Тим Йео е председател на New Nuclear Watch Institute. Той

Тим Йео е ръководител на New Nuclear Watch Institute. Той е някогашен ръководител на Комисията за енергийна и климатична смяна (2010-2015) във Англия и министър на околната среда (1993-1994). Работи като специалист по въпросите на енергийните и климатични промени в света на

бизнеса и академичната общественост. Той е член на борда на AFC Energy plc, която се занимава с създаването на въглеродни горивни кафези, ръководител на Индустриалния съвещателен съвет Енергия 2050 на университета в Шефилд. Йео е шеф на Getlink SE – една от най-големите компании във Франция, където ръководи Комисията на борда за стратегическо и стабилно развиване.

Югоизточна Европа се е запътила към енергийна рецесия. Регионът има енергийна инфраструктура, която е несигурна, неефективна и неустойчива. В същото време тя е изправена пред потребността да понижи зависимостта си от външни източници и да се придържа към европейските регулации за климата и качеството на въздуха. Най-добрият метод за излизане от обстановката е да се влага в нови атомни мощности. Това споделя в свои разбор Тим Йео, ръководител на института New Nuclear Watch (NNWI), оповестен в авторитетното онлайн издание Energypost.eu.

Енергийната система в Югоизточна Европа, изключително на Балканския полуостров, страда от хронична липса на вложения след разпадането на Източния блок и разделянето на някогашна Югославия. Сега, комбинацията от геополитически и екологични фактори, води до изключителна потребност от незабавни ограничения за модернизиране на бранша.

Отказване от въглищата

Докладът на New Nuclear Watch Institute (NNWI) – " Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите трендове и политики ", които следва да бъде показан в София на 10 май, изяснява нуждата и спешността от радикални дейности. Ако държавните управления не съумеят задоволително да разширят индустриалните си мощности, в близко бъдеще Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Гърция, Унгария, Бивша югославска република Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия) могат да станат чист вносител на електричество още при започване на 2030-те години.

Ако присъединението към Европейски Съюз частично зависи от извеждането от употреба на най-старите въглищни Топлоелектрическа централа в района – над 11 гигавата конфигурирани мощности на въглища са въведени в употреба преди 1980 – това може да стане още през 2027 година Несигурността на обстановката единствено се утежнява от бъдещите нарушавания в търсенето, провокирани от революцията на електрическите коли и необятното потребление на цифровите технологии (като Blockchain).

При липса на политика за отвод от потребление на въглища и тези нарушавания, предизвикващи увеличение на търсенето, NNWI планува през 2035 година дефицитът на електрическа енергия да бъде 40 тераватчаса. А в случай че въздействието на тези фактори нарасне, дефицитът ще се разшири до 132 тераватчаса, което е малко над 40% от актуалното равнище на ползване на електрическа енергия. Вносът за покриване на този недостиг ще бъде безценен. Европейският референтен сюжет за 2016 година (EURS16) демонстрира, че цената на електричеството в Европа може да доближи 165 евро за мегаватчас до 2035 година, което е доста повече от това, което страните в района плануват да заплащат (148 евро и 144 евро надлежно в Румъния и България през 2040 г.)

Диверсифициране на вноса на газ

Досега политическият отговор от държавните управления и Брюксел бе да се ускорят проектите за диверсифициране на доставките на природен газ и да се влага интензивно в съответната инфраструктура (въплътени в задачите на работната група за Енергийна съгласуваност в Централна и Югоизточна Европа – CESEC). Подобни старания са в несъгласие с главната енергийна тактика на Европейски Съюз в два аспекта.

Първо, да се разчита на вносни горива значи да се разчита оптимално на лимитирана група страни. Норвегия и Русия обезпечават 57% от газовия импорт за 28-те страни на Европейски Съюз през 2015 година и, взети като цялост, групата на петте най-големи търговски колегата – двете упоменати страни плюс Алжир, Катар и Либия обезпечават 90% от целия импорт през 2015 година Това наподобява подкопава уговорката на Европейски Съюз за понижаване на зависимостта на Съюза от външни, мощно съсредоточени снабдители.

Второ, цялостното покриване на недостига, плануван от NNWI посредством природен газ, би повлякло излъчвания от 1,3 милиарда тона CO2 еквивалент. В допълнение към финансовата стойност на тези излъчвания – 40 милиарда евро, след предлагането на президента Макрон за 30 евро на звук – такава политика ще подкопае уговорката на Европейски Съюз за стабилно ползване.

Възобновяема сила и разноски за консолидиране