Ди велт насред скандалите около Брекзит: Европейци живеят като роби в Англия
Тези обезверени млади европейци елементарно попадат в клопките на безскрупулни гешефтари, написа " Ди велт ", представен от " Дойче веле ", и се стопира на първо време на шокиращата история на поляка Лукаш. Той работил цяло лято като механик в цирка, само че след това сезонът приключил. Един ден, на път за у дома го заговорил някакъв чужд. Обещал му работа в Германия. Набавил му билет за рейса и нощувка в хотел. И след това Лукаш повече не го видял. Качвайки се на другия ден в рейса за чужбина, младият поляк открил, че той е в действителност за Бирмингам, Англия, а не за Германия, само че си споделил, че е все едно, тъй като работата не е за изпускане. Така стартира историята по какъв начин Лукаш, който попаднал в ръцете на безскрупулни търговци на хора. И неговата орис надалеч не е изключение.
От гарата в Бирмингам го поел някакъв вид, който се оказал поляк от ромски генезис. Той закарал Лукаш вкъщи си в Уест Бром, където живеел с жена си и децата си. Петимата му братя също имали къщи и всеки от тях наемал полски служащи, споделя Лукаш пред изданието. След първите два месеца, през които работил в склад, в зеленчукова градина и фабрика за преработване, шефът на Лукаш почнал да му удържа от ден на ден от заработените пари - за наем, за вода, за електричество. За храна му оставали все по-малко пари, той безусловно почнал да гладува. Друг млад поляк, на име Томек, живеел в Бирмингам дружно с цяла група свои сънародници. Всичките те имали зад тила си затворнически присъди. Задачата на тези мъжаги била да управляват жертвите на търговията с хора. Томек им прислужвал, чистел им, купувал им цигари, а те постоянно го пребивали от пердах.
" Хора като него се сблъскват с действителност, каквато ни е позната единствено от престъпните филми. Някои от тези мъченици в действителност са минали през пъкъла ", споделя пред " Ди велт " от английска защитна организация.
Полякиня пък признала, че тя и брачният партньор й работели по 60 часа на седмица против 5 до 20 английски лири; живеели дружно с още 12 полски служащи, нямали нито пари, нито документи за идентичност. Искали да избягат, само че се страхували и не знаели къде да се скрият. Статистиката сочи, че гешефтарите прибират от търговията с човешки труд годишно стотици хиляди английски лири. Минималната работна заплата във Англия е 250 лири за 40-часова работна седмица. Безскрупулните " работодатели " поставят нормално по 200 лири в джоба си. Ако имат 10 служащи, единствено от техните надници те прибират в джоба си по 2000 лири на седмица. Освен това удържат на жертвите пари за всевъзможни неща - за билета до Англия, за заслон, за храна, за ток, за вода и какво ли още не, показва " Ди велт ".
От гарата в Бирмингам го поел някакъв вид, който се оказал поляк от ромски генезис. Той закарал Лукаш вкъщи си в Уест Бром, където живеел с жена си и децата си. Петимата му братя също имали къщи и всеки от тях наемал полски служащи, споделя Лукаш пред изданието. След първите два месеца, през които работил в склад, в зеленчукова градина и фабрика за преработване, шефът на Лукаш почнал да му удържа от ден на ден от заработените пари - за наем, за вода, за електричество. За храна му оставали все по-малко пари, той безусловно почнал да гладува. Друг млад поляк, на име Томек, живеел в Бирмингам дружно с цяла група свои сънародници. Всичките те имали зад тила си затворнически присъди. Задачата на тези мъжаги била да управляват жертвите на търговията с хора. Томек им прислужвал, чистел им, купувал им цигари, а те постоянно го пребивали от пердах.
" Хора като него се сблъскват с действителност, каквато ни е позната единствено от престъпните филми. Някои от тези мъченици в действителност са минали през пъкъла ", споделя пред " Ди велт " от английска защитна организация.
Полякиня пък признала, че тя и брачният партньор й работели по 60 часа на седмица против 5 до 20 английски лири; живеели дружно с още 12 полски служащи, нямали нито пари, нито документи за идентичност. Искали да избягат, само че се страхували и не знаели къде да се скрият. Статистиката сочи, че гешефтарите прибират от търговията с човешки труд годишно стотици хиляди английски лири. Минималната работна заплата във Англия е 250 лири за 40-часова работна седмица. Безскрупулните " работодатели " поставят нормално по 200 лири в джоба си. Ако имат 10 служащи, единствено от техните надници те прибират в джоба си по 2000 лири на седмица. Освен това удържат на жертвите пари за всевъзможни неща - за билета до Англия, за заслон, за храна, за ток, за вода и какво ли още не, показва " Ди велт ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ