Тия дни се бях притеснил за следизборната кондиция на “градската

Тия дни се бях тормозил за следизборната кондиция на “градската десница ”. За благополучие – на вятъра. Всичко, което не я убива, я прави по-силна. Ето – Бойко Борисов гневно упрекна “градските десни ”, че дали своят вот за Мая Манолова; те пламенно отхвърлиха да са пускали бюлетини против властта. Някои от тях коленичиха пред президентството при митинга против Гешев. Други, по-грамотни политически, се разграничиха. Например писателят Захари Карабашлиев написа от позицията на отчаян симпатизант: “Тая клета демократична общественост е време или да легне и да си почине, или да се изправи и да се бори ” - похвално интелектуално изправяне, откакто преди 3 седмици персонално поддържа Йорданка Фандъкова и Иван Портних вкупом.

За “градската десница ” е писано доста, най-вече сериозно, всичко е казано като извод. Трудно мога да допринеса с вест. Само че има процеси, които просто

 

не могат да бъдат подминавани

 

Понеже преди малко завърши локален избор, вижте какво се получава с настоящи изборни герои: Прошко Прошков, бивш кандидат-кмет на София от “демократичната общественост ”, в този момент е консултант от ГЕРБ; Дани Каназирева, в миналото кандидат-депутат и съдружен водач на същата общественост, е регионален шеф на ГЕРБ; Борис Бонев, независим участник в същата ниша, ще става зам.-шеф на столичния общински съвет - след превръщане на правилника от ГЕРБ; Вили Лилков, също кандидат-кмет в миналото, поддържа за нов мандат Йорданка Фандъкова от ГЕРБ. Тези хора освен минаха под дъгата (политическата – да няма афектирани!), ами от дейни борци против властта се трансфораха в дейни съглашатели. Някога били ли са в действителност против ГЕРБ? Моралната страна на проблема е ясна. Ясно е също, че това е неизброима върволяк от взаимни отстъпки, катарзиси и кадрово преориентиране. Само че има и нещо друго – ей такива дребни прехвърляния (политически, да не си помислите финансови!? ), които минават-заминават в всекидневието, са една от аргументите “демократичната общественост ” да е с електорален растеж на джудже. Принос дава и присъдружният кръжец от общественици, сякаш самостоятелни жители и борци против ГЕРБ, само че

 

звънне ли Фандъкова, не могат да откажат

 

Гледах фрагменти през акцията и не имах вяра на очите си: някакви хора се бяха събрали вкупом - начесто, радушно... Говорят с възторг, хъс. Но не бяха запорожци, пишещи на турския султан. Бяха " демократични интелектуалци ”, обясняващи се в обич на кметицата. А в това време дефилират като дейни громители на статуквото. Стига лига! Как съвместяват?

Най-интересното в тия процеси е възприятието за самоусещане. Знаем за вярата в личната неповторимост на “демократичната общественост ”. Знаем, че се смята за авангард, вестител на морал, героизъм... Че обича да наставлява " елементарния народ ". Но по какъв начин ли си изяснява уединено личните метаморфози?

 

Дали съумява да излъже съвестта си? Да се самоутеши?

 

Най-вероятно да, самозалъгването е всемирен инстинкт за предпазване в живот на взаимни отстъпки. Но " демократичната общественост " би трябвало да знае също по този начин, че " елементарният народ " никак не е кьорав - той вижда по какъв начин постове, планове, " взаимни начинания ", наградки и други “дребни сладки ” се разменят сред власт и мнимите й громители. И точно това е една от аргументите " градското дясно " да не се уголемява. Пределно следва да е ясно в последна сметка: дали ГЕРБ ще ти даде милиони за парцел (Дупката във Варна), ще те назначи нейде или просто ще отпусне пари за твой план, а ти да върнеш рестото - събитието е едно и също, единствено партиите и рангът са разнообразни. И тук рецензията не е към редовия десен гласоподавател, несъмнено, а към политическите и публичните му водачи. 

Няколко думи за най-пресния воин - Бонев. Не е скандално ГЕРБ да го поддържа за зам.-председател. Скандално е за задачата цялостен устав да се преправя  -

 

търси се не човек за пост, а пост за човек

 

Не е скандално, че не е съобщил за кого гласоподава при тайния избор за началник на съвета. И да каже има ли гаранция, че не лъже? Скандално е, че изобщо му е минало през разум да гласоподава скрито, откакто се кълнеше предизборно в бистрота. Тайният избор не е електронен. Ползват се бюлетини, а хартийката постоянно при предпочитание може да се покаже на камерите – прародители на Бонев вършиха този номер в зората на демокрацията. Е, след това отново вършеха нечистотии, само че най-малко полагаха първоначално труд от превземки. Сега и тази кумова срама липсва.

Един огромен въпрос тегне постоянно когато се разисква дясното и неговата “градскост ” – за какво са нужни рецензии, нали е незначителен фактор в политическия живот. Защо острите стрели не се насочват предпочитано към ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи...; то, " градското дясно ", не следва ли да се пази – като цветенце, което в миналото ще разцъфне във всеобща хубост. Не, не би трябвало да се пази, тъй като хубост няма. “Демократичната общественост ” е толкоз демократична, колкото Българска социалистическа партия е социалистическа, Движение за права и свободи радее за права и свободи, а ГЕРБ - за европейско развиване. В тази тъждественост рецензията би трябвало да бъде равнопоставена. И да не се пестят похвали, несъмнено, когато са заслужени. Ето няколко - на фона на офанзивите и дясната рецесия резултатът на Борислав Игнатов в София не бе лош; на Бонев бе прекрасен; дружно с преодоления праг на евроизборите резултатите приказват за добро положение на електоралния сегмент; в Пловдив “Демократична България ” започва мандата като дейна съпротива, въпреки да поддържа Здравко Димитров преди 4 години; във Варна неуспялата кандидатка Стела Николова също стартира непримиримо като консултант. Не е малко за десетина дни. И

 

за митингите против Гешев-Цацаров-Пеевски

 

следва да бъде похвалена, въпреки че хората с памет добре знаят какво тъкмо правораздаване раздаваше при упражняването на власт. Впрочем, ето отново нещо занимателно - в общинския съвет на Бургас най-официално бе образувана група “Обединена градска десница ”. Така терминът към този момент не е фолклор, формален е.   

“Кабинетът на Балтова. Писалищен стол с бумаги от горната страна и цветарник. Канапе отляво; кресла, огледало; отляво и дясно врати; прозорец в дъното. Телефонен уред до него. Баба Дона седи на канапето и плете, Стоянка права ” – по този начин стартира фамозната Вазова комедия “Службогонци ”. Цветарник, баба Дона и Стоянка през днешния ден няма, обаче името на големеца отново почва с Б. “Двубой ” е друга театрална комедия на Вазов. Там пък един от основните герои е храбрец, който всичко прави за чест и Родина, само че в действителност се поболява от боязън при заплаха. Казва се Драгалевски.

Нищо не загатвам. Просто записвам какъв брой хубав и безконечен е Вазов.