Мълчанието е злато, но камъните се трупат
Тихо. Тихичко. Тишина. Пълна тишина. Така животът е по-лесен. По-прост. По-сладък. Въобще – по-по-най! Особено за тези, които носят отговорност против нашите пари – парите ни като данъкоплатци.
Колко къщи са ремонтирани в Хитрино? Как са ремонтирани? За какъв брой пари? Колко още време ще не престават ремонтите? Резонни въпроси, в случай че сте един от потърпевшите при злокобния случай отпреди 2 години с детонацията на влакова комбинация, който съпостави със земята половината шуменско село, умъртви 7 души и рани в друга степен физически 29 души, а душевен – сигурно всички живеещи в Хитрино, всички техни близки, другари, родственици, а и доста непознати с положителни сърца. Защото хора с положителни сърца към момента се намират, колкото и да е чудно на мнозина.
На всички горепосочени въпроси отговорът от виновните е... безмълвие. Кметът на селото – Нуридин Исмаил от Движение за права и свободи, е в отпуск и не разяснява. Заместникът му Ахмед Ахмед дава обещание, че ще даде на поискалите ги хора количествено-стойностните сметки за ремонтите на парцелите. Обещава, само че единствено пред камера... И за какво само на поискалите ги хора, а не на всички, на които са правени, се вършат и ще би трябвало да се вършат поправки?
Това безумно безсрамие обаче си остава от ден до пладне. Кметът, който заема поста и получава заплата поради налозите, които заплащат съселяните му, го няма. И единственият логически извод за това е, че няма какво свястно да каже. Или по-точно има, само че слова с подобен смисъл се изричат в правосъдни зали – даже от време на време и в наши правосъдни зали, въпреки и от хора, които нямат чадър да ги пази. А господин Исмаил най-малко към този момент го пазят.
Във Варна пък общинарите решили отново по този начин, тихомълком, да разкарат грамадата от камъни, които варненци струпаха пред Общината поради гибелта на Мартин Чикалов. Млад мъж, умрял неуместно, прегазен до момента в който съблюдава разпоредбите на придвижване с колело - бута го в пешеходна зона! Неофициално има информация, че на носили камъни за „ паметника” хора са съставяни актове за замърсяване на общинска благосъстоятелност. Официално Варненска община не обелва и думичка.
Недостойно е най-малко дума за обстановката и в Хитрино, и във Варна. Защото тези две обстановки разказват фундаментите на страната. Първо – сигурността на хората, че когато изпаднат в злополучие, ще могат да разчитат на заслужена помощ. Второ – че помощта ще пристигна при тях допустимо най-бързо и без да се окаже, че в нея има неналичия. Трето – че в случай че първо и второ липсват, най-малко ще могат да изразят тъгата си, да покажат недоволството си, да изискат смяна.
Камък върху камък не остана за мнозина в Хитрино. Камък върху камък не остана и от една благородна самодейност във Варна. И в двата случая – поради служители. Чиновници, на които ние плащаме. Чиновници, които е време да се разбудят. Защото реденето на камъни е по-малко страшната стъпка. Камъните имат и свойството да хвърчат! А грамадите отново почват да се натрупат!
Автор: Ивайло Ачев
Колко къщи са ремонтирани в Хитрино? Как са ремонтирани? За какъв брой пари? Колко още време ще не престават ремонтите? Резонни въпроси, в случай че сте един от потърпевшите при злокобния случай отпреди 2 години с детонацията на влакова комбинация, който съпостави със земята половината шуменско село, умъртви 7 души и рани в друга степен физически 29 души, а душевен – сигурно всички живеещи в Хитрино, всички техни близки, другари, родственици, а и доста непознати с положителни сърца. Защото хора с положителни сърца към момента се намират, колкото и да е чудно на мнозина.
На всички горепосочени въпроси отговорът от виновните е... безмълвие. Кметът на селото – Нуридин Исмаил от Движение за права и свободи, е в отпуск и не разяснява. Заместникът му Ахмед Ахмед дава обещание, че ще даде на поискалите ги хора количествено-стойностните сметки за ремонтите на парцелите. Обещава, само че единствено пред камера... И за какво само на поискалите ги хора, а не на всички, на които са правени, се вършат и ще би трябвало да се вършат поправки?
Това безумно безсрамие обаче си остава от ден до пладне. Кметът, който заема поста и получава заплата поради налозите, които заплащат съселяните му, го няма. И единственият логически извод за това е, че няма какво свястно да каже. Или по-точно има, само че слова с подобен смисъл се изричат в правосъдни зали – даже от време на време и в наши правосъдни зали, въпреки и от хора, които нямат чадър да ги пази. А господин Исмаил най-малко към този момент го пазят.
Във Варна пък общинарите решили отново по този начин, тихомълком, да разкарат грамадата от камъни, които варненци струпаха пред Общината поради гибелта на Мартин Чикалов. Млад мъж, умрял неуместно, прегазен до момента в който съблюдава разпоредбите на придвижване с колело - бута го в пешеходна зона! Неофициално има информация, че на носили камъни за „ паметника” хора са съставяни актове за замърсяване на общинска благосъстоятелност. Официално Варненска община не обелва и думичка.
Недостойно е най-малко дума за обстановката и в Хитрино, и във Варна. Защото тези две обстановки разказват фундаментите на страната. Първо – сигурността на хората, че когато изпаднат в злополучие, ще могат да разчитат на заслужена помощ. Второ – че помощта ще пристигна при тях допустимо най-бързо и без да се окаже, че в нея има неналичия. Трето – че в случай че първо и второ липсват, най-малко ще могат да изразят тъгата си, да покажат недоволството си, да изискат смяна.
Камък върху камък не остана за мнозина в Хитрино. Камък върху камък не остана и от една благородна самодейност във Варна. И в двата случая – поради служители. Чиновници, на които ние плащаме. Чиновници, които е време да се разбудят. Защото реденето на камъни е по-малко страшната стъпка. Камъните имат и свойството да хвърчат! А грамадите отново почват да се натрупат!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ