Усмивки от старите богове
„ Тихо, безшумно сваляйте на античните идоли дрехите… “, е предупреждавал поетът Константин Балмонт. Когато човечеството утвърждава нова вяра, това надалеч не значи, че старите богове умират вечно и се разтварят безславно във вечността.
Древните архетипи се крият в дълбините на груповото безсъзнателно, крепко загнездени в подсъзнанието на всеки обособен субект. И тогава да вземем за пример в иконографията на възцарилото се християнство се прокрадват езически претекстове и знаци, и се появяват много куриозни творения.
Защо Мойсей има рога?
В християнската митология рогата се явяват наложителен признак на дявола и неговите прислужници. Но обърнете внимание на „ Мойсей “ – статуя на гения на Възраждането Микеланджело Буонароти. Главата на старозаветния оракул е украсена с рогца.
Но и църковните чиновници, и прочие съвременници на великия ваятел са възприемали този по този начин да се каже кощунствен облик напълно умерено. Папата не анатемосал Мекаланджело, инквизицията не го осъдила на аутодафе. И въпреки всичко за какво пророкът, посочил на света скрижалите с десетте Божи заповеди, има такова „ дяволско “ бижу?
Във Вулгата – каноничен превод на Библията на латински, изработен през IV век и популяризиран из Европа, се споделя, че след слизането на Мойсей със скрижалите от планината Синай „ лицето му стана рогато заради това, че Бог приказва с него “. Но преводачите са позволили груба неточност. В оригинала на Библията те прочели като „ рог “ думата „ лъч “ (тези думи на древногръцки са много сходни). Всъщност фразата би трябвало да звучи по този начин: „ Мойсей не знаел, че лицето му засияло от лъчи, заради това, че Бог е приказвал с него. “
В резултат на грешката в превода от остарели времена до през днешния ден Мойсей нерядко се изобразява с рога или рогообразни лъчи, израстващи от главата му (като да вземем за пример на статуя в храма „ Христос Спасител “ в Москва). Той е изобразяван по този метод даже откакто грешката била открита.
Защо? Сработва античният архетип. Рогата като знак на Божественото интензивно попадат в митологията и иконографията на доста езически пантеони – от древноегипетски до гръцки и римски. Например рогата били наложителен признак на Пан – древногръцки господ на пасищата, плодородието и дивата природа.
Александър Македонски, оповестил себе си за наследник на Зевс-Амон, също бил изобразяван на монетите с рога. И остатъците от езическите вярвани, съхранени в подсъзнанието, попречват възприемането на рогата като демонична принадлежност, несъвместима с облика на християнски светец.
Третата ръка на Богородица
Сред множеството разнородни икони на Божията майка от време на време се срещат екзотични. Например „ Черната Мадона “ при католиците с много мрачно лице. Православните също не отстъпват по автентичност. Например на някои православни икони Богородица е изобразявана с три ръце.
В Троянския манастир има такава икона, която се счита за чудодейна, а в Москва има даже храм „ Троеручица “. Според преданието на преподобния Йоан Дамаскин, упрекнат в иконопочитание, отсекли ръката. Той дълго се молил през нощта пред иконата на Божията майка и тя отвърнала на молитвите му. Сутринта преподобният се събудил с цяла ръка. В чест на своето излекуване Дамаскин сложил сребърна ръка към иконата. Впоследствие иконописците, които правили копие на тази икона, решили, че ръката се явява неотменна част от самата Божия майка и я вписали в нейния облик.
Това противоречие било намерено от църковното настоятелство много време по-късно, когато у народа към този момент се развил култът „ Троеручица “. За отбягване на недоразуменията бъдещите копия били изобразявани единствено с посребрена трета ръка.
Но през XVII век атонски митрополит споделил нова легенда с съветските иконописци. Оказва се, че при работа над иконата третата ръка се появила на изображението по Божествен метод, а гласът Господен не разрешил да бъде отстранена. По подобен метод било получено позволение за изобразяването на трите ръце с идентичен цвят.
Народът изяснява появяването на третата ръка друго. Според легендата Мария, спасявайки се от разбойници, преплувала реката дружно с Младенеца. Господ ѝ изпратил помощ, като ѝ дал още една ръка, тя хванала с тази ръка Исус и плувала със своите две. Поради това поверие почнали да изкривяват наименованието на църковния празник Преполовение, което почнало да се назовава Преплуване.
Едва ли сходен облик може да се вкорени, в случай че в дълбините на груповото безсъзнателно не се съхраняват античните архетипи. Да си спомним обичайните за ведическите вярвания изображения на осемръкия Шива и други многоръки индуистки богове.
За индусите такова обилие от крака на висшите създания, притежаващи свръхестествени качества, въобще не наподобява необичайно. Пред сходни божества от антични времена се прекланяли и нашите предшественици, което се е съхранило в националното подсъзнание. Затова хората откровено вярвали, че Мария, свързваща Божествения и земния свят, може да наподобява напълно не като елементарен човек.
Светият песоглавец
По същата причина християните не се учудвали на иконата на свети Христофор с тяло на човек и глава на куче. Според една от легендите той имал такава глава по рождение, защото произхождал от страната на кинокефалите – хора с кучешки глави. Когато бъдещият светец бил кръстен, той придобил човешки образ. Според друго, много по-късно поверие, получило разпространяване в Кипър, Христофор по рождение имал прелестна осанка, която привличала дамите.
В желанието си да избегне съблазните той се молил Господ да му даде неопределен облик, след което почнал да наподобява на куче. В Константинополския синаксарий (сборник с житиетата на светците) се показва, че кучеглавият образ на светията и неговият генезис от страната на кинокефалите и антропофагите (човекоядци) следва да се схваща алегорично – като положение на грубости жестокост при пребиваването му при езичниците.
Нито една от тези версии не изяснява по какъв начин светецът с кучешка глава е просъществувал в християнската иконография до момента, защото битката с сходни изображения се водела от църквата от остарели времена.
Откъде се е взел този светец с кучешка глава? Най-често кинокефалите са изобразявани и споменавани при коптите – египтяни, изповядващи християнството. Египетска диря в този сюжет ни кара да си спомним за египетския господ Анубис, също песоглав – допустимо е в него да се крие повода за възникването на облика на Христофор.
Легендите за тези два митологични персонажа са много сходни – и единият, и другият се отклонили от пътя на злото и се трансформирали в борци за правдивост. Възможно е коптските християни да са заимствали античния кинокефален облик, като го приспособили към новите условия. В подобен случай древноегипетското провидение продължавало да живее в християнския облик на свети Христофор – настойник на пасажерите.
Списъкът на сходни изображения в християнската иконография може да се продължи. Не е толкоз значимо дали те пораждат заради неточности на иконописците или поради такива на преводачите. Тези „ усмивки от старите богове “ издават дълбоки безсъзнателни асоциации, изковани о по-архаичното, езическо мислене и мощно присъстващи в националната прапамет.