Тези писма са наистина реални и доста вълнуващи. В първото

Тези писма са в действителност действителни и много вълнуващи. В първото Ейбрахам Линкълн поучава незнаен преподавател на какво би трябвало да научи сина му. Второто писмо е дело на Чарли Чаплин, който в края на виталния си път епистоларно се изповядва пред щерка си Жералдин. Третото писмо е написано от терапевта Д-р Кени Фланагън, който в професионалната си процедура е попадал на доста дами, търсещи си половинка. Затова, въодушевен, написва няколко реда до дребната си щерка, в които я поучава за връзките ú с нейния предстоящ брачен партньор.

Писмо на Ейбрахам Линкълн до учителя на сина му

Уважаеми Учителю,

Синът ми ще би трябвало да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки лукавец подхожда герой; че на всеки себелюбив политик подхожда предан водач. Научете го, че на всеки зложелател подхожда другар.

Ще отнеме време, знам; само че научите го, в случай че можете, че извоюваният $ е доста по-ценен от пет открити.

Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.

Дръжте го надалеч от завистта, в случай че можете.

Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.

Научете го, в случай че можете,  магията на книгите… само че дайте му също тихи минути да размишлява върху безконечната тайнственост на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята на по ската на зелен рид.

В учебно заведение го научете, че доста по-почтено е да се провалиш, в сравнение с да мамиш.

Научете го да има религия в личните си хрумвания, даже и когато всеки му споделя, че са неверни.

Научете го да бъде деликатен с деликатните хора и корав с твърдите.

Опитайте се да датете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички одобряват модерната позиция.

Научете го да слуша всички хора, само че научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема единствено положителното, което минава.

Научете го, в случай че можете, по какъв начин да се смее, когато е печален. Научете го, че няма позор в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде внимателен с прекомерната привлекателност.

Научете го да продаде своите мускули и разум на тези, които дават най-много; само че в никакъв случай да не поставя етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го по какъв начин да заглушава ушите си, с цел да не чува крещящата тълпа… и по какъв начин да отстоява и да се бори, в случай че мисли, че е прав.
Отнасяйте се с него внимателно;  само че не го прегръщайте, тъй като единствено тестването на огъня създава качествена стомана.
Оставете го да има куража да бъде припрян, оставете го да има търпението да бъде самоуверен. Научете го постоянно да има величествена религия в себе си, тъй като тогава той постоянно ще има величествена религия в човечеството.

Това е голямо поръчение; само че вижте какво можете да извършите. Той е толкоз положително малко момче, моят наследник.

Ейбрахам Линкълн

Писмо на Чарли Чаплин до щерка му Жералдин

Мое момиче,

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени воини в моята дребна цитадела заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти към този момент спи. Едва не разсъниха заспалите птички, до момента в който стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм надалеч от теб! Но дано ослепея, в случай че въпреки и за момент твоят портрет е изчезвал от очите ми.  Той е тук – на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан-з-Елизе. Знам това, а като че ли в тихата нощ слушам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната мрачевина. Чух, че твоята роля в този празничен и ярък театър е ролята на персийска хубавица, пленена от хан Татар. Бъди хубавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но в случай че възторзите и благодарността на публиката те опиянят, в случай че ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя татко.

Аз съм твоят татко, Жералдин!

Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли какъв брой нощи съм седял до твоето легло, с цел да ти описвам приказки, когато ти беше дребна – за Спящата хубавица, за будния змей в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и споделях: „ Върви си! Аз дремя с фантазиите на своята щерка! ” Виждах тези фантазии, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една самодива да танцува по небето. Чувах публиката да споделя: „ Виждате ли това момиче? То е дъщерята на остарелия шут. Помните ли по какъв начин се споделя – Чарли? ”

Да! Аз съм Чарли! Аз съм остарелият шут!

Днес е твоят ден. Танцувай! Аз танцувах в необятен и опърпан панталон, а ти – в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те повдигнат от време на време в небесата.

Иди! Иди и там! Но се връщай на земята!  И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от мраз и сиромашия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах безсънен. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „ Чарли! Нима това котенце ще те познае в миналото? ”  Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз в никакъв случай не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а след това … събираше милостиня…Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болежка на скитника шут, в чиито гърди бушува цялостен океан от горделивост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но все пак аз съм жив, а за живите нормално малко се приказва.

По-добре да приказваме за теб!

След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, в сравнение с те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват единствено танци и музика!

В среднощ, когато излизаш от огромния салон ти не помни богатите фенове, само че не забравяй да попиташ водача на таксито, който те води вкъщи, за неговата жена… И в случай че е бременна, в случай че няма пари да купи дрешка на детето, ти постави пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разноски. Но за другите – ти би трябвало да изпращаш точната сметка! От време на време, с метрото или с рейс, разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! И най-малкото по веднъж дневно казвай: „ И аз съм една от тях! ”  Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на индивида крила, с цел да излети във висините, нормално му счупва краката. И когато пристигна миг, в който ти почувстваш себе си над публиката, незабавно напусни сцената! Иди с първото такси в покрайнините на Париж. Аз доста добре ги познавам!… Там ще видиш доста танцьорки като теб – дори по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък  на прожекторите  на твоя спектакъл няма и диря! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в фамилията на  Чарли никой не е бил толкоз недодялан, с цел да може да ругае един колар или да подиграе просяка, седнал край Сена…

Аз ще умра, само че ти ще живееш…  Искам ти в никакъв случай да не живееш в беднотия! Заедно с това писмо ти адресирам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя би трябвало да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти елементарно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати сиромаси, ти можеш на всички места да ги откриеш. Ако приказвам с теб за пари, върша това, тъй като познавам лъжливата мощ на тези дяволи…  Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И постоянно съм се безпокоял за въжеиграчите. Но би трябвало да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, в сравнение с играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия елмаз ще те измами. В същата довечера този елмаз ще бъде твоето несигурно въже и рухването ти е несъмнено. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш некомпетентен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи постоянно падат… Не продавай сърцето си за злато и украшения. Защото най-големият елмаз е Слънцето. За благополучие той свети на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм споделил да ти написа за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга  да ти приказва за това…

Твоята работа е доста сложна. Аз знам това. Тялото ти е покрито единствено с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, само че да се върнеш от там по-облечен и по-чист…

Но нищо друго и никой различен на този свят не заслужава да вижда дори и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм остарял и може би думите ми звучат смешно. Но съгласно мен, твоето голо тяло би трябвало да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е ужасно, в случай че твоето разбиране за това е от преди 10 години, от времето, което си отива. Не пердах се – тези 10 години няма да те състарят. Но както и да е, желая ти да бъдеш последният човек, който става гражданин на острова  на голите!…

Знам, че синове и татковци постоянно са бивали във безконечен дуел. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това  писмо, желая да имам вяра – довечера е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане знамение – ти в действителност да си схванала всичко, което желая да ти кажа.

Чарли е към този момент стар, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще би трябвало да се облечеш в черно, с цел да дойдеш на моя гроб. Сега не желая да те трежова. Само понякога се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам дори тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш татко си – Чарли. Аз не бях ангел, само че доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те: Чарли

 

Писмо на елементарен татко до щерка му

Сладурче мое,

Тези дни с майка ти търсехме нещо в Google. По средата на думата Google ни върна лист с най-търсените изречения с нея в света. Най-отгоре стоеше „ Как да го задържа заинтересуван ”.

Това ме порази. Прегледах няколко от безбройните публикации по какъв начин да бъдем секси, по кое време да му донесем бира вместо сандвич и методите да го накараме да се почувства интелигентен и важен.

И се ядосах.

Малка моя, не е, в никакъв случай не е била и в никакъв случай няма да бъде твоя работа да „ го държиш заинтересуван ”.

Малка моя, единствената ти задача е да знаеш надълбоко в душата си – в това толкоз крепко нещо вътре в теб, което не се въздейства от отменяне, загуба или его – че ти си забавна. (Ако можеш да запомниш, че всеки човек самичък по себе си също е забавен, борбата на живота ти ще бъде значително извоювана. Но това е писмо за някой различен ден.)

Ако по този метод вярваш в личната си полезност, ти ще бъдеш привлекателна в най-важния смисъл на тази дума: ще успееш да привлечеш момче, което освен ще бъде в положение да демонстрира интерес, само че и ще бъде готово да влага целия си живот в интерес към теб.

Малка моя, ето какво желая да ти кажа за това момче, което няма потребност да бъде държано заинтересувано, тъй като то ще знае, че ти си забавна:

Не ме интересува дали ще си поставя лактите на масата по време на ястие – стига да гледа по какъв начин нослето ти се набръчква, когато се усмихваш. И да не може да отдели взор от това.
Не ме интересува дали ще може да играе голф с мен – стига да може да си играе с децата, с които ще го дариш, и да се радва по всички страхотни и малко смущаващи способи, че те са тъкмо като теб.

Не ме интересува дали ще следва татко си – стига да следва сърцето си и то постоянно да го води назад при тебе.
Не ме интересува дали е мощен – стига да ти дава пространство да упражняваш силата, която е в сърцето ти.

Още по-малко ме интересува за кого гласоподава – стига да се разсънва всяка заран и да гласоподава всеки ден за теб, избирайки уважението към теб и прекланяйки ти се в сърцето си.

Не ме интересува цветът на кожата му – стига да оцвети живота ти с мазки от самообладание, всеотдайност, накърнимост и деликатност.

Не ме интересува дали е учтив в тази или онази вяра или въобще без вяра – стига да е учтив да цени съкровеното и да знае, че всеки момент от живота и всеки момент от живота му с теб е надълбоко сърдечен.

Накрая, дребната ми, в случай че срещнеш подобен мъж и се окаже, че той и аз нямаме нищо общо между тях, то ние двамата с него ще имаме общо най-важното нещо:

Теб.

В края на краищата, дребната ми, единственото нещо, което би трябвало да направиш, с цел да „ го държиш заинтересуван ”, е да бъдеш себе си.

Твоят постоянно заинтересуван от теб мъж,

Баща ти.