Човекът винаги се разболява от власт ~ Торвалд ДЕТЛЕФСЕН
(The Imaginary Illness, 1860, painting by Honoré Daumier)
Извечният проблем ~ Власт
Ако проучваме прапроблемите на всички пациенти, ще забележим, че те могат да се редуцират до една и съща тематика - властта. Човекьт постоянно се разболява от власт. Преди това най-често е ставало с пределна изясненост, през днешния ден е изискано замаскирано. Но властта е и си остава постоянно това, което проваля индивида. Противоположният полюс на властта е покорството. Всяко „ желая ”, „ искам ” е израз на претенцията за власт.
Една от най-честите форми на практикуване на власт в днешно време е заболяването. Болестта през днешния ден подсигурява на индивида безрезервно пространство за несъзнателни искания за власт. Това е и повода, за какво болните в реалност не желаят да се откажат от заболяването си. Наистина, те гневно го отхвърлят, като споделят, че са подхванали и създали всичко, с цел да бъдат още веднъж здрави. Не става дума обаче за трупане на алибита. Разбира се, болният има вяра, че желае да оздравее, само че единствено по тази причина, тъй като не е осъзнал мотивацията за боледуването си. Когато разбере, че би трябвало да избира сред боледуване и отвод от власт, неведнъж изборът доста го затруднява.
Властта е равносилна на доминирането на егото. Тя е опит да не се подчиниш, а да изразиш волята си пред останалите. Още в Рая претенцията за власт е довела до отхапване от ябълката - да не се подчиниш на закона, а самичък да схванеш какво е положително и неприятно. За властта човек постоянно е бил подготвен да заплати висока цена. За да получи власт, той драговолно е сключвал контракт с дявола и е продавал душата си.
Едва когато в предходни прераждания пациентът е изживял с цялата им изясненост желанията си за власт, едвам тогава той може да стартира да ги разобличава тук и в този момент. Едва когато пациентът види по какъв начин няколко хиляди години непрестанно е натрупал премеждия, с цел да си обезпечи власт, той постепенно стартира да демонстрира подготвеност да разбере учението за покорството. Този метод не е интелектуален развой, а опит, насъбран в действителността. И той провокира преполяризацията у индивида. Промяната на съзнанието се случва в сегашното и от това човек оздравява. Симптомите изчезват безусловно от единствено себе си; ние в действителност въобще не сме ги лекували, тъй като те чисто и просто стават непотребни.
От: „ Съдбата като късмет ”, Торвалд Детлефсен, изд. Кибеа
Картина: The Imaginary Illness, 1860, painting by Honoré Daumier, Philadelphia Museum of Art, wikidata.org
