Войната, която започна с една голяма лъжа
Тези фрагменти обиколиха света: на 9 април 2003 американски бойци събориха статуята на Саддам Хюсеин в Багдад. Днес, 15 години по-късно, знаем едно: войната в Ирак, лишила стотици хиляди животи, стартира с една огромна неистина.
Близо три седмици след началото на предвожданата от Съединени американски щати инвазия в Ирак светът става очевидец на събарянето на статуята на Саддам Хюсеин в центъра на Багдад. Но и до през днешния ден, цели 15 години по-късно, към момента не знаем отговорите на доста въпроси. Например какъв брой тъкмо са жертвите на тази война. И на хаоса, който тя остави след себе си.
Според другите преценки, жертвите на войната в Ирак са сред 150 000 и половин милион. А съгласно някои източници, броят им е даже доста по-висок: още през 2006 година профилираното здравно издание " Lancet " стига до извода, че " спомагателните жертви " на тази война са минимум 650 000. При изчисленията си изданието взима поради и следствията от разрушената инфрастрактура и от тоталния колапс на опазването на здравето.
В началото беше лъжата
Едно обаче знаем сигурно - че тази война беше издигната напълно върху неистини. На 5 февруари 2003 година, шест седмици преди нашествието в Ирак, тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл държи 76-минутна тирада пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в която твърди света, че Саддам Хюсен има биологически и химически оръжия за всеобщо заличаване. И че режимът в Багдад пробва да се снабди и с нуклеарно оръжие. Няколко години по-късно самият Колин Пауъл дефинира тази тирада като " позорно леке " в неговата кариера.
Още по-тежко звучи обвиняването на Рей МакГавърн, който е работил 27 години за Централно разузнавателно управление на САЩ: " Секретните информации не просто бяха погрешни - те бяха фалшифицирани ", споделя ветеранът пред Дъждовни води. Да напомним, че основна част от тогавашната обосновка на Колин Пауъл се базира на разследващи данни, предоставени на американците от Германия.
Ключова роля в цялата история играе иракският химик Рафид Ахмед Алуан, който през 1999 година идва в Германия като емигрант. Германското външно разузнаване BND го подлага на разпити - с вярата да извлече потребна иформация за оръжията на Саддам Хюсеин. Но Алуан бързо схваща, че колкото повече информация подава, толкоз повече получава в подмяна - пари, немски паспорт, лично жилище.
Лъжите на Алуан лъсват чак когато BND влиза в следите на някогашния му шеф. Германските служби незабавно осведомят американските си сътрудници, само че след атентатите от 11 септември 2001 следата още веднъж става гореща. Десет години по-късно, през 2011, немският " Ди Велт " излиза със следната информация: съгласно сведения на някогашния началник на немското външно разузнаване Аугуст Ханинг, през 2001 американците насочат искане към германците да заявяват документално, че свидетелствата на иракския химик дават отговор на истината. Ханинг отхвърля и изпраща на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет мнение, в което се споделя, че защото досега нито един различен източник не е удостоверил събраната информация, данните не могат да бъдат класифицирани като надеждни.
Въпреки това свидетелствата на иракския химик залягат в основата на аргументацията на Колин Пауъл. От което следва, че администрацията на 43-тия американски президент Джордж Буш явно е желала тази война. По мотив 15-та годишнина от нашествието в Ирак някогашният общоприет секретар на НАТО Хавиер Солана напомни, че незабавно след избирането си през 2000 година Буш показва точно Ирак като един от двата си целта в региона на сигурността.
Следващата значима задача на американците е да убедят английските си съдружници. На среща при тогавашния министър председател Тони Блеър, извършена на 23 юли 2002 година, шефът на английското външно разузнаване Ричард Диърлав рапортува за конфиденциален диалог с шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет, от който станало ясно, че нашествието в Ирак е неизбежна. На което тогавашният английски външен министър Джак Стро отвръща, че няма задоволително доказателства, че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той надали има повече оръжия за всеобщо заличаване от Либия, Северна Корея или Иран. На военния вид изрично се опълчва и английският основен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща споделя следното: " Желанието за промяна на режима не дава правно съображение за военна интервенция ". Но министър председателят Тони Блеър пренебрегва всички тези причини и в последна сметка въвлича страната си в иракската война - в името на " особените връзки " със Съединени американски щати.
А Германия?
Официално Берлин е срещу тази война - тогавашният канцлер Герхад Шрьодер споделя " не " на нашествието, което му донася победа на изборите през 2002 година. И все пак Бундесверът взе участие в иракската война: Германия дава водачи и поема защитата на американските военни бази, което разрешава на американците да хвърлят повече сили във войната. Бундесверът се ангажира и с логистична поддръжка, споделя за Дъждовни води някогашният майор от Бундесвера Флориан Пфаф. Още през цялото време Пфаф е уверен, че няма да взе участие в тази нападателна война, нарушаваща интернационалното право. Но когато осведоми директните си началници, че отхвърля да извършва нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия. През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава дейностите му: съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отхвърля подпомагане в една война, която е считал за противозаконна от позиция на интернационалното право.
Източник: Дойче веле
Близо три седмици след началото на предвожданата от Съединени американски щати инвазия в Ирак светът става очевидец на събарянето на статуята на Саддам Хюсеин в центъра на Багдад. Но и до през днешния ден, цели 15 години по-късно, към момента не знаем отговорите на доста въпроси. Например какъв брой тъкмо са жертвите на тази война. И на хаоса, който тя остави след себе си.
Според другите преценки, жертвите на войната в Ирак са сред 150 000 и половин милион. А съгласно някои източници, броят им е даже доста по-висок: още през 2006 година профилираното здравно издание " Lancet " стига до извода, че " спомагателните жертви " на тази война са минимум 650 000. При изчисленията си изданието взима поради и следствията от разрушената инфрастрактура и от тоталния колапс на опазването на здравето.
В началото беше лъжата
Едно обаче знаем сигурно - че тази война беше издигната напълно върху неистини. На 5 февруари 2003 година, шест седмици преди нашествието в Ирак, тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл държи 76-минутна тирада пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в която твърди света, че Саддам Хюсен има биологически и химически оръжия за всеобщо заличаване. И че режимът в Багдад пробва да се снабди и с нуклеарно оръжие. Няколко години по-късно самият Колин Пауъл дефинира тази тирада като " позорно леке " в неговата кариера.
Още по-тежко звучи обвиняването на Рей МакГавърн, който е работил 27 години за Централно разузнавателно управление на САЩ: " Секретните информации не просто бяха погрешни - те бяха фалшифицирани ", споделя ветеранът пред Дъждовни води. Да напомним, че основна част от тогавашната обосновка на Колин Пауъл се базира на разследващи данни, предоставени на американците от Германия.
Ключова роля в цялата история играе иракският химик Рафид Ахмед Алуан, който през 1999 година идва в Германия като емигрант. Германското външно разузнаване BND го подлага на разпити - с вярата да извлече потребна иформация за оръжията на Саддам Хюсеин. Но Алуан бързо схваща, че колкото повече информация подава, толкоз повече получава в подмяна - пари, немски паспорт, лично жилище.
Лъжите на Алуан лъсват чак когато BND влиза в следите на някогашния му шеф. Германските служби незабавно осведомят американските си сътрудници, само че след атентатите от 11 септември 2001 следата още веднъж става гореща. Десет години по-късно, през 2011, немският " Ди Велт " излиза със следната информация: съгласно сведения на някогашния началник на немското външно разузнаване Аугуст Ханинг, през 2001 американците насочат искане към германците да заявяват документално, че свидетелствата на иракския химик дават отговор на истината. Ханинг отхвърля и изпраща на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет мнение, в което се споделя, че защото досега нито един различен източник не е удостоверил събраната информация, данните не могат да бъдат класифицирани като надеждни.
Въпреки това свидетелствата на иракския химик залягат в основата на аргументацията на Колин Пауъл. От което следва, че администрацията на 43-тия американски президент Джордж Буш явно е желала тази война. По мотив 15-та годишнина от нашествието в Ирак някогашният общоприет секретар на НАТО Хавиер Солана напомни, че незабавно след избирането си през 2000 година Буш показва точно Ирак като един от двата си целта в региона на сигурността.
Следващата значима задача на американците е да убедят английските си съдружници. На среща при тогавашния министър председател Тони Блеър, извършена на 23 юли 2002 година, шефът на английското външно разузнаване Ричард Диърлав рапортува за конфиденциален диалог с шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет, от който станало ясно, че нашествието в Ирак е неизбежна. На което тогавашният английски външен министър Джак Стро отвръща, че няма задоволително доказателства, че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той надали има повече оръжия за всеобщо заличаване от Либия, Северна Корея или Иран. На военния вид изрично се опълчва и английският основен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща споделя следното: " Желанието за промяна на режима не дава правно съображение за военна интервенция ". Но министър председателят Тони Блеър пренебрегва всички тези причини и в последна сметка въвлича страната си в иракската война - в името на " особените връзки " със Съединени американски щати.
А Германия?
Официално Берлин е срещу тази война - тогавашният канцлер Герхад Шрьодер споделя " не " на нашествието, което му донася победа на изборите през 2002 година. И все пак Бундесверът взе участие в иракската война: Германия дава водачи и поема защитата на американските военни бази, което разрешава на американците да хвърлят повече сили във войната. Бундесверът се ангажира и с логистична поддръжка, споделя за Дъждовни води някогашният майор от Бундесвера Флориан Пфаф. Още през цялото време Пфаф е уверен, че няма да взе участие в тази нападателна война, нарушаваща интернационалното право. Но когато осведоми директните си началници, че отхвърля да извършва нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия. През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава дейностите му: съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отхвърля подпомагане в една война, която е считал за противозаконна от позиция на интернационалното право.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ