Нагло и подигравателно: какво театро играе ДПС
Тези дни научихме, че Движение за права и свободи, с дейното присъединяване на Делян Пеевски, е подготвило " Програма за ускорено догонващо развиване на България ". Но дано не се залъгваме: програмата е напълно друга. И към този момент сполучливо се извършва.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Седмици наред преди евроизборите един от най-трепетно обсъжданите въпроси бе защо му е на Пеевски да става евродепутат и по какъв начин, при цялата си многостранна ангажираност, ще успее да върви на работа в Брюксел и Страсбург, откакто за две години не съумя да стъпи в тукашното Народно заседание. Напрежението се подсилваше от плъзналия слух, че този път няма да се откаже от мандата. През това време, както нормално, от него нямаше ни новина, ни кост. А дори Доган се беше посочил и бе изискал амнистия от гласоподавателите неизвестно защо (във всеки случай не за ТЕЦ-а и другите си легализирани в последно време придобивки).
" По-нужен в България "
И по този начин, до момента в който не ни го демонстрираха три дни преди изборите по какъв начин в дребни родопски села „ по другарски беседва с хората “, мнозина от които желали „ просто да се допрян и снимат с един от най-влиятелните хора в страната, одобрен политик, човек същински обичан и почитан от своите гласоподаватели “. " Аз и в нашия парламент избирам, и в европейския ", заяви той загадъчно в деня на изборите. А два дни след тях даде дълго чакания отговор: " Надделя груповото решение, че съм по-нужен в България ". След това обаче двете му следващи появи в Народното събрание породиха нови безредици. „ Мадона да беше пристигнала, нямаше да тичате толкоз ", означи заслужено пред репортерите един от съратниците му.
" Как какво ме води насам, пристигам на работа. Аз си вървя в регионите и работя. Това е значимото за хората. Не считам, че работата е единствено в Народното събрание “, сподели Пеевски. " Делян Пеевски всеки ден върви на работа и то при гласоподавателите. Той има доста задания и в своя регион, и в страната “, изясни различен сподвижник и добави, че народен представител, „ който всеки ден е в Народното събрание, не може да свърши и една стотна от това, което Пеевски прави ".
" Вчера ме питахте какви законопроекти. Мислиме да внесеме план за свалянето на Данък добавена стойност на хляба, тъй като това е огромен проблем, на 5%, за медикаментите да помислиме и безвъзмездни детски градини... и за книгите ”, разгласи проектите си той при идната си поява в Народното събрание. „ Ще пипнем избрани лостчета на стопанската система, които да ускорят растежа “, преведе казаното единият сподвижник. Движение за права и свободи е подготвило „ Програма за ускорено догонващо развиване на България “, доразви концепцията другият.
Разтягане на локуми и цялостни алабализми
И отново се заредиха изявленията, разсъждения и мъчителни въпроси: какво и на кого желаят да кажат, какъв е сюжетът този път? Понякога, вторачен в търсенето на някакъв бездънен смисъл, човек не вижда това, което му е под носа. В този случай то е следното: във всичките представени нагоре приказки няма нито една вярна дума. С изключение на това за „ един от най-влиятелните хора в страната “. Което не приказва по никакъв начин добре за тая страна. Всичко останало е разпъване на локуми и цялостни алабализми.
Всъщност не е имало никакви съмнения сред две „ желания “, нито някой „ групово “ е решавал къде ще е „ по-нужен “. Още през цялото време никой не е възнамерявал да праща Пеевски в Брюксел. Защото защо им е на „ одобрения политик “ и на тези, които са го „ утвърдили “, да влизат в светлината на европейските прожектори и да се пъхат сред европейските плесници. Там тукашните номера не минават. И изобщо - мнозина от „ одобрените “ тук политици имат малко общо с политиката, както я схващат там. Ако пък е правилно, че „ всеки ден върви на работа и то при гласоподавателите в регионите “, Пеевски би трябвало да се е крил като бунтовник из горите, та никой не го е видял. Иначе е „ същински обичан и почитан от своите гласоподаватели ". Същият този човек, който се движи със страховита защита (частично платена от данъкопплатците) и който е натрупал благосъстояние по неразбираем метод, до момента в който те едвам са свързвали двата края.
Ускореното развиване е невероятно. Ето за какво:
Предложението за събаряне на Данък добавена стойност за някои артикули е безпределно изхабен от приложимост популистки номер, който след известно предъвкване по медиите отново бързо ще се не помни (да не приказваме за безплатните детски градини). И популярност Богу, тъй като другояче вместо да паднат цените, ще падне икономическият напредък. Развитието на България в действителност е по-бавно, в сравнение с би трябвало и би могло да бъде. Само че първата и наложителна точка във всяка стратегия „ за ускорено догонващо развиване “ би трябвало да бъде налагането на господство на правото, тъждество на всички пред закона, самостоятелност на правосъдната система и на останалите институции, от които зависи спазването на разпоредбите. От тези, които се канят да „ пипнат избрани лостчета на стопанската система “, няма по какъв начин да се чака такава стратегия. Защото те крепко държат най-големия лост - и го дърпат наопаки. Или по-скоро - седнали са върху него с цялата си тежест. Оплели са в олигархични зависимости цялата държавна машина, с цел да я употребяват в собствен интерес. Имат си прокурори и съдии, специфични служби и регулаторни органи, министри под прикритие и други свои хора на всички места, където минава потокът на обществените средства и се взимат значимите решения. Да не забравяме, че командват и все по-голяма част от медиите. Този модел изсмуква силите на стопанската система, убива конкуренцията, спъва всевъзможни промени, сковава публичната сила.
С други думи: никакво ускорено развиване на страната не е допустимо, преди тя да бъде освободена от хватката на тези хора. Което с наличните през днешния ден запаси няма по какъв начин да стане. Всички настоящи парламентарни партии са безсилни пред този модел - заради боязън и взаимозависимост или тъй като са „ ръководещи сътрудници “ в него. Появата на задоволително мощна опция пък е доста мъчно, тъй като цялата машина се стоварва върху нея, с цел да я убие още в зародиш.
Няма никакъв сюжет
И въпреки всичко - защо им е цялото театро, какво и на кого желаят да кажат, какъв е сюжетът този път? Не ми се има вяра да е планувано за гласоподавателите, тъй като надали някой си мисли, че към момента има задоволително балъци, които да се заловен на тази въдица. По-скоро става дума за безочливо и присмехулно предизвестие към останалите, че те отново са тук и могат да вършат каквото си изискат. Към „ своите хора “ по веригата - че държат крепко кормилото. Към враговете - да не се надяват на нищо. Към сътрудниците - да си опичат акъла.
Накратко: няма някакъв нов, комплициран сюжет. Няма и никаква друга стратегия, с изключение на тази за тяхното ускорено замогване. Програма, която сполучливо се извършва.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Седмици наред преди евроизборите един от най-трепетно обсъжданите въпроси бе защо му е на Пеевски да става евродепутат и по какъв начин, при цялата си многостранна ангажираност, ще успее да върви на работа в Брюксел и Страсбург, откакто за две години не съумя да стъпи в тукашното Народно заседание. Напрежението се подсилваше от плъзналия слух, че този път няма да се откаже от мандата. През това време, както нормално, от него нямаше ни новина, ни кост. А дори Доган се беше посочил и бе изискал амнистия от гласоподавателите неизвестно защо (във всеки случай не за ТЕЦ-а и другите си легализирани в последно време придобивки).
" По-нужен в България "
И по този начин, до момента в който не ни го демонстрираха три дни преди изборите по какъв начин в дребни родопски села „ по другарски беседва с хората “, мнозина от които желали „ просто да се допрян и снимат с един от най-влиятелните хора в страната, одобрен политик, човек същински обичан и почитан от своите гласоподаватели “. " Аз и в нашия парламент избирам, и в европейския ", заяви той загадъчно в деня на изборите. А два дни след тях даде дълго чакания отговор: " Надделя груповото решение, че съм по-нужен в България ". След това обаче двете му следващи появи в Народното събрание породиха нови безредици. „ Мадона да беше пристигнала, нямаше да тичате толкоз ", означи заслужено пред репортерите един от съратниците му.
" Как какво ме води насам, пристигам на работа. Аз си вървя в регионите и работя. Това е значимото за хората. Не считам, че работата е единствено в Народното събрание “, сподели Пеевски. " Делян Пеевски всеки ден върви на работа и то при гласоподавателите. Той има доста задания и в своя регион, и в страната “, изясни различен сподвижник и добави, че народен представител, „ който всеки ден е в Народното събрание, не може да свърши и една стотна от това, което Пеевски прави ".
" Вчера ме питахте какви законопроекти. Мислиме да внесеме план за свалянето на Данък добавена стойност на хляба, тъй като това е огромен проблем, на 5%, за медикаментите да помислиме и безвъзмездни детски градини... и за книгите ”, разгласи проектите си той при идната си поява в Народното събрание. „ Ще пипнем избрани лостчета на стопанската система, които да ускорят растежа “, преведе казаното единият сподвижник. Движение за права и свободи е подготвило „ Програма за ускорено догонващо развиване на България “, доразви концепцията другият.
Разтягане на локуми и цялостни алабализми
И отново се заредиха изявленията, разсъждения и мъчителни въпроси: какво и на кого желаят да кажат, какъв е сюжетът този път? Понякога, вторачен в търсенето на някакъв бездънен смисъл, човек не вижда това, което му е под носа. В този случай то е следното: във всичките представени нагоре приказки няма нито една вярна дума. С изключение на това за „ един от най-влиятелните хора в страната “. Което не приказва по никакъв начин добре за тая страна. Всичко останало е разпъване на локуми и цялостни алабализми.
Всъщност не е имало никакви съмнения сред две „ желания “, нито някой „ групово “ е решавал къде ще е „ по-нужен “. Още през цялото време никой не е възнамерявал да праща Пеевски в Брюксел. Защото защо им е на „ одобрения политик “ и на тези, които са го „ утвърдили “, да влизат в светлината на европейските прожектори и да се пъхат сред европейските плесници. Там тукашните номера не минават. И изобщо - мнозина от „ одобрените “ тук политици имат малко общо с политиката, както я схващат там. Ако пък е правилно, че „ всеки ден върви на работа и то при гласоподавателите в регионите “, Пеевски би трябвало да се е крил като бунтовник из горите, та никой не го е видял. Иначе е „ същински обичан и почитан от своите гласоподаватели ". Същият този човек, който се движи със страховита защита (частично платена от данъкопплатците) и който е натрупал благосъстояние по неразбираем метод, до момента в който те едвам са свързвали двата края.
Ускореното развиване е невероятно. Ето за какво:
Предложението за събаряне на Данък добавена стойност за някои артикули е безпределно изхабен от приложимост популистки номер, който след известно предъвкване по медиите отново бързо ще се не помни (да не приказваме за безплатните детски градини). И популярност Богу, тъй като другояче вместо да паднат цените, ще падне икономическият напредък. Развитието на България в действителност е по-бавно, в сравнение с би трябвало и би могло да бъде. Само че първата и наложителна точка във всяка стратегия „ за ускорено догонващо развиване “ би трябвало да бъде налагането на господство на правото, тъждество на всички пред закона, самостоятелност на правосъдната система и на останалите институции, от които зависи спазването на разпоредбите. От тези, които се канят да „ пипнат избрани лостчета на стопанската система “, няма по какъв начин да се чака такава стратегия. Защото те крепко държат най-големия лост - и го дърпат наопаки. Или по-скоро - седнали са върху него с цялата си тежест. Оплели са в олигархични зависимости цялата държавна машина, с цел да я употребяват в собствен интерес. Имат си прокурори и съдии, специфични служби и регулаторни органи, министри под прикритие и други свои хора на всички места, където минава потокът на обществените средства и се взимат значимите решения. Да не забравяме, че командват и все по-голяма част от медиите. Този модел изсмуква силите на стопанската система, убива конкуренцията, спъва всевъзможни промени, сковава публичната сила.
С други думи: никакво ускорено развиване на страната не е допустимо, преди тя да бъде освободена от хватката на тези хора. Което с наличните през днешния ден запаси няма по какъв начин да стане. Всички настоящи парламентарни партии са безсилни пред този модел - заради боязън и взаимозависимост или тъй като са „ ръководещи сътрудници “ в него. Появата на задоволително мощна опция пък е доста мъчно, тъй като цялата машина се стоварва върху нея, с цел да я убие още в зародиш.
Няма никакъв сюжет
И въпреки всичко - защо им е цялото театро, какво и на кого желаят да кажат, какъв е сюжетът този път? Не ми се има вяра да е планувано за гласоподавателите, тъй като надали някой си мисли, че към момента има задоволително балъци, които да се заловен на тази въдица. По-скоро става дума за безочливо и присмехулно предизвестие към останалите, че те отново са тук и могат да вършат каквото си изискат. Към „ своите хора “ по веригата - че държат крепко кормилото. Към враговете - да не се надяват на нищо. Към сътрудниците - да си опичат акъла.
Накратко: няма някакъв нов, комплициран сюжет. Няма и никаква друга стратегия, с изключение на тази за тяхното ускорено замогване. Програма, която сполучливо се извършва.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ