Меркел и Макрон сграбчиха своя момент Хамилтън
Точно когато икономическият раздор сред главните сили в Европа изглеждаше неизпълним, Берлин и Париж още веднъж се сплотиха. И водачите им Ангела Меркел и Еманюел Макрон предложиха договорка, която доста политици дефинират като "историческа ": фонд за възобновяване от 500 милиарда евро, набрани от Европейската комисия на финансовите пазари и след това предоставени безплатно на най-закъсалите от рецесията страни членки на Европейския съюз.
Това е стъпка към по-тясна фискална интеграция на общността в отговор на провалите, нанесени от пандемията от COVID-19. И значи, че госпожа Меркел се е съгласила немските данъкоплатци да поемат 135 милиарда евро от помощта, с които да оказват помощ на най-тежко засегнатите от пандемията страни да съживят стопанствата си. Нещо повече, немският канцлер сподели, че най-могъщата европейска стопанска система е подготвена да помогне на останалите 26 страни от общността да понесат финансовия товар.
"Съзираме момента Хамилтън ", разяснява в "Туитър " френско-германското съглашение Хенрик Ендерлайн - шеф на частния институт за ръководство в Берлин Hertie School of Government. И добави, че "политическият сигнал е, че Европейски Съюз е освен това от група национални страни и има своя лична федерална еднаквост ".
Маркирайки "момента Хамилтън ", Ендерлайн има поради договорката на именития американски финансов министър от ХVІІІ век Александър Хамилтън, който през 1790-а трансферира задълженията, насъбрани от щатите по време на Американската гражданска война на федералното държавно управление. И, като дава опция на тогавашния президент Джордж Вашингтон да вкара налози, с цел да изплати тези отговорности и емитира държавни скъпи бумаги, Хамилтън поставя основите на федералната система на страната.
Още преди месец, когато се появиха първите различия за метода, по който Брюксел би трябвало да отговори на болестта, някои политически коментатори запитаха дали не е пристигнало време Европа да изживее личния си "момент Хамилтън ".
И, както нееднократно са а случвало в историята на Европейски Съюз, точно действителната опасност натисна спусъка. А, може би, освен тя.
Показателно е, че на пръв взор спонтанното съглашение сред госпожа Меркел и господин Макрон, оповестено посредством видео конферентна връзка във вечерните часове на 18 май, се появява две седмици след решението на немския парламентарен съд да оспори легитимността на програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка. С което, на процедура анулира отчасти присъдата на Европейския съд от 2018-а, че тези покупко-продажби не опонират на законодателството на Европейски Съюз и не надвишават пълномощията на централните банкери.
Това беше пряк удар против върховенството на европейското законодателство над националното и бе несъмнено като "военен акт ".
Националистите и популистите от другите райони на общността ликуваха, а госпожа Меркел се опита да замаже ситуацията с неразбираеми формулировки и мнение, че казусът е решим, в случай че ЕЦБ обясни по-широко програмата си.
Председателят на банката - Кристин Лагард - обаче съобщи недвусмислено, че няма желание да се изяснява, тъй като не е под юрисдикцията на немските конституционни съдии и ще продължи да реализира покупко-продажбите, както и интервенциите по новия (и още по-спорен за германците) проект за покупка на активи за 750 милиарда евро, с което да подкрепи страните от еврозоната да се оправят с рецесията. Което крие заплаха от нова присъда и нов раздор и слага в риск блока на еврото.
Германският финансов министър Олаф Шолц пък даде обещание, че страната му ще откри метод да направи всичко допустимо за задълбочаването на съдействието с сътрудниците.
Париж, от своя страна, работеше старателно да отклони Берлин от сляпата обвързаност към фискалната дисциплинираност и да го убеди да развърже кесията посредством емисия на общи "коронаоблигации ". С което дефакто поддържа лагера на "слабаците от европейския юг ".
Това по никакъв начин не е чудно поради надалеч по-слабата стопанска система, с която Франция влезе в пандемията - висока безработица, по-ниски приходи и отслабени обществени финанси - знаци, "отпращащи " страната по-скоро към борещата се за оцеляване Италия в сравнение с към мощния й сътрудник Германия. А откакто настъплението на COVID-19 сподели, че и най-мощните стопански системи не са предпазени от провалите му, пристигна времето на жестовете и на компромисите. Най-знаковият - когато 200 болни от вируса французи бяха трансферирани в Германия, тъй като френските лечебни заведения бяха претъпкани от пациенти.
Развръзката се появи при започване на седмицата под формата на въпросния избавителен фонд от 500 милиарда евро, напомнящ за случилото се оттатък Атлантика преди повече от два века.
Сумата е прекомерно дребна за потребностите на стопанствата на 27-е от Европейски Съюз. Но, по оценка на основния икономист на "Ю Би Ес уелт мениджмънт " - Пол Донован - вложителите и "пазарите по скоро концентрират вниманието си върху правилото, а не върху обсега ". И точно това чувство за първи проблясъци на фискална конфедерация увеличи и цената на еврото към главния му съперник - щатския $.
Въпросът е дали първичното удобно усещане ще бъде затвърдено от по-нататъшните стъпки на страните членки от Европейски Съюз и на Европейския парламент.
Това е стъпка към по-тясна фискална интеграция на общността в отговор на провалите, нанесени от пандемията от COVID-19. И значи, че госпожа Меркел се е съгласила немските данъкоплатци да поемат 135 милиарда евро от помощта, с които да оказват помощ на най-тежко засегнатите от пандемията страни да съживят стопанствата си. Нещо повече, немският канцлер сподели, че най-могъщата европейска стопанска система е подготвена да помогне на останалите 26 страни от общността да понесат финансовия товар.
"Съзираме момента Хамилтън ", разяснява в "Туитър " френско-германското съглашение Хенрик Ендерлайн - шеф на частния институт за ръководство в Берлин Hertie School of Government. И добави, че "политическият сигнал е, че Европейски Съюз е освен това от група национални страни и има своя лична федерална еднаквост ".
Маркирайки "момента Хамилтън ", Ендерлайн има поради договорката на именития американски финансов министър от ХVІІІ век Александър Хамилтън, който през 1790-а трансферира задълженията, насъбрани от щатите по време на Американската гражданска война на федералното държавно управление. И, като дава опция на тогавашния президент Джордж Вашингтон да вкара налози, с цел да изплати тези отговорности и емитира държавни скъпи бумаги, Хамилтън поставя основите на федералната система на страната.
Още преди месец, когато се появиха първите различия за метода, по който Брюксел би трябвало да отговори на болестта, някои политически коментатори запитаха дали не е пристигнало време Европа да изживее личния си "момент Хамилтън ".
И, както нееднократно са а случвало в историята на Европейски Съюз, точно действителната опасност натисна спусъка. А, може би, освен тя.
Показателно е, че на пръв взор спонтанното съглашение сред госпожа Меркел и господин Макрон, оповестено посредством видео конферентна връзка във вечерните часове на 18 май, се появява две седмици след решението на немския парламентарен съд да оспори легитимността на програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка. С което, на процедура анулира отчасти присъдата на Европейския съд от 2018-а, че тези покупко-продажби не опонират на законодателството на Европейски Съюз и не надвишават пълномощията на централните банкери.
Това беше пряк удар против върховенството на европейското законодателство над националното и бе несъмнено като "военен акт ".
Националистите и популистите от другите райони на общността ликуваха, а госпожа Меркел се опита да замаже ситуацията с неразбираеми формулировки и мнение, че казусът е решим, в случай че ЕЦБ обясни по-широко програмата си.
Председателят на банката - Кристин Лагард - обаче съобщи недвусмислено, че няма желание да се изяснява, тъй като не е под юрисдикцията на немските конституционни съдии и ще продължи да реализира покупко-продажбите, както и интервенциите по новия (и още по-спорен за германците) проект за покупка на активи за 750 милиарда евро, с което да подкрепи страните от еврозоната да се оправят с рецесията. Което крие заплаха от нова присъда и нов раздор и слага в риск блока на еврото.
Германският финансов министър Олаф Шолц пък даде обещание, че страната му ще откри метод да направи всичко допустимо за задълбочаването на съдействието с сътрудниците.
Париж, от своя страна, работеше старателно да отклони Берлин от сляпата обвързаност към фискалната дисциплинираност и да го убеди да развърже кесията посредством емисия на общи "коронаоблигации ". С което дефакто поддържа лагера на "слабаците от европейския юг ".
Това по никакъв начин не е чудно поради надалеч по-слабата стопанска система, с която Франция влезе в пандемията - висока безработица, по-ниски приходи и отслабени обществени финанси - знаци, "отпращащи " страната по-скоро към борещата се за оцеляване Италия в сравнение с към мощния й сътрудник Германия. А откакто настъплението на COVID-19 сподели, че и най-мощните стопански системи не са предпазени от провалите му, пристигна времето на жестовете и на компромисите. Най-знаковият - когато 200 болни от вируса французи бяха трансферирани в Германия, тъй като френските лечебни заведения бяха претъпкани от пациенти.
Развръзката се появи при започване на седмицата под формата на въпросния избавителен фонд от 500 милиарда евро, напомнящ за случилото се оттатък Атлантика преди повече от два века.
Сумата е прекомерно дребна за потребностите на стопанствата на 27-е от Европейски Съюз. Но, по оценка на основния икономист на "Ю Би Ес уелт мениджмънт " - Пол Донован - вложителите и "пазарите по скоро концентрират вниманието си върху правилото, а не върху обсега ". И точно това чувство за първи проблясъци на фискална конфедерация увеличи и цената на еврото към главния му съперник - щатския $.
Въпросът е дали първичното удобно усещане ще бъде затвърдено от по-нататъшните стъпки на страните членки от Европейски Съюз и на Европейския парламент.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ