Тройно повече българи подкрепят позициите на Радев пред Петков
Тезите на президента Румен Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). Такива са данните от изследване на социологическа организация " Алфа Рисърч ", извършено в интервала 6-14 февруари 2022 година
Това става, макар че различията посред им (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) са много спестовно изразени обществено. 26 на 100, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Той черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Агенцията отбелязва, че равнището на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%).
" Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление ", декларират социолозите.
ДОВЕРИЕТО КЪМ КАБИНЕТА
Кабинетът „ Петков “ започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009 година насам - т.е. от първото държавно управление на ГЕРБ - с позитивен начален рейтинг. Аналогично, министър председателят К. Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009г. в отношението към тогавашния министър председател Б. Борисов.
Вече се следят и първи разминавания в отношението на симпатизантите на участниците в четворната коалиция към държавното управление. То получава най-висока поддръжка от гласоподавателите на Политическа партия (66%). Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и Демократична България е в границите на 33% - 36%.
По-нататъшното съпоставяне с първото държавно управление на ГЕРБ не е напълно в интерес на Политическа партия. През 2009 година 65% са считали за експерти министрите от кабинета " Борисов 1 ", а в този момент тази позиция споделят 39%. Тогава 51% са били оптимисти, че държавното управление ще приключи практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове, а в този момент са 34%.
ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
Политическа партия резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка слиза надолу с 4 пункта. Макар и да завоюва вътрешнопартийната борба в Българска социалистическа партия, Корнелия Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите. Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи.
Движение за права и свободи получава поддръжката на 7.2% от българските гласоподаватели. Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА
Макар и с известни съмнения в годините, последващи рецесиите в самия Европейски Съюз, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и други, 58% от българите имат позитивно отношение към Европейски Съюз и единствено 13% - негативно.
Силно обаче е разделянето във връзка с НАТО – 40% позитивно отношение, срещу 34% негативно. Тази поляризация е артикул на противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи. Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ демонстрират стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия доминират отрицателните отзиви (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против НАТО.
28% са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция. За по-силна интеграция в НАТО се афишират симпатизантите на Демократична България (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата ръководеща коалиция обаче е налице цялата палитра от отзиви. От твърдото предпочитание за „ повече евроатлантическа интеграция “ на Демократична България, през флуидната позиция на Политическа партия и Има Такъв Народ (едва по 22% и от двете партии са за мощна евроатлантическа интеграция), до безапелационното отвращение за интеграция измежду Българска социалистическа партия симпатизантите – едвам 10% против 35% искащи овакантяване на НАТО.
По отношение на европейското участие на Северна Македония, 31% се афишират за последователи на новия метод в договарянията с нашата съседка, само че 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. С изключение на Демократична България, последователите на всички партии в ръководещата коалиция, включително и тези на Политическа партия отдават желания на досегашния метод.
Изграждането на единни позиции и по двете съществени все още външно-политически тематики, както и постигането на поддръжка за държавните дейности изискват изразяването на ясни тези - аргументирани, учредени на задълбочени знания и схващане на процесите, подплатени с безапелационно политическо водачество. Развоят по тези тематики също ще дефинира накъде ще еволюират публичните настройки, заключва организация " Алфа Рисърч ".
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 6 – 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Това става, макар че различията посред им (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) са много спестовно изразени обществено. 26 на 100, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Той черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Агенцията отбелязва, че равнището на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%).
" Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление ", декларират социолозите.
ДОВЕРИЕТО КЪМ КАБИНЕТА
Кабинетът „ Петков “ започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009 година насам - т.е. от първото държавно управление на ГЕРБ - с позитивен начален рейтинг. Аналогично, министър председателят К. Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009г. в отношението към тогавашния министър председател Б. Борисов.
Вече се следят и първи разминавания в отношението на симпатизантите на участниците в четворната коалиция към държавното управление. То получава най-висока поддръжка от гласоподавателите на Политическа партия (66%). Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и Демократична България е в границите на 33% - 36%.
По-нататъшното съпоставяне с първото държавно управление на ГЕРБ не е напълно в интерес на Политическа партия. През 2009 година 65% са считали за експерти министрите от кабинета " Борисов 1 ", а в този момент тази позиция споделят 39%. Тогава 51% са били оптимисти, че държавното управление ще приключи практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове, а в този момент са 34%.
ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
Политическа партия резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка слиза надолу с 4 пункта. Макар и да завоюва вътрешнопартийната борба в Българска социалистическа партия, Корнелия Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите. Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи.
Движение за права и свободи получава поддръжката на 7.2% от българските гласоподаватели. Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА
Макар и с известни съмнения в годините, последващи рецесиите в самия Европейски Съюз, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и други, 58% от българите имат позитивно отношение към Европейски Съюз и единствено 13% - негативно.
Силно обаче е разделянето във връзка с НАТО – 40% позитивно отношение, срещу 34% негативно. Тази поляризация е артикул на противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи. Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ демонстрират стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия доминират отрицателните отзиви (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против НАТО.
28% са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция. За по-силна интеграция в НАТО се афишират симпатизантите на Демократична България (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата ръководеща коалиция обаче е налице цялата палитра от отзиви. От твърдото предпочитание за „ повече евроатлантическа интеграция “ на Демократична България, през флуидната позиция на Политическа партия и Има Такъв Народ (едва по 22% и от двете партии са за мощна евроатлантическа интеграция), до безапелационното отвращение за интеграция измежду Българска социалистическа партия симпатизантите – едвам 10% против 35% искащи овакантяване на НАТО.
По отношение на европейското участие на Северна Македония, 31% се афишират за последователи на новия метод в договарянията с нашата съседка, само че 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. С изключение на Демократична България, последователите на всички партии в ръководещата коалиция, включително и тези на Политическа партия отдават желания на досегашния метод.
Изграждането на единни позиции и по двете съществени все още външно-политически тематики, както и постигането на поддръжка за държавните дейности изискват изразяването на ясни тези - аргументирани, учредени на задълбочени знания и схващане на процесите, подплатени с безапелационно политическо водачество. Развоят по тези тематики също ще дефинира накъде ще еволюират публичните настройки, заключва организация " Алфа Рисърч ".
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 6 – 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ