Ти ли си бременната - съскащият и уплашен глас на работодателите
" Ти ли си бременната? ", чух съскащ глас зад рамото си, до момента в който пишех следващата си публикация. Работех за новинарски уебсайт и ходех въодушевена в редакцията всеки ден. Екипът беше страховит, към момента сме другари - 4 години откакто бяхме принудени да напуснем. От оня същия съскащ глас, който ми подсказа, че бременността е проблем за компанията.
" От на следващия ден можеш да не идваш на работа ", сподели ми въпросният редактор (жена, сред другото), по телефона в 22 часа вечерта. " Каква е повода? ", попитах. " Нямаме потребност от кореспондент, който ще излиза в майчинство ". Да, обаче трудовият ми контракт не загатваше и дума за преустановяване заради зачеване.
Е, не просто бях на бюрото си на идващия ден, само че и отидох с документ от болничното заведение, удостоверяващ бременността. Да не кажат след това " Не си ни уведомила, не знаехме ". Момичетата от човешки запаси замръзнаха. Кротко прибраха фотографията от видеозона и чух да си шушукат: " Какво ще споделяме на шефа? "
Когато без никакви медицински аргументи пък ми не разрешиха да отивам на събития, т.е. лишиха ме от опцията дейно да практикувам специалността си, получиха от мен нотариална покана. Следващата стъпка щеще бъде Комисията за отбрана от дискриминация. Спряха да ме тормозят.
Въпросът е за какво въобще една бременна трудоспособна служителка може да бъде обект на напън от страна на работодателите? Моят случай е от преди съвсем 3 години и е казусът на милиони дами по света, без значение в каква сфера са решили да се развиват професионално. В околните седмици се натъкнах на няколко сходни истории, които ми припомниха, че дискриминирането по симптом бременност към момента е всекидневие.
Кратка история 1:
Голяма директория прикрива огромен стомах. Неуспешно и ненужно.
Гледам водеща по национална телевизия, която се пробва неудобно да скрие очевидното. Какъв е казусът? Защо й се постанова неестествено да държи ръцете си към корема, до момента в който операторът показва акробатични умения, с цел да я снима под " верен " ъгъл (само от кръста нагоре)?. Зрителят е оставен с чувството, че бременността на екран е нещо срамно, което би трябвало да бъде прикривано. А по какъв начин ли се усеща водещата? Дали и тя мисли по този начин или това е политика на шефовете й? Изпитва ли напън и може ли той да се отрази на здравето й в подобен чувствателен за нея и бебето интервал?
Кратка история 2:
" Имам роднина-съдия, ще те оправим тебе ", е чувала моя другарка, която е била освободена без предупреждение от работата си като касиерка в огромна верига магазини. Забременяла и ѝ споделили, че към този момент нямат потребност от нея. Понечила да възрази, че още е трудоспособна, само че споменаването на съда я стреснало и подписала принудително документите за преустановяване на контракта ѝ. Не е била в изпитателен период.
Кратка история 3:
" Планирате ли да имате деца? " е въпрос, който са чували не едно и две кандидатстващи за работа млади девойки. Познавам жена, чието изявление е почнало с думите: " Смятате ли да раждате в околните 5 години? " На удивения ѝ взор е получила следното обяснение: " Не ни трябват дами, които да излязат в майчинство. "
Кратка история 4:
Фрапиращ е казусът на моя близка, която беше в допълнение натоварвана макар бременността си. Работеше в деловодството на огромна компания и непрестанно трябваше да снове сред етажите за всевъзможни документи. Недоволен от това, че е станала " мудна " поради обрисувалото се към този момент коремче, шефът ѝ настояваше да извършва дилемите си все по-бързо, като че ли да ѝ потвърди, че бременността не пречи на служебните ѝ отговорности. Резултатът от този напън беше рухване по стълбите, прибързано раждане и бебче в кувьоз. Сега, година и половина по-късно, тя още веднъж работи. На друго място, несъмнено!
Сигурна съм, че и вие можете да допълните листата с още десетки сходни истории.
Всъщност майките са измежду най-уязвимите групи в обществото - майчинските добавки са мизерни, дамите постоянно изпадат в трудова изолираност за най-малко 2 години и след това би трябвало още веднъж да се научат да виреят в работна среда. Това е и причина работодателите мъчно да дават късмет на жена, излизаща от майчинство. " Само памперси и сополи ще са ѝ в главата, а и с тия вируси в детските градини ще излиза почтено в болнични, защо да си изгубвам времето с нея ", тече вътрешният разговор на шефовете.
Капитализмът се интересува от облагата, а бременната жена или тази в майчинство не са преференциални. Това е изцяло правилно, единствено че в кратковременен проект.
Ако се намерения в вероятност, без тъкмо тези дами капитал въобще не би имало. Те раждат и отглеждат бъдещата работна ръка, без която проспериращо общество е невероятно. Дори крайните капиталисти няма по какъв начин да възразят, че животът е най-висшата полезност - " работната ръка ", най-висшата им цел, въпреки всичко би трябвало да има работно детство, работен университет, работна биография. Без бременните и майките живот няма по какъв начин да се появи. На кого тогава ще пробутвате стоките и услугите си, немили и недраги работодатели, които захвърляте такива фрагменти без оглед на уменията им? Преди да ги уволните доброзорно, помислете върху следното:
В глава първа, член 4 от Закона за отбрана от дискриминация е записано: " Забранена е всяка директна или непряка дискриминация, учредена на (...) фамилно състояние ". Именно в тази догадка попада бременността. Ако бременната не познава правата си обаче, елементарно се поддава на натиска да напусне работата си.
В кодекса на труда пък член 333 постановява, че в някои случаи работодателят е задължен да изиска документално позволение от регионалната ревизия по труда, преди да уволни чиновник. Това са особени случаи, измежду които попадат и майките на деца до 3-годишна възраст. Дори да се получи позволение от инспекцията, това не значи, че уволнението не може да се оспори в съда.
Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал стадий на лекуване инвитро, може да бъде уволнена с предупреждение единствено на съображение член 328: при закриване на предприятието, при отвод да се реалокира дружно с предприятието в друго обитаемо място, когато заеманата служба би трябвало да бъде освободена за възобновяване на нелегално уволнен служащ или чиновник, заемал преди този момент същата служба или при неспособност на служащия да извършва отговорностите си.
Бременната може да бъде освободена и без предупреждение, само че само в случай че против нея има влезнала в действие присъда или е дисциплинарно уволнена.
Затова, скъпи дами, идващият път, в който на работа ви погледнат изкривено поради наедрялото тяло, просто се усмихнете и отметнете коси през рамо. Никой не може да ви уволни. Нека единствено опита! Колкото до тъпите въпроси за бъдещи креативен проекти, свързани с деца - в случай че тъкмо тази служба не е последната ви вяра, можете умерено да отвърнете: " Ако майка Ви разсъждаваше като Вас, щяхте ли да се родите? "
Автор: Велина Велинова
" От на следващия ден можеш да не идваш на работа ", сподели ми въпросният редактор (жена, сред другото), по телефона в 22 часа вечерта. " Каква е повода? ", попитах. " Нямаме потребност от кореспондент, който ще излиза в майчинство ". Да, обаче трудовият ми контракт не загатваше и дума за преустановяване заради зачеване.
Е, не просто бях на бюрото си на идващия ден, само че и отидох с документ от болничното заведение, удостоверяващ бременността. Да не кажат след това " Не си ни уведомила, не знаехме ". Момичетата от човешки запаси замръзнаха. Кротко прибраха фотографията от видеозона и чух да си шушукат: " Какво ще споделяме на шефа? "
Когато без никакви медицински аргументи пък ми не разрешиха да отивам на събития, т.е. лишиха ме от опцията дейно да практикувам специалността си, получиха от мен нотариална покана. Следващата стъпка щеще бъде Комисията за отбрана от дискриминация. Спряха да ме тормозят.
Въпросът е за какво въобще една бременна трудоспособна служителка може да бъде обект на напън от страна на работодателите? Моят случай е от преди съвсем 3 години и е казусът на милиони дами по света, без значение в каква сфера са решили да се развиват професионално. В околните седмици се натъкнах на няколко сходни истории, които ми припомниха, че дискриминирането по симптом бременност към момента е всекидневие.
Кратка история 1:
Голяма директория прикрива огромен стомах. Неуспешно и ненужно.
Гледам водеща по национална телевизия, която се пробва неудобно да скрие очевидното. Какъв е казусът? Защо й се постанова неестествено да държи ръцете си към корема, до момента в който операторът показва акробатични умения, с цел да я снима под " верен " ъгъл (само от кръста нагоре)?. Зрителят е оставен с чувството, че бременността на екран е нещо срамно, което би трябвало да бъде прикривано. А по какъв начин ли се усеща водещата? Дали и тя мисли по този начин или това е политика на шефовете й? Изпитва ли напън и може ли той да се отрази на здравето й в подобен чувствателен за нея и бебето интервал?
Кратка история 2:
" Имам роднина-съдия, ще те оправим тебе ", е чувала моя другарка, която е била освободена без предупреждение от работата си като касиерка в огромна верига магазини. Забременяла и ѝ споделили, че към този момент нямат потребност от нея. Понечила да възрази, че още е трудоспособна, само че споменаването на съда я стреснало и подписала принудително документите за преустановяване на контракта ѝ. Не е била в изпитателен период.
Кратка история 3:
" Планирате ли да имате деца? " е въпрос, който са чували не едно и две кандидатстващи за работа млади девойки. Познавам жена, чието изявление е почнало с думите: " Смятате ли да раждате в околните 5 години? " На удивения ѝ взор е получила следното обяснение: " Не ни трябват дами, които да излязат в майчинство. "
Кратка история 4:
Фрапиращ е казусът на моя близка, която беше в допълнение натоварвана макар бременността си. Работеше в деловодството на огромна компания и непрестанно трябваше да снове сред етажите за всевъзможни документи. Недоволен от това, че е станала " мудна " поради обрисувалото се към този момент коремче, шефът ѝ настояваше да извършва дилемите си все по-бързо, като че ли да ѝ потвърди, че бременността не пречи на служебните ѝ отговорности. Резултатът от този напън беше рухване по стълбите, прибързано раждане и бебче в кувьоз. Сега, година и половина по-късно, тя още веднъж работи. На друго място, несъмнено!
Сигурна съм, че и вие можете да допълните листата с още десетки сходни истории.
Всъщност майките са измежду най-уязвимите групи в обществото - майчинските добавки са мизерни, дамите постоянно изпадат в трудова изолираност за най-малко 2 години и след това би трябвало още веднъж да се научат да виреят в работна среда. Това е и причина работодателите мъчно да дават късмет на жена, излизаща от майчинство. " Само памперси и сополи ще са ѝ в главата, а и с тия вируси в детските градини ще излиза почтено в болнични, защо да си изгубвам времето с нея ", тече вътрешният разговор на шефовете.
Капитализмът се интересува от облагата, а бременната жена или тази в майчинство не са преференциални. Това е изцяло правилно, единствено че в кратковременен проект.
Ако се намерения в вероятност, без тъкмо тези дами капитал въобще не би имало. Те раждат и отглеждат бъдещата работна ръка, без която проспериращо общество е невероятно. Дори крайните капиталисти няма по какъв начин да възразят, че животът е най-висшата полезност - " работната ръка ", най-висшата им цел, въпреки всичко би трябвало да има работно детство, работен университет, работна биография. Без бременните и майките живот няма по какъв начин да се появи. На кого тогава ще пробутвате стоките и услугите си, немили и недраги работодатели, които захвърляте такива фрагменти без оглед на уменията им? Преди да ги уволните доброзорно, помислете върху следното:
В глава първа, член 4 от Закона за отбрана от дискриминация е записано: " Забранена е всяка директна или непряка дискриминация, учредена на (...) фамилно състояние ". Именно в тази догадка попада бременността. Ако бременната не познава правата си обаче, елементарно се поддава на натиска да напусне работата си.
В кодекса на труда пък член 333 постановява, че в някои случаи работодателят е задължен да изиска документално позволение от регионалната ревизия по труда, преди да уволни чиновник. Това са особени случаи, измежду които попадат и майките на деца до 3-годишна възраст. Дори да се получи позволение от инспекцията, това не значи, че уволнението не може да се оспори в съда.
Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал стадий на лекуване инвитро, може да бъде уволнена с предупреждение единствено на съображение член 328: при закриване на предприятието, при отвод да се реалокира дружно с предприятието в друго обитаемо място, когато заеманата служба би трябвало да бъде освободена за възобновяване на нелегално уволнен служащ или чиновник, заемал преди този момент същата служба или при неспособност на служащия да извършва отговорностите си.
Бременната може да бъде освободена и без предупреждение, само че само в случай че против нея има влезнала в действие присъда или е дисциплинарно уволнена.
Затова, скъпи дами, идващият път, в който на работа ви погледнат изкривено поради наедрялото тяло, просто се усмихнете и отметнете коси през рамо. Никой не може да ви уволни. Нека единствено опита! Колкото до тъпите въпроси за бъдещи креативен проекти, свързани с деца - в случай че тъкмо тази служба не е последната ви вяра, можете умерено да отвърнете: " Ако майка Ви разсъждаваше като Вас, щяхте ли да се родите? "
Автор: Велина Велинова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ