Тия дни медиите се разврякаха заради предизвикателно-обидната присъда на шведския

Тия дни медиите се разврякаха поради предизвикателно-обидната присъда на шведския екскурзиант хулиган.
Достойнството ни не коствало четири хиляди и петстотин лв..
А какъв брой? Пет хиляди по-добре ли е, или 10 хиляди?
Вече в пари ли ще го мерим?

А, в действителност, къде въобще виждате образци на достолепие – даже при съдбоносни за страната ни решения?
Във външната ни политика – където сме заели допустимо най-гърчавата поза?
Дори чакам идната министърка на външните работи да е някоя като прелестната Вили Каучука.
Къде другаде демонстрираме достолепие, най-малко за маниер?
Не търсете образци – всичко се е изродило в хладна мудност и празна хвалипръцковщина.

Лесно е в тази ситуация с шведския глупак да се правиш на засегнат.
Ами това, което всеки ден виждаме в огромната политика, пък и на всички места другаде?
Между другото, да напомня една детайлност, която още един път акцентира, по какъв начин претърпяваме в генерално противоречие с нормалността.
Шведът бил общ служащ в мандра, а пребитата чистачка – икономистка с висше обучение.
И така крета Европата Славна: мандраджията елементарен почива и рита, висшистката му чисти.

И с ритниците отново сме в противоречие: нашият ром, който нарита някаква жена в Берлинското метро, получи близо три години затвор.
Тук шведът го погалиха с 4 хиляди и петстотин лв.. Виждате ли, какъв брой път ни чака до светлите европейски хоризонти.

Политиците ни въобще не употребяват думата „ достолепие “, тя не съществува в речника им - и вярно, тъй като те изначално са уверени, че политика с достолепие не се прави.
А и не е редно да употребяват думи като „ достолепие “, когато въобще не поглеждат към хората, отритнати от Живота.
Те нямат сетива за тях.

Могат да се дърлят, примерно, за учителските заплати, само че въобще не си показват, по какъв начин живее един български преподавател, по какъв начин минава около витрините на книжарниците и се усеща като бедняк.

Подобно е и отношението им към многострадалните ни лекари.
Те влизат за малко в полезрението им след следващия побой, подреден им от роми.
Тия пък като че ли живеят, с цел да бият български лекари.
А нашите въртоглави политици дори с тия побойници не могат да се оправят от десетилетия - само че са подготвени да завоюват всяка война, даже и международна да е.

Заради всичко това, те са заличили думата „ достолепие “ от съзнанието си.
Може би даже ги препитват, преди да ги приютят в политиката: знаят ли какво значи тя?
На ония, които са я чували, непосредствено им показват вратата.
Останалите са добре пристигнали в политическия паноптикум.
Готови са да се грижат за " народеца ".

Достойнството се нуждае от кураж, то живее чрез персоналната ти смелост.
А куражлии ли са нашите първенци?
Да, несъмнено - когато заплашват „ международния тероризъм “, примерно.

Ей, храбрецо Плевнелиев, нали ти се заканваше на терористите от Сарафово, спомни си какво сподели: „ Не единствено, че ще ги хванем, само че ще хванем и техните вдъхновители и ще ги посочим в Организация на обединените нации “.
И това изхвърли огромната му уста.

Тези думи в този момент могат да наподобяват единствено като откъс от българската политическа идиотия, само че те са изречени.
И не трябва да се заблуждаваме, че са доказателство само за темповете, с които се анимализираше словото на Плевнелиев.
Това ще бъде неточност: тъй като сходно говорене анимализира и обществото ни като цяло, трансформира го в една празнина, в която могат да се изсипват всевъзможни дуращини.

Те потвърждават и още нещо: какъв брой безсилни сме пред напъните и шутовщините на нашите политически мъници.
Баби, които се вършат на Крали Марковци.
Иначе не можеш да затвориш празните им усти.

Впрочем, отминалото лято ни остави превъзходен образец за нашето хероично достолепие.
Вдигаха олелия до небето за „ шума в Слънчев бряг “.
Изглеждаше като досадно-комичен напор, само че в действителност тарикатски прикриха неспособността си да се оправят с по-сериозните проблеми – примерно, с пазара на опиати.
„ Бялото “ не бе даже ощипано – а ритниците ги нанасяха по посока на шума.
Ритаме шума! – ех, че хубава метафора се получи инцидентно.

А пък оня ден Българска социалистическа партия пита, дали ГЕРБ и Патриотите имат „ скрито съглашение “.
Е, би трябвало да са напълно изплискали, с цел да нямат.
Тази загадка желаят да научат - а не по какъв начин политиците живеят без да познават думата „ достолепие “.

Вместо да се лигавят с келяви и изцяло безсмислени анкети, малките екрани би трябвало да поддържат единствено една, с един-единствен въпрос към политиците: „ Какво значи достолепието в политиката? “
Голям подбив ще падне, когато чуете отговорите им.
Може да ги будалкат и с още по-лесен въпрос: „ Кои са синонимите на думата „ достолепие “?
Ще настъпи същинска турбуленция в скромните им мозъци.
„ Доблест “, „ Достолепие “, „ Достопочтеност “ - дали в миналото сте чували тия думи от устите им?

Апотеозният облик в подлизурството цели пет години бе Плевнелиев - и скоро няма да бъде задминат.
И продължава да се самоизхвърля с огромния черпак.
Сега пък споделил в едно неделно предаване следното:
„ Отидох в Германия със скъсани дънки и счупена Лада. Няколко години по-късно имах офиси в три немски града и стотици служащи. Германия ми подаде ръка като никой различен. Отидох там, без да знам по какъв начин се прави бизнес и без да бъда предприемач. Видях по какъв начин работят институциите и какво значи взаимност, правдивост и правила”.

Откровенията на този човек постоянно се нуждаят от обяснения, огромният черпак няма такова обвързване.
Отишъл в Германия без да знае, по какъв начин се прави бизнес и без да бъде предприемач.
Ами астрологическите прогнози, с които се е препитавал до тогава, не са ли бизнес – и то задоволително неприличен?
Ами, набирането със съмнителни контракти на български служащи за Германия не е ли бизнес – и то много подъл, в случай че се съди по някои свидетелства?
Много бих желал в идващото си телевизионно изявление, до момента в който маха с черпака, Плевнелиев да покаже най-малко един контракт с някой наш баламурник.
И дали Германия е подала ръка на служащите, които е откарал там – толкоз ласкаво, колкото на него?

Видял какво значи „ взаимност, правдивост и правила “ – въпросните правила ли го накараха – по-късно, като президент - да си шушука скрито във Виена с Шишковиц, шефа на ЕВН?
Същата ЕВН, която след това приятелите на Плевнелиев приватизираха с далавери и са подсъдими поради това.

Но тия дрънканици са нищо, в съпоставяне със идващото му изхвърляне:
„ Изключително обезпокоен съм от речта на Доналд Тръмп. За първи път в историята на Организация на обединените нации от трибуната американски президент намерено заплашва други страни. За мен оръжията и потреблението на военни технологии е тъкмо противоположното на дипломацията. Когато използваш оръжия, това значи, че нямаш причини “.

Е, да, Тръмп заплашва Северна Корея – както заплашваше участниците в шоуто си „ Стажантът “.
Обаче Обама забърка л..ната, в които е потопен в този момент светът – същият Обама, с който нашият Плевнелиев се хвали под път и над път, с цел да накара баламите да си мислят, че е негов душеприказчик, или най-малкото му е гледал на фасул в Белия дом.
Терористите в Сарафово ни ги прати Обама поради детската си политика в Близкия Изток – питай боба, най-малко на него несъмнено му имаш доверие.

И все се чува лай на кутрета, измамлив лай.
Изглежда, малките екрани считат, че най-лековерните фенове гледат неделните им стратегии.
Пак в неделя Соломон Паси признал, че преди време, като началник на външнополитическата комисия на Народното събрание, пътувал до Северна Корея с предоставена му от Съединени американски щати задача да договаря за нуклеарната стратегия на Пхенян.
Преговаряло нашето Паси – и ето го резултата: даже Съединени американски щати към този момент се опасяват от Северна Корея.
Нашите обаче би трябвало да са спокойни: въпреки всичко, имаме принос в разцвета на нуклеарната й стратегия.

Отровата на нахалните изхвърляния на нашите политически дребосъци също разяжда достолепието на елементарния сегашен българин.
Да не приказваме за отровата, която непрестанно се излива върху Миналото, даже и върху това, което се е случило едвам през вчерашния ден.
Рано е за тези неистини – милиони хора към момента са очевидци, надалеч по-достоверни от мушмороците, които шетат из политиката.
А и знаят думата „ достолепие “.
Знаят и какво е почтена памет – и живеят с нея.

***