Тити Папазов става днес на 50 години. Хората казват, че

Тити Папазов става през днешния ден на 50 години. Хората споделят, че на 50 е време за житейска равносметка. Неговата е елементарна. Като треньор и президент е спечелил 15 трофея. Със сигурност влиза в графата на един от най-успешните представители на родния баскетбол. Шампион с Левски като треньор през 2000, 2001 и 2014 година. Носител на купата на България с Левски през 2001, 2009, 2010 и 2014-та. Победител в Балканската лига с Левски 2010 и 2014 година. Като треньор в Лукойл Академик е първенец 2005 година и притежател на купата на България през 2006 година. „ Питайте Сашо Везенков 14 дни преди купата през 2006 година дали ми се брои в актива ”, попита Тити още преди да сме почнали изявлението... Като треньор на женския отбор на Академик Пловдив е първенец през 2001 година. Като президент на Славия реализира дубъл, първенец и притежател на купата през 1997 година. Следва едно по-различно изявление. В него няма доста баскетбол, а повече неща за живота. Ето го Тити Папазов на 50... -Тити, преди няколко дни сподели, че едно от нещата, които не си съумял да постигнеш, е да станеш треньор на Реал (Мадрид). С какво обаче се гордееш за това време? -Категорично преди всичко се гордея със фамилията си. В спорта може би с това, че бях част от организацията на 100-годишнината на Левски. -Ти си от хората, които осъзнават грешките си и по-късно се извиняват. А на теб извиняват ли ти се? -Много бързо не помня и прощавам. Така че не се стига до извинения (смее се). Доста постоянно бъркам. Естествено, аз съм човек, който знае вълшебната дума извинявай. Само по себе си обаче това в никакъв случай не е задоволително. Ако съумея да се управлявам и по-малко да я споделям, ще бъде по-добре. Надявам се, откакто навърша 50 години, че ще се получи. -Ако можеш да степенуваш грешките си, коя е най-голямата? -Смятам, че най-голямата ми неточност е със Сашо Везенков през 2003 година. Тогава бях абсюлютно прав. Само неприятният ми изказ и неприятният език ме лишиха изрично от правото да печеля в една 100 процентова идея. В тази идея аз бях прав, само че изгубих всичко, тъй като имам възмутителен език. (б.р. - Тогава Тити Папазов отбрани Росен Барчовски като треньор на националния тим.) -Какво не би дал прошка в живота си – изменничество, неистина, конспирация... -Много пъти ме е боляло. Боли ме, когато ме лъжат. Предателство обаче е прекомерно мощна дума, по този начин считам. Човек би трябвало да умее да намира метод да гледа на решенията на останалите от техните гледни точки. Аз съумявам да пренебрегвам някои неща. За някои може да са много съществени, а за мен в действителност не са чак толкоз. -Имаш ли другари, с които към този момент не ви свързва другарство? -Със сигурност има. Много добре знаеш кое е. Нещото, от което ме заболя, не беше отиването на Тони Дечев от Левски в Лукойл Академик. Човек има упоритост и би трябвало да преследва фантазиите си. Да, болеше ме, тъй като ние бяхме като сраснати един с различен. Беше ми неприятно. Но същинското отчаяние получих, когато Тони се опита да вземе зад тила ми Деян Иванов. -Сега в какви връзки сте? -По-скоро служебни. -Къде слагаме Маргарита Папазова в живота ти. -След майка ми. Марги е подарък от Господ. Късмет. Чудо. -Ако не беше тя... -Сигурно нямаше да стигна до тук. Със сигурност нямаше да имаме такива прелестни деца. -Довърши изречението - в случай че се съберат на едно място всички хора, на които си оказал помощ... -Ще би трябвало да създадем ремонт на зала „ Универсиада ” (смее се). Сега съществено. Изпитвам наслаждение, когато оказвам помощ на някого за каквото и да е. Да си запише детето в детската градина или да откри най-подходящия доктор. Нито една врата не е затворена пред мен. -Има ли хора до теб, когато ти изпаднеш в проблем и имаш потребност от помощ? Най-нормалното нещо е тогава всички да се разбягат... -По принцип имам хора, които постоянно са към мен – това е моето семейство и Стефан Михайлов-Стьопата. Стойне Манолов е човек, който в доста сложен миг ми е оказал помощ и ме е спечелил вечно. -Ако в деня, в който навършваш 50 години, някой ти каже, че имаш право на три стремежи, какви ще бъдат те... -Безспорно е доста шаблонно да желая здраве за всички мои близки. Моля се на всички и всичко и моят другар Краси Безински да се оправи (б.р. - именитият футболист на ЦСКА се бори с подла болест). Ако си представим тази прелестна приказка за златната рибка, преди всичко желая да има триумф националният тим на България. Това е над всичко. Вече съм надживял всичко, не желая да бъде на никое място другаде, а единствено в Левски. На второ място си поисквам на някой от идващите ми рождени дни посетител да бъде Майкъл Джордан, откакто на този ще бъде Желко Обрадович (смее се). И на трето място - на всички, които по някакъв метод съм наранил, обидил или засегнал, да ми простят. -Колко нощи не си спал поради баскетбола – освен да гледаш, само че и да мислиш по какъв начин да издържаш клуба или какво да научиш баскетболистите си в ролята на треньор? -Аз имам две положения – едното е, в което задрямвам късно и спа до 11 часа денем. И другото е лягам в 1 часа след среднощ и ставам в пет без двайсет. Тогава имам опция най-вече да мисля или да приказвам с Америка. -В безсънните нощи изпадал ли си в суматоха, в положения, в които виждаш, че към този момент няма какво да направиш? -Не, не съм изпадал в такива рецесии, не съм се отчайвал. И това може би ме е спасявало, тъй като не съм се поддавал на обстановката. Да, имал съм тежки моменти, само че душeвността ми в никакъв случай не е била смачкана. Не съм бил благополучен, не съм бил с тази страст, която съм, очевидно се е личало, само че за миг не съм будил хладнокръвие. Продължавам и считам, че житейският път е орис, която ти може да контролираш в позитивна посока, в случай че го заслужаваш. Трябва да си го заслбужиш. Въпреки приказката, че няма ненаказано положително, аз считам, че няма нищо по-добро от това да бъдеш добър. -Правил си какви ли не, само че едно от незабравимите неща е това изявление, което даде без думи, а единствено с жестове. Би ли се трансформирал? -Не желая нищо друго и не скърбя за нищо. Нищо не желая да трансформирам. Хубавите моменти и същинските моменти са доста повече от тежките. Така че оставям на ориста и на божията воля да дефинира моя път. -Имаш ли врагове? Способен ли си да мразиш някого, тъй като сигурно зад тила ти приказват доста хора? -Думата ненавист е доста мощна. Човек може би би трябвало да ненавижда този, който му лишава свободата, достойнството или достолепието. Има хора, които не са ми симпатични, чийто крах би ме зарадвал, само че това са крайни неща. Аз не мога да ненавиждам. Аз съм доста положителен като човек, имам вяра в положителното. Нашата нация е отрицателна, песимистично настроена. А аз съм с розови очила (смее се). -Опитваш ли да промениш хората към себе си и да ги заразиш с твоя позитивизъм? -Бих желал, в случай че имам опция да вменя на хората, че единствено от нас зависи да живеем по-добре. Първо би трябвало да имаме вяра, на второ място би трябвало да го търсим и на трето да спрем да се оправдаваме с другия и да упрекваме другия. -Има ли някой, на който дължиш нещо? -Безспорно за моя живот най-вече дължа на моите родители и на фамилията ми. Извън тях неоспорим късмет за моята специалност и голям шанс е работата с Георги Младенов. Естествено и с всички, които съм работил. Но аз съм човек, който не може да не регистрира, че имах големия късмет, когато започнах кариерата си, да яхна белия кон на българския баскетбол. Този ат Георги Младенов. Бих доста се радвал, в случай че мога по някакъв метод да му се реванширам. Той има потребност от това в този миг. Не заслужава ориста си. Сигурно има аргументи и неточности от негова страна, само че в друга точка на земята той щеше да продължава да бъде исполин. -За какво съжаляваш? -За тези прятели, които съм изгубил и към този момент не са сред живите. СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ