Тези компании с помощта на общността първо разработват софтуер с

Ето как големите компании печелят от отворения код, а след това го изхвърлят

Тези компании благодарение на общността първо създават програмен продукт с отворен код или вземат подготвен подобен, построяват печеливш бизнес върху него и печелят милиони. И по-късно трансформират лиценза, като оставят съавторите, потребителите и сътрудниците да се чудят какво да вършат. Такъв е бизнес моделът на някои модерни компании като да вземем за пример Redis Labs.

Но още по-лошо е това, което вършат огромните снабдители на облачни услуги. Те просто употребяват готовите решения, без да вършат каквато и да е разработка, убивайки бизнеса на описаните нагоре „ паразити “. Това са паразити на квадрат.

И целият този терариум се зарежда от opensors (отворения код).

Според статистиката на Synopsys сега 96% от всички кодови бази употребяват код с отворен код. Можем да предположим, че почти същият дял от развойните компании се възползват от него. Същият отчет демонстрира, че 77% от всички нови кодове в света произлизат от opensource. Това е едно голямо болшинство.

За страдание 53% от базите с кодове съдържат спорове на лицензи, т.е. несъгласия с изискванията, а 31% са предоставени без лиценз или с ексцентричен лиценз.

Въпреки това статистиката на Synopsys включва единствено 1067 кодови бази на нейни клиенти, което не е чак толкоз доста за едно изцяло изследване.

Да се спрем на Amazon

Amazon е добре известна със своите строги бизнес практики. Тя употребява разнообразни типове програмен продукт и от време на време прави форкове на известен програмен продукт, с цел да не заплаща нищо на фирмите, които са го създали.

Така да вземем за пример преди няколко години Amazon направи тъкмо това със своите артикули с отворения код на ElasticSearch и Kibana, единствено с цел да не заплати на разработчиците на Elastic. Работата е там, че от 2015 година Amazon предоставяше платената конкурентна услуга Amazon ElasticSearch Service, като използваше софтуера безусловно безочливо и гратис и отнемаше клиентите на Elastic, почти както е показано на илюстрацията:

Затова през 2020 година разработчиците на Elastic трансформираха лиценза от Apache 2.0 на Server Side Public License (SSPL), с цел да накарат Amazon да заплаща за търсачката. Компанията Elastic се опита да подписа същата договорка с Amazon, както с GCP, само че не се получи.

В отговор на смяната на лиценза за ElasticSearch компанията Amazon не организира договаряния, както разработчиците на Elastic чакаха, а просто разклони ElasticSearch, като пусна аналогичната система OpenSearch под истинския лиценз Apache 2.0.

Трудно е да се каже чия е по-голямата виновност в тази история, макар че от правна позиция всеки е чист пред закона, което значи, че всеки е в правото си. Amazon направи всичко в полза на своите консуматори, само че всъщност разработчиците на продукта ElasticSearch opt-in останаха без нищо. Amazon открадна техните консуматори, копира създадения от тях артикул и не им заплати нищо.

Мегакорпорациите като цяло обичат да употребяват непознатия труд гратис, тъй като в свободния програмен продукт са вложени милиони човекочасове.

Нещо като офтопик. Дори отвън облачния бизнес Amazon също не се държи напълно правилно. Тя заплаща минимални заплати на чиновниците в складовете, наема най-вече краткотрайни служащи, които могат да бъдат бързо уволнени без обезщетение, а в последно време всеобщо ги заменя с роботи, на които въобще не е належащо да се заплаща. За няколко години Amazon е заменил 100 000 живи чиновници със 750 000 роботи.

Промяна на лиценза на Redis

Вероятно доста хора са чували за скорошната смяна на лиценза на Redis. Това е история от същата опера, въпреки и със свои лични особености.

Redis, написана от известния италиански програмист и публицист на художествена литература antirez, е известна резидентна база данни, която съхранява всички данни в оперативната памет за минимална инертност и оптималната продуктивност.

Тази СУБД е толкоз известна, че преди няколко години частната компания Redis Labs (платформа, основана на Redis и услугата Redis Enterprise Cloud) беше оценена на 2 милиарда $. Самата компания е основана през 2011 година от израелските бизнесмени Офер Бенгал и Ифтах Шоолман и е построила бизнеса си напълно върху опенсорс. Естествено, Антирес не получи нищо от извоюваните от тях милиони, в този момент той непретенциозно написа своите фентъзи романи в безшумно кътче на Италия.

Redis Labs се зае главно с по-нататъшното развиване и рационализиране на СУБД.

И по този начин, през март 2024 година Redis Labs разгласи, че от този ден нататък всички бъдещи версии на Redis ще бъдат пускани с „ лицензи за досегаемост на изходния код “. Започвайки от Redis 7.4, софтуерът ще се популяризира под двоен лиценз: Redis Source Available License (RSALv2) и Server Side Public License (SSPLv1). Следователно Redis към този момент няма да се популяризира под свободния лиценз Berkeley Software Distribution (BSD), както до момента.

Разбира се, новият лиценз не значи, че изходният код се затваря. Той към момента си е с отворен код. Съгласно RSALv2 доставчиците на облачни услуги (и единствено те) ще би трябвало да заплащат, с цел да употребяват Redis. Това ненапълно е целесъобразно, защото по-голямата част от финансирането на компанията за създаването на Redis идва от продажбата на облачни услуги. В същото време доставчиците на облачни услуги като AWS взимат софтуера гратис и го препродават в своите облачни услуги на всъщност същите клиенти. Ситуацията е същата като при Elastic. Ето за какво Redis Labs промени лиценза си, с цел да спре паразитирането от страна на доставчиците на облачни услуги.

Но самата наклонност за смяна на лицензите е тревожна. Оказва се, че официално Redis към този момент не може да се назова изцяло свободен програмен продукт. И даже в случай че рестриктивните мерки са единствено за доставчиците на облачни услуги и не засягат 99,9% от разработчиците, то това е отдалечаване от отворения код. И поради това някои Linux дистрибуции бяха принудени да спрат да употребяват Redis.

По принцип общността с отворен код много бързо откри решение на този проблем: скоро се появиха свободни разклонения на Redis като Redict (под LGPL), KeyDB и Valkey. Компаниите AWS, Гугъл Cloud и други заинтригувани бизнеси финансират създаването на Valkey. Всички тези форкове са основани на предходни версии на Redis, които са били пуснати под свободен лиценз. В интерес на доставчиците на облачни услуги е да основат сходна СУБД, която въпреки всичко да употребяват гратис, и тя да бъде създадена и обикновено поддържана от общността. Доставчиците даже са подготвени да спонсорират създаването затова, като тя въпреки всичко ще коства на порядък по-евтино от лиценза на Redis.

Цялата тази история е илюстративна. Лабораториите Redis взеха опенсорс продукта, работиха интензивно по него, направиха доста пари, а по-късно трансформираха лиценза, тъй че никой различен да не може да го употребява гратис. За да завоюва още повече пари.

А доставчиците на облачни услуги желаят да имат безвъзмезден програмен продукт и да не заплащат на никого нищо.

Разбира се, новият лиценз ще разреши на Redis да се защищити от сюжета на Elastic, разказан нагоре. Може би всички разработчици би трябвало в началото да пускат програмен продукт под такива „ анти-Amazon “ лицензи… Но тогава той към този момент няма да е свободен програмен продукт.

Други образци

Redis Labs не е първата компания, която направи този трик. Миналата година HashiCorp промени лиценза на своя главен артикул Terraform от свободния Mozilla Public License (MPL) на комерсиалния Business Source License (BSL) 1.1.

След това събитие се появи свободния форк на Terraform, който се назовава OpenTofu (OpenTF).

UPD: Преди няколко дни стана известно, че IBM купува HashiCorp за 6,4 милиарда $. Вероятно предварителната смяна на лиценза за Terraform (който е тъкмо продуктът, от който IBM се нуждае) е била едно от изискванията на бъдещата договорка.

Схемата

Като цяло схемата е ясна:

Взема се някой доста потребен опенсорс продукт Този артикул леко се доработва и на негова база се построява повсеместен бизнес. Например солидно облачно решение. Прави се форк на първичния опенсорс артикул, единствено че под нов комерсиален лиценз, с цел да не може никой да се конкурира с него

От страна на облачните провайдъри бизнесът е още по-опростен: те просто употребяват безвъзмезден артикул и продават на клиентите си някаква облачна услуга въз основата на този артикул. Това вършат AWS, Гугъл Cloud и всички останали. По създание това е вариация на горната скица, единствено че без настрана юридическо лице за всеки софтуерен артикул.

На уеб страницата Cloud Native Devstats можете да видите подробна статистика за това какъв брой пари всяка компания подарява на опенсорс плановете.

Така Amazon отделя оскъдни средства за планове, от които печели милиарди. Така да вземем за пример през последните 10 години тя е отделила лилипутски бюджет от 51 014 $ за Kubernetes, макар че облагите от потреблението му в AWS са големи:

Приблизително същото е ситуацията и с Prometheus, OpenTelemetry и другия свободен програмен продукт, употребен в AWS.

Компаниите за облачни услуги печелят доста пари от opensource (опенсорс, отворен код), само че на процедура не финансират създаването му.

„ Отделните юридически лица “, които споменахме нагоре, печелят почти същото, макар че способстват с нещо за създаването, която се прави от общността. Всичко е изцяло законно и даже целесъобразно в прочут смисъл. Дружеството има моралното право да пусне версия под търговски лиценз, защото счита продукта за собствен. Но извън наподобява по този начин, като че ли компанията взема свободен програмен продукт, употребява помощта на общността, прави пари и по-късно захвърля opensource настрани. След това може да влага в създаването на своя обособена версия или различен артикул. Работеща, потвърдена бизнес скица.

Може би за отворения код даже е потребно, че на негова база може да се построи извънредно сполучлив бизнес. Той притегля бизнесмените и рисковите вложители, които влагат пари в създаването. Ако не можете да печелите пари от дадена стратегия, ще останат единствено запалянковци.

Жалко е единствено, че другите разработчици на отворения код не получават съвсем нищо от милионите, които бизнесмените печелят от него. А също по този начин е неправилно, когато един бизнес се построява върху ограничение на достъпа до програмен продукт (чрез смяна на свободния лиценз с търговски лиценз), това опонира на правилата на optensource.

От етична позиция това си е чиста кражба на програмен продукт и на труда на хилядите опенсорс разработчици. Но не е нелегално. Навярно би трябвало да се направи нещо по този въпрос.