Ехо от Войната на буквите: християни, еретици или пияници са българите
Тези дни писателят Ангел Хаджипопгеоргиев означи тъкмо, че в мощно разисквания сериал " с изключение на имената на героите, нищо друго не подхожда нито с биографиите им, нито с епохата, в която се развива фабулата ". Ето за какво младите българи ще бъдат мощно комплицирани след този филм. Най-малкият наследник на цар Симеон Велики Баян, именуван също Вениамин, някакъв авантюрист и алкохолик ли е бил? Наистина ли престолонаследникът Петър бил толкоз слаб духом, без упоритости и напълно предан на книгите?
И надали ще схванат, че точно Петър дружно с дядо си, князът-кръстител Борис-Михаил, са единствените български владетели, канонизирани за светци от Православната черква. А с помощта на 40-годишното му спокойно ръководство България е приета публично за царство (славянската дума за " империя " ), като градовете й са измежду най-големите и благоустроени в Европа.
Главният метод за легитимация на новите страни в средновековна Европа бил приемането на християнството. Поради това техните владетели се надпреварват да издигат прелестни и величествени църкви и манастири.
През ІХ-Х в. българските князе и по-късно царе не остават обратно и украсяват столиците си със стотици храмове на новата вяра. Началото е поставено още от княза-кръстител Борис-Михаил, построил в Плиска голямата Голяма базилика, достигаща дружно с вътрешния си двор колосалните 99 м дължина. Когато се замисля преместването на центъра на страната във Велики Преслав, първа задача е да се повдигнат храмове, отговарящи на политическата концепция за основаване на международна империя.
За към век Борис-Михаил, Симеон и Петър построяват в новата столица редица големи катедрали, надхвърлящи 30 м дължина. Всички те са трикорабни и триапсидни базилики, строени от солидни каменни блокове. Планът на базиликата ( " царска постройка " ) е точно постройката, отговаряла най-добре на упоритостите на българските владетели и давала опция да се съберат вътре голям брой новопокръстени люде.
Връх в ранното храмово строителство на Велики Преслав са двете грандиозни базилики в укрепения Голям царски замък - Дворцовата и Владетелската църкви, дълги надлежно по 43 и 46 метра.
Но строителите бързо се приспособяват към актуалните трендове в архитектурата. Точно тогава в Константинопол се оформя новият вид храм, в която признакът на християнството, кръстът, е включен в самия проект. Това са така наречен кръстокуполни църкви, станали по-нататък типичен храмове в православното паметно строителство. В приключения си тип те са елегантни и стегнати постройки, въздействащи на вярващите не посредством смазващи размери, а посредством такива размери, позволяващи самовглъбението и уединението на християните.
Преди да се доближи до това съвършенство във Велики Преслав са осъществени редица архитектурни опити. Първоначално църквите са още близки до базиликите, само че над тях към този момент се появява куполът. После проектите последователно се усложняват, като във вътрешността се появяват разнообразни градивни детайли – ниши, конхи, арки.
Главни обаче са стълбовете или колоните, на които стъпва куполът. Външната светлина нищожно струи през дребните прозорчета в стените и се смесва с отблясъците от запалените свещи. Тя се отразява от покритите със злато фрески и мозайки, както и от полираните повърхности на многочислените мраморни елементи. Пищната декорация на интериора е наложителна линия на столичните кръстокуполни църкви.
Неоспорим бисер на преславската паметна архитектура от ІХ-Х в. е Кръглата или Златната черква. Открита от археолозите през 30-те години на предишния век, тя съставлява неоспорим разцвет на античното българско строителство. Първото име идва от необичайния проект на ротонда (сграда с проект на окръжност). Второто название се извежда от идентифицирането с построен по времето на цар Симеон храм със златно покритие на купола, издигнат, съгласно една приписка, на брега на Камчия за популярност на християнството и Българската империя.
Вътрешността на главната кръгла част е формирана от осем идентични ниши (конхи) и една по-голяма на изток, представлявала олтара. В окръжност против конхите от вътрешната страна обикаля окръжност от 12 мраморни колони, поддържали в миналото солидния купол. Троен вход свързва кръглото пространство с необятен притвор от запад. В него четири свободни колони са крепели сводове, на които се е намирал втори етаж с изложба. Към него се е достигало по вито стълбище, прикрито в една от двете цилиндрични кулички, завършващи красиво западните ъгли на притвора. От него посредством необятен вход с мраморен предел се влиза в необятен двор (атрий) с бездънен кръговиден бунар, изкопан тъкмо в центъра. Вътрешните повърхности на стените на двора са разчленени с 14 полукръгли ниши. Пред тях пък се издига стъпващ на колони портик, допускащ на богомолците да се укрият от дъжд и слънце.
Всеки детайл в комплицираната структура на Златната черква има свое значение в общата комбинация. Тя се развива от запад на изток, като размерите последователно нарастват във височина. Фасадите са извънредно раздвижени с разнообразни архитектурни детайли, създаващи несравним темп. Отвътре стените били украсена с стенописи и мозайки от цветна смалта, а подовете – покрити с пъстри мраморни мозайки и рисувани керамични плочки.
Сред тях превъзходно се вписват многочислените елементи от мрамор и варовик – колони с увенчаващи ги богато декорирани капители, красиви корнизи, архитрави, архиволти, олтарната бариера, епископският амвон в центъра на кръглото пространство.
Златната черква е несъмненият шедьовър в паметното строителство от времето на възхода на Българската империя през ІХ-Х в. В средновековна Европа съществува неин близнак и това е обичаният храм на император Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), построена в края на VІІІ в.
Откритията на археолозите във Велики Преслав демонстрират, че майсторите-строители разполагали с огромна независимост при избора на проекти, архитектурни стилове и техники. Времето е унищожило по-голямата част от това скъпо благосъстояние, възхищавало в миналото цяла Европа.
Вярно е, че по време на ръководството на цар Петър І се случват и други неща. Някои приписват на неговия брат Баян основаването на богомилството, трансформирало историята и на Западна Европа. Повод за тези изказвания е оставеното от западния хронист Лиутпранд сведение, че той бил изучил изкуството на магията и бил всесилен магьосник. За същото приказват византийски и съветски източници. Това сведение се пояснява нееднозначно, само че е ясно, че Баян не е бил някакъв лекомислен безгрижник, а е бил движимост в знанията, въпреки разнообразни от християнските.
Проф. Николай Овчаров,
И надали ще схванат, че точно Петър дружно с дядо си, князът-кръстител Борис-Михаил, са единствените български владетели, канонизирани за светци от Православната черква. А с помощта на 40-годишното му спокойно ръководство България е приета публично за царство (славянската дума за " империя " ), като градовете й са измежду най-големите и благоустроени в Европа.
Главният метод за легитимация на новите страни в средновековна Европа бил приемането на християнството. Поради това техните владетели се надпреварват да издигат прелестни и величествени църкви и манастири.
През ІХ-Х в. българските князе и по-късно царе не остават обратно и украсяват столиците си със стотици храмове на новата вяра. Началото е поставено още от княза-кръстител Борис-Михаил, построил в Плиска голямата Голяма базилика, достигаща дружно с вътрешния си двор колосалните 99 м дължина. Когато се замисля преместването на центъра на страната във Велики Преслав, първа задача е да се повдигнат храмове, отговарящи на политическата концепция за основаване на международна империя.
За към век Борис-Михаил, Симеон и Петър построяват в новата столица редица големи катедрали, надхвърлящи 30 м дължина. Всички те са трикорабни и триапсидни базилики, строени от солидни каменни блокове. Планът на базиликата ( " царска постройка " ) е точно постройката, отговаряла най-добре на упоритостите на българските владетели и давала опция да се съберат вътре голям брой новопокръстени люде.
Връх в ранното храмово строителство на Велики Преслав са двете грандиозни базилики в укрепения Голям царски замък - Дворцовата и Владетелската църкви, дълги надлежно по 43 и 46 метра.
Но строителите бързо се приспособяват към актуалните трендове в архитектурата. Точно тогава в Константинопол се оформя новият вид храм, в която признакът на християнството, кръстът, е включен в самия проект. Това са така наречен кръстокуполни църкви, станали по-нататък типичен храмове в православното паметно строителство. В приключения си тип те са елегантни и стегнати постройки, въздействащи на вярващите не посредством смазващи размери, а посредством такива размери, позволяващи самовглъбението и уединението на християните.
Преди да се доближи до това съвършенство във Велики Преслав са осъществени редица архитектурни опити. Първоначално църквите са още близки до базиликите, само че над тях към този момент се появява куполът. После проектите последователно се усложняват, като във вътрешността се появяват разнообразни градивни детайли – ниши, конхи, арки.
Главни обаче са стълбовете или колоните, на които стъпва куполът. Външната светлина нищожно струи през дребните прозорчета в стените и се смесва с отблясъците от запалените свещи. Тя се отразява от покритите със злато фрески и мозайки, както и от полираните повърхности на многочислените мраморни елементи. Пищната декорация на интериора е наложителна линия на столичните кръстокуполни църкви.
Неоспорим бисер на преславската паметна архитектура от ІХ-Х в. е Кръглата или Златната черква. Открита от археолозите през 30-те години на предишния век, тя съставлява неоспорим разцвет на античното българско строителство. Първото име идва от необичайния проект на ротонда (сграда с проект на окръжност). Второто название се извежда от идентифицирането с построен по времето на цар Симеон храм със златно покритие на купола, издигнат, съгласно една приписка, на брега на Камчия за популярност на християнството и Българската империя.
Вътрешността на главната кръгла част е формирана от осем идентични ниши (конхи) и една по-голяма на изток, представлявала олтара. В окръжност против конхите от вътрешната страна обикаля окръжност от 12 мраморни колони, поддържали в миналото солидния купол. Троен вход свързва кръглото пространство с необятен притвор от запад. В него четири свободни колони са крепели сводове, на които се е намирал втори етаж с изложба. Към него се е достигало по вито стълбище, прикрито в една от двете цилиндрични кулички, завършващи красиво западните ъгли на притвора. От него посредством необятен вход с мраморен предел се влиза в необятен двор (атрий) с бездънен кръговиден бунар, изкопан тъкмо в центъра. Вътрешните повърхности на стените на двора са разчленени с 14 полукръгли ниши. Пред тях пък се издига стъпващ на колони портик, допускащ на богомолците да се укрият от дъжд и слънце.
Всеки детайл в комплицираната структура на Златната черква има свое значение в общата комбинация. Тя се развива от запад на изток, като размерите последователно нарастват във височина. Фасадите са извънредно раздвижени с разнообразни архитектурни детайли, създаващи несравним темп. Отвътре стените били украсена с стенописи и мозайки от цветна смалта, а подовете – покрити с пъстри мраморни мозайки и рисувани керамични плочки.
Сред тях превъзходно се вписват многочислените елементи от мрамор и варовик – колони с увенчаващи ги богато декорирани капители, красиви корнизи, архитрави, архиволти, олтарната бариера, епископският амвон в центъра на кръглото пространство.
Златната черква е несъмненият шедьовър в паметното строителство от времето на възхода на Българската империя през ІХ-Х в. В средновековна Европа съществува неин близнак и това е обичаният храм на император Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), построена в края на VІІІ в.
Откритията на археолозите във Велики Преслав демонстрират, че майсторите-строители разполагали с огромна независимост при избора на проекти, архитектурни стилове и техники. Времето е унищожило по-голямата част от това скъпо благосъстояние, възхищавало в миналото цяла Европа.
Вярно е, че по време на ръководството на цар Петър І се случват и други неща. Някои приписват на неговия брат Баян основаването на богомилството, трансформирало историята и на Западна Европа. Повод за тези изказвания е оставеното от западния хронист Лиутпранд сведение, че той бил изучил изкуството на магията и бил всесилен магьосник. За същото приказват византийски и съветски източници. Това сведение се пояснява нееднозначно, само че е ясно, че Баян не е бил някакъв лекомислен безгрижник, а е бил движимост в знанията, въпреки разнообразни от християнските.
Проф. Николай Овчаров,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ