След халифата идва нова държава, която никой не иска
Тези дни в Иракски Кюрдистан стартира пропагандна акция за идния референдум за цялостна държавна самостоятелност, който ще се състои на 25 септември. Въпреки всички прогнози и закани, трите съществени политически придвижвания в Кюрдистан се сплотиха за провеждането на референдума срещу волята на Багдад, Техеран и Анкара, при нескритото отрицание от страна на Вашингтон. Това е небивало единение измежду всекидневно раздираните от разправии кюрдски кланове.
Ако кюрдите в Ирак гласоподават за самостоятелност и се отделят, какво ще стане с Близкия изток?
Първо, това би означавало финален разпад на иракската страна де юре и де факто. Ако е по този начин, какво ще предотврати разпадането на някогашна Сирия, която към този момент е разграничена на няколко зони на въздействие? Тогава може да пристигна ред на от дълго време разделения Ливан. Турция и Иран също ще бъдат застрашени, тъй като техните кюрди също могат да изискат самостоятелност (а следвайки кюрдите, и други националности).
Подобен ход на събитията може да постави завършек на признатата интернационална теория за цялост на близкоизточните граници (изключение беше направено при основаването на Палестина). В Сирия и Ирак през днешния ден има обилни елементи от териториите им, които не са под контрола на централната власт.
В тази конюнктура основаването на нова, национална, самостоятелна страна ще ехти като гръм из целия Близък изток.
Кюрдите са туземен близкоизточен народ. В момента наброяват към 40 милиона души, а още не са се сдобили с самостоятелност, което е огромна неправда на фона на пъстрите държавни формирания в района.
Възможно е отделянето на кюрдите на неголяма територия, където да основат своя самостоятелна страна, да не е доста мъчително за Ирак, защото в сегашните условия това не е нищо повече от юридическо и политическо удостоверение на съществуващото състояние на нещата. Оптимистичният вид планува разширена кюрдска автономност в Сирия със единодушието на Дамаск.
Песимистите обаче се питат какво ще стане, в случай че сирийските кюрди разгласят самостоятелност. Дори не е нужно да си черноглед, с цел да предвидиш, че идният референдум ще повлияе на турско-кюрдския спор. Там продължава война, която към този момент е лишила десетки хиляди животи през последните десетилетия.
Между другото малко на брой знаят, че войната сред кюрдите и Иран тече не от през вчерашния ден. Иракски Кюрдистан граничи по едно и също време с Иран и Турция. През последните месеци кюрдите водят яростни сражения с ирански военни подразделения. Те са подложени на регулярни бомбардировки, което не провокира никакво неодобрение в иракското държавно управление. Това дава спомагателни козове при изясняване на техните позиции – щом Багдад не попречва бомбардировките над кюрдите, значи се държи като непозната страна, другояче той би защитил жителите си.
Още по-интересен е фактът, че Вашингтон също не пречи на военните дейности на Техеран срещу кюрдите. Колкото и парадоксално да звучи, в Ирак американците са сътрудници на Иран в битката с „ Ислямска страна “ и не желаят да си изострят връзките.
В момента единствено един Израел е признал без ангажименти независимостта на Кюрдистан. За това има исторически аргументи – още в края на 50-те години на XX в. израелски съветници интензивно помагаха на именития водач на кюрдите Мустафа Барзани, а в днешно време израелците първи се притекоха на помощ на неговия наследник Масуд Барзани. Именно кюрдите и язидите от Ирак съумяха да окажат ефикасна опозиция против джихадистите още в самото начало. А Израел осъзнава и неизбежната обезценка на така и така девалвираната тематика за палестинска страна след възникването на новите сепаратистки и национални придвижвания.
И по този начин, милиони кюрди ще дадат гласа си за самостоятелност на 25 септември. Правителството на Ирак ще го разгласи за нелегално, Турция ще стачкува гръмогласно, а Иран ще усили военния напън. Но кюрдите през днешния ден са по-силни от всеки път, окрилени от триумфите си в боевете против „ Ислямска страна “.
Така или другояче, гответе се за референдума в Кюрдистан като за нуклеарен гърмеж. Четиридесет милиона кюрди са решили да заявят съществуването си. И нямат желание да правят отстъпка.
Ако кюрдите в Ирак гласоподават за самостоятелност и се отделят, какво ще стане с Близкия изток?
Първо, това би означавало финален разпад на иракската страна де юре и де факто. Ако е по този начин, какво ще предотврати разпадането на някогашна Сирия, която към този момент е разграничена на няколко зони на въздействие? Тогава може да пристигна ред на от дълго време разделения Ливан. Турция и Иран също ще бъдат застрашени, тъй като техните кюрди също могат да изискат самостоятелност (а следвайки кюрдите, и други националности).
Подобен ход на събитията може да постави завършек на признатата интернационална теория за цялост на близкоизточните граници (изключение беше направено при основаването на Палестина). В Сирия и Ирак през днешния ден има обилни елементи от териториите им, които не са под контрола на централната власт.
В тази конюнктура основаването на нова, национална, самостоятелна страна ще ехти като гръм из целия Близък изток.
Кюрдите са туземен близкоизточен народ. В момента наброяват към 40 милиона души, а още не са се сдобили с самостоятелност, което е огромна неправда на фона на пъстрите държавни формирания в района.
Възможно е отделянето на кюрдите на неголяма територия, където да основат своя самостоятелна страна, да не е доста мъчително за Ирак, защото в сегашните условия това не е нищо повече от юридическо и политическо удостоверение на съществуващото състояние на нещата. Оптимистичният вид планува разширена кюрдска автономност в Сирия със единодушието на Дамаск.
Песимистите обаче се питат какво ще стане, в случай че сирийските кюрди разгласят самостоятелност. Дори не е нужно да си черноглед, с цел да предвидиш, че идният референдум ще повлияе на турско-кюрдския спор. Там продължава война, която към този момент е лишила десетки хиляди животи през последните десетилетия.
Между другото малко на брой знаят, че войната сред кюрдите и Иран тече не от през вчерашния ден. Иракски Кюрдистан граничи по едно и също време с Иран и Турция. През последните месеци кюрдите водят яростни сражения с ирански военни подразделения. Те са подложени на регулярни бомбардировки, което не провокира никакво неодобрение в иракското държавно управление. Това дава спомагателни козове при изясняване на техните позиции – щом Багдад не попречва бомбардировките над кюрдите, значи се държи като непозната страна, другояче той би защитил жителите си.
Още по-интересен е фактът, че Вашингтон също не пречи на военните дейности на Техеран срещу кюрдите. Колкото и парадоксално да звучи, в Ирак американците са сътрудници на Иран в битката с „ Ислямска страна “ и не желаят да си изострят връзките.
В момента единствено един Израел е признал без ангажименти независимостта на Кюрдистан. За това има исторически аргументи – още в края на 50-те години на XX в. израелски съветници интензивно помагаха на именития водач на кюрдите Мустафа Барзани, а в днешно време израелците първи се притекоха на помощ на неговия наследник Масуд Барзани. Именно кюрдите и язидите от Ирак съумяха да окажат ефикасна опозиция против джихадистите още в самото начало. А Израел осъзнава и неизбежната обезценка на така и така девалвираната тематика за палестинска страна след възникването на новите сепаратистки и национални придвижвания.
И по този начин, милиони кюрди ще дадат гласа си за самостоятелност на 25 септември. Правителството на Ирак ще го разгласи за нелегално, Турция ще стачкува гръмогласно, а Иран ще усили военния напън. Но кюрдите през днешния ден са по-силни от всеки път, окрилени от триумфите си в боевете против „ Ислямска страна “.
Така или другояче, гответе се за референдума в Кюрдистан като за нуклеарен гърмеж. Четиридесет милиона кюрди са решили да заявят съществуването си. И нямат желание да правят отстъпка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ