Как православието се самопонижи до ранг на гръцко-московска църква
Точно както играчите на "Еврофутбол " буйно наблюдават нужната им информация, по този начин и аз от години постоянно проверявам четири православни български уеб сайтове, които намирам за авторитетни. Но напоследък събитията в международното Православие са толкоз турбулентни, че две мои персонални папки, озаглавени "Македонският църковен въпрос " и "Украинският църковен въпрос ", бързо се препълниха с разпечатки.
"Убеден русофил съм, само че се старая да бъда справедлив и достоверен ", писах в брой 50 от 2017-а на в. "БАНКЕРЪ ". Ето за какво за мен няма никакво подозрение, че актуалната Руска православна черква, отпред с Негово Светейшество Патриарх Кирил, носи главната историческа и морална отговорност за настъпилия ужасяващ и невиждан ерес в Православието. Православието се разцепи на две и се трансформира в Гръко-Московска черква, както още през XVII-XVIII век далновидно го е нарекъл католическият църковен историк Йосиф Асемани.
Противникът на Патриарх Кирил - Вселенският патриарх Вартоломей, също има своите дефекти. В отношението на Негово Всесветейшество към нас, българите, прозира към момента неизживяно фанариотство. Той настояваше в някои наши църкви по Черноморието да се служи и на гръцки език и да се отстрани паметникът на екзарх Антим І в двора на българската черква в Одрин "Св. Св. Константин и Елена ".
Анализът на грозните събития в Православието постанова да се разграничат ясно понятията схизма, ерес, автокефалия, автономност, канони, догми и други
Стефан Бобчев (1853–1940), професор по каноническо право, счита схизмата и разкола за тъждествени и дава следното определение: "Схизмата е два типа - религиозна и черковна. Религиозна е, когато някой се отдели от черковната, като мисли инак за някои второстепенни предмети от черковното обучение. Черковна схизма е, когато от черковната се отделят някои и не желаят да зачитат нейната законна подчиненост. " Следователно сегашната схизма (разкол) е черковна (църковна), само че никой не видя и религиозната такава. За пръв път в историята на Православието има казус - през септември 2018-а Св. Синод на Вселенската патриаршия независимо и едностранно позволи втори брак за своите женени свещеници и дякони при положение на вдовство или в случай че презвитератът им ги напусне. Досега второбрачието на свещенослужителите се позволяваше доста мъчно и единствено посредством използването на така наречен църковно състрадание, "църковна спестовност “. Едновременно с това Вселенската патриаршия взе свое независимо решение за метода за даване на автокефалия, което надвишава рамките на религиозната схизма по смисъла на даденото нагоре определение. Свидетели сме на началото на канонична схизма!
Различията сред църковна автокефалия и автономност към този момент са доста размити. За наше благополучие извършеният на остров Крит през юни 2016 година Свят и популярен събор на Православната черква ни сподели образно кои са същинските поместни автокефални църкви. Те са 14 на брой: 1) Вселенската (Константинополската) патриаршия; 2) Александрийската патриаршия; 3) Йерусалимската патриаршия; 4) Сръбската църква; 5) Румънската църква; 6) Кипърската църква; 7) Еладската църква; 8) Полската църква; 9) Албанската църква; 10) Църквата на Чехия и Словакия. Антиохийската патриаршия (11), Московската патриаршия (12), Българската черква (13) и Грузинската черква (14). Последните три бойкотираха събора и не отидоха в Крит. В последна сметка през юли същата година. Св. Синод на Руската православна черква реши: "...Съборът в Крит не може да се преглежда като Всеправославен, нито признатите от него документи - като изразяващи общоправославен консенсус. " До сходен извод стигна и Св. Синод на БПЦ в свое мнение от ноември 2016-а: "Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен. “ Същата година Св. Синод на Антиохийската патриаршия публично съобщи, че "Не приема срещата в Крит да се назовава Велик Православен Събор или Велик Свят Събор " и "Каквото и да е било признато и решено на срещата в Крит, то не обвързва по никакъв метод Антиохийската патриаршия ". А още преди този момент се появи вътрешноправославна канонична схизма, когато през април 2014-а Антиохийската патриаршия прекъсна евхаристийното общение с Йерусалимската поради разногласието за каноническата принадлежност на територията на Катар! Грузинската черква замълча по въпроса.
Всички православни поместни църкви, невлизащи в 14-те, работят посредством разнородни форми на автономност или са канонично непризнати.
Колкото и разнообразно да е устройството и ръководството на поместните църкви, тях ги сплотява в едно съборното начало - " душата на Православието ". Органът на ръководство е групов - синод или някакъв тип архиерейски събор, а съответният предстоятел (председател) е единствено "пръв сред равни ", "пръв по чест ". Всичко това е главната разлика с Католическата черква, която се основава на единоначалието, защото папата с изключение на всичко друго е Наместник на Христа на Земята и Глава на църквата. Обаче ние, православните. в случай че сме почтени пред себе си, би трябвало да признаем, че нашата съборност, която противопоставяхме на догмата за папската безпогрешност (незаблудимост), в най-ново време претърпя провал!
Догмите са безконечни и неизменими богооткровенни истини. За Православието те са 12-членният Символ на Вярата, Догмата за двете естества в едното лице на Исус Христос, Догмата за двете воли и дейности на Исус Христос и Догмата за иконопочитанието (нямам искания за изчерпателно изброяване). Последната стартира по този начин: "Пазим без нововъведения всички с писание или без писание открити за нас църковни предания… ". След рухването на Берлинската стена част от православните злоупотребиха с този къс пролог и го трансфораха във пиедестал на актуалния православен фанатизъм, на чието знаме написа "Православие или гибел! " и чието кредо е "Всяко изобретение е гибел за Православието! “. Те припознават католицизма и папската институция като най-страшна разкол, заплашваща всеки миг да погълне Православието. Именно православните фанатици интензивно работиха за неуспеха на Събора в Крит.
Понятията канон и предписание са тъждествени. Всичките православни догми или правила на Светите апостоли, на Светите космополитен и поместни събори и на Светите отци се побират в една скромна книга с не повече от 450 страници! Те съставляват религиозното законодателство и като всяко друго законодателство правните му правила вървят "след живота тук и в този момент на земята ". Първо поражда нов феномен, ново събитие, и по-късно се облича в писано или неписано предписание. От друга страна, правилно е, при процеса на сформиране на разпоредбите невидимо работи Светият Дух, или както е признато да се цитира "угодно бе на Светаго Духа и нам " - сакралният израз от Деяния на светите Апостоли от Новия Завет. Но точно особеното пояснение на разпоредбите, даващи автокефалност, са "ябълката " на огромния разкол сред "Втория Рим Константинопол " и "Третия Рим Москва “! Разбира сe, става въпрос за автокефалността на Украинската черква.
В какво в действителност се състои виновността на Патриарха на Москва и на цяла Русия Негово Светейшество Кирил? Вината е на първо място в бойкотирането на Събора в Крит и в това, че стана нещо нечувано - през октомври 2018-а Московската патриаршия прекрати евхаристийното общение с Константинополската патриаршия .
Най-правдиво и впечатляващо точно наскоро се изрече гръцкият президент Прокопис Павлопулос. Той съобщи: "Една от главните аргументи Московската патриаршия да бойкотира в последния миг събора на православните църкви на Крит, който се организира през 2016 година, беше страхът там да не се сложи за разискване на най-високо ниво украинският църковен въпрос. С тази цел на предсъборните заседания Московската патриаршия блокира подписването на общоправославно мнение за даването на автокефалия, въпреки то да беше в доста преференциален вид за съветската позиция, която не желае Украйна да излезе от църковното въздействие на Москва. Поради неналичието на в съгласие общоправославно мнение тази тематика не беше включена в дневния ред на събора, само че въпросът е толкоз значим за Русия, че Москва реши да се презастрахова и да бойкотира в последния миг Всеправославния събор. Другата причина за решението на РПЦ беше нежеланието на Кремъл да стартира да действа съборният институт в Православната черква като орган в живота на православието, което допуска Руската черква да се преценява с общоцърковните решения на център, който е отвън Русия… Прекъсването на разговора сред православните църкви на най-високо ниво, и то по метод, афектиран за църквите, взели участие в Критския събор, нанесе тежък удар върху доверието сред църквите и ускори центробежните сили в цялото православие. "
Иван Симеонов
"Убеден русофил съм, само че се старая да бъда справедлив и достоверен ", писах в брой 50 от 2017-а на в. "БАНКЕРЪ ". Ето за какво за мен няма никакво подозрение, че актуалната Руска православна черква, отпред с Негово Светейшество Патриарх Кирил, носи главната историческа и морална отговорност за настъпилия ужасяващ и невиждан ерес в Православието. Православието се разцепи на две и се трансформира в Гръко-Московска черква, както още през XVII-XVIII век далновидно го е нарекъл католическият църковен историк Йосиф Асемани.
Противникът на Патриарх Кирил - Вселенският патриарх Вартоломей, също има своите дефекти. В отношението на Негово Всесветейшество към нас, българите, прозира към момента неизживяно фанариотство. Той настояваше в някои наши църкви по Черноморието да се служи и на гръцки език и да се отстрани паметникът на екзарх Антим І в двора на българската черква в Одрин "Св. Св. Константин и Елена ".
Анализът на грозните събития в Православието постанова да се разграничат ясно понятията схизма, ерес, автокефалия, автономност, канони, догми и други
Стефан Бобчев (1853–1940), професор по каноническо право, счита схизмата и разкола за тъждествени и дава следното определение: "Схизмата е два типа - религиозна и черковна. Религиозна е, когато някой се отдели от черковната, като мисли инак за някои второстепенни предмети от черковното обучение. Черковна схизма е, когато от черковната се отделят някои и не желаят да зачитат нейната законна подчиненост. " Следователно сегашната схизма (разкол) е черковна (църковна), само че никой не видя и религиозната такава. За пръв път в историята на Православието има казус - през септември 2018-а Св. Синод на Вселенската патриаршия независимо и едностранно позволи втори брак за своите женени свещеници и дякони при положение на вдовство или в случай че презвитератът им ги напусне. Досега второбрачието на свещенослужителите се позволяваше доста мъчно и единствено посредством използването на така наречен църковно състрадание, "църковна спестовност “. Едновременно с това Вселенската патриаршия взе свое независимо решение за метода за даване на автокефалия, което надвишава рамките на религиозната схизма по смисъла на даденото нагоре определение. Свидетели сме на началото на канонична схизма!
Различията сред църковна автокефалия и автономност към този момент са доста размити. За наше благополучие извършеният на остров Крит през юни 2016 година Свят и популярен събор на Православната черква ни сподели образно кои са същинските поместни автокефални църкви. Те са 14 на брой: 1) Вселенската (Константинополската) патриаршия; 2) Александрийската патриаршия; 3) Йерусалимската патриаршия; 4) Сръбската църква; 5) Румънската църква; 6) Кипърската църква; 7) Еладската църква; 8) Полската църква; 9) Албанската църква; 10) Църквата на Чехия и Словакия. Антиохийската патриаршия (11), Московската патриаршия (12), Българската черква (13) и Грузинската черква (14). Последните три бойкотираха събора и не отидоха в Крит. В последна сметка през юли същата година. Св. Синод на Руската православна черква реши: "...Съборът в Крит не може да се преглежда като Всеправославен, нито признатите от него документи - като изразяващи общоправославен консенсус. " До сходен извод стигна и Св. Синод на БПЦ в свое мнение от ноември 2016-а: "Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен. “ Същата година Св. Синод на Антиохийската патриаршия публично съобщи, че "Не приема срещата в Крит да се назовава Велик Православен Събор или Велик Свят Събор " и "Каквото и да е било признато и решено на срещата в Крит, то не обвързва по никакъв метод Антиохийската патриаршия ". А още преди този момент се появи вътрешноправославна канонична схизма, когато през април 2014-а Антиохийската патриаршия прекъсна евхаристийното общение с Йерусалимската поради разногласието за каноническата принадлежност на територията на Катар! Грузинската черква замълча по въпроса.
Всички православни поместни църкви, невлизащи в 14-те, работят посредством разнородни форми на автономност или са канонично непризнати.
Колкото и разнообразно да е устройството и ръководството на поместните църкви, тях ги сплотява в едно съборното начало - " душата на Православието ". Органът на ръководство е групов - синод или някакъв тип архиерейски събор, а съответният предстоятел (председател) е единствено "пръв сред равни ", "пръв по чест ". Всичко това е главната разлика с Католическата черква, която се основава на единоначалието, защото папата с изключение на всичко друго е Наместник на Христа на Земята и Глава на църквата. Обаче ние, православните. в случай че сме почтени пред себе си, би трябвало да признаем, че нашата съборност, която противопоставяхме на догмата за папската безпогрешност (незаблудимост), в най-ново време претърпя провал!
Догмите са безконечни и неизменими богооткровенни истини. За Православието те са 12-членният Символ на Вярата, Догмата за двете естества в едното лице на Исус Христос, Догмата за двете воли и дейности на Исус Христос и Догмата за иконопочитанието (нямам искания за изчерпателно изброяване). Последната стартира по този начин: "Пазим без нововъведения всички с писание или без писание открити за нас църковни предания… ". След рухването на Берлинската стена част от православните злоупотребиха с този къс пролог и го трансфораха във пиедестал на актуалния православен фанатизъм, на чието знаме написа "Православие или гибел! " и чието кредо е "Всяко изобретение е гибел за Православието! “. Те припознават католицизма и папската институция като най-страшна разкол, заплашваща всеки миг да погълне Православието. Именно православните фанатици интензивно работиха за неуспеха на Събора в Крит.
Понятията канон и предписание са тъждествени. Всичките православни догми или правила на Светите апостоли, на Светите космополитен и поместни събори и на Светите отци се побират в една скромна книга с не повече от 450 страници! Те съставляват религиозното законодателство и като всяко друго законодателство правните му правила вървят "след живота тук и в този момент на земята ". Първо поражда нов феномен, ново събитие, и по-късно се облича в писано или неписано предписание. От друга страна, правилно е, при процеса на сформиране на разпоредбите невидимо работи Светият Дух, или както е признато да се цитира "угодно бе на Светаго Духа и нам " - сакралният израз от Деяния на светите Апостоли от Новия Завет. Но точно особеното пояснение на разпоредбите, даващи автокефалност, са "ябълката " на огромния разкол сред "Втория Рим Константинопол " и "Третия Рим Москва “! Разбира сe, става въпрос за автокефалността на Украинската черква.
В какво в действителност се състои виновността на Патриарха на Москва и на цяла Русия Негово Светейшество Кирил? Вината е на първо място в бойкотирането на Събора в Крит и в това, че стана нещо нечувано - през октомври 2018-а Московската патриаршия прекрати евхаристийното общение с Константинополската патриаршия .
Най-правдиво и впечатляващо точно наскоро се изрече гръцкият президент Прокопис Павлопулос. Той съобщи: "Една от главните аргументи Московската патриаршия да бойкотира в последния миг събора на православните църкви на Крит, който се организира през 2016 година, беше страхът там да не се сложи за разискване на най-високо ниво украинският църковен въпрос. С тази цел на предсъборните заседания Московската патриаршия блокира подписването на общоправославно мнение за даването на автокефалия, въпреки то да беше в доста преференциален вид за съветската позиция, която не желае Украйна да излезе от църковното въздействие на Москва. Поради неналичието на в съгласие общоправославно мнение тази тематика не беше включена в дневния ред на събора, само че въпросът е толкоз значим за Русия, че Москва реши да се презастрахова и да бойкотира в последния миг Всеправославния събор. Другата причина за решението на РПЦ беше нежеланието на Кремъл да стартира да действа съборният институт в Православната черква като орган в живота на православието, което допуска Руската черква да се преценява с общоцърковните решения на център, който е отвън Русия… Прекъсването на разговора сред православните църкви на най-високо ниво, и то по метод, афектиран за църквите, взели участие в Критския събор, нанесе тежък удар върху доверието сред църквите и ускори центробежните сили в цялото православие. "
Иван Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ