа. Искрено се надявам, че предлагането на господин Каракачанов тя бъде обновена преследва единствено краткосрочни политически цели, а не действителното ѝ възобновяване.
Преди 44 години не разбирах, не го разбирам и до момента: за какво ненадейно цялостна власт над мен получиха неколцина груби, необразовани и крадливи хора, които се назоваха един другиго " Бате ", " Баджо ", " Боце ", " Таце " или " Ку*e "? По-късно, с настъпването на мутренските времена, най-малко разбрах за прякорите, известни сред грубите, необразовани и крадливи хора.-->
Защо трябваше да пилея две от най-ценните си години?
Сигурно ще прозвучи претенциозно, само че в опушеното помещение, вмирисано на човешка физиология и паркетин, аз смехотворно се пробвах да чета Пруст и Лукреций. Иначе бях задължен да зубря малоумия за кръвожадната турска войска, остарели информации за структурата на артилерийския снаряд или нелепи инструкции какво да върша, когато зад ъгъла падне атомна бомба. Всичко това - в смрадливи пространства, в лепкава атмосфера от въглищен пушек, алкохолни изпарения и грубиянщина. И без никаква диря от именитите войнишки другарства, които сякаш били възвишени, всеотдайни и за цялостен живот. Не, такива нямаше, тъй като всеки гледаше да се погрижи за себе си, да се добере до малко повече (храна, привилегии, отпуска), в сравнение с имаха останалите. Може ли някой да ми даде свястно пояснение за какво трябваше да пилея две от най-ценните си години с сходни идиотски занимания?
iStock/Getty Images
Да, да, знам наизуст монотонния напев за придобиването на неустрашимост и за отбраната на отечеството. И даже самичък мога да прибавя един-два (макар и не безспорни) аргумента в интерес на казармата: в такива сфери като ограмотяването и битовата хигиена тя в действителност може да се окаже напредничаво място за част от новобранците. Но, извинявайте, белким би трябвало да нахлузиш униформа и да грабнеш калашник в ръка, с цел да се научиш да си миеш зъбите? Та нали обществото разполага с други институции, които имат грижа за образованието и хигиената - да вземем за пример фамилията и учебното заведение.
Когато съвсем провалих обучение на Варшавския контракт
Колкото до мъжествеността и отбраната на отечеството: неустрашимост човек може да си натрупа и във фитнес-залата, стига да желае. А отбраната на отечеството по-добре да поверим на професионални бойци, в сравнение с неопитни млади момчета, които единствено чакат момента да захвърлят пушките в някой шубрак.
Какво помня 44 години по-късно? Бездуховност, принуждение, нецензурност, безсмислие - това помня. А, и още нещо. Когато, заради цялостна неприспособимост за дилемите в армията, един прекрасен ден съвсем провалих обучение на Варшавския контракт, въпросният деятел с прякор Ку*ето извади револвер и създаде човеколюбивото известие, че вътре има шест патрона - пет за мен и един за него. Е, изстрели не създаде, аз оцелях, попаднах в карцера, а най-после и в Трудови войски. И изцяло справедливо се уволних без нито една нашивка.
Принудителната военна работа е закононарушение против човешките права. Така смятам аз. Точно на този ден преди 44 години ме прибраха в НРБ-казармата. Никога преди и в никакъв случай по-късно не ми се е случвало нищо по-тъжно, по-потискащо, по-страшно.
Моят спомен за казармата
През онази есен желаех да последвам. Исках да чета книги, да чувам музика, да пътувам - и всичко останало, от което се вълнува един 19-годишен човек. Вместо това ме напъхаха в груба вълнена униформа и ме подгониха в подкованите ми обуща по един безотраден плац, където на всичко отгоре трябваше да марширувам и да пея налудничави и кръвожадни песни. Пък аз въобще не мога нито да марширувам, нито да пея. Не мога и „ коремно “ да върша, поради което изядох много пердах.
Апропо - бой. Всекидневието в НРБ-казармата беше наситено до гъст разтвор с действия, които са подсъдни по Наказателния кодекс и са низвергнати от Всеобщата декларация за човешките права. Виждал съм ликвидиране, осакатяване, изтезания и какви ли не „ извращения “, както ги назоваха тогава. А до момента в който в модерна България към момента имаше наборна военна работа, нещата си бяха съвсем същите, доколкото ми е известно. Защото войската и казармата са мудни, тежки, инертни и назадничави структури, които не се трансформират толкоз бързо - нито от демокрацията и пазарната стопанска система, нито от участието в НАТО и ЕС. Слава Богу, че през днешния ден в България към този момент няма насилствена военна работа. Искрено се надявам, че предлагането на господин Каракачанов тя бъде обновена преследва единствено краткосрочни политически цели, а не действителното ѝ възобновяване.
Преди 44 години не разбирах, не го разбирам и до момента: за какво ненадейно цялостна власт над мен получиха неколцина груби, необразовани и крадливи хора, които се назоваха един другиго " Бате ", " Баджо ", " Боце ", " Таце " или " Ку*e "? По-късно, с настъпването на мутренските времена, най-малко разбрах за прякорите, известни сред грубите, необразовани и крадливи хора.-->
Защо трябваше да пилея две от най-ценните си години?
Сигурно ще прозвучи претенциозно, само че в опушеното помещение, вмирисано на човешка физиология и паркетин, аз смехотворно се пробвах да чета Пруст и Лукреций. Иначе бях задължен да зубря малоумия за кръвожадната турска войска, остарели информации за структурата на артилерийския снаряд или нелепи инструкции какво да върша, когато зад ъгъла падне атомна бомба. Всичко това - в смрадливи пространства, в лепкава атмосфера от въглищен пушек, алкохолни изпарения и грубиянщина. И без никаква диря от именитите войнишки другарства, които сякаш били възвишени, всеотдайни и за цялостен живот. Не, такива нямаше, тъй като всеки гледаше да се погрижи за себе си, да се добере до малко повече (храна, привилегии, отпуска), в сравнение с имаха останалите. Може ли някой да ми даде свястно пояснение за какво трябваше да пилея две от най-ценните си години с сходни идиотски занимания?
iStock/Getty Images Да, да, знам наизуст монотонния напев за придобиването на неустрашимост и за отбраната на отечеството. И даже самичък мога да прибавя един-два (макар и не безспорни) аргумента в интерес на казармата: в такива сфери като ограмотяването и битовата хигиена тя в действителност може да се окаже напредничаво място за част от новобранците. Но, извинявайте, белким би трябвало да нахлузиш униформа и да грабнеш калашник в ръка, с цел да се научиш да си миеш зъбите? Та нали обществото разполага с други институции, които имат грижа за образованието и хигиената - да вземем за пример фамилията и учебното заведение.
Когато съвсем провалих обучение на Варшавския контракт
Колкото до мъжествеността и отбраната на отечеството: неустрашимост човек може да си натрупа и във фитнес-залата, стига да желае. А отбраната на отечеството по-добре да поверим на професионални бойци, в сравнение с неопитни млади момчета, които единствено чакат момента да захвърлят пушките в някой шубрак.
Какво помня 44 години по-късно? Бездуховност, принуждение, нецензурност, безсмислие - това помня. А, и още нещо. Когато, заради цялостна неприспособимост за дилемите в армията, един прекрасен ден съвсем провалих обучение на Варшавския контракт, въпросният деятел с прякор Ку*ето извади револвер и създаде човеколюбивото известие, че вътре има шест патрона - пет за мен и един за него. Е, изстрели не създаде, аз оцелях, попаднах в карцера, а най-после и в Трудови войски. И изцяло справедливо се уволних без нито една нашивка.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ