Централните банки отново са изправени пред трудни решения. Може ли да сгрешат?
Точно когато доста централни банки насочиха вниманието си към нормализиране на паричната политика, откакто стопанските системи започнаха да се възвръщат от пандемията от ковид, нашествието на Русия в Украйна провокира нови разтърсвания, написа Елиът смит за .
Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати утвърди първото покачване на главния си лихвен % от 2018 година насам и алармира за следващи нараствания при всяко едно от оставащите шест съвещания на централната банка до края на годината.
Английската централна банка пък увеличи лихвите при трета поредна среща, въпреки и да резервира по-пасивния звук.
Също предходната седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард съобщи, че регулаторът дава „ в допълнение пространство “ сред планувания завършек на програмата за закупуване на активи и първото нарастване на лихвите от повече от десетилетие. По-рано ЕЦБ изненада пазарите, откакто разгласи, че ще приключи програмата си за пазаруване на активи през третото тримесечие на тази година.
Иначе казано, до момента в който Английската централна банка беше по-предпазлива в позицията си от предстоящото, Фед и ЕЦБ изненадаха с нараснала настъпателност.
Централните банки по целия свят бяха хванати неподготвени от внезапния растеж на инфлацията вследствие на пандемията от COVID-19, която докара до многогодишни върхове при потребителските цени.
Пътят към момента не е извървян
Според някои икономисти съществува риск стягането на паричната политика на някои централни банки да бъде прекомерно нападателно в миг, когато икономическия напредък е застрашен от спора в Украйна и проблемите с пазара на труда. Това може да докара до стагфлация – интервал на висока инфлация, невисок напредък и висока безработица.
Въпреки това наподобява, че множеството централни банкери към този момент дават приоритет на слагането под надзор на инфлацията над опасенията за икономическия напредък, които не престават да са забулени в неизясненост поради войната.
Глобалният пазарен пълководец на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър сподели предходната седмица, че последната поредност от срещи на централните банки е посочил, че централните банкери „ имат възприятието, че изостават с предприемането на нужните дейности “ и че бързат да възстановяват политиката.
„ Макар че приказват за решителни дейности в тази тенденция, паричната политика продължава да е удобна за растежа, макар последните покачвания на лихвите. Може да приказват за стягане, само че към момента не са минали този път “, разяснява той.
По това време предходната година Гимбър съобщи, че запазването на самообладание беше главното обръщение в мненията на централните банкери, което означаваше, че всяко неправилно деяние щеше да докара до прекомерно постепенно предприемане на ограничения, а не до прибързано такова.
„ Година по-късно инфлацията е на върхови равнища от няколко десетилетия, а пазарите на труда реализираха положително възобновяване. „ Търпението “ беше изоставено “. На мода в този момент е „ опцията “ сподели той.
„ Предстои по-нататъшно стягане на политиката и централните банки желаят да имат опцията да се движат по-бързо, в случай че инфлационният напън не покаже признаци на намаляване “, добави Гимбърг.
Марио Сентену, който е гуверньор на централната банка на Португалия и член на Управителния съвет на ЕЦБ, съобщи пред Си Ен Би Си предходната седмица, че изискванията за повдигане на лихвите към момента не са постигани, като процесът на нормализиране остава „ безпристрастен “ и „ подвластно от данните “.
По думите му вероятностите за еврозоната зависят от продължителността на спора в Украйна и резултатите от западните наказания против Русия.
„ Безработицата е може би най-хубавият знак за европейската стопанска система в наши дни. Имаме доста мощен пазар на труда, който излиза от рецесията. Той беше подсилен и от фискални ограничения, което е повода да счита, че координацията е доста значим въпрос в Европа “, сподели Сентену.
„ Дори и това да не е най-вероятният резултат през днешния ден, сюжетът с невисок напредък и висока инфлация не е отвън границите на благоприятни условия в близкото бъдеще, тъй че би трябвало да бъдем доста деликатни “, добави той.
В борбата сред поддържането на растежа и ограничението на инфлацията, наподобява че множеството финансисти избират второто.
Брунело Роза, основен изпълнителен шеф и началник на проучванията в Rosa & Roubini, се съгласи с този метод и нужното „ разделяне “ сред паричната и фискалната политика, казвайки на Си Ен Би Си, че инфлацията е по-непосредствена опасност.
„ Ако изтриете някои десети от процентния пункт - или даже цялостен процентен пункт от растежа, заради глобите и евентуалните последствия от войната, вие отново ще имате ритъм на напредък, който е допустим “, сподели той. CNBC предходната седмица.
„ Това, което е недопустимо, е инфлацията да доближи 8% в Съединени американски щати, 6% в Европа и 7% в Обединеното кралство. Каква е заплахата от това? Опасността е, че по-високата инфлация може да се затвърди като наклонност и да влезете в онази стопира на цените и заплатите, която никой не желае. По-близо ли сме до тази обстановка? Да, сигурно “, сподели Роза.
Тревожните уроци от историята
Главният икономист на Capital Economic Нийл Ширинг съобщи, че по-агресивните покачвания на лихвите, които се плануват от Федералния запас, са породили опасенията, че стопанската система може да е изпаднала в криза.
„ Имайки поради насрещните ветрове, провокирани от войната в Украйна и разпространяването на разновидността Омикрон в Китай, това повдига по-общия въпрос дали възобновяване на огромните развити стопански системи е задоволително мощно, с цел да устоят те на стягането на паричната политика “, сподели той.
По думите му уроците от историята – изключително осемте цикъла на стягане в Съединени американски щати от края на 70-те години на предишния век, петте в Обединеното кралство и трите в еврозоната, са причина за паника.
„ Това прави общо 16 цикъла на стягане, от който 13 са приключили с криза. „ Меките кацания “ са сложни за реализиране “, добави Ширинг.
Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати утвърди първото покачване на главния си лихвен % от 2018 година насам и алармира за следващи нараствания при всяко едно от оставащите шест съвещания на централната банка до края на годината.
Английската централна банка пък увеличи лихвите при трета поредна среща, въпреки и да резервира по-пасивния звук.
Също предходната седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард съобщи, че регулаторът дава „ в допълнение пространство “ сред планувания завършек на програмата за закупуване на активи и първото нарастване на лихвите от повече от десетилетие. По-рано ЕЦБ изненада пазарите, откакто разгласи, че ще приключи програмата си за пазаруване на активи през третото тримесечие на тази година.
Иначе казано, до момента в който Английската централна банка беше по-предпазлива в позицията си от предстоящото, Фед и ЕЦБ изненадаха с нараснала настъпателност.
Централните банки по целия свят бяха хванати неподготвени от внезапния растеж на инфлацията вследствие на пандемията от COVID-19, която докара до многогодишни върхове при потребителските цени.
Пътят към момента не е извървян
Според някои икономисти съществува риск стягането на паричната политика на някои централни банки да бъде прекомерно нападателно в миг, когато икономическия напредък е застрашен от спора в Украйна и проблемите с пазара на труда. Това може да докара до стагфлация – интервал на висока инфлация, невисок напредък и висока безработица.
Въпреки това наподобява, че множеството централни банкери към този момент дават приоритет на слагането под надзор на инфлацията над опасенията за икономическия напредък, които не престават да са забулени в неизясненост поради войната.
Глобалният пазарен пълководец на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър сподели предходната седмица, че последната поредност от срещи на централните банки е посочил, че централните банкери „ имат възприятието, че изостават с предприемането на нужните дейности “ и че бързат да възстановяват политиката.
„ Макар че приказват за решителни дейности в тази тенденция, паричната политика продължава да е удобна за растежа, макар последните покачвания на лихвите. Може да приказват за стягане, само че към момента не са минали този път “, разяснява той.
По това време предходната година Гимбър съобщи, че запазването на самообладание беше главното обръщение в мненията на централните банкери, което означаваше, че всяко неправилно деяние щеше да докара до прекомерно постепенно предприемане на ограничения, а не до прибързано такова.
„ Година по-късно инфлацията е на върхови равнища от няколко десетилетия, а пазарите на труда реализираха положително възобновяване. „ Търпението “ беше изоставено “. На мода в този момент е „ опцията “ сподели той.
„ Предстои по-нататъшно стягане на политиката и централните банки желаят да имат опцията да се движат по-бързо, в случай че инфлационният напън не покаже признаци на намаляване “, добави Гимбърг.
Марио Сентену, който е гуверньор на централната банка на Португалия и член на Управителния съвет на ЕЦБ, съобщи пред Си Ен Би Си предходната седмица, че изискванията за повдигане на лихвите към момента не са постигани, като процесът на нормализиране остава „ безпристрастен “ и „ подвластно от данните “.
По думите му вероятностите за еврозоната зависят от продължителността на спора в Украйна и резултатите от западните наказания против Русия.
„ Безработицата е може би най-хубавият знак за европейската стопанска система в наши дни. Имаме доста мощен пазар на труда, който излиза от рецесията. Той беше подсилен и от фискални ограничения, което е повода да счита, че координацията е доста значим въпрос в Европа “, сподели Сентену.
„ Дори и това да не е най-вероятният резултат през днешния ден, сюжетът с невисок напредък и висока инфлация не е отвън границите на благоприятни условия в близкото бъдеще, тъй че би трябвало да бъдем доста деликатни “, добави той.
В борбата сред поддържането на растежа и ограничението на инфлацията, наподобява че множеството финансисти избират второто.
Брунело Роза, основен изпълнителен шеф и началник на проучванията в Rosa & Roubini, се съгласи с този метод и нужното „ разделяне “ сред паричната и фискалната политика, казвайки на Си Ен Би Си, че инфлацията е по-непосредствена опасност.
„ Ако изтриете някои десети от процентния пункт - или даже цялостен процентен пункт от растежа, заради глобите и евентуалните последствия от войната, вие отново ще имате ритъм на напредък, който е допустим “, сподели той. CNBC предходната седмица.
„ Това, което е недопустимо, е инфлацията да доближи 8% в Съединени американски щати, 6% в Европа и 7% в Обединеното кралство. Каква е заплахата от това? Опасността е, че по-високата инфлация може да се затвърди като наклонност и да влезете в онази стопира на цените и заплатите, която никой не желае. По-близо ли сме до тази обстановка? Да, сигурно “, сподели Роза.
Тревожните уроци от историята
Главният икономист на Capital Economic Нийл Ширинг съобщи, че по-агресивните покачвания на лихвите, които се плануват от Федералния запас, са породили опасенията, че стопанската система може да е изпаднала в криза.
„ Имайки поради насрещните ветрове, провокирани от войната в Украйна и разпространяването на разновидността Омикрон в Китай, това повдига по-общия въпрос дали възобновяване на огромните развити стопански системи е задоволително мощно, с цел да устоят те на стягането на паричната политика “, сподели той.
По думите му уроците от историята – изключително осемте цикъла на стягане в Съединени американски щати от края на 70-те години на предишния век, петте в Обединеното кралство и трите в еврозоната, са причина за паника.
„ Това прави общо 16 цикъла на стягане, от който 13 са приключили с криза. „ Меките кацания “ са сложни за реализиране “, добави Ширинг.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ