Тирана. Требище е село в Североизточна Албания, изпразнено от жителите

Тирана. Требище е село в Североизточна Албания, изпразнено от жителите си, стремящи се да получат български паспорти, които да отворят вратата към Европейския паспорт, съобщи AFP.
Арман Кадриу има албанско име, само че 12-годишното момче се счита за българче. „ Не желая да заставам тук и да паса кравите. Искам да стана футболист “, съобщи той, затрупан в пот, до момента в който подритва топка по прашния път на селото в района Голо бърдо. „ В Англия, това е допустимо с български паспорт “, съобщи той, превключвайки езиците: „ Довиждане “, казано на чист български. България и Албания не споделят обща граница.
Албания, която не е член на Европейски Съюз, където законът за малцинствата се обмисля, не признава българите за малцинствена общественост, за разлика от гърците, македонците, сърбите и черногорците. Но етничността на исторически славянско говорещите общественост на албанския изток е противоречива – прилежаща Македония ги счита за македонци. Но съгласно Държавната организация за българите в чужбина, която им оказва помощ да получат паспорт, български фамилии живеят на територията на Албания от пети век насам и техните наследници са членове на диаспората.
Няма публична статистика, само че българските организации в Албания пресмятат, че има 100 хиляди такива наследници. Европейският парламент наподобява склонен: през февруари той изиска от Тирана правата на хората от български етнос в Преспа, Голо бърдо и Гора да бъдат предпазени от закона и да бъдат защитавани на процедура “. „ Препоръката дава нова вяра. Всеки ден най-малко седем-осем души питат по какъв начин да получат български паспорт “, съобщи Хаджи Пирущи. Той е ръководител на асоциацията „ Просперитет Голо Бърдо “, който дава документи за български генезис и е приета от държавното управление в София.
Требище е сънено място. Няколко мъже прекарват деня си на терасата на бар „ Демокрация “, до момента в който другите работят на полето. Младите хора пътуват по три км., с цел да доближат до Македония, където имат краткотрайна работа. „ Някога селото имаше 6000 поданици, само че повече от 2500 напуснаха преди четири-пет години, когато получиха опцията да се възползват от български паспорт “, уточни локалният гражданин Тахир Мучина.
Откакто България се причисли към Европейски Съюз през 2007 година жителите ѝ могат да работят и да населяват Съюза, като последните ограничавания бяха отстранени през 2014 година Мучина съобщи, че и той „ се оглежда “ за паспорт, както е неговата брачна половинка и три деца. Няма значение, че България е най-бедната страна в Европейски Съюз. Гледана от Требище тя е портата към Германия, Англия или към друга обетована земя. А в полза на България е да разгласи тези хора за свои.
„ Това съответствува с българската политика по Македония и македонците, които също имат достъп до българско жители, тъй като на тях се гледа като на етнически българи “, съобщи специалистът по Югоизточна Европа от Университета в Северна Каролина Димитър Бечев. Той добави, че българските европейски депутати сполучливо са лобирали пред Европейския парламент да заеме позиция по въпроса. „ Ако Македония бе страна членка на Европейски Съюз, нещата щяха да са други, несъмнено “, сочи Бечев.
„ Топонимията, запазването на остарял български език и локалния акцент и обичаи са доказателство за българския темперамент на тези райони “, сочи българското държавно управление. Самите поданици на Требище обявиха, че се считат за българи и сочат, че приказват български в фамилен кръг. „ Живея в Албания, само че произходът ми е български “, съобщи 60-годишният Гани Шахини.

Превод и редакция: Виктор Турмаков