ИПИ: Започва ли забавяне на икономиката
Тези дни Национален статистически институт и Евростат разгласиха най-ранната оценка за българската и другите европейски стопански системи през второто тримесечие, които демонстрират леко закъснение на растежа в Европейски Съюз, в това число и в България. Растежът на годишна база (според поправените за сезонност и еднократни резултати данни) в Европейски Съюз е бил 2,2% през интервала април-юни по отношение на 2,5% предходното тримесечие, а в България той е достигнал 3,4% по отношение на 3,6% за предходните три месеца.
Повечето стопански системи в Европейски Съюз регистрират леко закъснение на растежа, в това число и най-големите – в Германия забавянето е най-леко, от 2,0% на 1,9%, само че във Франция (от 2,2% на 1,7%), Италия (от 1,4% на 1,1%) и Испания (от 3,0% на 2,7%) то е по-осезаемо, демонстрира анализът на Десислава Николова от икономическия екип на Института за пазарна стопанска система.
Все отново данните за Европейския съюз и изключително за Германия се оказаха по-добри от упованията, тъй че за момента приказваме по-скоро за лека низходяща промяна, а не за началото на „ твърдо приземяване ” на европейската стопанска система.
Притесненията за растежа в Европа през втората половина на годината са свързани най-много с разразилите се търговски войни по самодейност на американския президент, влошеното доверие на немските компании от преработващата индустрия и валутната рецесия в Турция.
От една страна, редица огромни европейски банки и банкови групи имат експозиции към Турция, а от друга Турция е петият максимален изхабен пазар за Европейски Съюз на база данните за 2017. Що се отнася до второто, обезценяването на валутата ѝ, в случай че не се обърне, значи удар по вноса на Турция от Европейски Съюз. Това ще се усети и от българската стопанска система – директно през износа на България за Турция (по последни данни Турция е четвъртият максимален външен пазар за страната) и непряко през отрицателните резултати от срутва на турската валута върху другите европейски стопански системи, към които изнасяме.
В България забавянето на стопанската система се вижда по-ясно през данните за брутната добавена стойност по икономическите браншове, която пораства с 3,1% на годишна база през второто тримесечие по отношение на 3,4% през предишното тримесечие. Благодарение на високия растеж на така наречен поправки – с 4,3% на годишна база, растежът на Брутният вътрешен продукт доближава 3,4%. Корективите от своя страна отразяват положителната събираемост от непреки налози през тримесечието, която коментирахме неотдавна.
Прави усещане също по този начин, че през второто тримесечие крайното ползване се е засилило и е отбелязало действителен растеж от 4,7% по отношение на 3,3% предходното. Основен фактор, който поддържа потреблението на семействата, е продължаващият растеж на заплатите (с към 8% годишно приблизително за тримесечието).
Докато растежът на заплатите е по-висок от инфлацията, потреблението ще продължи да нараства. Освен това все по-видимият растеж на заема към семействата също работи в посока повече ползване. Добрият старт на летния туристически сезон, в случай че съдим от увеличаващия се брой непознати и локални туристи, както и от по-големия брой осъществени нощувки, също поддържа потреблението и е доста евентуално да стои зад ускорения му растеж през второто тримесечие.
Инвестициите също не престават да порастват с добър ритъм – 4,4% на годишна база, като тук пояснение може да се търси както в строителния взрив, по този начин и в набирането на скорост на плановете от новия програмен интервал за европейските средства.
Износът на артикули и услуги, обаче, бележи съществено закъснение в растежа си, до 2,7% на годишна база през второто тримесечие. Макар и разочароващи, данните за износа не са изненада, защото по-рано оповестената статистика за външната търговия със артикули на Национален статистически институт показваше стагнацията на износа на артикули (ръст от едвам 0,9% годишно) през интервала април-юни.
Слабото показване на износа тази година се дължи на огромния спад в износа към трети страни (-15% за първото полугодие), който растящите пазари на Европейски Съюз на съумяват да компенсират. Проблемите в третите страни са съсредоточени в няколко съществени пазара за България – Турция, Египет и Русия, където спадът е двуцифрен и от порядъка на няколко стотици милиона евро тази година.
При Турция обяснението би трябвало да се търси в девалвацията на лирата, при Русия – в наложените от Европейски Съюз наказания, а при Египет статистиката на Национален статистически институт за външната търговия демонстрира внезапен спад на износа от България на нефтени масла тази година, които главно стоят зад общия спад на износа към тази страна.
Забавянето на съвкупното произвеждане, обаче, както и бързият растеж на разноските за труд последните 2-3 години евентуално са главната причина за насищането на пазара на труда през второто тримесечие.
Разходите за труд се покачиха сензитивно както поради по-големите осигуровки (осигурителната вноска за пенсия набъбна с 2 пункта през 2017-2018 година, а минималните осигурителни приходи продължиха да се усилват административно), по този начин и поради дефицитния пазар на труда, където заплатите порастват с бърз ритъм за привличане и задържане на фрагменти. През предходната година растежът на заплатите трансферира 10%, а в първото полугодие на тази се движи в границите на 6-9% на годишна база.
Ако съдим от наблюдението на работната мощ в интервала април-юни, пазарът на труда, наподобява, към този момент доближи и мина своя пик. За това приказват както неналичието на по-нататъшен напредък в броя на заетите през второто тримесечие, по този начин и застоят при стопански дейните.
Макар и коефициентът на претовареност да продължава да пълзи нагоре (от 52,2% в съшия интервал на 2017 година до 52,5% в този момент за популацията на 15 и повече години и от 67,2% на 67,9% за най-активната група, 15-64 г.), броят на заетите спада с близо 15 000 души на годишна база. Причината за това е, че знаменателят – популацията – спада с повече от броя на заетите, което води до растеж на коефициента.
Икономически дейните също спадат като безспорен брой, като тук това повлиява и коефициент на икономическа интензивност, който се свива от 55,8% на 55,5% за лицата над 15 години. На този декор продължаващото понижение на безработицата – с към 32 000 души и надлежно от 6,3% предходната на 5,5% тази година – не значи, че са разкрити нови работни места (имаме спад при заетите). По-скоро част от преди безработните или са станали стопански неактивни, или са отпътували да работят в чужбина.
Може би най-важната вест от наблюдението на работната мощ е точно спадът на икономическите дейните. Това значи, че на пазара на труда сега ресурсът, който представляваха част от икономическите неактивните, очевидно е привършен и работодателите едва ли могат да разчитат на по-нататъшно активизиране на представители на тази група.
В същото време в туризма се вижда разширение на практиката с импорт на служащи от някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, което беше тествано за първи път като процедура през предходната година – очевидно тази процедура работи сполучливо. Паралелно с това евентуален запас на локалния пазар на труда може да се търси в сезонни или други краткосрочни служащи от България в други страни, като тук главният фактор би бил заплатите – т.е. колкото повече заплатите не престават да порастват и да се доближават до офертните равнища в конкурентни пазари на труда, толкоз локални служащи ще са по-малко „ изкушени ” да търсят работа в чужбина.
Разбира се, растежът на заплатите зависи от бизнес моделите на компаниите, от техните пазари, от икономическия цикъл и от ред други фактори.
Като цяло, вероятностите за 2018 остават умерено положителни, въпреки и да са по-песимистични по отношение на прогнозите от края на 2017 година Към момента стопанската система има всички шансове да означи напредък над 3%. Основните рискови фактори остават Турция, интернационалните търговски войни и ускоряващата се инфлация, която доближи рекордните за последните няколко години 3,5% през юли.
Ръстът на общото ценово ниво евентуално ще продължи като наклонност и през есента поради неприятната годишна продукция при зърното, вторичните резултати от цените на горивата и нарастването на цените на газта и парното, които занапред ще се усетят с новия отоплителен сезон.
Това е допустимо да има своя отрицателен резултат върху потреблението поради „ изяждането ” на част от разполагаемия приход, което пък да повлияе върху крайното ползване като мотор на растежа. /investor.bg
Повечето стопански системи в Европейски Съюз регистрират леко закъснение на растежа, в това число и най-големите – в Германия забавянето е най-леко, от 2,0% на 1,9%, само че във Франция (от 2,2% на 1,7%), Италия (от 1,4% на 1,1%) и Испания (от 3,0% на 2,7%) то е по-осезаемо, демонстрира анализът на Десислава Николова от икономическия екип на Института за пазарна стопанска система.
Все отново данните за Европейския съюз и изключително за Германия се оказаха по-добри от упованията, тъй че за момента приказваме по-скоро за лека низходяща промяна, а не за началото на „ твърдо приземяване ” на европейската стопанска система.
Притесненията за растежа в Европа през втората половина на годината са свързани най-много с разразилите се търговски войни по самодейност на американския президент, влошеното доверие на немските компании от преработващата индустрия и валутната рецесия в Турция.
От една страна, редица огромни европейски банки и банкови групи имат експозиции към Турция, а от друга Турция е петият максимален изхабен пазар за Европейски Съюз на база данните за 2017. Що се отнася до второто, обезценяването на валутата ѝ, в случай че не се обърне, значи удар по вноса на Турция от Европейски Съюз. Това ще се усети и от българската стопанска система – директно през износа на България за Турция (по последни данни Турция е четвъртият максимален външен пазар за страната) и непряко през отрицателните резултати от срутва на турската валута върху другите европейски стопански системи, към които изнасяме.
В България забавянето на стопанската система се вижда по-ясно през данните за брутната добавена стойност по икономическите браншове, която пораства с 3,1% на годишна база през второто тримесечие по отношение на 3,4% през предишното тримесечие. Благодарение на високия растеж на така наречен поправки – с 4,3% на годишна база, растежът на Брутният вътрешен продукт доближава 3,4%. Корективите от своя страна отразяват положителната събираемост от непреки налози през тримесечието, която коментирахме неотдавна.
Прави усещане също по този начин, че през второто тримесечие крайното ползване се е засилило и е отбелязало действителен растеж от 4,7% по отношение на 3,3% предходното. Основен фактор, който поддържа потреблението на семействата, е продължаващият растеж на заплатите (с към 8% годишно приблизително за тримесечието).
Докато растежът на заплатите е по-висок от инфлацията, потреблението ще продължи да нараства. Освен това все по-видимият растеж на заема към семействата също работи в посока повече ползване. Добрият старт на летния туристически сезон, в случай че съдим от увеличаващия се брой непознати и локални туристи, както и от по-големия брой осъществени нощувки, също поддържа потреблението и е доста евентуално да стои зад ускорения му растеж през второто тримесечие.
Инвестициите също не престават да порастват с добър ритъм – 4,4% на годишна база, като тук пояснение може да се търси както в строителния взрив, по този начин и в набирането на скорост на плановете от новия програмен интервал за европейските средства.
Износът на артикули и услуги, обаче, бележи съществено закъснение в растежа си, до 2,7% на годишна база през второто тримесечие. Макар и разочароващи, данните за износа не са изненада, защото по-рано оповестената статистика за външната търговия със артикули на Национален статистически институт показваше стагнацията на износа на артикули (ръст от едвам 0,9% годишно) през интервала април-юни.
Слабото показване на износа тази година се дължи на огромния спад в износа към трети страни (-15% за първото полугодие), който растящите пазари на Европейски Съюз на съумяват да компенсират. Проблемите в третите страни са съсредоточени в няколко съществени пазара за България – Турция, Египет и Русия, където спадът е двуцифрен и от порядъка на няколко стотици милиона евро тази година.
При Турция обяснението би трябвало да се търси в девалвацията на лирата, при Русия – в наложените от Европейски Съюз наказания, а при Египет статистиката на Национален статистически институт за външната търговия демонстрира внезапен спад на износа от България на нефтени масла тази година, които главно стоят зад общия спад на износа към тази страна.
Забавянето на съвкупното произвеждане, обаче, както и бързият растеж на разноските за труд последните 2-3 години евентуално са главната причина за насищането на пазара на труда през второто тримесечие.
Разходите за труд се покачиха сензитивно както поради по-големите осигуровки (осигурителната вноска за пенсия набъбна с 2 пункта през 2017-2018 година, а минималните осигурителни приходи продължиха да се усилват административно), по този начин и поради дефицитния пазар на труда, където заплатите порастват с бърз ритъм за привличане и задържане на фрагменти. През предходната година растежът на заплатите трансферира 10%, а в първото полугодие на тази се движи в границите на 6-9% на годишна база.
Ако съдим от наблюдението на работната мощ в интервала април-юни, пазарът на труда, наподобява, към този момент доближи и мина своя пик. За това приказват както неналичието на по-нататъшен напредък в броя на заетите през второто тримесечие, по този начин и застоят при стопански дейните.
Макар и коефициентът на претовареност да продължава да пълзи нагоре (от 52,2% в съшия интервал на 2017 година до 52,5% в този момент за популацията на 15 и повече години и от 67,2% на 67,9% за най-активната група, 15-64 г.), броят на заетите спада с близо 15 000 души на годишна база. Причината за това е, че знаменателят – популацията – спада с повече от броя на заетите, което води до растеж на коефициента.
Икономически дейните също спадат като безспорен брой, като тук това повлиява и коефициент на икономическа интензивност, който се свива от 55,8% на 55,5% за лицата над 15 години. На този декор продължаващото понижение на безработицата – с към 32 000 души и надлежно от 6,3% предходната на 5,5% тази година – не значи, че са разкрити нови работни места (имаме спад при заетите). По-скоро част от преди безработните или са станали стопански неактивни, или са отпътували да работят в чужбина.
Може би най-важната вест от наблюдението на работната мощ е точно спадът на икономическите дейните. Това значи, че на пазара на труда сега ресурсът, който представляваха част от икономическите неактивните, очевидно е привършен и работодателите едва ли могат да разчитат на по-нататъшно активизиране на представители на тази група.
В същото време в туризма се вижда разширение на практиката с импорт на служащи от някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики, което беше тествано за първи път като процедура през предходната година – очевидно тази процедура работи сполучливо. Паралелно с това евентуален запас на локалния пазар на труда може да се търси в сезонни или други краткосрочни служащи от България в други страни, като тук главният фактор би бил заплатите – т.е. колкото повече заплатите не престават да порастват и да се доближават до офертните равнища в конкурентни пазари на труда, толкоз локални служащи ще са по-малко „ изкушени ” да търсят работа в чужбина.
Разбира се, растежът на заплатите зависи от бизнес моделите на компаниите, от техните пазари, от икономическия цикъл и от ред други фактори.
Като цяло, вероятностите за 2018 остават умерено положителни, въпреки и да са по-песимистични по отношение на прогнозите от края на 2017 година Към момента стопанската система има всички шансове да означи напредък над 3%. Основните рискови фактори остават Турция, интернационалните търговски войни и ускоряващата се инфлация, която доближи рекордните за последните няколко години 3,5% през юли.
Ръстът на общото ценово ниво евентуално ще продължи като наклонност и през есента поради неприятната годишна продукция при зърното, вторичните резултати от цените на горивата и нарастването на цените на газта и парното, които занапред ще се усетят с новия отоплителен сезон.
Това е допустимо да има своя отрицателен резултат върху потреблението поради „ изяждането ” на част от разполагаемия приход, което пък да повлияе върху крайното ползване като мотор на растежа. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ