За да ме защитиш
„ Тези хора пристигнаха първи и аз не бих се вторачвал в някое погрешно ухо или непотребен пръст “, споделя с усмивка Йонас Петерсон за своите искрящи от цветове герои, основани от неговото въображение и компютърни стратегии. Предполага се, че след месеци изкуственият разсъдък (AI) дотолкоз ще се развие, че към този момент няма да може да се прави разлика сред действителност и нереалност, само че в този момент към момента сме сега, в който нещата са на границата и към момента се усеща условността на изображението. В това има необикновен сексапил. Какво ще донесе прекосяване на тази граница, можем единствено да гадаем. През предишния ноември Йонас Петерсон пусна във Facebook първите изображения от серията “Youth is wasted on the Young ”, основана взаимно с изкуствен интелект. Можем да приемем изображенията като неговия коментар на тематиката за ейджизма. Възрастните мъже и дами с изрисувани от бръчки лица са блестящ фойерверк от виталност, фосфоресциращи цветове и завладяващи комбинации, ексцентричен микс сред фешън икони и приказни същества, особеното проявяване на младостта. Тези изображения на часа станаха вайръл. Днес, три месеца по-късно, те са споделяни над 20 милиона пъти. 
Йонас сътвори и други серии – “Aye, Aye, captain! ”, “Varanasi ”, “To protect me ”, отвори онлайн принт shop, в който под лимитираните бройки към този момент стои sold out. Планира издаването на книга-албум, показване на сериите в Милано по време на Седмицата на дизайна. Заедно с изображенията актьорът разгласява и истории, той постоянно е обичал да комбинира двете неща, взаимоотношенията сред образното и думите постоянно е било значимо за него. Какво се случи? Защо толкоз доста хора се омагьосаха от неговите облици? Явно в тях е заложена способността да развълнуват, може би даже фактът, че са основани благодарение на изкуствен интелект, провокира някаква лукава тръпка в публиката. Сякаш усещаме, че сме на границата на нещо… И след това какво… 
Разговорът ни с Йонас Петерсон е накъсан от часовата разлика и неговите безкрайни пътувания. Съобщение: „ В самолета съм, над Тихия океан, ще кацна късно през днешния ден “, звучи като задоволително добър мотив, че идващият въпрос би трябвало да изчака. Пътува непрестанно, тъй като е брачен фотограф.Първоначално е възприемал този род като цялостен отпадък и влиза в бизнеса с желанието да направи нещо ново. Бързо е разгласен за един от най-хубавите сватбени фотографи в света, а уеб сайтът му става 9-ият най-посещаван уебсайт за снимка. Първата женитба, която снима, е на другари. Напрегнат е, само че е решен да направи нещо отвън нормалното.Резултатът притегля вниманието и започва възхода на кариерата му. Заснел е над 500 сватби по шестте континента, една от най-незабравимите – в саваните на Кения. Фотографията го среща и със брачната половинка му, също фотограф, а тази среща води живота му в Тексас. 
„ Веднъж срещнах жена на ръба на пустинята “, по този начин стартира една негова история и аз не можех да не попитам дали тази червенокоса жена, към която героят върви треперещ, а уличният музикант свири на остаряла китара Home на Едуард Шарп, и наемат хотел „ Ace “ в Палм Спрингс, и вятърът е топъл за януари, и можел да слуша мелодията на гласа ѝ цяла нощ, и две години по-късно се оженили в хола – синът им бил на годинка – с пръстени за 15 $ от махленски търговец на South Congress Avenue, дали тази червенокоса жена е неговата брачна половинка, а той ми отговори: „ Моите истории са взети от живота ми “. Не, името не лъже, Йонас е швед и като всеки швед по неговите думи е захласнат от времето, обикновено, когато живееш с прелестно малко лято и дълга студена зима. Това, което най-често си спомня от Швеция, са летата от детството на остров Готланд. В рода му има художници, татко му е бил публицист, тъй че за него е обикновено постоянно да търси симбиозата от образно и словесно изложение. 
Още като текстописец в рекламата си купува камера. Винаги се е интересувал от нови неща. Когато изкуственият разсъдък се появява на сцената, става любопитен към него. В началото го намира за доста обикновен, само че след няколко актуализации, вижда опциите, които той дава за основаване на измислени творби, подиуми и герои. „ За мен AI е още един инструмент за визуализиране на хрумвания, които имам в главата си. “ Колко време лишава основаването на едно такова изображение? „ Зависи по какъв начин гледате на това, кардинално по-малко от минута, само че аз влагам доста работа преди и след, тъй че е мъчно да се засече времето.Върху всяко изображение, което върша, съм работил доста часове. “ Опитвам да го предизвиквам с въпроса не е ли нещо като fast food това, единствено че fast art. „ Изкуството си е изкуство, скоростта не е фактор, положителните неща ще стигнат до върха и ще бъдат оценени, неприятните няма да привлекат внимание. “ Защо въпреки всичко избира изкуствения разсъдък да опише тези истории? „ Целта на моите истории е да развълнуват хората. Да влияят прочувствено. За мен това беше предизвикването – мога ли да основа компютърно генерирана работа, която вълнува. Изглежда, че може. “Казва, че и с фотографията, и с изображенията, основани с изкуствен интелект, се пробва да отбрани детето вътре в нас. Спомня си хокей легендата Борие Салминг в телевизионни фрагменти от 70-те години на 20. век по време на 12-минутни аплодисменти в Торонто и „ по какъв начин се пързаляше на леда в кръгове като сепнато 8-годишно момче и даже каската не можеше да скрие това дете “. Вижда вътрешното дете и до момента в който снима сватби: „ Веднъж една младоженка ме попита дали мога да я направя красива. „ Не мога – споделих, – само че ще ти покажа, че си красива “. Докато работел с изкуствения разсъдък, отчаян от неуменията на програмата Mid Journey да сътвори пръсти, прибавя думата „ хокей “, мислейки да продължи с „ ръкавици за хокей “, с цел да прикрие с тях кебапчетата, само че в този миг от сватбената сцена, над която работел, го погледнало момче с хокейна каска. „ Това за мен беше доста гальовен и уязвим облик. Видях вътрешното дете във всеки от нас и отбраните, които носим. Видях и дребното дете Йонас, което постоянно ще бъда. “ 
Блиц Как вашите синове одобряват вашата AI поредност? С любознание.
Как AI ще се отрази на изкуството и другите креативен области в бъдеще? Ще забележим доста повече от всичко, само че положителната работа ще изпъкне.
По-демократично ли е AI изкуството? Мисля, че е по този начин, всеки може да го основава без доста старания, само че същинските актьори ще се отличат.
Има ли риск AI да подчини човешката креативност, сензитивност и човечност? Не знам.
Вашите AI серии против вашата същинска снимка – по какъв начин виждате салдото в бъдеще? Отворен съм към всичко.
Йонас сътвори и други серии – “Aye, Aye, captain! ”, “Varanasi ”, “To protect me ”, отвори онлайн принт shop, в който под лимитираните бройки към този момент стои sold out. Планира издаването на книга-албум, показване на сериите в Милано по време на Седмицата на дизайна. Заедно с изображенията актьорът разгласява и истории, той постоянно е обичал да комбинира двете неща, взаимоотношенията сред образното и думите постоянно е било значимо за него. Какво се случи? Защо толкоз доста хора се омагьосаха от неговите облици? Явно в тях е заложена способността да развълнуват, може би даже фактът, че са основани благодарение на изкуствен интелект, провокира някаква лукава тръпка в публиката. Сякаш усещаме, че сме на границата на нещо… И след това какво… Разговорът ни с Йонас Петерсон е накъсан от часовата разлика и неговите безкрайни пътувания. Съобщение: „ В самолета съм, над Тихия океан, ще кацна късно през днешния ден “, звучи като задоволително добър мотив, че идващият въпрос би трябвало да изчака. Пътува непрестанно, тъй като е брачен фотограф.Първоначално е възприемал този род като цялостен отпадък и влиза в бизнеса с желанието да направи нещо ново. Бързо е разгласен за един от най-хубавите сватбени фотографи в света, а уеб сайтът му става 9-ият най-посещаван уебсайт за снимка. Първата женитба, която снима, е на другари. Напрегнат е, само че е решен да направи нещо отвън нормалното.Резултатът притегля вниманието и започва възхода на кариерата му. Заснел е над 500 сватби по шестте континента, една от най-незабравимите – в саваните на Кения. Фотографията го среща и със брачната половинка му, също фотограф, а тази среща води живота му в Тексас. „ Веднъж срещнах жена на ръба на пустинята “, по този начин стартира една негова история и аз не можех да не попитам дали тази червенокоса жена, към която героят върви треперещ, а уличният музикант свири на остаряла китара Home на Едуард Шарп, и наемат хотел „ Ace “ в Палм Спрингс, и вятърът е топъл за януари, и можел да слуша мелодията на гласа ѝ цяла нощ, и две години по-късно се оженили в хола – синът им бил на годинка – с пръстени за 15 $ от махленски търговец на South Congress Avenue, дали тази червенокоса жена е неговата брачна половинка, а той ми отговори: „ Моите истории са взети от живота ми “. Не, името не лъже, Йонас е швед и като всеки швед по неговите думи е захласнат от времето, обикновено, когато живееш с прелестно малко лято и дълга студена зима. Това, което най-често си спомня от Швеция, са летата от детството на остров Готланд. В рода му има художници, татко му е бил публицист, тъй че за него е обикновено постоянно да търси симбиозата от образно и словесно изложение. Още като текстописец в рекламата си купува камера. Винаги се е интересувал от нови неща. Когато изкуственият разсъдък се появява на сцената, става любопитен към него. В началото го намира за доста обикновен, само че след няколко актуализации, вижда опциите, които той дава за основаване на измислени творби, подиуми и герои. „ За мен AI е още един инструмент за визуализиране на хрумвания, които имам в главата си. “ Колко време лишава основаването на едно такова изображение? „ Зависи по какъв начин гледате на това, кардинално по-малко от минута, само че аз влагам доста работа преди и след, тъй че е мъчно да се засече времето.Върху всяко изображение, което върша, съм работил доста часове. “ Опитвам да го предизвиквам с въпроса не е ли нещо като fast food това, единствено че fast art. „ Изкуството си е изкуство, скоростта не е фактор, положителните неща ще стигнат до върха и ще бъдат оценени, неприятните няма да привлекат внимание. “ Защо въпреки всичко избира изкуствения разсъдък да опише тези истории? „ Целта на моите истории е да развълнуват хората. Да влияят прочувствено. За мен това беше предизвикването – мога ли да основа компютърно генерирана работа, която вълнува. Изглежда, че може. “Казва, че и с фотографията, и с изображенията, основани с изкуствен интелект, се пробва да отбрани детето вътре в нас. Спомня си хокей легендата Борие Салминг в телевизионни фрагменти от 70-те години на 20. век по време на 12-минутни аплодисменти в Торонто и „ по какъв начин се пързаляше на леда в кръгове като сепнато 8-годишно момче и даже каската не можеше да скрие това дете “. Вижда вътрешното дете и до момента в който снима сватби: „ Веднъж една младоженка ме попита дали мога да я направя красива. „ Не мога – споделих, – само че ще ти покажа, че си красива “. Докато работел с изкуствения разсъдък, отчаян от неуменията на програмата Mid Journey да сътвори пръсти, прибавя думата „ хокей “, мислейки да продължи с „ ръкавици за хокей “, с цел да прикрие с тях кебапчетата, само че в този миг от сватбената сцена, над която работел, го погледнало момче с хокейна каска. „ Това за мен беше доста гальовен и уязвим облик. Видях вътрешното дете във всеки от нас и отбраните, които носим. Видях и дребното дете Йонас, което постоянно ще бъда. “ Блиц Как вашите синове одобряват вашата AI поредност? С любознание. Как AI ще се отрази на изкуството и другите креативен области в бъдеще? Ще забележим доста повече от всичко, само че положителната работа ще изпъкне.
По-демократично ли е AI изкуството? Мисля, че е по този начин, всеки може да го основава без доста старания, само че същинските актьори ще се отличат.
Има ли риск AI да подчини човешката креативност, сензитивност и човечност? Не знам.
Вашите AI серии против вашата същинска снимка – по какъв начин виждате салдото в бъдеще? Отворен съм към всичко.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ