Тичайки из алеите на малкото паркче, сгушено между панелните блокове

Тичайки из алеите на дребното паркче, сгушено сред панелните блокове на " Младост-2 " и към момента незасегнато от апетити за строителство, ненадейно видях дребна къщурка. Приличаше на дом за птички, само че входовете бяха много необятни. Заинтересувах се. Разбрах, че това е къщурка за книги. Да си призная, не бях чувал. Когато се прибрах от кроса, се зарових в интернет. Оказа се, че ги има у нас, и освен в София, а и в доста други градове. Никнат непрестанно като гъби в парковете. Целта на къщичките за книги е всеки, безусловно гратис, да вземе за себе си и да остави за другите четиво навън. Тоест, в случай че излезеш на разходка в парка, може да си вземеш от книгите и да си почетеш, до момента в който отмаряш на някоя скамейка. И в случай че ти хареса творбата, да го потърсиш след това в книжарница.

Оказа се, че тази самодейност се радва на огромен интерес измежду хората. Мнозина са подготвени да дарят свои книги за атрактивната къщурка. Естествено, чисто по български поражда терзанието, че творбите ще бъдат откраднати. Не мисля, че това е кой знае какъв проблем. Щом някой краде книга, значи желае да чете, а какво по-хубаво от това? А и всеки може да показа литературни творби, които не е отварял от дълго време, като ги реалокира от прашасалия рафт на домашната библиотека в къщичката измежду природата.

Има и други сходни начинания. Преди време можеше да се вземе книга в метрото, която да четеш, пътувайки. Книгите бяха ситуирани дружно с рекламните брошури. Вместо реклама вземи книга. Но за жалост тази самодейност замря. Появиха се и цели библиотеки и читални навън, някои от които и доста арактивни.

Може би такива ексцентрични начинания са един от методите децата и младежите да заобичат книгите, да преоткрият тяхната магия. Както и да имат пълноценно другарство с природата. Да предпочетат тихия шепот на листовете хартия пред студения искра на екрана на телефона. Не е ли отлично да седиш и да четеш книга на фона на зеленина и птичи песни, освен това в центъра на бетонната джунгла.

Защото какъв брой е дистанцията от детската площадка до къщичката? И не можеш ли просто да спреш велосипеда до такава библиотека, да си избереш книга по собствен усет и след това да продължиш...

Замислям се, поглеждайки в къщичката: ще оцелее ли книгата?

И си давам отговор с религия - ще оцелее. Както оцеляват птичките през зимата. От нас обаче зависи дали ще успеем да научим децата си да стопират при къщичките за книги или да ги подминават с равнодушие.

Както ги учим, че през зимата би трябвало да се слагат зрънца в хранилките на птиците, с цел да оцелеят.