Ти кажи, че сестра му е лека жена, пък той

Ти кажи, че сестра му е лека жена, пък той дано след това потвърждава, че няма сестра. Международната организация със подмолен уклон „ Репортери без граници” още веднъж не изневери на стила си и сервира следващата порция неистини и операции за „ сестрата на Пеевски”, под формата на отчет, написа "Монитор ".

И още веднъж така наречен „ репортери” прекрачиха всевъзможни граници, като вместо да се опрат на обстоятелствата, те систематизираха клеветите на подбран кръг медии и организации, обслужващи ползите на няколко души.

Вероятно по тази причина така наречен българска част от отчета на интернационалната организация за следващ път наподобява като създадена в някой от цеховете на Фабриката за подправени вести.
Всъщност, Пеевски няма сестра. И в случай че другарката Полин Адес-Мевел, която управлява балканския офис на организацията, е пропуснала този факт, то казусът е напълно в нейния тв приемник.

Кажете си, г-жо Мевел, какви претекстове имате да обслужвате частни ползи! Фейковете са голям товар. Не е редно да го носите сама на плещите си. Очевидно е, че сте подведена и излъгана от тези, които подмятат сламки на „ репортерите без граници”, въз основа на които да напудрят подправения си отчет. Тези хора работят предумишлено и хитро. Те не дискредитират себе си, тъй като са надълбоко анонимни.

Дискредитират цялата организация. Да беше един път, бихме го приели за някаква случайност. Но това е систематична подривна активност с рискови последствия.

Репутацията на „ Репортери без граници” се срина дефинитивно, когато тази организация подведе интернационалната общност, че едно чисто престъпно закононарушение в България – изнасилването и убийството на русенската телевизионна водеща Виктория Маринова, има общо с нейната работа.

Тази неистина лъсна на уеб страницата на организацията и макар че бе неведнъж опровергана и отречена, обслужи същите ползи, които в този момент заблуждават всички, с изключение на поръчителите и тяхната клика, че отчетът в българската му част е „ огромната работа”.

Не, не е. И след него издателят Делян Пеевски отново няма да има нито сестра, нито пък сбирка от „ ежедневни вестници, телевизионни канали и новинарски сайтове”, които да управлява.

По сестринска линия обаче работят група издания и присламчените към тях „ кореспонденти без граници”, които изливат в огромната фуния неистини. А го вършат, тъй като са наясно, че от отсрещната страна им се предоверяват и никой няма да си направи труда да ревизира информацията.

Фактите сочат, че още в самото начало отчетът на „ Репортери без граници” стъпва на непроверена информация. Не може организация с искания за професионализъм да подходи толкоз наивно, дилетантски и на сляпо доверие, когато й подмятат непроверени неща.

Издателят на „ Телеграф медиа” стои с името си зад четири български издания – „ Телеграф”, „ Монитор”, „ Политика” и „ Меридиан мач”, както и зад електронното издание на групата – Агенция „ Монитор”.

В отчета попадат единствено две от тях, а издателската ни група е сбъркана. За сметка на това е пришита несъществуваща връзка на издателя Пеевски с други издания. Доказателства някакви? Няма.

Затова и изданията не са посочени, а са изсипани ангро – с огромната лопата. Изводът за тези „ връзки” е поднесен подмолно и манипулативно. Не е загадка обаче, че има и такива издания – навързани като броеница.

Прозрачно идентични и еднотипни. Уж на разнообразни издатели. Зад тях стоят издатели като Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев. Чували ли сте за тях, г-да „ репортери”? А писали ли сте за тях? Не си спомняме да сме чели отчет, в който да са посочени тези зависимости.

За разлика от „ безграничните” кореспонденти, ние знаем чудесно какви ползи прокарват „ Капитал” и "Дневник " на Иво Прокопиев, „ Сега” на Сашо Дончев, "Медиапул " на Стояна Георгиева, „ Клуб Z” на Огнян Донев, българската секция на "Дойче веле ", "Свободна Европа " на Иван Бедров и Полина Паунова, „ Биволъ” на Атанас Чобанов и Асен Йорданов и разните там "снайпери " и други тотални имитации, пръснати онлайн.

И няма да спрем да демонстрираме на обществото кой се крие зад маските на тази поръчкова публицистика.

Всъщност, отчетът, при всичките му искания за новост, още в самото начало стъпва на непроверена информация. Ще ревизирате ли въпреки всичко името на издателската ни група? Май сте в неточност. Очевидно е кои са „ вестниците, които в никакъв случай не идват” при „ Репортери без граници” - нашите.

Ако ви остане време, преди да рефрешнете някой остарял отчет по мемоари и опорни точки на „ Прокопиев и сие” и следващата година, заповядайте, ще ви придружим до който пожелаете РЕП. За да ви покажем купчините „ Прас-Прес” на хумористите Христо Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев.

Ще ви разкажем кой от тях къде е работил, от кое място си е получавал заплатата и кого е карикатурил по поръчка. Изводите ще оставим на вас. В отчета си говорите за „ обичани мишени” и това май е единственото, с което ще се съгласим.

Да, тези хумористи на заплата стрелят по цели. Но патроните им са халосни, а сатиричния им вестник не се купува. Затова комично наивното им, сякаш неразрешено издание, се връща за брак.

Защото „ репортерите без граница” могат да лъжат за транспарантни и непрозрачни връзки, могат да прокарват ползи, само че не могат да накарат читателите да им имат вяра, по този начин както на нас.

Ако „ Репортери без граници” желаят да са в едно легло с хора със статут на подсъдими, не можем да ги спрем, а няма и да им светим. Те си вземат решение с кого да си лягат и с кого да майсторят отчети недоносчета. На тяхна отговорност.

И последно – за протокола: безгранични или безгръбначни кореспонденти? Как е по-правилно да се каже?